№111
гр. Силистра, 16.10.2019
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският окръжен
съд, в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Виолета Александрова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Добринка Стоева
2. Огнян Маладжиков
като
разгледа докладваното от младши съдия Маладжиков в.ч.гр.д. № 264 по описа за
2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по жалба с правно основание чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. 2
от ГПК.
Жалбоподателката Б.В.Б. с ЕГН ********** е поискала на 02.07.2019 г. от
ЧСИ Г. Г. с рег. № 767 да прекрати производството по изпълнително дело №
20177670401084, по което е длъжница, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 то ГПК.
На същата дата съдебният изпълнител е постановил отказ с мотива, че не са
налице предпоставките, визирани в този текст на закона.
Жалбата е срещу постановлението за отказ на ЧСИ да прекрати
изпълнителното дело и е допустима, тъй като е в срок, подадена е от лице, което
има това право и е внесена дължимата държавна такса. В нея се твърди, че
отказът е неправилен, а като довод в тази насока се сочи, че поради промяна в
адреса и фамилното име на жалбоподателката тя е била призовавана и уведомявана
на адрес, на който отдавна не живее. Така, през последните 10 години не е била
уведомявана редовно какви действия са извършвани по изпълнителното
производство.
Взискателят „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД с ЕИК202423225 счита
жалбата за неоснователна и недоказана. Твърди, че изпълнителното дело е
образувано на 12.12.2017 г. по негова молба, като на 22.01.2018 г. са издадени
запорни съобщения, с което давността относно вземането е била прекъсната. На
20.02.2019 пак по негова молба е поискано да се насрочи дата за извършване на
опис на движими вещи, находящи се в дома на жалбоподателката. Счита за
неоснователни твърденията ѝ, че е била призовавана и уведомявана на
адрес, на който не живее. На 19.02.2018 г. е извършена справка в ГРАО, видно от
която постоянният адрес на длъжницата е в с. Калипетрово, ул. „Обзор“ № 14 и
всички съобщения са изпращани на него. Взискателят счита, че с предприеманите
изпълнителни действия многократно е прекъсвана давността. Моли да се отхвърли
жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ във
вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
В постъпилото становище на ЧСИ подробно се излага ходът на изпълнителното
дело. Става ясно, че първоначално е било образувано изпълнително дело още 2010
г., но с постановление от 15.06.2017 г. ЧСИ го е прекратил на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК – перемпция, считана от 25.10.2012 г. Процесното
изпълнително производство със същия изпълнителен лист, върнат обратно на
взискателя по перемираното дело, е образувано на 12.12.2017 г. На 22.01.2018 г.
са наложени запори върху банковите сметки на длъжницата и оттогава не са минали
повече от две години, поради което липсват основанията за прекратяване на
изпълнителното производство по делото, визирани в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Съдебният изпълнител взема становище, че не следи служебно за изтекла абсолютна
петгодишна давност за принудително удовлетворяване на вземането на взискателя,
а такова възражение длъжникът има право да направи, но по друг ред, не и с
жалба срещу действията на съдебния изпълнител.
Силистренският окръжен съд намира от фактическа страна, че изпълнителните
листове са издадени в полза на „БНП Париба Пърсънълс Файненс“ ЕАД, впоследствие
с договор за цесия от 15.05.2015 г. „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД се
легитимира като взискател. Действително първоначално е било образувано
изпълнително дело № 20107670400644 още през 2010 г., прекратено с постановление
на 15.06.2017 г. На 12.12.2017 г. цесионерът отново е подал молба до ЧСИ и е
образувано настоящото изпълнително дело. С постановление от 22.01.2018 г. са
наложени запори върху банковите сметки на длъжницата, а на 20.02.2019 г.
взискателят е поискал опис на движимите вещи, находящи се в дома на Б.Б.
(посочена с фамилията Узунова). Поканата за доброволно изпълнение е връчена лично
на длъжницата на постоянния ѝ адрес в с. Калипетрово, ул. „Обзор“ № 14 на
25.03.2019 г.
От правна страна съдът намира, че постановлението, с което ЧСИ е отказал
да прекрати изпълнителното производство по делото, е правилно, тъй като не са
минали повече от две години от 20.02.2019 г., когато взискателят е поискал от
него да извърши опис на движими вещи на длъжницата. Дори наложените на
22.01.2018 г. запори върху банковите ѝ сметки, както и самото образуване
на изпълнителното дело на 12.12.2017 г., попадат в рамките на двугодишния
период, броен от обжалваното постановление – 02.07.2019 г. Ето защо жалбата се
явява неоснователна и следва да се остави без уважение.
Неотносимо е възражението, че длъжницата не е била уведомявана надлежно
за изпълнителните действия. Това възражение би могло да служи за определяне на
сроковете за обжалване на изпълнителните действия, но не и за броене на
двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Освен това е видно, че по
новообразуваното изпълнително дело ЧСИ се е съобразил с актуалния постоянен
адрес на длъжницата и ѝ е изпратил повторно покана за доброволно
изпълнение, след като поканата за принудително изпълнение е била получена на
21.03.2019 г. на стария ѝ адрес, от нейната майка със задължение да ѝ
я предаде. Тоест, възражението срещу действията на ЧСИ във връзка с
процесуалната комуникация освен че са неотносими към предмета на жалбата, са и
неоснователни.
Неотносимо е възражението на взискателя в отговора му на жалбата, че
давността е била прекъсвана многократно. Длъжницата не е предявявала възражение
за изтекла погасителна давност за вземането, за да се налага обсъждането
ѝ. Ако под давност взискателят има предвид прекъсване на двугодишния
период по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, действително с налагането на запорите и
поискания опис на движими вещи този ефект е постигнат. Вероятно заради отговора
на взискателя и ЧСИ е дал становище във връзка с погасителната давност, без
същото да е относимо към предмета на съдебното производство.
С оглед изхода на делото жалбоподателката
следва да бъде осъдена да плати на взискателя възнаграждение за
представителството му от юрисконсулт, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37
от ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в размер
на 100 лева, а не поисканите 300 лева, тъй като делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, освен това се решава в закрито заседание, т.е.
без явяване на страните или техните представители пред съда.
Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Б.В.Б. с ЕГН ********** срещу
Постановление от 02.07.2019 г. на ЧСИ Георги Георгиев с рег. № 767, с което е
отказал да прекрати изпълнителното производство по дело № 20177670401084 на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
ОСЪЖДА Б.В.Б. с ЕГН ********** да плати на „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“
ЕАД с ЕИК202423225 сума в размер на 100 лева (сто лева) за представителство на
взискателя от юрисконсулт.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.
На
основание чл. 236, ал.3, предл. ІІ ГПК решението по гр. дело № 180/2019 г. на
Силистренски окръжен съд се предава с подписите на двама от съдиите от състава,
който го постановява. Съдия Виолета Александрова е в годишен отпуск, съгласно Заповед на Административния
ръководител на Силистренски окръжен съд.
Старши съдия Д. Стоева /