Присъда по дело №11255/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 30
Дата: 15 ноември 2021 г. (в сила от 9 март 2022 г.)
Съдия: Гергана Богомилова Цонева
Дело: 20211110211255
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 6 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


ПРИСЪДА
№ 30
гр. С., 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
и прокурора Яна Николаева Гунчева (СРП-С.)
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Наказателно дело от
общ характер № 20211110211255 по описа за 2021 година
въз основа на закона и доказателствата по делото
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия ИВ. Н. СТ., ЕГН: **********, роден на xxxг., в гр. С.,
българин, българско гражданство, неосъждан, с постоянен и настоящ адрес: гр.С., ж.к.“З П“,
бл.Х, вх.Х, ет.Х, ап.Х, за ВИНОВЕН в това, че:
На 30.01.2021г., около 22:00 часа, в гр. С., по бул.“С.Ш.“, с посока на движение от
бул.“Г.М.Д.“ към ул.“Н.Г.“, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка
„М“, модел „Ц 200“, с рег.№ ХХХХ, след употреба на наркотични вещества
тетрахидроканабинол (активен наркотичен компонент на канабис), 3,4
етилендиоксиамфетамин (МDA), метилендиоксиамфетамин (MDMA, екстази) и кокаин,
включени в Списък I – Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве
поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични към чл.3 от Закона за контрол върху наркотичнит евещества и
прекурсорите, която употреба е установена от вещи лица при Военномедицинска академия,
които наркотични вещества се съдържали в кръвта и урината на водача, биологичен
материал, снет по реда, предвиден в чл.1, ал.3 „...Употребата на наркотични вещества или
техни аналози се установява чрез използване съответно на ... химико-токсикологични
изследвания“ от Наредба № 1 от 19.07.2017г., за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества и/или техни аналози, ДВ, бр.81
от 2018г. - престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
1
На основание чл. 343б, ал.3 от НК, вр.чл.373, ал.2 и 3, вр.чл.372, ал.4, вр.чл.371,
т.2 НПК, вр.чл.58а, ал. 1 от НК му НАЛАГА НАКАЗАНИЕ „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА" за срок от 8 /осем/ месеца и „ГЛОБА“ в размер на 500,00 /петстотин/ лева.
На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното
наказание за срок от 3 /три/ години.
На основание чл.343г, вр.чл.343б, ал.3 от НК НАЛАГА на подсъдимия ИВ. Н. СТ.,
ЕГН: **********, кумулативно предвиденото НАКАЗАНИЕ „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА
УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО“ за срок от 1 /ЕДНА/ година и 3 /ТРИ/
месеца.
На основание чл.59, ал.4 от НК ПРИСПАДА от срока на изпълнение на наказанието
„Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ времето, през което
свидетелството за управление на МПС на подс.С. е било отнето по административен ред,
считано от 30.01.2021г.
На основание чл.189, ал.3 от НПК на подсъдимия ИВ. Н. СТ., ЕГН: **********, се
възлага да заплати по сметка на СДВР направените по делото разноски в размер на 646,00
лв. (шестстотин четиридесет и шест лева) за извършени в хода на досъдебното производство
експертизи.

Присъдата подлежи на обжалване и/или протестиране в 15-дневен срок от днес пред
СГС по реда на глава ХХI от НПК.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите


МОТИВИ към ПРИСЪДА
-ри
по Н. О. Х. Д. № 11255 по описа на СРС-НК, 2 състав за 2021г.

Повдигнато е и е внесено в съда с обвинителен акт обвинение срещу ИВ. Н. СТ.,
ЕГН: **********, за това, че на 30.01.2021г., около 22:00 часа, в гр. С, по бул.“С ш“, с
посока на движение от бул.“Г.М.Д“ към ул.“Н Г“, управлявал моторно превозно средство –
лек автомобил марка „М“, модел „Ц 200“, с рег.№ ХХХХ, след употреба на наркотични
вещества тетрахидроканабинол (активен наркотичен компонент на канабис), 3,4
етилендиоксиамфетамин (МDA), метилендиоксиамфетамин (MDMA, екстази) и кокаин,
включени в Списък I – Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве
поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични към чл.3 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите, която употреба е установена от вещи лица при Военномедицинска академия,
които наркотични вещества се съдържали в кръвта и урината на водача, биологичен
материал, снет по реда, предвиден в чл.1, ал.3 „...Употребата на наркотични вещества или
техни аналози се установява чрез използване съответно на ... химико-токсикологични
изследвания“ от Наредба № 1 от 19.07.2017г., за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества и/или техни аналози, ДВ, бр.81
от 2018г. - престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
По делото не са конституирани акцесорни страни, предвид характера на
повдигнатото обвинение и липсата на съставомерни вредни имуществени последици от
извършеното деяние.
Проведено е съдебно следствие по реда на Глава ХХVІІ от НПК (чл.370-374 от НПК),
в неговата алтернатива, ситуирана в разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК, за което е
направено искане от подсъдимия и неговия защитник. Подс. С. е признал изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират
доказателства за тях. Съдът с протоколно определение е одобрил изразеното съгласие, на
основание чл.372, ал.4 от НПК, след като е констатирал, че даденото признание обхваща
всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и че същото се
подкрепя от събраните в досъдебната фаза доказателствени материали.
В съдебно заседание представителят на СРП поддържа обвинението против
подсъдимия, като намира, че направеното от него самопризнание на фактическите
обстоятелства от обвинителния акт се подкрепя от доказателствената съвкупност по делото.
Счита, че анализът на приобщените материали поотделно и в тяхната взаимовръзка формира
обоснован и еднозначен извод, както относно реализацията на престъплението, предмет на
разглеждане по делото, така и относно авторството на същото. Пледира, съдът да признае С.
за виновен по повдигнатото обвинение. Счита, че наказанието, което се следва за
престъпната проява, следва да бъде индивидуализирано при условията на чл.58а, ал.1 от НК,
като не открива съвкупност от множество или изключителни смекчаващи обстоятелства,
които да позволят прилагането на хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Пледира да се вземат
предвид в положителен аспект чистото съдебно минало на дееца, а като отрицателни
характеристични данни - известните за него други нарушения на правилата на Закона за
движение по пътищата, санкционирани по административен ред. Приема за справедлив
размер на наказанията „Лишаване от свобода“ за срок от една година, което след редукция с
1/3 да бъде определено на 8 /осем/ месеца и кумулативно приложение на по- леките
наказания - „Глоба“ в размер на 400,00 лева и „Лишаване от право да управлява моторно
превозно средство“ за срок от 2 /две/ години.
1
Защитникът на подсъдимия – адв. В., изказва принципно съгласие с доводите на
представителя на държавното обвинение относно факта на деянието и неговото авторство.
Моли обаче наказанието да бъде определено в минимален размер и при възприемане
наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Подсъдимият И.С. признава по реда на чл.371, т.2 от НПК всички факти от
обвинителния акт. Разбира в какво е обвинен, съзнава последиците от разглеждането на
делото по реда на чл. 371, т. 2 НПК, като изразява съгласие да не се събират доказателства за
посочените обстоятелства, а при постановяване на присъдата съдът да ползва признанието
му и инкорпорирания от досъдебните органи доказателствен материал. Придържа се към
становището на своя защитник и декларира съжаление за постъпката си, в последната си
дума моли за снизхождение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл.13, чл.14, чл.18 и чл.107 от НПК, намира за установено следното:
ПО ФАКТИТЕ:
По делото съдът, предвид признанието на подсъдимия по реда чл.371, т.2 от НПК на
изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и събраните по делото
доказателства, приобщени на основание чл.373, ал.2, вр. чл.372, ал.4 и чл.283 от НПК,
обсъдени по реда на чл.107, ал.5 от НПК, приема за установено, че:
Подсъдимият ИВ. Н. СТ., с л.к. №ХХХХ, с ЕГН: **********, е роден на ХХХХ г., в
гр. София, българин, българско гражданство, с постоянен и настоящ адрес: гр.С, ж.к.”Зп”,
бл.ХХХ, вх.Х, ет.Х, ап.ХХ. Същият е със средно образование, неженен. Към месец януари
2021г. е работил към „К“ЕООД, а от 04.03.2021г. е трудово ангажиран към „ХЛ“ЕООД. Той
не бил осъждан, нито бил освобождаван от наказателна отговорност на основание чл.78а от
НК.
Подсъдимият бил правоспособен водач на моторно превозно средство от
11.01.2018г., с придобити категории „М“ и „В“. Притежавал СУМПС №ХХХХ, със статус
„Валиден” до 18.01.2028г. Той е психически здрав, с нормално развит интелект,
емоционално съответен и добре комуникативен. При него, съобразно становището на
вещите лица, изразено в приетата по делото съдебно- психиатрична и психологическа
експертиза, не се открива формиран синдром на зависимост към психотропни вещества и
алкохол. Установява се обаче епизодичен прием на марихуана и много по- рядък прием на
стимуланти. Липсват данни за физиологични, когнитивни и поведенчески промени, които да
се приравняват към понятието „психичен недостатък”.
На 30.01.2021г., около 22:00 часа С. управлявал лек автомобил марка „М”, модел „Ц
200“, с рег. № ХХХ, в гр. С. Той се придвижвал по бул.”С ш”, с посока на движение от
ул.”Г. М. Д” към ул.Н.Г.. Той бил придружаван от свидетелите И.И.К. и В.Н.У.. На
кръстовището на бул.”С.М. и ул.“Н.Г.“ бил спрян за проверка от полицейските служители –
свид. Г.Ц.Г. и свид. С.К.С. Като служители при 01 РУ - СДВР те изпълнявали служебните си
задължения по охрана на обществения ред за времето от 19:00 часа на 30.01.2021г. до 07:00
на следващата дата. Били включени в състава на патрул с позивна АП – 83-81. По време на
проверката полицейските служители установили самоличността на обвиняемия по
представени от него документи. Впечатление обаче им направила специфичната миризма на
марихуана, носеща се от вътрешността на купето на превозното средство.
За случая полицаите незабавно докладвали на оперативно дежурната част при 01 РУ –
СДВР, в резултат на което за оказване на съдействие на място бил изпратен екип на ОПП –
СДВР в състав свидетелите М.Е.С. В.Г.Д. и Р.П.М. Обвиняемият бил подложен на тест за
употреба на упойващи вещества с техническо средство - „Drug Check 5000”, фабричен №
ARMЕ 0069 /проба №00021/. Проверката отчела положителен резултат за употреба на
наркотично вещество – канабис. Непосредствено след проведения тест свид. С. съставил на
2
С. акт за установяване на административно нарушение бл. № 327086/30.01.2021г. Бил
издаден и талон за медицинско изследване на кръв и урина с № 080671. При предявяването
им на водача, последният ги подписал, без да вписва възражения, като приел връчените му
екземпляри от тях. С. бил съпроводен от полицейските служители до Военномедицинска
академия, където предоставил доброволно кръв и урина за химическо изследване. За
проведената манипулация бил съставен протокол за медицинско изследване за употреба на
алкохол и/или друго упойващо вещество. Въз основа на иззетите по този ред и предадени на
специализирана лаборатория към същото лечебно заведение кръвни проби и проби от урина,
било извършено и химическо изследване, резултатите от което били обективирани в
протокол за химическа /токсикологична/ експертиза с изх. № И-2787/08.04.2021г. на ВМА-
София. В заключението й било отразено, че при изследването на биологичните проби на
подс. С. се установява присъствие на специфични метаболити – тетрахидроканабинол
(активен наркотичен компонент на канабис), 3,4 етилендиоксиамфетамин (МDA),
метилендиоксиамфетамин (МDMA, екстази) и кокаин, включени в Списък І „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” на
Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични към чл.3 от
Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите.
Обвиняемият бил задържан на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР със заповед на
полицейски орган за срок от 24 часа, считано от 30.01.2021г., 23:12 часа. Свидетелството му
за управление на МПС било фактически иззето, считано от същата дата, като от движение
било спряно и моторното му превозно средство.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така възприетите от настоящата съдебна инстанция фактически констатации са
прецизирани, с оглед поставянето на акцент върху меродавните за наказателната
отговорност на подсъдимия факти, без това да привнася различно смислово изражение по
отношение на очертана от наблюдаващия делото прокурор релевантна фактическа
обстановка. Последната е установена по категоричен начин, въз основа на релевираното от
подсъдимия цялостно признание на фактите, изложени в обстоятелствена част на
обвинителния акт, което напълно кореспондира с приобщените от органите на досъдебното
производство допустими и относими към предмета на доказване доказателствени източници
- показания на свидетелите Г.Г., С.С., М. С., В.Д., Р.М., И.К. и В.У.; експертизи:
комплексна съдебно - съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза и съдебно –
химическа (токсикологична) експертиза, както и от приложените по делото писмени
доказателства и писмени доказателствени средства: заповед за задържане на лице рег. №
225зз90/30.01.2021г., АУАН бл. № 327086/30.01.2021г., заповед за прилагане на ПАМ
№244/30.01.2021г., талон за медицинско изследване № 080671, протокол за извършване на
проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, извлечение от паметта на
техническо средство „Дръг тест 5000“, справка – картон на водача С., справка – извлечение
от Централна база КАТ – МВР относно притежание на МПС, протокол за сервизна проверка
на „Дръг тест 5000“, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, фактура, справки за
съдимост, справки от Агенция по вписванията – имотен регистър, ТД на НАП, приобщени
по реда на чл.283, ал.1 от НПК.
Настоящият съдебен състав не констатира съществени противоречия при съвкупната
преценка и интерпретация на приобщения по делото доказателствен материал, които да
налагат обсъждането му подробно и поотделно, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр.
2 НПК. Въпреки това и с оглед пълнота на мотивите следва да бъдат посочени
съображенията относно възприемането на събраните доказателства и доказателствени
средства, техният анализ и изведените върху тази основа заключения.
3
Съдът кредитира обясненията на подсъдимото лице, в които С. признава фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Същите намират подкрепа в и
разкриват хармонично единство с останалия доказателствен материал по делото и в
частност показанията на свидетелите Г, С., С., Д., М. У. и К, както и приобщените към
делото писмени доказателства и доказателствени средства – протоколи, писмени документи,
справки и заключения на експертизи. Именно от показанията на полицейските служители от
ДП, допълнени със сведенията, предоставени от спътниците на подсъдимия в процесната
вечер, се установяват датата, мястото и поводът, по който е бил спрян управляваният от С.
лек автомобил, респ. редът, следван за установяване употребата на наркотични вещества.
Последното обстоятелство намира потвърждение и в писмените доказателства по делото - в
частност съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза, от чието заключение се извежда,
че привлеченото към отговорност лице е управлявало МПС след употреба на наркотични
вещества- тетрахидроканабинол (активен наркотичен компонент на канабис), 3,4
етилендиоксиамфетамин (МDA), метилендиоксиамфетамин (МDMA, екстази) и кокаин,
включени в Списък № 1 от НРКРВН към чл.3 от ЗКНВП.
Първоинстанционният съдебен състав кредитира показанията на свидетелите Г, С.,
С., Д., М. У. и К, доколкото същите са последователни и логични, без вътрешни
противоречия. В тях са изложени непосредствени възприятия на очевидци по осъществената
полицейска проверка, обстоятелствата, свързани с нея (дата и място на провеждане) и
установеното в хода й – данни за наличие на следи от наркотични вещества от различен тип
високорискови такива в кръвта на водача, което прави поведението на последния
съставомерно по смисъла на текста на чл.343б, ал.3 от НК. Показанията на тези свидетели са
подробни, непротиворечиви, пресъздават логично хронологията на протеклите събития и се
подкрепят от останалите доказателства по делото, поради което съдът се доверява на тях при
изграждане на своите фактически изводи.
За този съдебен състав няма спор, че жалбоподателят е управлявал МПС след
употребата на наркотични вещества на инкриминираното време и място, което се подкрепя
по еднопосочен начин от приобщените по делото писмени доказателства - талон за
медицинско изследване, който му е връчен на 31.01.2021г., 00:20 часа с указания, че следва
да се яви във „ВМА” най-късно до 40 минути, както и следващия го хронологично протокол
за медицинско изследване, съставен от д-р Л.Н. -лекар във ВМА, видно от който С.
доброволно се е подложил на манипулация и му е взета кръвна проба, при това в рамките на
указаното време, а именно на 31.01.2021г., 00:45 часа. Така обсъжданите писмени
доказателства се отличават с автентичност и позволяват да се проследят етапите от
протеклата проверка.
Съгласно изготвения от маг. химик К. и д-р С.С. - служители в специализираната
лаборатория към ВМА - София протокол за химическа /токсикологична/ експертиза № И-
2787/08.04.2021г. е установено, че в донесената на ръка кръвна проба – 4 броя вакуумни
епруветки и урина – 1 бр. пластмасов контейнер, на подсъдимия е доказано наличието на
специфичен метаболит – карбокси - ∆9 – ТНС, съдържащ тетрахидроканабинол, присъствие
на кокаин, MDA и MDMA, всички попадащи в Списък І на Наредба за класифициране на
растенията и веществата като наркотични към ЗКНВП. Именно тези данни са взети предвид
при преценка наличието на престъпление, респ. неговите параметри, с оглед
преимуществото на резултатите от този способ пред тези от контролния уред – дръг тест.
Посоченият документ се цени от съда с характеристиките си на експертиза по смисъла на
чл.144 от НПК, като същият е изготвен и съобразно предвидена за процедура в Наредба №
1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества и/или техни аналози, ДВ, бр.81 от 2018г., като не се установяват
обстоятелства, които да компрометират неговото съдържание.
Съдът кредитира напълно приетата по делото съдебно- психиатрична експертиза, от
4
която се установи, че подс. С. е бил психически здрав и с нормално развит интелект към
датата на инкриминираното деяние. Когнитивните му възможности и натрупаният социален
опит са му позволявали да осмисли фактите от действителността и тяхната взаимовръзка, за
да оцени извършеното като забранена и наказуема постъпка. Не се разкрива наличието на
психичен недостатък или констатация за формиран при него синдром на зависимост към
психотропни вещества и алкохол, поради което липсват пряко повлияващи неговите
емоционални изяви и поведенчески нагласи улесняващи фактори. Установената епизодична
употреба на марихуана и стимуланти не води до различен резултат, а единствено следва да
се отчита като негативна характеристика при индивидуализация на наказанието. Въз основа
на експертното освидетелстване на обвиняемия, преценено в съвкупност с предоставените
от самия него сведения за собствената му личност, се установиха неговите характерови
особености, отговарящи на приетата за дефинитивна норма.
Обстоятелството, касаещо правоспособността на подсъдимия като водач на МПС,
както и наличието на предходни, макар и оскъдни като брой нарушения на ЗДвП, за които
са му били наложени административни наказания, се установяват от справките от Отдел
„ПП” към СДВР – справка – картон на водача.
Въз основа на справките за съдимост съдът установи, че С. не е бил осъждан или
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.
Справките, изготвени от ТД на НАП – София и Агенция по вписванията дават
информация за трудовата ангажираност на С. и имущественото му състояние.
Доказателствено обезпечено е и твърдението на СРП за авторството на престъпното
деяние, подкрепящо се еднозначно от показанията на свидетелите, както и от релевираното
от подсъдимия признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Доколкото по делото не са налични противоречиви доказателствени източници, съдът
намира, че следва да кредитира изцяло събраните доказателства.
При цялостния анализ на посочените доказателствени източници този съдебен състав
достига до безспорен извод за съпричастността на подсъдимия към вменените му престъпни
деяния.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че подсъдимият ИВ. Н. СТ. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. По делото е доказано по категоричен
и безспорен начин, че на 30.01.2021г., около 22:00 часа, в гр. С, в посочения в обвинението
пътен участък от бул.”С ш” той е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил
марка „М”, модел „Ц 200“, с ХХХХ, след употреба на наркотични вещества –
тетрахидроканабинол (активен наркотичен компонент на канабис), 3,4
етилендиоксиамфетамин (МDA), метилендиоксиамфетамин (MDMA, екстази) и кокаин -
високорискови наркотични вещества, включени в Списък І от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични към чл.3 от ЗКНВП, установено
по надлежния ред с протокол за съдебно- химическа (токсикологична) експертиза на ВМА
изх. № И-9098/10.11.2016г. Притежанието, производството, преработването, придобиването
или употребата на изброените вещества е забранена в Република България и подлежи на
контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/.
Подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние “управляване” на МПС, което
представлява непосредствено изпълняване на функциите на водача, както по време на
движението на МПС, така и в покой след употреба на наркотични вещества или техни
аналози /в този смисъл Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по н.д. № 8/1982 г. на Пленума
на ВС, където е дефиниран обективният съставомерен признак “управление на МПС” и
извършеното казуално тълкуване в р. № 157 от 29.03.2010 г. на ВКС по н. Д. № 37/2010 г. на
5
II н.о. на ВКС/. Престъпният състав на чл.343б, ал.3 от НК е формулиран като такъв на
просто извършване, тъй като в него не са посочени общественоопасни последици, които да
са в причинна връзка с изпълнителното деяние, поради което, за да бъде довършено
престъплението е правноирелевантно колко дълго деецът е управлявал МПС – напълно
достатъчно е лицето, употребило наркотични вещества, да приведе в движение превозното
средство.
Доказано е, че след тестуване с техническо средство – Дрегер - „Drug test 5000” с
фабричен № ARMЕ 0069 /проба № 00021/, отчел положителни стойности за присъствието на
наркотични вещества в организма на С. и при наличието на убедително създадени
възприятни представи у полицейските служители Г, С., С., Д. и М върху данните от този
уред, допълнени от сведенията на свидетелите У. и К за узнатия като установен на място
резултат от теста, на подсъдимия е издаден талон за медицинско изследване. Деецът се е
съобразил с отразените в него часови граници, в рамките на които следва да се подложи за
изследване. Доколкото момента на вземане на кръвната проба попада в указаните от органа
в талона времеви рамки, правилно са възприети от прокуратурата като меродавни за
наказателната отговорност на подсъдимия именно обективираните в изготвената
съдебнохимическа експертиза данни, които съответно са описани в обвинението като
тетрахидроканабинол, респективно съдържащите го продукти марихуана/ канабис, кокаин,
MDA и MDMA, включени в Приложение № 1 на НРКРВН.
В текста на чл.343б, ал.3 от НК законодателят е криминализирал управлението на
МПС от водач след употреба на наркотични вещества, което обстоятелство следва да бъде
установено по надлежния ред, който понастоящем е регламентиран с Наредба №
1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества и/или техни аналози, ДВ, бр.81 от 2018г. Именно поради
очертаната специфика на престъпния състав, като релевантна се явява единствено
лимитираната в посочения подзаконов нормативен акт процедура. В този ред на мисли,
според настоящия съдебен състав, основополагащо значение досежно преценката за
законосъобразност на проведения доказателствен процес, респ. за валидността на събраните
писмени доказателства, в частност обективираното заключение от проведеното химическо
изследване, поражда именно съблюдаването на изискванията, поставени с нормите на
цитирания подзаконов нормативен акт. В конкретиката на казуса отклонения от
предписания с императивни правни норми ред не се наблюдават, поради което следва да се
приеме, че поредица от действия в насока обезпечаване на доказателства досежно
конкретното съдържание на наркотични вещества, в частност такова съдържащо
тетрахидроканабинол, в кръвта на водача са предприетите от органите при стриктно
съблюдавана процедурата, лимитирана в наредбата.
Налице е и корелативно необходимата субективна страна на престъплението, ведно с
изискуемите от закона интелектуални и волеви параметри на същата. От субективна страна
деянието е извършено виновно, при форма на вина „пряк умисъл“ по смисъла на чл. 11, ал. 2
НК. В интелектуален аспект подсъдимият С. е съзнавал общественоопасния характер на
своето деяние, изразяващ се в накърняване на обществените отношения, които са свързани с
безопасното движение по пътищата и гарантират неприкосновеността на живота, здравето и
собствеността на гражданите при осъществяване на транспортната дейност, предвиждал е
обществения му опасен характер като във волево отношение е искал неговото извършване.
Действията му са извършени в строга логическа последователност и представляват
обективен израз на формираните ясни представи у него, че управлява моторно превозно
средство след употреба на наркотични вещества, които водят до нарушаване на нормалните
функции на човешките възприятия, пренебрегвайки съществуващата законова забрана при
упражняването на посочената правнорегламентирана дейност, ситуирана в разпоредбата на
чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП: “На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява
пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след
6
употреба на наркотични вещества или техни аналози”.
По изложените съображения съдът приема за доказано, че подсъдимият И.С. е
осъществил, както от обективна, така и от субективна страна, състав на престъпление по чл.
343б, ал. 3 от НК, поради което го призна за виновен.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За процесното престъпление по чл.343б, ал.3 от НК материалният наказателен закон
предвижда наказание „Лишаване от свобода“ в относително определен размер от една до
три години, както и кумулативно предвидено наказание „Глоба” в размер от 500,00 до
1500,00 лева.
Съгласно чл. 373, ал. 2 НПК в случаите на проведено съкратено съдебно следствие на
основание чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК съдът е императивно задължен да определи
наказанието при условията на чл. 58а НК.
При индивидуализацията на наказанието за престъплението СРС съобрази, че като
смекчаващ факт не следва да се третира признанието на подсъдимия на фактите, изложените
в обстоятелствената част на обвинителния акт, обусловило разглеждането на делото по реда
на чл. 371, т. 2 НПК, тъй като то не е поддържано в цялото наказателно производство /в този
смисъл е и т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. по т. д. № 1/2008 г. на ОСНК на
ВКС, докладчик-съдия Цветинка Пашкунова/. Действително, отказът му да даде обяснения
не следва да се тълкува в негова вреда, но подсъдимият не може в случая да черпи и ползи
от него.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът преценява трудовата ангажираност,
социалния статус и положителните характеристични данни за личността на подсъдимия. В
този аспект се разглежда и младата му възраст (към датата на деянието С. е на 21 години),
както и съдействащото му поведение за протичането на производството в разумни срокове и
установяването в пълнота на обстоятелствата от значение за разкриване обективната истина
по случая.
Като отегчаващо обстоятелство съдът разглежда категоричните данни за съдържание
на четири различни вида наркотични вещества, следи от които са открити в биологичните
проби, иззети от подсъдимия. Макар така констатираното да не повлиява върху
съставомерността на проявата, то значително завишава степента на нейната обществена
опасност предвид вероятността от за значително негативно повлияване върху съзнанието на
водача. В негативен аспект се възприемат и сведенията за епизодичен прием на марихуана и
стимуланти, който анонсира противообществени навици у дееца. Непренебрежимо се явява
и наличието на предходни различни по вид нарушения на Закона за движението по
пътищата (видно от приложената по делото справка за нарушител), които придават на
деянието по- висок отрицателен социален резонанс.
Този съдебен състав не констатира основания за приложение на разпоредбата на чл.
58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, поради което и отхвърля така предложения от защитата
подход при индивидуализация на следващото се наказание. Установените по делото
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства не формират необичайно
множество. Сред тях липсват и такива, носещи белезите на изключителност, а
същевременно не са налице и фактически данни за формиране на изискуемия от закона
кумулативен извод за несъразмерност на най-лекото предвидено в закона наказание.
При съвкупната преценка на наличните, обуславящи отговорността обстоятелства,
съгласно общата разпоредба на чл. 54, ал. 1 НК, настоящият съдебен състав намира, че за
инкриминираното по делото престъпление по чл.343б, ал.3 от НК следва да определи
наказание при лек превес на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства в размер
на 1 /една/ година „Лишаване от свобода“. Съобразно изтъкнатите по- горе доводи размер на
наказанието, съвпадащ с установената от закона санкция, е от естество да сведе до минимум
7
възможността подсъдимия да извърши ново посегателство, както и да съдейства за неговото
поправяне. Така определеното наказание би изиграло ролята на справедливо възмездие за
извършеното от С..
Съгласно чл. 373, ал. 2 НПК съдът е императивно задължен, след като определи
размера на наказанието, да редуцира същия съобразно чл. 58а, ал. 1 НК с 1/3. В настоящия
случай на подсъдимия за престъплението с правна квалификация по чл.343б, ал.3 от НК
следва да бъде определено окончателно за изтърпяване наказание в размер на 8 /осем/
месеца „Лишаване от свобода“. Настоящият съдебен състав констатира, че наред с базисните
предпоставки по чл. 66 НК – /наложеното в процесния случай наказание е до 3 години
„Лишаване от свобода“ и лицето не е осъждано на наказание „Лишаване от свобода“ за
престъпление от общ характер/, за реализацията на целите, визирани в разпоредбата на чл.
36 НК и преди всичко за поправянето на осъдения, не се налага С. да изтърпи ефективно
наложеното му наказание от 8 /осем/ месеца „Лишаване от свобода“. Липсва необходимост
същият да бъде изолиран от естествената му социална среда в пенитенциарно заведение,
което ще представлява прекомерно използване на наказателна репресия, несъответна на
обществена опасност на престъплението и дееца. Същевременно не се събраха
доказателства, от които да се налага извод, че подсъдимият е личност с утвърден престъпен
динамичен стереотип и деформирано правосъзнание. Ето защо, изтърпяването на
наложеното наказание следва да бъде отложено с минималния предвиден в закона
изпитателен срок в размер на 3 години.
В контекста на изложените разсъждения следва да се отбележи, че прилагането на
института на чл. 66 НК не е задължително за съда, а представлява една потенциална
възможност, обусловена от конкретиката на всеки отделен случай, в частност от целите на
наказанието по чл. 36 НК. Последните обаче са диалектически свързани, т.е. определянето
на санкцията не може да доведе до пренебрегване на генералната превенция за сметка на
личната и обратно - същата не следва да се налага единствено като назидание спрямо
останалите членове на гражданското общество. Според този съдебен състав балансът между
законоустановените цели на наказанието ще бъде постигнат и посредством отлагане
изпълнението на определеното наказание, което в достатъчна степен би допринесло за
превъзпитанието на дееца и би повлияло възпиращо спрямо бъдещи негативни прояви на
личността му, като способства за правилното формиране на неговия мироглед и изграждане
на устойчиви контрамотиви в неговото правосъзнание за въздържане от противообществени
прояви, предвид потенциалната опасност от неговото привеждане в ефективно изпълнение.
Съответно такова наказание напълно удовлетворява обществения интерес да се създаде
разбирането, че възмездието за извършеното е неизбежно. Тази санкция ще се прояви като
достатъчно предупреждение и към останалите членове на обществото да не извършват
такива прояви, като по този начин няма да бъде игнорирана и генералната превенция,
заложена като цел на наказанието в нормата на чл.36 от НК.
Кумулативно, на подс. С. съдът определя и наказание „Глоба“ в размер на
установения от законодателя в санкцията на нормата на чл.343б, ал.3 от НК минимум от
500,00 лева, а на основание чл.343г, вр.чл.343б, ал.3, вр.чл.37, т.7 от НК налага наказание
„Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 1 /една/ година и 3 /три/ месеца.
Индивидуализирани в този вид и размер, кумулативно приложените санкции съответстват
на принципите на законоустановеност и справедливост на легитимно упражнената държавна
принуда, ще изпълнят своя поправителен и възпитателен потенциал спрямо подсъдимия.
При тяхната индивидуализация са съобразени положителните характеристичните данни за
С., трудовата му ангажираност, годините на стажа му като водач на МПС, които не са със
значителна продължителност и тежестта на деянието. Взети са под особено внимание
наличните данни за допускани нарушения на ЗДвП като водач. Последните, макар и
немногобройни, насочват и към простъпки, предполагащи въздействие върху субекта на
отговорност. Съобразен при индивидуализацията на лишаването от права по чл.37, т.7 от НК
8
е и определеният в хипотезата на чл.54 от НК размер на основната такава – „Лишаване от
свобода”. В тази връзка величината й се позовава и върху правилото на чл.49, ал.2 от НК, по
аргумент от което по- лекото, кумулативно предвидено наказание не може да бъде по-ниско
по продължителност от наложеното „Лишаване от свобода“.
На основание чл. 59, ал. 4 НК от наложеното на подсъдимия наказание „Лишаване от
право да управлява МПС“ следва да се приспадне времето, през което същият е бил лишен
от това право по административен ред, считано от датата на фактическото му отнемане–
30.01.2021г.
ПО РАЗНОСКИТЕ
Съдът в изпълнение на разпоредбата на чл.301, ал.1, т.12 от НПК, се произнесе и по
сторените в производството разноски. С оглед изхода на делото и на осн. чл.189, ал.4 от
НПК, решаващият орган осъди признатия за виновен подсъдим И.С. да заплати в полза на
Държавата и по сметка на СДВР направените по делото разноски в размер на 646,00 лева за
изготвените експертизи в досъдебната фаза.
Така мотивиран, въз основа на изтъкнатите фактически и правни доводи, Софийски
районен съд, НО, 2-ри състав постанови своята присъда.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
9