РЕШЕНИЕ
№ 4123
гр. Пловдив, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330118105 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор.
Искова молба на З. Т. И., ЕГН **********, от ***********************, депозирана
против „ЕВН България Топлофикация„ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в Пловдив, ул. „Христо Г. Данов „ № 37, и с искове да се установи по отношение
на ответното дружество недължимост на задължение за стойност на доставена
топлоенергия, тъй като е погасено с изтичането на погасителна давност.
Според изложеното в исковата молба, между ищеца и ответника имало договор при общи
условия, по силата на който „ЕВН България Топлофикация„ ЕАД доставило до имота на
ищеца топлонергия. Тъй като стойността на енергията останала неплатена, ответното
дружество било снабдено по реда на чл. 237 и следващите от ГПК ( отм. 2006г. ) със
изпълнителен лист против ищеца , издаден по частното гражданско дело 8679 по описа на
ПРС , ІІІ гр. състав , по описа за 2006г., за следните суми: 1743.52 лв. – главница,
представляваща неплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2004г. до 30.09.2006г.,
271.28 лева обезщетение за забава, за периода 01.01.2005г. – 14.12.2006г., законната лихва
върху главницата от 21.12.2006 год. до изплащане на вземането, както и разноските по
частното дело за издаване на изпълнителния лист – 42.30 лева държавна такса и 100 лева
възнаграждение на юрисконсулт .
Изпълнителния лист не бил оспорен по реда на чл. 250 от действащия към онзи момент
процесуален кодекс. Образувано било при ДСИ при ПРС изп. дело № *********г.,
впоследствие продължено от ЧСИ********** по реда на § 3 от Закона за частните съдебни
1
изпълнители, под номер № ***********г. Твърди се обаче, че вземането е погасено с
изтичането на давност, а извършените след изтичането й изпълнителни действия не
прекъсвали давността , тъй като делото било прекратено по право преди извършването им. С
оглед изложеното, се иска от съда да постанови решение, с което да установи по отношение
на ответното дружество, че вземането, така , както е описано по – горе , не се дължи, и да се
присъдят направените разноски.
Ответното дружество оспорва иска. Отрича изтичането на давност , като твърди , че тя е
спирана и прекъсвана. Моли се иска да бъде отхвърлен и да се присъдят разноските за
защита.
Води се иск с правно основание в чл. 439 ал. 2 вр. ал. 1 от ГПК, чрез който се оспорва
изпълнението по изпълнително дело № ********** по описа на ЧСИ ********** при ПОС.
Искът е допустим. За да оспори успешно цялото изпълнение по изпълнителното дело и да
постигне прекратяването му, длъжникът следва да поиска решение, с което цялото вземане
на кредитора да бъде признато за недължимо. Затова предмета на иска по чл. 439 от ГПК се
определя винаги чрез вземането, така, както е описано в издадения изпълнителен лист. Не е
недопустим иск по чл. 439 от ГПК , ако се установи, че част от вземането е платено преди
или след предявяването му, но преди датата на устните състезания, тъй като съдът е длъжен
да се произнесе по съществуването на цялото спорно право и факта , който го е погасил.
Извършените от длъжника плащания са дължими във всеки случай , на основание чл. 118 от
Закона за задълженията и договорите.
По фактите:
Не са спорни факти възникването на вземането, това, че то е било снабдено с изпълнителен
лист и за него са образувани посочените в исковата молба изпълнителни дела. Няма спор, че
против така издадения изпълнителен лист, възражения или искове по реда на чл. 250 от
ГПК (отм.) няма подадени.
Кратки бележки по хода на изп. дело № *********** по опис на ЧСИ *****************
за 2010г., от значение за изхода на спора :
Първоначално делото е образувано през 2007г. пред държавен съдебен изпълнител към РС
Пловдив под номер **********г.; няма данни за проведени по него изпълнителни способи
или връчване на призовка за доброволно изпълнение, като единствения наличен документ е
молба от длъжника за разсрочено във времето плащане на задължението , подадена на
09.07.2007г. По искане на взискателя, през 2010г. делото е преобразувано по реда на § 3 от
Закона за частните съдебни изпълнители и продължено пред ЧСИ ****************** под
номер ************* г.; насрочен е с разпореждане на ЧСИ от дата 26.05.2011г. опис на
движими вещи в жилището на длъжника, какъвто не е проведен – длъжникът не е бил
уведомен за него.
Последващ опис е бил насрочен на дата 14.07.2011г; не е проведен, тъй като длъжникът не
е бил уведомен. Уведомлението на л. 64 от делото е документ с недостатъци по смисъла на
2
чл. 178 ал. 2 от ГПК, тъй като изпълнения на него текст е нечетлив.
Последващ опис, насрочен на неясна дата през май 2013г ( л. 114 от делото ) не е проведен
по същата причина.
На дата 20.02.2015г обаче изпълнението е насочено срещу вземанията на длъжника за
трудово възнаграждение; изпълнение не е проведено, тъй като размера на трудовото
възнаграждение не е позволявал удържането на суми, а трудовото правоотношение е било
прекратено през април същата година.
Нов запор върху трудовото възнаграждение е наложен от ЧСИ на дата 23.09.2015г. Този
запор е изпълняван, като работодателят „Фунгоробика“ ЕООД е признал вземането за
основателно и е удържал сума пари от трудовото възнаграждение на И.. В тази връзка, на л.
139 от делото фигурира платежно нареждане за изплатени на взискателя суми. И. възразила
по изпълнителното дело вземането да е погасено с изтичането на давност, което обаче се
случило на дата 21.10.2015г.; към този момент, давността е била вече прекъсната и тече нова
такава, а и съдебният изпълнител не може да зачете изтекла давност. Затова и сложният
фактически състав на погасяването по давност не е довършен.
На следващо място, на л. 143 от делото фигурират и наложени от съдебния изпълнител
запори върху вземания на И. – сметки в банки на територията на РБългария. Вземанията на
И. са признати за основателни от банките , макар по сметките да не е имало авоар, и е
заявено, че ще бъдат изпълнявани. Средства по сметка на ЧСИ не са превеждани.
На дата 23.09.2019г. върху вземанията на И. за трудово възнаграждение е наложен запор
при работодател „Осрам“ ЕООД. Вземането е признато за основателно и е заявено , че ще се
плаща по него. Постъпили са по сметката на ЧСИ суми , които са разпределени на
05.12.2019г ( л. 175). Оказало се обаче, че върху вземанията на И. за трудово
възнаграждение е имало по-рано наложен запор от друг съдебен изпълнител, и СИ
************* била уведомена, че плащанията от трудовото възнаграждение ще бъдат
спрени.
На дата 17.11.2021г ищецът се е позовал на давността, предявявайки настоящия иск.
Изпълнителното дело № ********** на ЧСИ М. е спряно като обезпечителна мярка,
допусната от съда по реда на чл. 389 от ГПК.
По правото:
Предпоставките на иска по чл. 255 ГПК (отм.) , респ, чл. 439 от ГПК, са изпълнителната
сила, с която вземането е снабдено, и промените, които са изменили или погасили това
вземане като притезание ( срв., решение № 101 от 1.XII.1972 г. по гр. д. № 95/72 г., ОСГК).
Тъй като диспозитивното начало в процеса задължава съда да разгледа иска на
релевираните от ищеца факти, а факти, които не са заявени от ищеца като основание на
предявения иск, не подлежат на разглеждане, тъй като те не са включени в неговия предмет
(Решение № 484 от 25.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 518/2008 г., III г. о., ГК), то съдът
приема, че вземането е възникнало валидно, а единствения новонастъпил по смисъла на чл.
439 от ГПК юридически факт от характер да погаси вземането, е изтичането на срока,
3
представляващ давностен такъв за изпълнение.
Съдът приема, че вземанията на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД за стойност на
доставена топлоенергия се погасяват с изтичането на кратката тригодишна давност,
доколкото съставявляват периодични плащания по смисъла на чл. 111 буква „в„ от Закона за
задълженията и договорите и Тълкувателно решение по дело № 3/2011г. ОСГКТК.
Началото на тази давност е сложено с настъпването на изискуемостта на вземанията; при
липса на други данни, съдът приема, че към датата на издаването на изпълнителния лист,
21.12.2006г., вземанията са били изцяло изискуеми и за тях е започнала да тече давност.
Сама по себе си, давността е период на бездействие на кредитора по правоотношението да
потърси дължимата престация; длъжникът черпи права не от собствени действия, а от
липсата на предприети от кредитора такива. Затова давност винаги тече, освен ако не е
спряна или прекъсната чрез определена активност на кредитора, който по тази причина носи
тежест да докаже спирането и/ или прекъсването на давността. Казано с други думи, за да е
основателен иск по смисъла на чл. 439 от ГПК, който се базира на изтекла давност като
новонастъпил факт, необходимо е кредиторът да е бездействал повече от три години и
ищецът да се е позовал по надлежния ред на изтичането, преди давността отново да бъде
прекъсната или спряна.
Образуването на изпълнително дело и поканата до длъжника да плати доброволно не
прекъсват или спират изтичането на давността. Изпълнение срещу движими вещи започва
едва с описа им ,затова и насрочените , но непроведени описи не са годни да прекъснат
давността.
Съдебният изпълнител не може да зачете направено в хода да изпълнителното дело
изявление на длъжника за изтекла давност, като прекрати изпълнението. Такова основание в
ГПК липсва. Затова и направеното на л. 132 такова позоваване не довършва сложния
фактически състав на погасяването по давност, а и към този момент, тя вече е била
прекъсната чрез запор върху вземания на длъжника срещу работодателя му „Фунгоробика„
ЕООД.
Установено е от доказателствата по делото, че към датата на първото изпълнително
действие е изтекъл период на бездействие на кредитора, по – дълъг от три години, след
което е предприет изпълнителен способ, годни да прекъснат давността - наложеният и
изпълняван запор върху трудовото възнаграждение на длъжника във „Фунгоробика„ ЕООД
с. ************. Този запор не е бил изпълняван след 24.03.2016г, когато е извършено
разпределението на постъпилите суми; на л. 141 от делото съдебният изпълнител е искал
нова справка за трудови договори на длъжника. Тоест, от тази дата тече нова давност за
цялото вземане.
След нея са предприети още два изпълнителни способа .
През 2019 г е наложен запор върху вземания на длъжника срещу банки , каквито авоари
обаче не е имало или са били несеквестируми; плащания по тази запори няма преведени на
съдебни изпълнител. Изпълнението срещу несъществуващи или несеквестируеми вземания
4
е винаги незаконосъобразно и не прекъсва давността.
Не противоречи на закона обаче налагането на запор върху секвестируеми вземания, дори
той да изначално е неизпълняем поради наличие на предходен такъв. Как ще се реши
конкуренцията между запори е без значение за законосъобразността на налагането му. Или,
към дата 23.08.2019г има проведено валидно изпълнително действие и давността за
вземането е прекъсната ( л.118 от делото ); до датата на подаването на исковата молба не са
изминали три години като бездействие на кредитора.
Тук съдът следва да отбележи ,че още към 26.05.2011г., датата на първото поискано
изпълнително действие, е било налице основание за прекратяване на изпълнителното
производство по смисъла на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, тъй като към този момент са минали
поне четири години от образуването на изпълнителното дело и няма данни в този период
кредиторът да е искал изпълнение. Основен въпрос по делото е дали съдът следва да зачете
действието на извършени след настъпването на такова основание изпълнителни действия,
като приеме, че те прекъсват давността; този въпрос се решава противоречиво от различните
съдилища, както и от различните състави на Върховния касационен съд. Настоящият състав
споделя виждането (решение № 37/24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020г., ВКС, решение №
1517/01.12.2022 г. по гр. дело 2459/22г., ОС Пловдив ), че перемпцията е без правно
значение за изтичането на погасителна давност. Двата института са различни; механичното
им смесване не е допустимо, макар и да се прилагат при сходни предпоставки. Доколкото
съдебният изпълнител дължи изпълнение при всяко искане ( вж. и Тълкувателно решение №
2/2013г ,. ОСГКТК ), то и поисканото след настъпването на перемпцията изпълнение
прекъсва давността.
Или, доколкото има валидно действие на изпълнение и от започването му не са изминали
повече от три години, давността се счита прекъсната , а новата такава не е изтекла. Искът е
неоснователен.
На ответното дружество се присъждат разноски само за защита от юрисконсулт, в размер
от 150 лева. Други разноски това дружество не е направило.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Отхвърля иска на З. Т. И., ЕГН **********, от **********************, да се установи
по отношение на „ЕВН България Топлофикация„ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в Пловдив, ул. „Христо Г. Данов „ № 37, че в отношенията между
страните, ищецът не дължи плащане на сумите по договор за доставка на ТЕ за период от
01.11.2004г до 30.09.2006г., за които е издаден изпълнителен лист по частното гр. дело №
8679 по описа на ПРС за 2006г., и е образувано за събиране изпълнително дело № ****** на
ЧСИ ********** при ПОС за 2007г: 1743.52 лв. – главница, представляваща неплатена
топлинна енергия за периода от 01.11.2004г. до 30.09.2006г., 271.28 лева обезщетение за
забава, за периода 01.01.2005г. – 14.12.2006г., законната лихва върху главницата от
5
21.12.2006 год. до изплащане на вземането, както и разноските по частното дело за
издаване на изпълнителния лист – 42.30 лева държавна такса и 100 лева възнаграждение на
юрисконсулт , поради погасяване по давност, като неоснователен.
Осъжда З. Т. И., ЕГН **********, от ******************************, да заплати на
„ЕВН България Топлофикация„ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в Пловдив, ул. „Христо Г. Данов „ № 37, сумата от 150 лева разноски по делото –
възнаграждение на юрисконсулт.
Решението се обжалва пред състав на Окръжен съд Пловдив , в срок от две седмици от
датата на съобщаването му, с препис на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6