№ 66
гр. Айтос, 02.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на шести
август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Й. Дучева
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. Т.А
като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Административно
наказателно дело № 20252110200182 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. С. Ш., ЕГН **********, със съд.адрес: ***, чрез адв.Д.И.,
против Наказателно постановление (НП) № 17/09.05.2025 г. на Директора на Областна
дирекция по безопасност на храните - Бургас, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.
51 вр. с чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) и на осн. чл. 449а,
ал.1 ЗВМД му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
Релевирани в жалбата са възражения за незаконосъобразност и неправилност на НП.
Поддържаното в жалбата искане е съдът да отмени изцяло обжалваното НП. В жалбата си
въззивникът счита, че НП следва да бъде отменено, сочи че по време на производството се е
сдобил с регистрация на животновъден обект.
В с. з. въззивникът- редовно призован, се явява лично и с адв.И., която поддържа жалбата на
релевираните основания и моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Бургас
не се явява, представлява се от ю.к. Н., при изпращане на преписката, излага писмено
становище за правилност и законосъобразност на обжалваното постановление, като моли за
потвърждаването му.
Районна прокуратура-Айтос, редовно призован по реда на надзора за законност на
адм.актове, не изпраща представител.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява следната фактическа
обстановка :
1
По повод постъпил сигнали вх.№ Бс-1870/13.03.2025г и вх.№Бс-2077/25.03.2025г до ОДБХ-
Бургас на 27.03.2025 г. била извършена проверка от служители на ОБДХ и на общ.Айтос в
имот – общинска собственост, с идентификатор 00151.139.13, площ от 3100 кв.м., находящ
се в землището на ***, НТП ***, като при проверката е установено, че жалбоподателят
отглежда 250 бр. гълъби в имота, като обектът не е регистриран по реда и условията на чл.
137 ЗВМД.
На жалбоподателя е съставен АУАН, в който са вписани горните обстоятелства, действията
на жалбоподателя са квалифицирани като нарушение по чл. 51 ЗВМД, който е подписан от
нарушителя без възражения, каквито не са постъпили и в допълнителния срок по закон. Въз
основа на АУАН АНО издал обжалваното НП, с което за констатираното нарушение на чл.
51 вр. чл. 137 ЗВМД и на осн. чл. 449а, ал.1 ЗВМД на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лв. Описаната фактическа обстановка
съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство писмени
доказателства и от разпита на свидетелите П.Й., Д.В. и К.Х.Смаил, които безпротиворечиво
я установяват в изложения смисъл.
От правна страна:
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. Поради това жалбата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е частично основателна, по следните съображения:
Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при
него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно
нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е
извършено от него виновно. В тежест на административно -наказващия орган (по аргумент
от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на
административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с
всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено
виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и
от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК,
обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното.
Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на
наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно-
наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да
очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на
административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми
2
относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или
издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено
изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно
нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество
относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се отбележи,
че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и
спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност. В
случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните
процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното
производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже
извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде
отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са
процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е
извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не
съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие
с нормата на чл. 63 ЗАНН).
НП е издадено от компетентни органи, в изпълнение на делегираните им правомощия по
закон . НП е редовно връчено лично на нарушителя на 16.05.2025г съгласно отбелязването
направено в текста на НП.
Съгласно чл. 449а, ал. 1 ЗВМД, който отглежда селскостопански животни в нерегистриран
по реда на чл. 137 животновъден обект, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно
нарушение - от 1000 до 3000 лв. От събраните по делото доказателства по безспорен начин
се установява, че на 27.03.2025 г. жалбоподателят е отглеждал общо 250 бр. гълъби в имот,
общинска собственост, с идентификатор 00151.139.13, площ от 3100 кв.м., находящ се в
землището на ***, НТП ***. Установено е също, а и по същество не се оспорва, че обектът, в
който са отглеждани посочените животни, не е регистриран в БАБХ. Въпросният обект
безусловно представлява животновъден такъв по см. на § 1, т. 36 от ДР на ЗВМД, съгласно
който "животновъден обект" е всяко място, където временно или постоянно се отглеждат
или настаняват животни, с изключение на ветеринарни клиники или амбулатории.
Изпълнителното деяние в случая е във формата на съчетание на действие и бездействие
/отглеждане на животни, но това трябва да е в нерегистриран по чл. 137 ЗМВД
животновъден обект/, което е констатирано на 27.03.2025 г. и несъмнено към този момент то
се осъществява, макар и започнало в предходен момент. Описаното в НП деяние
представлява продължено административно нарушение, т.е. фактическият състав на същото
се осъществява непрекъснато (продължено) във времето до момента, в който то се установи
от съответния контролен орган по реда на ЗАНН. Нарушението е довършено с откриването
му – 27.03.2025 г., поради което е неотносимо за съставомерността на деянието кога лицето е
започнало да отглежда животните в обекта, а също така дали в последствие лицето е
изпълнило задължението за регистрация по съответния ред.
Според чл. 51, ал. 1 ЗВМД животновъдните обекти подлежат на регистрация по реда на чл.
3
137 ЗВМД. Именно този текст въвежда задължение за регистрация на животновъдните
обекти, което не е спазено от жалбоподателя в случая. При това положение правилно
наказващият орган е приел, че описаното неизпълнение на административно задължение е
съставомерно по чл. 449а, ал. 1 ЗВМД, по която санкционна разпоредба наложеното
наказание. При липса на доказателства , според решаващата съдебна инстанция, е наложен
максимален размер на глобата -1000лева. По адм.нак.преписка липсват доказателства
въззивника да е бил наказван по реда на същия закон за същото нарушение, от което следва
,че АНО безмотивно е наложил максимален размер на наказанието „Глоба“. След
внимателен прочит на АНП съдът установи, че единствено в текста на АУАН като бележка е
посочено, че нарушението е извършено „втори път“, но по делото липсват доказателства
кога е предходното нарушение, какво наказание е наложено, дали е влязло в сила. При това
положение и изхождайки от задължението да прилага служебно чл.28 ЗАНН , съдът счита че
следва да бъде намален размера на наложеното наказание „Глоба“ от 1000лева на 300лева,
поради липса на доказателства за предходни нарушения на жалбоподателя по същия закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. При този изход от спора, а именно
при потвърждаване на НП в частта относно вината и отговорността , разноските следва да
се възложат в тежест на въззивника. В случая от АНО не са претендирани разноски , поради
което съдът счита, че не е сезиран за произнасяне по въпроса за разноските.
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 17/09.05.2025 г. на Директора на Областна дирекция по
безопасност на храните - Бургас, с което на А. С. Ш., ЕГН **********, ***, *** за
нарушение на чл. 51 вр. с чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД), на
осн. чл. 449а, ал.1 ЗВМД е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000
лв, като НАМАЛЯ размера на наказанието „Глоба“ от 1000/хиляда/лева на
300/триста/лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4