Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………
гр. Карлово, 11.11.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
на десети октомври две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: Цветана Чакърова
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 601 по описа за 2019 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно основание чл.127а, ал.2 от СК, предявен
от Б.Н.Г., ЕГН: ********** ***, чрез адв. П.М. против М.В.И., ЕГН: ********** ***.
Ищецът твърди, че с ответницата сключили граждански брак на 31.10.2003
г., за което бил съставен акт за граждански брак № 183 на Община К.. От брака
си имали родено едно дете – непълнолетната И. Б. Г., родена на *** г,. ЕГН **********.
Твърди, че с влязло в сила решение № XII-173 от 01.02.2010г. постановено
по гр.дело № 8612/2009 г. по описа на Р. с. – гр. Б., бракът им бил прекратен с
развод, като съдът предоставил упражняването на родителските права върху детето
на ответницата М.В.И..
С влязло в сила решение №79/01.03.2019 г., постановено по гр. дело
1313/2018 г. по описа на РС К., съдът изменил определените по гр.дело №
8612/2009 г. по описа на РС Б., мерки в частта относно упражняване на
родителските права, местоживеене, режим на лични отношения и издръжка на дъщеря
им, като предоставил на ищеца упражняването на родителските права по отношение
на И. Б. Г. и определил на ответницата подходящ режим на лични отношения с
детето.
Ищецът твърди, че връзката на майката с детето И. била прекъсната през
август 2018 г., когато дъщеря им се установила да живее при него и отказала да
се върне при ответницата. Оттогава ответницата потърсила дъщеря си само един
път по телефона през месец септември. Не се била обаждала нито за Коледа, нито за
Нова година или за други празници. Двете не поддържали никакви отношения. И. от
години не се била виждала и чувала с баба си и дядо си по майчина линия.
Работата на ищеца била свързана с често пътуване извън страната и имал
желание и финансова възможност да води детето ни в чужбина – както на
екскурзии, така и на почивка и на гости при приятели.
И. била в ученичка в ***** клас в ПГ „****. **** ****“ – гр. С.. От
училището често се организирали екскурзии, които тя желаела да посещава. Ищецът
счита, че ще е в изключителен интерес на детето да посети други държави, да се
запознае с други култури и традиции.
С ответницата не поддържали почти никакви контакти и в малкото
разговори, които провели, тя отказвала да даде съгласие за пътуване на детето зад
граница. С чл.35 от Конституцията на РБ било гарантирано правото на свободно
придвижване на всеки български гражданин. Това право следвало да се признае и
на дъщеря им И.. Интересът на непълнолетния да реализира основното свое право
на свободно придвижване бил регламентиран и в множество международни актове,
ратифицирани от Република България
Ето защо и с оглед отказа на ответницата да даде разрешение детето да
напуска пределите на РБ, за ищеца бил налице правен интерес да предяви
настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, което да замести съгласието на майката М.В.И.,
роденото от брака им непълнолетно дете И. Б. Г. да пътува многократно извън
пределите на Република България до държавите членки на Е.с. и до държавите от
Балканския полуостров с баща си или с упълномощено от него лице, като напуска
страната и се завръща в нея неограничено във времето, до навършване на
пълнолетие на детето – 29.08.2022 г. Моли на основание чл.127, ал.4 СК съдът да
допусне предварително изпълнение на решението.
Ответницата, с отговора на исковата си молба намира иска за допустим, но
неоснователен. Твърди, че написаното в исковата молба не отговаряло на истината
освен това, че бракът им с ищеца е прекратен с влязло в сила решение по
посочения там номер, както и това, че впоследствие мерките, определени по
делото за развод, били изменени и понастоящем действа решение №79/01.03.2019
год., постановено по гр. д. №1313/2018 год.по описа на Р. с. – К..
Твърди, че детето било изключително настроено срещу нея, без да е давала
поводи за това, независимо от обстоятелството, че изключително много го обичала
и държала на него. Искала детето ѝ да се чувства добре и се надявала
някога да осъзнае, че било употребено срещу собствената му майка.
Твърди, че нямала нищо против дъщеря ѝ да пътува в чужбина – било
по линия на училищни екскурзии, било с баща си или трети лица, за да опознае
света и да се чувства равнопоставена със своите приятели и съученици, на които
родителите не са разведени. Единственото условие, което ответницата имала е, да
може да осъществява режима си на лични отношения с детето, определен ѝ с
решение №79/01.03.2019 г., постановено по гр.д.№1313/2018 г. по описа на Р. с.
– К. и счита, че това искане е не само справедливо, но и законосъобразно.
Такава била практиката и на Върховния съд, когато ставало въпрос за пътуване на
дете в чужбина.
Когато получила исковата молба се изненадала, защото бащата не я
потърсил, за да направи необходимото преди да заведе делото. Веднага направила
и нотариално заверила декларация, с която удовлетворявала исканията на бащата,
изложени от него в исковата молба. Обадила се и му казала, че ще му я прати
заедно с паспорта на детето, който се намирал при нея и бил валиден до пълнолетието
на детето, но той заявил, че не иска това, а иска съдът да постанови решение по
заведеното от него дело. В готовност била да изпрати паспорта веднага при
поискване от страна на бащата.
Освен това, исковата молба категорично не била съобразена с практиката
на ВКС и разпорежданията на чл.127а СК. Редно било ищецът да посочи кога точно
иска детето да пътува в чужбина, за да може и тя да осъществява правата си по
определения ѝ режим на лични отношения. Вярно било, че е посочено, че
това ще става до навършване на пълнолетие на дъщеря им, но не бил посочен
периодът на осъществяване на пътуванията.
На практика ответницата не оспорвала иска и правото на непълнолетната им
дъщеря да пътува извън страната, а само искането това да става многократно и
неограничено до навършване на пълнолетието ѝ. Ответницата имала сериозни
опасения, че бащата щял да злоупотреби с разрешението за пътуване и щял да
устрои детето в чужбина на неизвестно за нея място и при неизвестни за нея
условия, което било недопустимо. Ищецът живеел и работел в И. като международен
шофьор, с чести отсъствия от дома, понякога и за по няколко месеца. Едно такова
неправомерно поведение от негова страна, което било нейно сериозно притеснение,
би било в противоречие с интересите на детето им. Когато детето имало нужда от
пътувания в чужбина, а в конкретния случай не счита, че е така, при разногласия
между родителите, съдът можел да разреши конкретно пътуване, в конкретен период
от време, до определена държава. Претенцията не била такава. Ако съдът даде
глобално разрешение за пътуване на детето в чужбина и то без да бъде поставено
условие кога и как детето ще бъде върнато на територията на страната, държавата
ни се лишавала от възможността за контрол върху действията на родителя, който е
извел детето.
За съжаление, даже и в страните на ЕС, било изключително трудно да бъде
открито и върнато едно дете. Процедурата по Хагската конвенция била много дълга
и много скъпа и евентуално изпълнение на съмненията на ответницата, породени от
поведението на бащата, я притеснявало като майка изключително много.
С оглед на това ответницата, счита, че не е в интерес на детето да бъде
дадено разрешение, заместващо съгласието на майката, детето да напуска
многократно и неограничено границите на Б. и моли съда да отхвърли като
неоснователен иска по начина, по който е заведен.
Не се противопоставя детето да напуска страната, придружавано от баща си
Б.Н.Г., по следния начин: детето И. Б. Г. да напуска територията на Република Б.,
придружавано от баща си в срок до навършване на пълнолетие от влизане в сила на
съдебното решение за пътуване с продължителност не повече от 30 дни в една
календарна година в държавите членки на Е. с. и държавите от Балканския полуостров,
както следва ежегодно: едно пътуване през месеците юли и август включително за
период не по-дълъг от 10 дни, едно пътуване за периода от 20.12. до 5.01. за
срок не по-дълъг от 10 дни и едно пътуване през месец април за срок не по-дълъг
от 10 дни.
Моли на основание чл. 78, ал.2 от ГПК съда да вземе предвид, че с
поведението си не била дала повод за завеждане на делото и разноските по делото
да бъдат присъдени на нея.
От събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност във връзка със становищата на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, а и се
установява от представеното удостоверение за раждане издадено въз основа на акт
за раждане № 155/30.08.2004г. на Община Б., че детето И. Б. Г. понастоящем е непълнолетна /на 15г./, а Б.Н.Г. и М.В.И. са нейни
родители.
Страните не спорят и
затова, че са бивши съпрузи, като с влязло в сила решение № XII-173 от
01.02.2010 г. постановено по гр.дело № 8612/2009 г. по описа на Р. с. – гр. Б.,
бракът им е бил прекратен с развод. С решението съдът е предоставил
упражняването на родителските права върху детето на ответницата М.В.И..
От приложеното по
настоящото дело гр. д. №1313/2018 г. по описа на РС К. се установява, че съдът
е изменил на основание чл.59, ал.9, вр.чл.59, ал.4 от СК, определените с
решение № XII-173 от 01.02.2010 г. постановено по гр. дело № 8612/2009 г. по
описа на Р. с. – гр. Б. мерки в частта относно упражняване на родителските
права, местоживеене, режим на лични отношения и издръжка на непълнолетната И. Б.
Г.. Родителските права са предоставени за упражняване на бащата Б.Н.Г., а на
майката е определен режим на лични отношения с дъщеря ѝ: всяка втора и
четвърта събота и неделя от месеца от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в
неделя, с преспиване и един месец през лятото, който не съвпада с годишния
отпуск на бащата. Ответницата е осъдена да плаща и месечна издръжка на
непълнолетната в размер на 140 лева.
От показанията на
свидетелката И. И. Г. се установява, че е майка на ищеца. Твърди, че тя, детето
и баща му живеят заедно в гр. К., а ответницата живее в гр. Н.. Последната не
се възползвала от определения режим на лични отношения с дъщеря си, като за
последно се видяла с нея преди повече от една година. Непълнолетната в момента
била ученичка в СУ „Х. П.“ – гр. К., откъдето понякога организирали екскурзии в
чужбина. Имало и програми, свързани изучаването на чужди езици, при които
настанявали учениците в приемни семейства в А. и Г.. И. Г. не можела да се
включи, въпреки желанието си, защото нямала позволение от майка си да пътува
извън Б.. Международният ѝ паспорт се намирал у ответницата и доколкото
свидетелката знаела, бил издаден в близките две години със срок на валидност до
навършване на пълнолетие на детето. Ищецът имал намерение да запише дъщеря си в
частно училище в гр. М., И.. Неговата работа била свързана с чести пътувания и
за дълги периоди отсъствал от страната. Разговорите с бившата му съпруга не
дали резултат. Освен това тя поставила условие на ищеца да подпише фиктивна
декларация, че е получил от нея 5000 лева, като по този начин я освободи от
плащането на присъдената месечна издръжка в размер на 140 лева.
При така
установената фактическа обстановка, съдът, изграждайки вътрешното си убеждение,
прави следните изводи от правна страна:
Съгласно чл.127а,
ал.2 СК, когато родителите не постигнат съгласие по въпросите, свързани с
пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за
това, съдът разрешава спора между тях.
В настоящия случай
ответницата изразява готовност да даде съгласие и да предостави намиращият се у
нея международен паспорт на детето. Изразява обаче опасения, че ако даде
разрешение дъщеря ѝ да пътува неограничено във времето до навършване на
пълнолетие – така както е поискано с исковата молба, това би я лишило от
правото ѝ на контакти с детето си и от възможността да я вижда за дълги
периоди от време.
При спор между
родителите и непостигане на съгласие за възможността детето им да напуска
пределите на Република Б., водещ следва да бъде интересът на детето, а в случая
несъмнено е в интерес на непълнолетната И. Г. да може да пътува неограничен
брой пъти до посочения в исковата молба кръг от държави, придружавана от своя баща
или упълномощено от него пълнолетно лице. Основно право на непълнолетната И. Г.
е като всеки български гражданин тя да може да пътува извън пределите на
страната си, като реализацията на това право неминуемо допринася за разширяване
културата, познанията, социалните контакти и опита на всяко подрастващо дете.
Напълно неоправдано
е дъщерята на страните по настоящото дело да бъде лишавана от възможността да
пътува зад граница само заради липсващото съгласие на майката. Не следва обаче
да се допуска и другата крайност – детето да се установи трайно в чужбина и по
този начин не само да се наруши определеният от съда режим на лични отношения с
ответницата, но и да се прекъсне физическата и емоционална връзка между майка и
дъщеря. От разпита на св. И. Г. – баба на детето и майка на ищеца, се установи,
че бащата планира да запише детето в частно училище в М.. Това несъмнено
означава, че намеренията на ищеца са именно такива – да заживее с дъщеря си
извън Б., а подобно отделяне от майката преди навършване на пълнолетие няма как
да бъде прието от настоящия съдебен състав, че е в интерес на непълнолетната.
С оглед горното,
искът се явява частично основателен. При преценката за какъв срок да бъде
заместено липсващото съгласие на майката относно пътуване на непълнолетната И.
Г. в чужбина, вземайки предвид практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК /в т.ч. Решение № 403/29.02.2016г.
по гр. д. № 6903/2014г., IV г. о.; Решение № 295/04.12.2015г. по гр. д.
№ 3212/2015г., III г. о.; Решение № 244/03.07.2014г. по гр. д. № 953/2014г., IV
г. о.; Решение № 58/08.03.2012г. по гр. д. № 721/2011г., III г. о.; Решение №
143/30.05.2011г. по гр. д. № 300/2010г., IV г. о./, конкретните фактически
особености на разглеждания казус, както и съобразявайки възрастта на детето,
разрешението следва да бъде дадено от съда така, както е поискано, а именно –
до навършване пълнолетието на И. Г.. Пътуванията обаче ще са подчинени на
същественото ограничение да се осъществяват в рамките на определени периоди,
които съдът счита за подходящи и защитаващи в най-голяма степен интересите на
детето – многократно през всяка една календарна година с дати на
пътуванията в рамките на периодите от 15 септември до 30 декември, от 15 февруари
до 30 май и от 30 юни до 15 август, но
не повече от общо 200 дни за годината.
Съгласно чл. 127а,
ал.4 от СК: „Съдът може да допусне предварително изпълнение на постановеното
решение”. Искане в този смисъл е направено от ищеца и предвид конкретните
фактически особености на случая е оправдано същото да се уважи като основателно.
Съдът определя
окончателната държавна такса за производството в размер на 30.00 (тридесет)
лева, внесени изцяло от ищеца при завеждане на делото.
Относно искането на
ответната страна за присъждане на разноски, независимо от изхода на делото, съдът
намира за необходимо да разясни следното:
Правилото за
присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери приложение в
делата по чл. 127а, ал. 2 СК пред първата инстанция. Това разрешение следва от
характера на производството на спорна съдебна администрация, приложима при разногласия
между родителите относно въпросите, свързани с пътуване на детето в чужбина и
издаването на необходимите лични документи за това. Съдебното решение, което
следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на
малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в
първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе разноските,
които е направила, независимо от изхода на спора.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на
основание чл. 127а, ал.2 от СК на непълнолетното
дете И. Б. Г.,
ЕГН: ********** за неограничен брой пътувания извън пределите на Република Б. до държавите
- членки на Е. с. и до държавите от Балканския полуостров, придружавана от баща
си Б.Н.Г., ЕГН: ********** или упълномощено от него лице, без да е необходимо
съгласието на майката М.В.И., ЕГН: **********,
като напуска страната и се завръща в нея неограничено във времето, до
навършване на пълнолетие на детето – 29.08.2022 г., с дати на пътуванията в
рамките на периодите от 15 септември до 30 декември, от 15 февруари до 30 май и
от 30 юни до 15 август, но не повече от
общо 200 дни за всяка една календарна година, като отхвърля молбата за даване на разрешение за пътувания на детето
И. Б. Г., ЕГН: **********
извън
посочения период.
ДОПУСКА на основание
чл. 127а ал.4 от Семейния кодекс предварително изпълнение на решението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред О. с.– П. в двуседмичен срок от връчване на съобщението до страните.
Ц.Ч.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: