РЕШЕНИЕ №260242
гр. Русе, 11.03.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, II-ри гр. състав, в публично заседание
на 09-ти март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН ПЕТРОВ
при секретаря ТЕОДОРА ПЕТРОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 5417 по описа за 2020г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 ГПК.
Ищцовото
дружество “Енерго-Про Продажби” АД- гр. Варна, твърди, че ответницата е негов
клиент с клиентски №********** във връзка с продажба на ел. енергия за обект на
потребление с аб. №**********. Като потребител на
електрическа енергия същата имала неизплатени задължения за използваната ел.
енергия по фактури, издадени за периода 13.11.2019 г.-12.02.2020г., в общ
размер на 261.24 лв., както и мораторна лихва върху главницата, съгласно ОУДПЕЕ в общ
размер на 9.73 лв. за периода 02.12.2019г.-25.06.2020г. За събиране на
вземането си подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.410 ГПК, и било образувано ч. гр. д. №3235/2020г. по описа на РРС. Тъй
като заповедта за изпълнение е връчена на ответницата при условията на чл.47,
ал.5 ГПК, съдът му е дал указания за предявяване на иск по чл.422 ГПК. Моли да
се признае за установено по отношение на С., че му дължи сумата от 261.24 лв.-
представлява главница за неизплатена ел. енергия по фактури, издадени за
периода 13.11.2019 г.-12.02.2020г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане и сумата 9.73лв.,
представляваща мораторна
лихва за периода 02.12.2019г.-25.06.2020г. Претендира разноски.
Ответницата Н.Н.С. ***, не е открита на установените й
постоянен и настоящ адрес. Назначеният й от съда особен представител оспорва
иска, като възразява, че наемният договор на ответницата е изтекъл преди
исковия период, поради което и не дължи заплащане на претендираните
суми.
По
делото са представени писмени доказателства и е приложено ч. гр. д. №3235/2020г.
по описа на РРС.
За да се произнесе, съдът съобрази
следното:
Видно е от приложеното ч. гр. д.
№3235/2020г. по описа на РРС, че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответницата за сумата 261.24
лв.- представлява главница за неизплатена ел. енергия по фактури, издадени за
периода 13.11.2019 г.-12.02.2020г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане и сумата 9.73лв.,
представляваща мораторна
лихва за периода 02.12.2019г.-25.06.2020г. Ответницата не е открита на посочения в справка за
предоставяне на данни по реда на Наредба №14/18.11.2009г. постоянен и настоящ
адрес и няма действащи трудови договори понастоящем, поради което и на
основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът е указал на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си.Ищецът е предявил иска в законоустановения
едномесечен срок.
От представените по делото фактури за доставена
електрическа енергия, както и от приложеното на л.7 извлечение от сметка към 25.06.2020г.
за дължими суми на клиент на ищеца с клиентски
№********** и с аб. №**********, се установява, че
ответницата дължи на ищеца за доставена електрическа енергия общо сумата 261.24
лв., както и лихва за забава общо в размер на 9.73 лв. Счетоводното извлечение
от партидата на ответницата не е оспорено, нито опровергано с противни
доказателства относно неговата редовност, поради което и съгласно чл.182 ГПК
може да служи като доказателство за отразените в него факти.
Следва да се отбележи и че направеното от особения
представител на ответницата възражение, че последната не дължи претендираните суми, т.к. договора й за наем е изтекъл
преди исковия период е неоснователно.
Видно от изисканите от общ.Русе
доказателства/л.82-л.84/, със заповед от 19.11.2018г., Н.С. е настанена в
общинско жилище. Настаняването е прекратено считано от 22.01.2020г., със
заповед от 10.01.2020г. Действително издадените от ищеца фактури са за периода 13.11.2019
г.-12.02.2020г., но от неоспорена справка за потребление/л.8/ се установява, че
последните начислени суми за потребление на ел.енергия са за периода
29.12.2019г.-27.01.2020г./в размер на 13.78лв./, а за периода
28.01.-06.03.2020г. не са начислявани суми на ответницата. Съдът приема, че
наемното правоотношение е прекратено, считано от 22.01.2020г., като до тази дата и от
29.12.2019г. е абсолютно възможно ответницата да е потребила
ел.енергия на стойност 13.78лв.
Ответницата не е представила доказателства, че е
изпълнила задължението си да заплати на ищеца стойността на доставената й електрическа
енергия за периодите, посочени в процесните фактури.
При това положение съдът намира, че искът по чл.422 ГПК следва да се уважи, като се признае за установено съществуването на
вземането на ищеца за сумата 261.24 лв.- представлява главница за неизплатена
ел. енергия по фактури, издадени за периода 13.11.2019 г.-12.02.2020г., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното
изплащане Следва да се отбележи, съгласно разпоредбата на чл.6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците до два
месеца след отмяната на извънредното положение при забава за плащане на
задължения на частноправни субекти не се начисляват лихви за забава и неустойки.
Очевидно е, че законодателят не прави разлика от какво основание са възникнали
задълженията. Ето защо за периода 13.03.2020 г.- 25.06.2020 г. не може да се
начислява лихва за забава върху дължимата главница. Предвид изложеното лихвата
следва да се присъди за периода 02.12.2019г.-12.03.2020 г. Изчислен от съда с онлайн калкулатор на основание чл. 162 ГПК, този размер възлиза
на 7.40 лв., до която сума иска следва да се уважи, а над нея до пълния претендиран размер от 9.73 лв. да се отхвърли, като
неоснователен.
На основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК и предвид уважаването на предявения иск/отхвърлена е незначителна част от
претенцията/, ответницата следва да бъде
осъдена
да заплати на ищеца направените
по настоящото дело разноски в размер на 475.00 лв. – заплатена
държавна такса за производството по делото, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за особен
представител. Съгласно т.12 на ТР №4/ 18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът който разглежда иска с правно основание
чл.422 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. Предвид изхода на спора,
ответницата
следва да заплати на ищеца
сумата 75.00 лв. – разноски по
ч.гр.д №3235/2020г. по описа
на РРС.
Мотивиран така,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
за установено съществуването на вземането на “Енерго
– Про Продажби” АД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик“ № 258, Варна Тауърс-
Г, представлявано от П.С.С и Я.М.Д.по
отношение на Н.Н.С., ЕГН:********** *** в размер на сумата от 261.24 лв.-
представлява главница за неизплатена ел. енергия по фактури, издадени за
периода 13.11.2019 г.-12.02.2020г., ведно със законната лихва, считано от 03.08.2020г.
до окончателното изплащане и сумата 7.40лв.,
представляваща мораторна
лихва за периода 02.12.2019г.-12.03.2020 г., предмет на заповед за изпълнение
на парично задължение от 04.08.2020г., постановена по ч.гр.д №3235/2020г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от “Енерго – Про
Продажби” АД, ЕИК:********* против Н.Н.С., ЕГН:********** иск с правно основание чл.422 ГПК, в частта да се
признае за установено, че ответницата дължи на ищеца мораторна лихва над 7.40лв. до 9.73 лв. и за периода
13.03.2020г.-25.06.2020г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА Н.Н.С., ЕГН:********** *** да заплати на “Енерго – Про Продажби” АД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“
№ 258, Варна Тауърс- Г, представлявано от П.С.Си Я.М.Д.сумата в размер на 75,00 лв.- разноски по ч.гр.д №3235/2020г. по описа
на РРС, както и сумата в размер на 475.00 лв.- разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: