РЕШЕНИЕ
№ 159
гр. Пазарджик, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20215220201290 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „В.“ ЕООД, ЕИК: ***, представлявано
от управителя В. АТ. КР., понастоящем с променено фирмено
наименование и представителство – „М.“ ЕООД, представлявано от
управителя С. М., против НП № 13-002791 от 11.08.2021г. на директора на
Дирекция „Инспекция по труда”-Пазарджик, с което на основание чл.416,
ал.5 във връзка с чл.415 в, ал.1 от КТ и за нарушение на чл.284, ал.1 от
КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 300 (триста) лева.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на
процесуална и материална незаконосъобразност на НП, с оглед на което
се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание за жалбоподателят се явява упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата и излага
съображения за отмяна на НП. Претендира и присъждане на разноски.
Процесуалният представител на АНО – упълномощен юрисконсулт,
оспорва жалбата и е на становище същата да се остави без уважение
като неоснователна. На свой ред също претендира за присъждане на
1
разноски.
Пазарджишкият районен съд съобрази становищата на страните,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните
по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят „В.“ ЕООД (с актуално наименование „М.” ЕООД)
е санкциониран за това, че в качеството си на работодател по смисъла на
§ 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, не е
предоставил на В. С. Т. - общ работник на строителната площадка за
изграждане на кофраж на перваз за ограда, намиращ се на пътя
гр.Пазарджик – с.Бошуля, преди моста на река Тополница (в дясно),
землище село Драгор, местност Татарекин, ПИ № 23457.5.665, безплатно
специално работно облекло и лични предпазни средства (ЛПС) по време
на работа.
Нарушението било извършено на 13.05.2021 г. в землището на село
Драгор, когато в гореописания обект на контрол било заварено лицето В.
Т. да престира труд без работно облекло и ЛПС, при извършена проверка
на обекта и установено окончателно на 17.05.2021 г. в сградата на ДИТ-
Пазарджик, при извършената проверка на фирмената документация на
дружеството.
Извършеното съставлявало нарушение на чл.284, ал.1 от Кодекса на
труда, за което на 25.05.2021 г. Г.Й. – главен инспектор при ДИТ –
Пазарджик съставил против жалбоподателя АУАН, който бил подписан и
получен от надлежно упълномощено лице без възражения.
Въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП. То било
връчено на пълномощник на жалбоподателя на 13.08.2021 г., а жалбата
против НП била подадена от представляващия жалбоподателя чрез
наказващия орган по куриер на 20.08.2021 год. и следователно е подадена
в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН /в редакцията до 23.12.2021г./, при което е
процесуално допустима.
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от приетите
по делото писмени доказателства, както и от показанията на свидетелите
Ф.А. – свидетел на установяване на нарушението и съставянето на АУАН,
2
А.И., В.Т. и Ат. Кр..
От съвкупния анализ на събраните устни и писмени доказателства
се установи категорично, че на 13.05.2021 г. инспекторите от ДИТ –
Пазарджик Г.Й. и св.Ф.А. пътували по служба от град Пазарджик за с.
Бошуля. Пътят им минавал покрай р. Тополница. Преди моста на реката,
в дясно, землище на село Драгор, двамата забелязали строителен обект,
като работещите били облечени с анцузи и нямали ЛПС. По този повод
инспекторите решили да извършат проверка. На място заварили четири
лица, сред които свидетелите А. Д. и В.Т., които полагали труд свързан с
направата на кофраж за ограда, част от която вече била изградена. Св.А. и
колегата му се легитимирали на работниците, които им казали че работят
за „В.”. Същите обаче първоначално отказали да попълнят декларации по
спазване на трудовото законодателство, защото нямали разрешение от
„шефа”. След известно време на място пристигнал бащата на управителя
на дружеството – св. Ат. Кр.. Той посочил, че лицата са наети лично от
него срещу уговорено възнаграждение от името на дружеството –
жалбоподател, собственик на имота, за да изградят ограда и да насипят
пътя. С лицата не били сключени трудови договори, тъй като работата
била за няколко дни. По тази причини не им били раздадени нито
работни дрехи, нито ЛПС.
След като Ат. Кр. казал на работниците, че няма проблем да
попълнят раздадените им декларации, същите започналаи да ги попълват,
подпомагани от самия него. Св. Т. отразил в декларацията, че работи за
В. В.Д. ООД – предишното наименование на дружеството, видно от
сравката от търговския регистър, от 1 ден, като работник, с работно време
от 8 часа, с възнаграждение от 30 лева на ден.
След справка по телефона, инспекторите установили че заварените
да престират труд на обекта лица нямат сключени трудови договори с
нито един работотодател. По-късно, след представената документация в
ДИТ–Пазарджик не били установени документи, удостоверяващи
предоставянето на лицата на специално работно облекло и ЛПС.
След съставянето на АУАН в законовия срок постъпило
възражение, с което бил представен договор за изработка, сключен между
тогавашния управител на търговското дружество –В.К., като физическо
3
лице и св.А. Д. (л.17 в делото), с предмет изработка на перваз за ограда в
ПИ 23457.5.665, собственост на дружеството-жалбоподател (скица на л.13
в делото) срещу възнаграждение в размер на 400 лева, с право на
изпълнителя да привлича подизпълнители. Този договор бил съставен
след съставяне на АУАН, за целите на процеса, като договореното в него
не отговаряло на действителното такова. Съдът не кредитира този
договор, доколкото категорично стана ясно, че той е бил съставен с цел
осуетяване на следващата се административнонаказателната отговорност
и след извършване на проверката, за което категорично показания даде и
св. Д.. Това е и причината да бъде представен едва с възражението срещу
акта. Св.Д. добросъвестно установи, че е подписал този договор като
изпълнител, но след проверката на място от инспекторите, както и че той
е бил нает от бащата на управителя Ат. Кр., както останалите работници,
като на всички им било заплащано всеки ден, в края на работното време
от Ат. Кр.. Св.Д. установи че не бил нито началник, нито бригадир. И
четиримата наети били „еднакви”. Материалите им били доставяни от Ат.
Кр. и той им възлагал задачите за деня. Показания в същия смисъл даде и
св.Т..
Всички казано до тук оправергава основното възражение на
жалбоподателя, че между неговия управител, като физическо лице и едно
от лицата, заварени в имота да престират труд, бил сключен договор за
изработка , което изключвало наличието на трудови правоотношения.
С оглед възприетата фактическа обстановка не може да има
съмнение, че, към инкриминираната дата между дрежеството-
жалбоподател и заварените на собствения му поземлен имот да престират
труд лица, в т.ч св. Т. са били възникнали трудови правоотношения,
които не са били облечени в писмен договор. Чрез бащата на тогавашния
управител и св.Т. са били уговорени основните елементи на трудовото
правоотношение – предоставянето на работна сила след възлагани за
деня задачи срещу заплащано всеки ден възнаграждение.
При така установеното съдът намира, че жалбоподателят, който
отговаря на дефиницията, дадена в § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби
на Кодекса на труда за „работодател” спрямо св.Т., въпреки липсата на
писмен трудов договор, не е изпълнил задължението си, вменено му с
4
нормата на чл.284, ал.1 от КТ , като не му е осигурил специално работно
облекло и лични предпазни средства по време на възложената му
строителна работа по направата на ограда на собствен му поземлен имот.
Съгласно чл.284, ал.1 от КТ работодателят е длъжен да предостави
безплатно специално работно облекло и лични предпазни средства на
работниите/служителите, които работят със или при опасни или вредни
за здравето или живота машини, съоръжения, течности, газове, стопени
метали, нажежени предмети и други подобни. Това изброяване не е
изчерпателно, а примерно. Преценката за необходимостта и вида на
работното облекло и ЛПС се извършва за всеки конкретен случай в
зависимост от характера на изпълняваната работа. Според чл.17 от
Наредба № 3 от 19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност
и опазване на здравето на работещите при използване на ЛПС на
работното място, работодателят определя работните места и видовете
работа, при които се използват ЛПС въз основа на извършена оценка на
риска на работното място, като има предвид неизчерпателния списък на
дейности, които могат да изискват прилагане на ЛПС, посочени в
приложение №1, неизчерпателния списък на ЛПС, посочени в
приложение №2, както и таблицата за части на тялото на работещите,
изложени на рискове, посочени в приложение №3. В тези списъци
изрично са включени дейности като строителство и работа на строителни
площадки и складове. Дейността, възложена на св.Т. попада в списъка на
дейностите, за които се изисква използване на ЛПС. Задължението за
предоставяне в случая е възникнало от деня на фактическото започване
на работата от страна на св.Т., съгласно чл.18 от цитираната наредба.
Носенето на ЛПС и облекло е задължение на работника в процеса на
работа, но работодателят е длъжен да ги осигури още при постъпването
му на работа, в случая при започването й. В процесния случай е
установено по един категоричен начин, че жалбоподателят не е изпълнил
това свое задължение, с което е осъществил
административнонаказателния състав на вмененото му нарушение.
Нарушението е квалифицирано от АНО като маловажен случай по
смисъла на чл.415 в, ал.1 от КТ, явно отчитайки характера на
извършваната работа, предполагаща относително нисък риск за живота и
здравето на работника, предвид липсата на височина на строителния
5
обект и тежки съоръжения, както и краткия срок, през който е била
извършвана.
Въпреки че не са представени доказателства за отстраняване
веднага на нарушението, квалификацията по чл.415в, ал.1 от КТ е изцяло
в интерес на жалбоподателя.
Определената като размер имуществена санкция не отговаря в
пълна степен на конкретната обществена опасност на неизпълнението и
на нарушителя, като съдът намира, че същата следва да бъде определена
при баланс на индивидуализиращите административно наказателната
отговорност обстоятелства и да бъде намалена на 200 лева. Съдът намира,
че именно в този си размер санкцията ще изпълни целите, предвидени в
чл.12 от ЗАНН. Това становище на съда е съобразено изцяло с всички
обстоятелства по делото и конкретната обществена опасност на
неизпълнението, а така също и с обстоятелствата при които е извършено,
вкл. и това че е извършено за първи път. Що се касае до неизпълнението
на същото задължение към останалите трима работника, на съда е
служебно известно, че за тези нарушения са издадени отделни
наказателни постановления, поради което това обстоятелство не следва
да бъде вземано предвид като отегчаващо такова.
По горните съображения, НП следва да бъде изменено, като
наложената имуществена санкция бъде намалена на 200 лева.
Процесуалният представител на ДИТ-Пазарджик претендира
юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда. Разноски се
претендират и от пълномощника на дружеството-жалбоподател.
Доколкото НП ще бъде изменено чрез намаляване на размера на
имуществената санкция, то право на присъждане на разноски принципно
имат и двете страни. В същото време обаче от страна на пълномощника на
дружеството-жалбоподател по делото е представено само и единствено
адвокатско пълномощно, но не и документи, доказващи заплащане на
адвокатско възнаграждение, като например договор за правна защита и
съдействие, списък на разноските и т.н. При това положение искането за
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя не може да бъде
удовлетворено.
Съдът като взе предвид фактическата и правна сложност на делото и
6
на основание чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
определи на юрисконсулта възнаграждение в размер на 100 лв.
По въпроса за разноските на основание чл.144 от АПК субсидиарно
приложение следва да намерят правилата на ГПК, тъй като се касае за
изменение на атакуваното наказателно постановление и изменение на
размера на наложената санкция. В този смисъл разноските следва да се
присъдят по съразмерност съответно на намаляването на размера на
санкцията. Ето защо жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, към която
структурно принадлежи ДИТ – Пазарджик, юрисконсултско
възнаграждение по съразмерност в размер на 66,67 лв.
По горните съображения и на основание чл.63, ал.7, т.4 от ЗАНН, РС
– Пазарджик,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 13-002791 от 11.08.2021 г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пазарджик, с което на „В.“ ЕООД
(с актуално наименование „М.” ЕООД) с ЕИК: ***, на основание чл.416,
ал. 5, във връзка с чл. 415в, ал.1 от КТ и за нарушение на чл.284, ал.1 от
КТ е наложена имуществена санкция в размер на 300 (триста) лева, като
намалява имуществената санкция на 200 (двеста) лева.
ОСЪЖДА „М.” ЕООД, ЕИК:***, представлявано от управителя С.
М., със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, *** ДА ЗАПЛАТИ
на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ Булстат: ***,
адрес: ****, 1000 Център, гр. София сума в размер на 66,67 лв. (шестдесет
и шест лева и 67 ст.), представляваща юрисконсултско възнаграждение по
съразмерност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия
административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7