№ 145
гр. Сливен , 16.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Стефка Т. Михайлова Маринова
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20212200500261 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Подадена е жалба срещу определение № 260027/ 19.03.2021г. по гр. дело № 249/2020г. на
Районен съд Нова Загора, с което е оставена без уважение молбата на „Агри Милк“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ул.„Иван Вазов“ № 16, с.Богданово,
общ.Нова Загора, обл.Сливен по чл.248 от ГПК за изменение на Решение № 260019 от
28.09.2020 г., постановено по гр.д. № 249/2020 г. по описа на Районен съд – Нова Загора,
в частта, в която съдът се е произнесъл за дължимите разноски, които „Агри Милк“ ЕООД
следва да заплати по сметка на „Възраждане-касис“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Ловеч, 5500, бул.„България“ № 102-4, представлявано от управителя
ЦВ. Б. Г., а именно направените в производството по гр.д. № 249/2020 г. по описа на
Районен съд – Нова Загора в размер на 1524.44 лв. /хиляда петстотин двадесет и четири лева
и четиридесет и четири стотинки/, от които: 314.44 лв. /триста и четиринадесет лева и
четиридесет и четири стотинки/ платена държавна такса и 1110.00 лв. /хиляда сто и десет
лева/ платен адвокатски хонорар, както и направените разноски в обезпечителното
производство в размер на 2703.56 лв. /две хиляди седемстотин и три лева и петдесет и шест
стотинки/.
Против това определение е подадена жалба от „Агри Милк“ ЕООД. Твърди се, че
чл.78, ал.5 от ГПК урежда процесуалната възможност за намаляване на заплатеното
адвокатско възнаграждение. Предвид липсата на действителна фактическа и правна
сложност на делото, в случая същото е прекомерно. Според съдебната практика за степента
на фактическата и правна сложност на делото се съди от предмета на спора, материалния
интерес, фактическите и правни възражения на страните, обема на събраните доказателства
и усложнения относно предмета и страните при разглеждане на делото. В случая предмета
1
на спора не се характеризира със значителна трудност и задълбоченост. Това е често срещан
в практиката пример за търговски отношения, при който липсват специфични уговорки
между страните, които биха могли да доведат до усложняване на спорния предмет.
Материалният интерес също не е в значителен размер, предвид това че става въпрос за
отношения между търговци, за които се предполага, че дейността им е тясно свързана с
извършването на сделки и в доста по - големи размери от предвидения материален интерес в
случая. Събраните по делото доказателства не са много, което отново доказва, че същото не
се отличава като сложно от фактическа и юридическа страна. Освен това липсват
усложнения относно предмета и страните при неговото разглеждане. Поради признаването
на иска делото протекло в едно единствено съдебно заседание, което в голяма степен
редуцира работата на пълномощниците. Пълномощникът на ищеца, който е със съдебен
адрес в гр. София не се е явявал в съдебно заседание, а е изпратил писмено становище. Това
му е спестило значителни разходи за път, храна и пр., които биха били включени в
адвокатското възнаграждение и съответно платени от довереника му.
По отношение на възражението за прекомерност на адвокатските възнаграждения за
обезпечителното производство, което е в размер на 1050лв. и за изпълнителното, където
размерът на възнаграждението е 991лв., считаме че съдът просто е копирал написаното
относно хонорарите в исковото производство, без да съобрази, че за тези производства са
предвидени различни възнаграждения, които са уредени в отделни разпоредби в Наредбата.
В този ред на мисли, в чл.7, ал.7 от нея се намира уредбата на възнаграждението за защита в
производства за обезпечаване на бъдещ иск. Там е посочено, че същото се определя по
правилата на чл.7, ал.2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми. В
обобщетение се иска да бъде отменено определението и да бъдат редуцирани присъдените
суми за адвокатско възнаграждение.
Подаден е писмен отговор но жалбата, в който се твърди, че тя е неоснователна. Правилно
Районният съд не е уважил искането за изменение на решението в частта за разноските и е
мотивирал същото подробно в обжалваното определение. Ответникът с поведението си е
дал повод за завеждане на горното дело както и за извършване от ищеца на разноските по
делото. Процесуалното поведение на ответника по делото е непоследователно и това стана
причина за допълнително и излишно усложняване и забавяне на делото. Всичкото това е
свързано и с извършването на допълнителни действия от страна на ищеца по делото. С
отговора на ИМ бяха направени множество възражения и оспорвания от ответника. Това
станало повод ищецът да поясни и допълни по реда на чл. 143, ал.2 ГПК исковата молба и да
направи множество доказателствени искания. Очевидно ответникът се притеснил от молбата
по чл.143, ал.2 ГПК и в първото съдебно заседание признал иска. Впоследствие ответникът
се отметнал от това признание и предприел противоречиви на признанието процесуални
действия по делото. По делото били депозирани молба за изменение на решението в частта
на разноските, въззивна и частна жалба, по които ищецът е подавал отговори. Всичкото това
усложнява делото и го превръща в такова с фактическа и правна сложност. Прекомерност
на възнаграждението за процесуално представителство по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК е
2
налице не във всеки случай, в който този размер превишава минималните установени
размери на адвокатските възнаграждения. Услугите за процесуално представителство не са
фиксирани към минималните, а са подчинени на правилата на договорното право.
Прекомерност на възнаграждението за процесуално представителство би била налице само
ако размерът на уговореното възнаграждение е несъразмерно високо, като се отчита
фактическата и правна сложност на конкретното дело, броя и вида на извършените действия
и др. В конкретния случай липсва доброволно плащане от страна на частния жалбоподателя.
Същият извършил множество процесуални действия, с които само усложнил и забавил
приключването на спора. В обобщение се иска да бъде потвърдено определението.
Настоящият състав след като прецени доводите в жалбата и отговора и прецени събраните
по делото доказателства намира следното:
С определението съдът е оставил без уважение искането за изменение на решението в частта
за разноските. Приел е, че услугите за процесуално представителство не са фиксирани към
минималните, а са подчинени на правилата на договорното право и за тях важат принципите
на свобода на договарянето. Преди направеното признание на иска, ответникът е оспорил
всичко възможно по делото, всяко от ищцовите твърдения, което е наложило множество
правни и фактически действия по обезпечаване на исковете, за което процесуалният
представител на ищеца е положил труд, отделил е време и е положил усилия, извършил е
проучвания на имуществено и друго състояние, подготвил се и за последното по делото
заседание на 17.09.2020 г., въпреки че именно в него с вх. № 260261 от същата дата
ответника е признал иска, което обаче не бива да омаловажава факта, че процесуалния
представител се е подготвил за заседанието.
Заплатените разноски за адвокатски хонорар са израз на изпълнение на договорно/
мандатно/ задължение на страната, чието материално право е предмет на съдебна защита и
адвокат, осъществяващ процесуалното представителство по защитата по конкретно делото,
поради което и намесата на съда по преценка от гледна точка на прекомерност на
уговореното възнаграждение може да бъде реализирана , само и доколкото е поискана.
В Тълкувателно решение № 6/2012г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение,
поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2
от Наредба № 1/09.07.2004г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до
предвидения в същата наредба минимален размер. В мотивите на т. 3 е посочено, че когато
съдът е сезиран с искане за намаляване поради прекомерност на адвокатското
възнаграждение, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на
спора, т. е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и
дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по
сложност при всеки отделен случай - например задължителната практика, разрешаваща
основните спорни въпроси определя сложност в по-ниска степен. След тази преценка, ако се
3
изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при
упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. В
посоченото Тълкувателно решение не е прието, че разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК
задължава съда при направено искане и констатиране, че са налице предпоставки за
намаляване на адвокатското възнаграждение, винаги намаляването да бъде в размер на
минимално определения в Наредба № 1/09.07.2004г. размер. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за един адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко
от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗА. Ограничението за намаляване на
прекомерното адвокатско възнаграждение е минималният размер, под който съдът не би
могъл да определи дължимото възнаграждение, но не задължава съда да намали
възнаграждението точно в този размер. Адвокатското възнаграждение трябва да е
справедливо и обосновано и само в правомощието на съда е да прецени дали съобразно
данните по делото уговореният размер е прекомерен и до какъв размер следва да се намали
при спазване на определения минимум в разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл.
36 ЗА. В настоящия случай районният съд в съответствие с постоянната практика на ВКС е
съобразил доказателствените факти и доказателствени средства, повдигнатите правни
въпроси, преценил е обема на извършената работа от страна на процесуалния представител
на ищеца. В хода на производството по делото, което макар и да не се отличава с правна или
фактическа сложност, предвид множеството оспорвания, започнали още с отговора на
исковата молба от ответника, процесуалния представител на ищеца е извършил редица
действия по подготовка на делото, явяване в съдебно заседание, изразяване и изготвяне на
становища, доказателствени искания, възражения, проучвания, набавяне на доказателства,
комуникации и др., изискващи и ангажиращи времеви, трудов и финансов ресурс, при това
неоснователни, предвид направеното от ответника признание на иска, едва в последното
съдебно заседание.
Поради това подадената молба за изменението не решението в частта за разноските се явява
неоснователна, а това прави неоснователна и подадената против определението частна
жалба.
Ръководен от изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Агри Милк“ ЕООД, с ЕИК ********* срещу
определение № 260027/ 19.03.2021г. по гр. дело № 249/2020г. на Районен съд Нова Загора
като неоснователна.
Определението не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5