Решение по дело №1302/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2358
Дата: 9 май 2023 г.
Съдия: Петър Веселинов Боснешки
Дело: 20221100101302
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 2358
гр. София, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20221100101302 по описа за 2022 година
С искова молба е предявен иск от Й. Н. У., с ЕГН:********** и адрес: гр. Габрово, ул.
„******* ап. 9, чрез: адв. С. М. – САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „б******* срещу
Гаранционен фонд, с ЕИК: ******* и седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
"******* с която е предявен иск с правно основание чл.558, ал.5 КЗ , вр. чл.557, ал.1, т.2,
б.“а“ КЗ, с който се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 000 /
петдесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на ПТП от 14.10.2019г., в пътен
участък гр. Крън, в посока от гр. Шипка към гр. Казанлък, в което е причинена смъртта на неговия
брат Л. Н. У., с ЕГН **********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
09.02.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че от Постановление за прекратяване на наказателно производство на ОП
- гр. Стара Загора, по пр. пр. № б428/2019г. от 26.02.2021г. е видно, че процесното ПТП отнело
живота на брат му Л. У. е станало около 01.00 часа, в тъмната част на денонощието, на неосветен
пътен участък, при нормална видимост, в гр. Крън, когато по първокласен път ПП- 1-5, в посока от
гр. Шипка към гр. Казанлък със скорост 128.6 км./час се движил лек автомобил марка „Мерцедес"
модел „Е 250 Д", с рег. N2 СТ *******, управляван от Ю.н В.ов А., който изгубил управлението на
автомобила си, навлязъл в лентата за насрещно движение, където със скорост от 51 км./час се
движил лек автомобил марка „Ауди", модел „А4" с per. № ******* управляван от Л. Н. У.. В
зоната южно от кръстовището за с. Хаджидимитрово, водачът Ю.н А. навлязъл в
противоположната лента на движение, в която се движил лекият автомобил „Ауди", управлявано
от Л. У., при което между тях настъпил удар. Мерцедесът бил изцяло разположен в лентата за
движение на л. а. Ауди. Ударът бил по характер „челен-ексцентричен", неизбежен. В резултат на
удара от л. а. Мерцедес, л. а. Ауди, управляван от Л. У., изминал около 16 метра южно от мястото
на удара. Водачът и пътуващите в л.а. Мерцедес, управляван от Ю.н А. не са ползвали предпазни
колани. Л. У. като водач на л.а. Ауди е ползвал предпазен колан, но в резултат на насрещния силен
1
удар, Л. У. почива на място вследствие на множеството травматични и сериозни увреждания от
удара, съгласно съдебно-медицинските експертизи по наказателното производство.
Ищецът твърди, че е имал изключително близки отношения с брат си. Двамата братя
Й. У. и Л. У. са живеели заедно при родителите си в гр. Габрово от деца до 2008г., което им
е помогнало да изградят близки и сърдечни емоционални отношения, да се подкрепят и да
разчитат един на друг. Имали общи приятели и интереси - спорт, почивки, забавления.
Взаимно си помагали в професиите, които упражнявали. Л. У. бил много близък със
семейството на Й. У., което създал - с двете му деца и съпругата му. Децата го очаквали и
искали да се виждат с него често. Грижил се за зъбните им. Й. У. винаги знаел, че може да
разчита на него. Л. У. поел ежедневните грижи за родителите им, защото останал да живее
при тях. Допитвал се до него когато имал нужда от хора за определени услуги. При разлика
във възрастта им от една година и два месеца, още от деца били неотлъчно заедно, а като по-
големи всяко събитие споделяли заедно. Те реално израснали заедно. По време на
студентски им живот в гр. София от 1996г. до 2001г. те живеят заедно в бл. 56, ст. 205 в
Студентски град. Имат общи приятели и компании. Подкрепят се в ежедневните грижи за
храна и разходи по ползваната стая в студентското общежитие. Заедно спортували и се
забавлявали, пътували към Габрово и из страната. Всичко планирали заедно - и забавленията
и грижите, които полагали за дядо им в гр. Елена и неговата къща с двор, който редовно
посещавали и му помагали да поддържа двора в добро състояние, да го чистят, да засаждат
градината и да са до него. Взаимно си помагали в студентските години и финансово.
След загубата на брат си Л. У. ищецът първоначално бил шокиран, не искал да
повярва, че това е истина. Все още мисли, че ще го види. Загубил е спокойствието си. Не
спи. Няма настроение. Всеки ден си мисли за него. Апатичен е към околните и ежедневните
си задачи. Затворил се е в себе си и през повечето време предпочита да е само със
семейството си. Липсва му целеустременост, жизненост и е загубил желание и стремеж да
търси нещо ново и да се развива. Продължава заради семейството си - съпругата и децата
си. Споменът по детството и юношеството, когато са били заедно, винаги се връща в
съзнанието му при семейни тържества. Изцяло поел организиране на погребението,
уреждането на неговите дела след смъртта му, което допълнително го натоварило и
натъжило, защото всичките му спомени били свързани с брат му - Л.. Чувства се сам и
изоставен. Вярвал му е безрезервно и е разчитал на него безусловно. По настоящем, само Й.
У. изцяло полага грижи за родителите си - пътува редовно до гр. Габрово, съдейства им с
грижи и средства. Придружава ги при медицински прегледи и закупува нужните им
лекарства. Поел е изцяло плащането на данъци, битови такси и сметки, и всички ежедневни
техни разходи.
В законоустановения срок ответникът Гаранционен фонд е подал отговор на исковата
молба, с който е изразил становище, че оспорва исковете изцяло по основание и размер,
поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни. Твърди, че ГФ не е
застраховател-търговец, а е юридическо лице, създадено по силата на закона, въз основа на
който са му делегирани гаранционно- обезпечителни публични функции. Твърди, че е бил
сезиран от ищеца във връзка с процесното ПТП, като е образувана щета
№21210191/17.09.2021г., по които УС на ГФ е определил и изплатил обезщетение на ищеца в
размер на 5000 лв., с което е репарирал изцяло процесните вреди. Счита, че претенцията за
неимуществени вреди е прекомерно завишена от гледна точка на принципа на
справедливостта, установените в страната икономически условия и стандарт на живот,,
както и с оглед съдебната практика.
2
Ответникът твърди, че изложените от ищеца твърдения не разкриват наличието на
особено близка привързаност между нея и покойния му брат по смисъла, посочен в ТР №
1/21.6.2018 г. на ВКС - връзка, която да е изключително силна и то до степен, надхвърляща
естествената житейска привързаност между братя. Смята, че отношенията между двамата не
са се различавали от нормалните между братя. Претърпените болки и страдания не
надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за тази родствена връзка.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявеният иск е допустим, поради което и следва да се
произнесе по съществото на делото.
Видно от уведомително писмо от Гаранционен фонд с изх. № 24-01- 463/14.10.2021г.
по щета N: 21210191/17.09.2021г., заведена по молба на ищеца за обезщетяване на
причинените му неимуществени вреди, настъпили вследствие на смъртта на брат му - Л. Н.
У., с ЕГН **********, причинена в ПТП станало на 14.10.2019г., ищецът е уведомен за
Решение от 14.10.2021г. на Гаранционния фонд, с което е одобрено обезщетение в размер на
5 000 лв.
Ищецът не е съгласен с размера на обезщетението, тъй като същият не покрива причинените
на ищеца болки и страдания от смъртта на брат му, които са имали изключителна и особена
емоционална връзка, основана на привързаност, взаимна подкрепа и обич.
По основателността:
По иск с правно основание чл.558, ал.5 КЗ , вр. чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ ищецът
следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи
факти: 1/ настъпилото пътно-транспортното произшествие и неговия механизъм, 2/
противоправното поведение на соченото като делинквент лице при управляването на
моторно превозно средство, 3/ твърдените претърпени неимуществени и имуществени вреди
и техният действителен вид и размер, 4/наличието на пряка причинна връзка между вредите
и настъпилото пътно-транспортно произшествие, 5/ обстоятелството, че процесното ПТП е
настъпило на територията на Република България и е причинено от моторно превозно
средство по отношение на което не е сключена застраховка, покриваща риска "Гражданска
отговорност". Вината се предполага- чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази
презумпция е в тежест на ответника при условията на пълно обратно доказване.
По делото няма спор между страните, а и от приетите по делото доказателства е
безспорно установено, че в резултат на процесното ПТП от 14.10.2019г., в пътен участък гр.
Крън, в посока от гр. Шипка към гр. Казанлък, е причинена смъртта на Л. Н. У. , с ЕГН
**********, който е брат на ищеца. Същото е настъпило по изключителна вина на Ю.н В.ов
А., който е управлявал лек автомобил марка „Мерцедес" модел „Е 250 Д", с рег. N *******, за
който не е имал сключена застраховка, покриваща риска "Гражданска отговорност". Смъртта
на Л. Н. У. е в причинно- следствена връзка с процесното ПТП.
Ищецът е брат на починалия в процесното ПТП- Л. У., което се установява от
3
представеното по делото удостоверение за съпруг и родствени връзки на Община Габрово.
Съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на
ОСНГТК на ВКС материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24. ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, а по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания. Разширеният кръг
на материално легитимираните лица се допуска по изключение, при наличие на установена
връзка на привързаност между лицата /в случая между сестри/, която поради конкретни
житейски обстоятелства е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдания, които надхвърлят по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Или в тези случаи за
получаването на обезщетение не е достатъчен факта на самата родствена връзка. Наред с
това следва да се установят морални болки и страдания, надхвърлящи присъщите такива за
съответната връзка, разгледана в контекста на традиционните за българския бит и традиции
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост
От ангажираните по делото гласни доказателства, настоящият съдебен състав не може
да обоснове извод в насока, че между ищеца и починалия в ПТП негов брат е съществувала
изключителна като интензитет връзка, надхвърляща коментираните по-горе традиционните
такива за българския бит и традиция. Видно от показанията на свидетеля И.П.Д. двамата
братя са израснали в дома на родителите си в Габрово и са поддържали близки братски
отношения до завършването на висшето си образование в гр.София, като след 2000г. Л. У.
се е прибрал да живее и работи в гр.Габрово, а ищецът е останал в гр.София, където е създал
собствено семейство с деца. Действително и след това братята са продължили да поддържат
близки отношения, като са поддържали редовен контакт, гостували са си по време на
празници, посещавали са съвместни екскурзии и почивки. Съдът обаче намира, че тези
отношения не са излизали извън характеристиката на обичайните близки отношения между
братя, основани на взаимна обич и подкрепа. Братските отношения са характерни за
обичайната подкрепяща роля на близък човек от разширеното семейство. Смъртта на брат
му е разстроило дълбоко ищеца и е предизвикало негативни преживявания, като и досега
ищецът продължава да тъгува за своя брат. Видно от СПЕ на в.л.Д. С. ищецът все още
изпитва дълбока вътрешна тъга от загубата на брат си, която е оставила тежък отпечатък в
живота му. В същото време е налице рационално приемане на случая, като успява да се
справи с различните социални роли, които се очакват от него. Въпреки това съдът намира, че
по делото няма доказателства, че смъртта на неговия брат е внесла съществени промени в бита и
обичайния начин на живот на ищеца.
Предвид изложеното в процесния случай не се установява качеството "изключителност" на
отношенията между ищеца и неговия брат по смисъла на горепосоченото ТР.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че процесният иск
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
4
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски. Същият е бил представляван по делото от
юрисконсулт, поради което и съобразно чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 350,00лв., което и следва да му бъде присъдено.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН ИСКА, предявен от Й. Н. У., с
ЕГН:********** и адрес: гр. Габрово, ул. „******* ап. 9, чрез: адв. С. М. – САК, със
съдебен адрес: гр. София, ул. „б******* срещу Гаранционен фонд, с ЕИК: ******* и
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "******* с правно основание чл.558, ал.5
КЗ , вр. чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ, с който се иска осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 50 000 / петдесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпени
от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на ПТП от 14.10.2019г., в
пътен участък гр. Крън, в посока от гр. Шипка към гр. Казанлък, в което е причинена смъртта на
неговия брат Л. Н. У., с ЕГН **********, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 09.02.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Й. Н. У., с ЕГН:********** и адрес: гр. Габрово, ул. „******* ап. 9, чрез: адв.
С. М. – САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „б******* да заплати на Гаранционен фонд, с
ЕИК: ******* и седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "******* сумата от
350,00лв., представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5