Р Е
Ш Е Н И Е
№297 31.07.2018г. гр.Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Първо гражданско отделение
На шестнадесети юли две хиляди и осемнадесета година
В публично
заседание в следния състав :
Председател: Дарина Костова
Секретар : Ани
Цветанова
като разгледа докладваното от съдията Костова
гр.д.№ 417 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Постъпила е искова молба от А.С.К., ЕГН ********** ***
чрез адв. Явор Димитров – САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Алабин“ № 28
е предявила искове против Бургас Девелопмънт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район „Средец“, ул. „Граф Игнатиев“ № 36,
ет.1, представлявано от управителя Антоан Савов Савов и против З.А.Д., ЕГН **********
***, а след конституиране на наследник на починалия З.Д. – против дъщеря му Т.З.А.,
ЕГН ********** *** 1, с която се иска от съда да приеме за установено, че договорът
за покупко-продажба на недвижим имот, оформен в Нотариален акт №21, то. I, рег. № 352, дело №
20/20.02.2010г. на Нотариус рег. №133 при НК, вписан в книгите с акт №43, том III, вх.рег.№ 959 от
15.02.2010г., с който А.С.К. и З.А.Д. са продали на „Бургас девелопмънт“ ЕООД
съсобствения си недвижим имот, а именно:
поземлен имот с идентификатор № 07079.611.116, с адрес на имота: гр. Бургас,
ул. „Цар Симеон I” №64, с площ от 456 кв.м., с трайно предназначение на територията –
урбанизирана и начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10м./, при
съседи: поземлени имоти с идентификатор №07079.611.277; 07079.611.115;
07079.611.117; 07079.611.291 с включени него: еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор №07079.611.116.4, със застроена площ от 132 кв.м., брой етажи 2,
с предназначение: жилищна сграда; сграда с идентификатор №07079.611.116.3, със
застроена площ от 62кв.м., брой етажи 1 е нищожен на основание чл.26, ал.2,
предл. пето от Закона за задълженията и договорите и да бъде осъден „Бургас девелопмънт“ ЕООД да предаде
на А.К. владението на 1/ 2 от гореописания имот на основание чл.108 от Закона
за собствеността. Моли за присъждане на направените в делото разноски.
Ищцата твърди, че на 13.05.2002г. З.Д. е сключил
договор за покупко-продажба, по силата на който е придобил от Милко Хатев
правото на собственост върху процесния имот. Описаните недвижими имоти били
придобити по възмезден начин по време на брака на ищцата с ответника. Бракът
между тях бил сключен на 30.11.1996г. и бил прекратен на 27.10.2003г. въз основа
на Решение № 419 от 27.10.2003г. постановено по бр.д. №18882/2003г. по описа на
БРС. След решението за развода, описаните недвижими имоти , придобити на името
на Д. били в режим на обикновена, дялова съсобственост между ищцата и
ответника, като на основание чл. 27 от СК/отм/, ищцата притежавала 1/2ид.ч. от
описания недвижим имот.
На 05.02.2010г. между З.Д. и ответното дружество
бил сключен договор за заем, по силата на който Д. в качеството си на
заемополучател е получил паричен заем от ответното дружество като заемодател
сумата от 50 000евро за срок от 24 месеца, считано от датата на подписване
на договора. Заемната сума била предоставена в деня на сключване на договора,
като същият служел за разписка за предадената сума. В чл. 10 от договора
страните по него уговорили, че предоставеният паричен заем ще бъде обезпечен от
заемополучателя с придобития недвижим имот. На 12.02.2010г. между ищцата и
ответника бил подписан анекс към договора, с който уговорили, че за
обезпечаване на предоставения заем заемополучателят ще прехвърли на заемодателя
по нотариален ред правото на собственост върху имотите описани по-горе. В чл. 2
от Анекса страните уговорили, че в отношенията помежду им прехвърлянето на
собствеността върху имотите ще бъде изцяло симулативно, като действителната
воля на страните била да обезпечат вземането на заемодателя по договора за заем
– чл. 2 от Анекса. Предвидили и издаване на обратно писмо. Ищцата заявява, че е
била уверена, че сделката за продажбата няма да е действителна, тъй като имало
обратно писмо от купувача.
На 12.02.2010г. бил сключен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, оформен в нотариален акт №21, том I, рег. № 352, дело №20 от 12.02.2010г. , по силата на който ищцата и З.Д.
прехвърлили на първия ответник собствения си недвижим имот, описан по-горе. На
12.02.2010г. ответникът издал обратно писмо, от което се установява нищожността
на покупко-продажбената сделка, оформена на същата дата с нотариален акт № 21.
След това в неизвестен за ищцата момент бившият
съпруг на ищцата предал владението на имота, предмет на сделката за
покупко-продажба на ответното дружество, въпреки уверението, че сделката била
привидна и не целяла правните последици посочени в нея. По този начин ищцата
била подведена и била лишена от възможността да ползва собствените си идеални
части от недвижимите имоти. Поради гореизложеното за нея се пораждал правен
интерес от предявяване на настоящите искове.
Ответницата Т.А., първоначално чрез назначения й
особен представител и в срока за отговор на исковата молба, оспорва предявените
искове по допустимост и основание. На първо място посочва, че в посочените към
исковата молба скици за собственици на процесния имот били посочени лицата
Милко Хатев и Славка Хатева въз основа на нотариален акт №141, том 3, дело 2118
от 24.04.1992г., издаден от нотариус при БРС и Решение № 291, том 4, рег.№10402
от 27.09.1992г. на Служба по вписванията – Бургас. Видно от вписаните в Имотния
регистър обстоятелства с Решение № V-177/12.01.2011г. по в.гр.д.
№1892 по описа за 2010г. БОС обявява за нищожна покупко-продажбата,
обективирана в нотариален акт №77, том I,
рег.№2577, дело №65/2002г. на нотариус Ангел Николов, на основание чл.40,
вр.чл.26, ал. 1, предложение трето от ЗЗД, като недвижимия имот, предмет на
сделката се върнал в патримониума на наследодателя Милко Хатев. Ответницата
намира, че това решение има обвързващо действие и по отношение на ищцата в
настоящия спор поради факта, че се касаело до имот, представлявал семейна
имуществена общност към 13.05.2002г.
На следващо място посочва, че към датата на
сключване на договора за заем ответното дружество „Бургас Девелопмънт“ ЕООД не
съществувало в правния мир, тъй като било учредено на 11.02.2010г.
Оспорва на следващо място обстоятелството, че
подписът под представения от ищцата препис от „обратно писмо“ е положен от
Антоан Савов в качеството му на управител на ответното дружество. Представя и
ангажира доказателства.
По делото с молба вх. №8712/18.06.2018г. от
ответницата по делото Т.А., чрез упълномощен от нея процесуален представител, след
изтичане на срока за отговор на исковата молба, ответницата заявява, че не
оспорва предявените от майка й – А.С.К. искове, не поддържа подадения от
особения представител отговор на исковата молба и не желае да бъде
представлявана от него. Заявява, че от много време е наясно, че родителите й
притежават процесния имот, който са прехвърлили още докато са били женени, за
да обезпечат заем, който бил получен от баща й от ответното дружество.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид, че са
налице процесуалните предпоставки за допустимост на предявените искове и
липсват процесуални пречки за разглеждане на същите, счита че предявените
искове са допустими със следните аргументи :
Съдът, като взе пред вид становищата на страните и
събраните доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените обективно и
кумулативно съединени искове са с правно основание в чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД и чл. 108 от ЗС.
Ищцата А.С.К. е
предявила против ответниците „Бургас Девелопмънт“ЕООД и Т.З.А. иск за установяване на нищожност на сделка – Договорът за
покупко-продажба на недвижим имот, оформен в Нотариален акт №21, то. I, рег. № 352, дело №
20/20.02.2010г. на Нотариус рег. №133 при НК, вписан в книгите с акт №43, том III, вх.рег.№ 959 от
15.02.2010г., с който А.С.К. и З.А.Д. са продали на „Бургас девелопмънт“ ЕООД
съсобствения си недвижим имот, а именно:
поземлен имот с идентификатор № 07079.611.116, с адрес на имота: гр. Бургас,
ул. „Цар Симеон I” №64, с площ от 456 кв.м., с трайно предназначение на територията –
урбанизирана и начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10м./, при
съседи: поземлени имоти с идентификатор №07079.611.277; 07079.611.115;
07079.611.117; 07079.611.291 с включени него: еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор №07079.611.116.4, със застроена площ от 132 кв.м., брой етажи 2,
с предназначение: жилищна сграда; сграда с идентификатор №07079.611.116.3, със
застроена площ от 62кв.м., брой етажи 1, поради симулация /чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД/.
Претендират се и разноски в производството.
При условие на
кумулативно обективно съединяване ищцата е предявила против ответника „Бургас
Девелопмънт“ ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС , с който иска
от съда след като я признае за собственик на имот представляващ ½
идеална част от поземлен имот с идентификатор № 07079.611.116, с адрес на
имота: гр. Бургас, ул. „Цар Симеон I” №64, с площ от 456
кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно
ползване – ниско застрояване /до 10м./, при съседи: поземлени имоти с
идентификатор №07079.611.277; 07079.611.115; 07079.611.117; 07079.611.291 с
включени него: еднофамилна жилищна сграда с идентификатор №07079.611.116.4, със
застроена площ от 132 кв.м., брой етажи 2, с предназначение: жилищна сграда;
сграда с идентификатор №07079.611.116.3, със застроена площ от 62кв.м., брой
етажи 1 да й предаде владението върху процесния имот.
При изготвяне на доклада
по делото съдът е указал на ищцата, че следва да докаже основанието за прогласяване на нищожността. По иска по чл.
108 ЗС ищцата следва да докаже, че е собственик на ½ ид. част от
процесния недвижим имот, както и че последният се владее или държи от ответното
дружество.
Страните не спорят по фактите и обстоятелствата,
твърдяни от ищцата в исковата молба. Не се оспорват и правните доводи, изложени
в исковата молба. Ответното дружество не е представило отговор на исковата
молба и е направило изявление по хода и
по същество три дни преди последното съдебно заседание, с което становище
посочва, че ще изрази позицията си след хода по същество, което не е сторено.
Ответницата Т. Донева не представя и не оспорва представените доказателства и по същество не оспорва
претенциите на майка си.
По делото е представен
Нотариален акт № 77, том I, рег.№2577, дело №65/2002г., по силата на който Милко
Хатев продава на З.А.Д. процесния имот.
С решение №
419/27.10.2003г. постановено по гр.д.№ 1882/2003г. по описа на БРС съдът е
прекратил брака между ищцата и З.Д.. Поради това, че сделката, обективирана с
Нотариален акт № 77, том I, рег.№2577, дело №65/2002г. е сключена преди
решението за развод, то би следвало процесният имот да е придобит в режим на СИО.
След решението за развод между страните и на основание чл. 27 от СК/1985г. отм/
бездяловата съсобственост върху процесният
имот би следвало да се трансформира в обикновена съсобственост – при равни
дялове в съсобствеността , а именно по ½ за ищцата и за З.Д..
Представен е и Договор
за заем от 05.02.2010г. между „Бургас Девелопмънт“ ЕООД от една страна като
заемодател и З.А.Д. като заемател, по силата на който заемодателят предоставил
на заемателя сумата от 50 000 евро за срок от 24 месеца, считано от датата
на сключване на договора. Съгласно чл. 10 от Договора страните са се
споразумели, че заемателят ще обезпечи отпуснатия от заемодателя паричен заем в
двуседмичен срок от датата на подписване на договора с процесния имот. С Анекс
1 към Договора за заем, подписан на 12.02.2010г. страните се споразумели, че за
обезпечение на предоставения заем в деня на подписване на настоящия анекс,
заемателят и А. Донева ще прехвърлят на заемодателя по нотариален ред правото
на собственост върху имота. В чл. 2 от анекса, страните изрично са се
договорили, че прехвърлянето на правото на собственост върху имота щяло да бъде
изцяло симулативно, като действителната воля на страните е да обезпечат вземането на заемодателя по
договора за заем.
От Нотариален акт №21, то. I, рег. № 352, дело №
20/20.02.2010г. на Нотариус рег. №133 при НК, вписан в книгите с акт №43, том III, вх.рег.№ 959 от
15.02.2010г. е видно, че З.Д. и А. Донева са продали процесния имот на „Бургас
Девелопмънт“ ЕООД.
По делото е приложено и
обратно писмо от 12.02.2010г., подписано от Антон Савов, действащ в качеството
си на управител и представляващ „Бургас Девелопмънт“ ЕООД, с което същият декларирал
безусловно, че сделката за покупко-продажба на процесния недвижим имот е
симулативна, като действителната воля на страните по Нотариален акт №21, то. I, рег. № 352, дело №
20/20.02.2010г. на Нотариус рег. №133 при НК, вписан в книгите с акт №43, том III, вх.рег.№ 959 от
15.02.2010г. не е покупко-продажба на описания недвижим имот, а е обезпечаване
на предоставения на З.Д. паричен заем в размер на 50 000евро, по силата на
сключен договор за заем на 05.02.2010г., изменен и допълнен с анекс от
12.02.2010г. същото решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в
законна сила на 29.05.2012г.
Страните , след
упълномощаване на процесуалния представител от ответницата Т.З., не спорят по горните
факти. Съдът констатира, че процесният Договор за заем от 05.02.2010г. между „Бургас
Девелопмънт“ ЕООД от една страна като заемодател и З.А.Д. като заемател е
сключен една седмица преди вписване на дружеството заемодател в Търговския
регистър, съответно обратното писмо е подписано на датата на вписване на
дружеството – заемодател в търговския регистър – 12.02.2010год. и на същата
дата е сключен процесният договор за покупко продажба. Към датата на сключване
на договора за покупко продажба и създаване на обратното писмо, собственик на
капитала на ответното дружество е Борислав Станков Вълчев, а управител е
настоящият управител Антоан Савов Савов.
На съда е служебно
известно, а от изложеното в отговора на особения представител и писмените
бележки на процесуалния представител на ищцата се установява, че на страните
също е известно следното :
С Решение от 12.01.2011г., постановено по в. гр.д.
№1892/2010г. по описа на Бургаски окръжен съд, е обявена за нищожна
обективираната в Нотариален акт № 77, том I, рег.№2577, дело
№65/2002г. на нотариус Ангел Николов покупко-продажба на процесния недвижим
имот на основание чл. 40, вр. чл. 26, ал. 1, предл. трето – накърняване на
добрите нрави от ЗЗД. Съдът е приел, че договорът за покупко- продажба на
процесните недвижими имоти , сключен във формата на нотариален акт №77, т.I, рег.№2577,
д.№65/13.05.2002год. е нищожен, защото представлява споразумение във вреда на
представлявания, като както представителят- Станимир Симеонов Момчев, така и
третото лице – З.А.Д. са знаели или не е можело да не знаят за увреждането на
упълномощителя. Решението е влязло в сила.
По молбата на ищцата в
настоящото производство, за отмяна по реда на чл.304 от ГПК на горепосоченото решение, е
постановено Решение №157/10.07.2014год., с което молбата за отмяна на ищцата е
оставена без уважение , с мотив, че същата не е трето лице по смисъла на чл.304
от ГПК, защото като бивша съпруга и обикновен съсобственик е обикновен, а не
необходим другар на ответника З.Д..
Бургаският окръжен съд,
като съобрази, че са налице процесуалните предпоставки за допустимост на
исковата молба и липсват процесуални пречки за разглеждането на спора , приема
, че предявените установителен и ревандикационен иск са допустими.
По отношение на
предявения иск с правно основание в чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД,
съдът намира, че искът е основателен по отношение на ½ идеална част от
процесния имот със следните мотиви:
Съдът намира, че е налице правен интерес за ищцата да установява
нищожността на процесната сделка само по отношение на тази част от имота , за
който същата твърди, че е нейна собственост. В исковата молба не се съдържат
твърдения чия е собствеността на останалата ½ идеална част от имота,
съответно другият продавач е починал и наследницата му е посочена като ответник по предявения иск , поради
което не може да се направи извод , че се защитават правата и на другия
съсобственик на вещта. Мотивиран от горното , съдът счита, че следва да
прекрати производството в тази част.
Ищцата А.С.К., ЕГН **********
*** чрез адв. Явор Димитров – САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Алабин“ №
28 е предявила иск против ‚Бургас
Девелопмънт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Средец“, ул. „Граф Игнатиев“ № 36, ет.1, представлявано от
управителя Антоан Савов Савов и против З.А.Д., ЕГН ********** *** за приемане
на установено, че Договорът за покупко-продажба на недвижим имот, оформен в
Нотариален акт №21, то. I, рег. № 352, дело № 20/20.02.2010г. на Нотариус рег.
№133 при НК, вписан в книгите с акт №43, том III, вх.рег.№ 959 от 15.02.2010г.,
с който А.С.К. и З.А.Д. са продали на „Бургас девелопмънт“ ЕООД съсобствения
си недвижим имот, а именно: поземлен
имот с идентификатор № 07079.611.116, с адрес на имота: гр. Бургас, ул. „Цар
Симеон I” №64, с площ от 456 кв.м., с трайно предназначение на територията –
урбанизирана и начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10м./, при
съседи: поземлени имоти с идентификатор №07079.611.277; 07079.611.115;
07079.611.117; 07079.611.291 с включени него: еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор №07079.611.116.4, със застроена площ от 132 кв.м., брой етажи 2,
с предназначение: жилищна сграда; сграда с идентификатор №07079.611.116.3, със
застроена площ от 62кв.м., брой етажи 1 е нищожен по отношение на ½
идеална част от описания имот.
По делото е представено
обратно писмо, подписано от управителя на ответното дружество и наследодателят
на втората ответница , от което е видно , че сключеният договор за
покупко-продажба , посочен по-горе е симулативен. Представеното обратно писмо
не е оспорено от нито една от страните, същото е годно от външна страна и съдът
намира , че следва да го зачете като доказателство за симулативния характер на
сделката. Процесният договор е сключен по време на висящността на спора по
гр.д. №3093/2007год. на Районен съд Бургас, приключил с решение по в. гр.д.
№1892/2010г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
Привидни са договорите, при които
страните нямат воля да бъдат обвързани така, както постановява договорът. Без
значение е дали волята на страните е да не бъдат обвързани изовщо-абсолютна симулация, или да бъдат
обвързани по друг начин - относителна
симулация - и в двата случая явната сделка е нищожна.
В настоящото
производство, въз основа на представеното и неоспорено доказателство – обратно
писмо, създадено единствено с цел да се докаже симулативния характер на
процесната сделка, съдът приема за доказано, че страните по процесния договор
за продажба на недвижим имот не са
желали действието му, като действителната воля на страните по Нотариален акт
№21, то. I, рег. № 352, дело № 20/20.02.2010г. на Нотариус
рег. №133 при НК, вписан в книгите с акт №43, том III,
вх.рег.№
959 от 15.02.2010г. не е покупко-продажба на описания недвижим имот, а
обезпечаване на задължения на бащата на ответницата и бивш съпруг на ищцата – З.Д.
по договор за заем с ответното дружество.
При лиса на други
доводи, оспорване на автентичността на обратното писмо или каквито и да е
противоречащи му доказателства , съдът следва да приеме, че искът за
установяване на нищожност на сделката, в частта на продадената от ищцата
идеална част от имота, поради
симулативния й характер, е основателен и доказан.
По отношение на
предявения иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността , Бургаският
окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото, с оглед
изразените становища и съобразно закона, намира искът за неоснователен със
следните мотиви:
Ищцата А.С.К., ЕГН **********
*** чрез адв. Явор Димитров – САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Алабин“ №
28 е предявила иск против Бургас
Девелопмънт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Средец“, ул. „Граф Игнатиев“ № 36, ет.1, представлявано от
управителя Антоан Савов Савов да бъде
осъден „Бургас девелопмънт“ ЕООД да отстъпи и предаде на А.К. владението на 1/
2 от следният имот : поземлен имот с идентификатор № 07079.611.116, с адрес на
имота: гр. Бургас, ул. „Цар Симеон I” №64, с площ от 456 кв.м., с трайно
предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване – ниско
застрояване /до 10м./, при съседи: поземлени имоти с идентификатор
№07079.611.277; 07079.611.115; 07079.611.117; 07079.611.291 с включени него: 1.
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор №07079.611.116.4, със застроена площ
от 132 кв.м., брой етажи 2, с предназначение: жилищна сграда;2. сграда с
идентификатор №07079.611.116.3, със застроена площ от 62кв.м., брой етажи 1.
Следва да се отбележи,
че връщане на владението на имота се претендира на основание чл.108 от Закона
за собствеността, а не на основание чл.35 от Закона за задълженията и
договорите. При искане за връщане на определена вещ при нищожен договор, представляващо
връщането на дадената в изпълнение на договора вещ е налице основание по чл. 34
или чл. 55 ЗЗД и връщането е последица
от уважаването на иска за нищожност на
договора, за разлика от настоящия случай, при който ищцата следва да докаже
наличието на предпоставките за основателност на предявения собственически иск.
Предпоставки за
уважаване на претенцията са : ищецът да е собственик , който не владее имота ,
ответникът да упражнява фактическа власт върху имота, въпреки че не е
собственик или е в имота без правно основание.
С доклада по делото,
съдът е указал на ищцата, че носи доказателствената тежест по отношение на
горните факти.
По отношение на
владението на процесния имот не са ангажирани доказателства , нито е налице
признаване на този факт от ответника. С Решение по гр.д.№4/2013год. по описа на Окръжен съд Бургас, е уважен
предявеният против ответното дружество ревандикационен иск и то е съдебно
отстранено от процесния имот. Съдът намира, че твърдението на ищцата, че
ответникът владее имота, което предполагаемо се съдържа в исковата молба, без
да е налице изрично изразено, не е доказано. Следователно искът следва да бъде
отхвърлен на това основание.
Независимо от горното ,
по отношение на правото на собственост на ищцата, съдът намира , че същото не е
доказано със следните аргументи :
Ищцата твърди, че
собственик на процесния имот, защото същият е придобит чрез възмезден договор
от бившият й съпруг З.Д., по време на брака им, поради което на основание
чл.19, ал.1 от СК/отм./, в сила към датата на сключване на придобивната сделка,
имотът е станал съпружеска имуществена общност. Твърди, че отново по силата на
закона, тази СИО се е трансформирала в обикновена съсобственост при равни
дялове след развода й на 27.10.2003год.
За да възникне така
описаното право на собственост на ищцата е необходимо наличието на няколко
предпоставки, а именно валидно придобиване на вещ на името на един от съпрузите,
което да е станало по време на брака и в резултат на съвместен принос. Не се спори, че Нотариален
акт № 77, том I, рег.№2577, дело №65/2002г. на нотариус Ангел Николов
е сключен по време на брака на ищцата и починалия бивш съпруг – З.Д., както не
се спори, че последният е страна по сделката. В настоящото производство не са
представени доказателства за опровергаване на презумпицията по чл.19, ал.3 от СК/отм./ и няма основание да се изключи съвместния принос.
С Решение от
12.01.2011г., постановено по в. гр.д. №1892/2010г. по описа на Бургаски окръжен
съд, е обявена за нищожна обективираната в Нотариален акт № 77, том I, рег.№2577, дело
№65/2002г. на нотариус Ангел Николов покупко-продажба на процесния недвижим
имот на основание чл. 40, вр. чл. 26, ал. 1, предл. трето – накърняване на
добрите нрави от ЗЗД.
При разглеждане на молбата на ищцата в настоящото производство,
за отмяна по реда на чл.304 от ГПК на горепосоченото решение, е постановено Решение
№157/10.07.2014год., с което молбата за отмяна на ищцата е оставена без
уважение , с мотив, че същата не е трето лице по смисъла на чл.304 от ГПК,
защото като бивша съпруга и обикновен съсобственик е обикновен, а не необходим
другар на ответника З.Д.. Според изразеното в същото решение становище на
касационната инстанция, решението не обвързва ищцата, поради обстоятелството,
че същата не е била конституирана като страна по делото.
Независимо от горното,
съдът намира , че следва да съобрази решението, с което договорът е прогласен
за нищожен при преценка за наличието на правото на собственост на ищцата,
поради следното :
Правото собственост на
неучаствалия в сделката съпруг е функция от придобитите от участвалия в
сделката съпруг права. В този смисъл Решение № 775 от 22.11.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 929/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Соколова, в
което се приема, че „макар да не е посочен като купувач, неучаствалият в
сделката съпруг не е трето лице - той придобива права по силата на закона, и в
този смисъл има правно положение, подчинено на правното положение на съпруга -
страна по сделката.“ Неучастващият в
сделката съпруг придобива по силата на Закона и на законовата презумпция за
съвместен принос, но не става страна по сделката, съответно при прогласяване на
нищожност на основание чл.40, вр. с чл.26, ал.1, пр. трето от ЗЗД е ирелевантно дали неучаствалия в сделката
съпруг е знаел или не е знаел за увреждането, защото той не е страна по
сделката. Придобиването на собственост по силата на чл.19, ал.1 от СК/отм./ изисква изначално да е налице
действителна сделка за придобиване на собственост по която приобретател да е е
един от съпрузите. Само при наличие на
такова действително придобивно основание, правото на собственост ще възникне и
в патримониума на неучаствалия съпруг. Независимо, че неучаствалият съпруг
придобива по силата на закона, а не
поради правоприемство, неговото право е функционално зависимо от правото на
участвалия в сделката съпруг. Сделката, с която З.Д. – бивш съпруг на ищцата е
придобил процесните имоти е прогласена за нищожна, следователно съпругът –
страна по сделката не е придобил права върху продадената вещ и не е придобил
недвижимия имот, следователно ищцата
също не е придобила този имот в режим на СИО. Действително решението за
прогласяване на нищожността е непротивопоставимо на ищцата, но обвързва двамата
ответника, поради обстоятелството, че са правоприемници на страната по
нищожната сделка – универсален – по наследяване и частен- по договора за
покупко-продажба. Неучастието на ищцата в производството по в. гр.д.
№1892/2010г. по описа на Бургаски окръжен съд й дава право да установи нещо различно
от пресъденото в нов процес срещу противната страна по същото дело, но не
лишава съда в настоящото производство от правото да съобрази влязлото в сила
решение за прогласяване на нищожност на сделката, от която ищцата черпи права в
настоящото производство.
Не е доказано наличието
на друго основание , на което ищцата да е придобила собствеността върху имота
или друго правно основание , на което ответникът да владее или държи имота.
С горните аргументи и
като приема, че ищцата в настоящото производство не е доказала при условията на
пълно и главно доказване наличието на предпоставките за уважаване на ревандикационния
иск, съдът счита същият за недоказан и като такъв следва да го отхвърли.
Съдът намира , че с
оглед поведението на ответниците не може да се направи извод, че те са станали
причина за предявяване на исковете, поради което счита , че не следва да
присъжда разноски на ищцата.
Предвид отхвърляне на
предявения ревандикационен иск за ответникът по същия е налице правна
възможност за присъждане на разноски, но поради липса на искане, такива не
следва да бъдат присъдени.
Мотивиран от изложените
съображения, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в Нотариален акт №21, то. I, рег. № 352, дело № 20/20.02.2010г. на
Нотариус рег. №133 при НК, вписан в книгите с акт №43, том III, вх.рег.№ 959 от
15.02.2010г., с който А.С.К. и З.А.Д., в частта, в която е продаден на „Бургас
девелопмънт“ ЕООД недвижим имот, а именно: ½ идеална
част от поземлен имот с идентификатор № 07079.611.116, с адрес на имота: гр.
Бургас, ул. „Цар Симеон I” №64, с площ от 456 кв.м., с трайно предназначение на
територията – урбанизирана и начин на трайно ползване – ниско застрояване /до
10м./, при съседи: поземлени имоти с идентификатор №07079.611.277;
07079.611.115; 07079.611.117; 07079.611.291 , ведно с ½ ид.част от
построените в него: 1. еднофамилна
жилищна сграда с идентификатор №07079.611.116.4, със застроена площ от 132
кв.м., брой етажи 2, с предназначение: жилищна сграда;2. сграда с идентификатор №07079.611.116.3, със
застроена площ от 62кв.м., брой етажи 1, на основание чл.26, ал.2, предл. пето
от Закона за задълженията и договорите, като ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по
отношение на неуважената част от претенцията за прогласяване на нищожност, като
недопустимо..
ОТХВЪРЛЯ иска на А.С.К.,
ЕГН ********** *** чрез адв. Явор Димитров – САК, със съдебен адрес: гр. София,
ул. „Алабин“ № 28 против „Бургас
Девелопмънт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Средец“, ул. „Граф Игнатиев“ № 36, ет.1, представлявано от
управителя Антоан Савов Савов да бъде осъден „Бургас девелопмънт“ ЕООД да
отстъпи и предаде на А.К. владението на собственият й недвижим имот
представляващ ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор № 07079.611.116,
с адрес на имота: гр. Бургас, ул. „Цар Симеон I” №64, с площ от 456 кв.м., с
трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване
– ниско застрояване /до 10м./, при съседи: поземлени имоти с идентификатор
№07079.611.277; 07079.611.115; 07079.611.117; 07079.611.291, ведно с ½
ид.част от построените в него: 1.
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор №07079.611.116.4, със застроена площ
от 132 кв.м., брой етажи 2, с предназначение: жилищна сграда;2. сграда с идентификатор №07079.611.116.3, със
застроена площ от 62кв.м., брой етажи 1, на основание чл.108 от Закона за
собствеността, като неоснователен.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на А.С.К., ЕГН ********** ***
чрез адв. Явор Димитров – САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Алабин“ № 28
да бъдат присъдени направените разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му, а в частта на
прекратяване на производството – с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването - пред Апелативен съд - Бургас.
СЪДИЯ: