Решение по дело №179/2023 на Административен съд - Смолян

Производството е образувано по жалба вх.№ 2191/29.06.23г. от Л. С. И., [ЕГН], [населено място] срещу Решение №103/09.05.2023 на директора на ТД НАП- [област].

В жалбата се сочи, че с оспореното решение е потвърден като правилен и законосъобразен Отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки изх. № [рег. номер]-012-0000032/24.04.2023г. на Публичен изпълнител при ТД на НАП-[област] за отмяна на обезпечителни мерки, наложени с Постановление изх. № 21/РД-10-55/03.10.2012г. и Постановление изх. № 21/РД-11-664 от 24.10.2012г.

Формулиран е петитум за цялостна отмяна на решението като незаконосъобразно и необосновано.

Твърди се, че мотива за отказ да бъдат отменени наложените обезпечителни мерки е свързан с установено наличие на непогадсени публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение, както и други частни държавни задължения, които са присъединени към изпълнителното дело и ползват присъединения взискател.

Основно твърденията на жалбоподателя са свързани с това, че и в двете постановления за налагане на обезпечителни мерки са посочени едни и същи фактически основания за налагането им и това е данъчна ревизия, завършила с издаване на влязъл в сила РА № *********/16.10.2012г. на ТД на НАП-[област]. Размера на задължението което се обезпечава е изрично посочен- 76 847,40 лв. и силата на обезпечителните мерки не можела да се разпростира върху други публични задължения на субекта.

Освен това с извършеното плащане към НАП в производството по несъстоятелност всички публични вземания, с основание- РА № *********/16.10.2012г. на ТД на НАП-[област] следвало да се считат за погасени. При положение, че основанието за тяхното налагане било отпаднало, те не можели да продължат своето действие. Счита се, че като е приел противното, административният орган постановил незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен.

В съдебно заседание Л. И. не се явява и не изпраща процесуален представител.

Ответникът чрез юриск. Д. оспорва подадената жалба. Счита същата за неоснователна. Излага доводи, че разпоредбата на чл. 739, ал.1 ТЗ се обосновава извод за отмяна на наложените обезпечителни мерки.

След преценка на изложеното в жалбата, като взе предвид становището на ответника и събраните по делото доказателства, съдът направи следните фактически и правни изводи:

Жалбата срещу Решение №103/09.05.2023 на директора на ТД НАП- [област], с което е потвърден като правилен и законосъобразен Отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки изх. № [рег. номер]-012-0000032/24.04.2023г. на Публичен изпълнител при ТД на НАП-[област] за отмяна на обезпечителни мерки, наложени с Постановление изх. № 21/РД-10-55/03.10.2012г. и Постановление изх. № 21/РД-11-664 от 24.10.2012г. е процесуално допустима. Подадена е в преклузивния срок за обжалване на постановения неблагоприятен за правната сфера на оспорващия административен акт. Налице е правен интерес от търсената защита. Изпълнени са специалните условия за допустимост на постановения отказ по предвидения в ДОПК ред пред висшестоящия административен орган. Преценена така, жалбата е процесуално допустима и по нея се дължи произнасяне по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Това е така по следните съображения:

Не е спорно по делото образуването и приключването на търговско дело №62/2014г. по описа на Окръжен съд-[област]. По него е постановено Решение № 21077/14.04.2022г., с което производството по несъстоятелност спрямо ЕТ „Л. Инжова“ [ЕИК] е прекратено и е постановено заличаване на търговеца от ТР.

За да постанови оспореното пред АССм решение, директорът на ТД на НАП –[област] е приел, това не се оспорва изрично, че като последица от одобрената от Съда по несъстоятелността частична сметка за разпределение №2, на 14.12.2016г. в НАП е постъпила сума в размер на 87 184,72 лв., която е предназначена за погасяване на задължения, приети по реда на чл. 722, ал.1,т.6 ТЗ както следва: 1.По декларация по чл.50 от ЗДДФЛ № 2100И0004745 за 2011 г. – ДДФЛ главница 110,85 лв. и лихва 27,78 лв.; 2. По РА № *********/16.10.2012 г. – ДДФЛ главница 35612,40 лв. и лихва 20596,43 лв.; 3. По декларация обр.6 № 210021302044778 за 2012 г. – ЗО главница 50,88 лв. и лихва 7,56 лв.; 4. По РА № *********/16.10.2012 г. – ДОО главница 9558,46 лв. и лихва 8755,77 лв.; ЗО главница 4290,13 лв. и лихва 2252,20, УПФ главница 3143,71 лв. и лихва 2778,55 лв.; В допълнение на 19.01.2017 г. сумата в размер на 4185,84 лв. е преведена по сметка на централния бюджет за погасяване на следните публични задължения: 1. Електронен фиш № 0556137/09.05.2013 г. на ОДМВР [област] – главница 150; 2. Електронен фиш № 0555716/09.05.2013 г. на ОДМВР [област] – главница 200 лв.; НП № СМ-09-ДНСК-174/28.06.2010 г. на ДНСК – главница 3835,84 лв.

С оглед на тези констатации е извършено погасяване на публичните задължения на жалбоподателя възникнали до датата на производството по несъстоятелност в размер на 11558,51 лв. по РА № *********/16.10.2012 г., начислени за периода от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност/16.10.2014 г./ до датата на плащане на главниците/14.12.2016 г./; 2. Лихва в размер на 11,18 лв. по Декларация обр.6 за здравни осигуровки с № 210021302044778/09.04.2013 г., начислена за периода от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност/16.10.2014 г./ до датата на плащане на главницата/14.12.2016 г./. 3. Лихва в размер на 24,35 лв. по ГДД по ЗДДФЛ за данъчна 2011 г. с № 2100И0004745/02.05.2012 г., начислена за периода от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност/16.10.2014г./ до датата на плащане на главницата/14.12.2016 г./; 4. Разноски за оценка в размер на 140 лв.

Впоследствие към изпълнително дело с Разпореждания за присъединяване изх. № [рег. номер]-105-0081729/03.04.2018 г., изх. № [рег. номер]-105-0128735/15.05.2018 г., изх. № [рег. номер]-105-0342220/05.11.2018 г., изх. № [рег. номер]-105-0141889/17.05.2019 г. и изх. № [рег. номер]-105-0230897/12.07.2019 г. като публични взискатели по изпълнителното дело са присъединени Главна дирекция Национална полиция ОД на МВР [област] / за вземането си по електронен фиш № К1662048 от 07.07.2017 г./, Главна дирекция Национална полиция ОД на МВР [област] /за вземанията си по Фиш № [рег. номер] от 07.03.2018 г. и Фиш № [рег. номер] от 23.08.2018 г./, [община] / за вземането си по АУЗД № 2018-158-1 от 02.08.2018 г./ и Национална агенция за приходите /за вземането си по справка-декларация по ЗДДС за данъчен период м.05.2019 г. с изх. № 21001288350 от 03.06.2019 г./.

Потвърждавайки постановения отказ, в правните си изводи административният орган приема, че в настоящия случай не е налице нито една от предпоставките на чл. 208 ДОПК, който обосновават възможност за отмяна на наложеното обезпечение. Приема също, че по РА № *********/16.10.2012 г. остават дължими лихви в размер на 11 558,51 лв, начислени за периода от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност-16.10.2014г. до датата на плащане на главницата-14.12.2016г. Изложени са съображения, че въпросните задължения за лихва са дължими от жалбоподателя, независимо че едноличния търговец е заличен с решението по делото на ОС-[област].

При така установеното съдът приема от правна страна следното:

Процесното решение е издадено от оправомощен за това орган в пределите на неговата компетентност, а именно - от териториалния директор на ТД на НАП - [населено място]. Решението е издадено в писмена форма и в рамките на установения в чл. 267, ал. 2 от ДОПК 14-дневен срок от получаване на жалбата, като в него са изложени подробни съображения, основани на приетите за установени факти, мотивирали териториалния директор на ТД на НАП – [населено място] да потвърди обжалвания пред него акт. Самият отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки изх. № [рег. номер]-012-0000032/24.04.2023г. на Публичен изпълнител при ТД на НАП-[област] за отмяна на обезпечителни мерки, наложени с Постановление изх. № 21/РД-10-55/03.10.2012г. и Постановление изх. № 21/РД-11-664 от 24.10.2012г.също е издаден от оправомощен за това орган, на основание чл. 226, ал. 1 от ДОПК и в рамките на неговата компетентност. При извършената проверка съдът установи, че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила.

Съдът намира за неоснователно възражението за неправилно приложение на материалния закон. По същество в жалбата се оспорва наличието на дължими публични вземания, събирани от НАП, като се твърди, че всички публични вземания, за които са наложени обезпечителните мерки следва да се считат погасени на основание чл. 739, ал. 1 от ТЗ, съгласно която разпоредба непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват. Вярно е, че по арг. от чл. 614, ал. 2 и чл. 616, ал. 1 от ТЗ следва да се приеме, че в производството по несъстоятелност следва да се предявят всички вземания срещу едноличния търговец, в т.ч. и тези, които не произтичат от търговската му дейност.

Разпоредбата на чл. 164, ал.1 от ДОПК предвижда като алтернатива на нормата на чл.163 ДОПК за органите по приходите да събират публичните вземания и чрез участие в производство или чрез присъединяване към открито производство по несъстоятелност на длъжника. Сама по себе обаче нормата не води до задължение за държавата да участва в това производство по несъстоятелност на съответния търговец, за когото са установени публични вземания, което производство препраща към разпоредби на ТЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 739, ал. 2 от ТЗ неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания се погасяват освен в случаите по чл. 744, ал. 1 и в случаите, когато за обезпечаване на неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания са учредени обезпечения от трети лица. Дори да се приемат за правилни са разбиранията на жалбоподателя, че съгласно тази разпоредба се погасяват и вземанията, когато производството по несъстоятелност е било прекратено и по реда на чл. 632 от ТЗ, извън изключенията, визирани в самата разпоредба, то тази разпоредба не намира приложения в случая. Касае се за задължения на едноличен търговец, който не представлява отделен правен субект, различен от физическото лице, което упражнява търговска дейност след регистрация по реда на ТЗ. Разпоредбата на чл. 632, ал. 4 от ТЗ повелява заличаване на длъжника от търговския регистър след прекратяване на производството. Правните последици от това заличаване обаче не са винаги равнозначни. Физическото лице не губи своята правосубектност и продължава да бъде носител на права и задължения, следователно всички непогасени и дължими задължения на ЕТ са търсими от него.

За пълнота на изложението следва да се посочи следното: В случая е налице публично вземане за лихви в размер на 11 558,51 лв., което не е погасено. Оспореното решение на административния орган е от 05.05.2023г.. По аргумент от нормата на чл. 142, ал.1 АПК, съгласно която съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, измененията в чл. 168 ДОПК, публикувани в ДВ бр. 66/2023г. не следва да бъдат обсъждани. Съгласно създадената нова т.8 на тази правна норма, при погасяване на задълженията на едноличен търговец или предприемач, по отношение на който производството по несъстоятелност е прекратено поради изчерпване на масата на несъстоятелността, установено при условията и по реда на чл. 760ж от Търговския закон, публичното вземане се погасява. Компетентния съд да разгледа оспорването на постановеното решение №103/09.05.2023 на директора на ТД НАП- [област] изобщо не е длъжен да изследва дали са налице тези предпоставки, тъй като тази норма не е съществувала към момента на постановяване на оспорения акт.

В случая липсват материалноправни основания, уредени в ДОПК, който е специален по отношение на уредбата в ТЗ досежно несъстоятелността, които да обосновават отмяна на постановения отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки. Не може да бъде споделено твърдението, че основанието за налагането им е отпаднало, тъй като не всички публични вземания, възникнали на основание издадения РА са погасени.

Предвид тези съображения жалбата е неоснователна, следва да бъде оставена без уважение, като на основание чл. 143, ал.3, предл. последно АПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски в производството в размер на 80 лв.

Мотивиран от горното АССм в настоящия си съдебен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 2191/29.06.23г. от Л. С. И., [ЕГН], [населено място] срещу Решение №103/09.05.2023 на директора на ТД НАП- [област].

ОСЪЖДА Л. С. И., [ЕГН], да заплати на ТД на НАП-[област] юриск. възнаграждение в размер на 80 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 268, ал.2 ДОПК.