№ 340
гр. П., **9.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ВЕРГИНИЯ Н. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА
Въззивно гражданско дело № 20234400***0439 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 580 от 26.04.2023г по гр. дело № 5463/2022г по
описа на Пл РС състав на същия съд е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл.422, ал.** от ГПК, че М. Й. И. с ЕГН **********, с адрес: с. Я.
общ. П., ул. *** *** вх. ***, ет.***, ап.*** ДЪЛЖИ на „***“ ЕООД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „***“, № ***, бл.
*** вх.***, сумата от 4**2,**9лв., представляваща главница, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 3**.08.2022г. до окончателното
изплащане, която сума представлява част от вземанията, за които е издадена
Заповед за изпълнение №2620 от 3**.08.2022г. по ч.гр.д.№469**/2022г. по
описа на ПлРС, като Е ОТХВЪРЛИЛ иска за установяване съществуването
на вземането за сумата от **22,55лв., представляваща договорно
възнаграждение за периода от **5.08.202**г. до **5.**0.202**г. като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛИЛ Е също така предявеният от „***“ ЕООД, ЕИК ********
против М. Й. И. с ЕГН ********** иск с правно основание чл.79, ал.** от ЗЗД
1
за сумата от 207,84лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪДИЛ Е на основание чл.55, ал.**, предл.първо от ЗЗД „***“ ЕООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „***“, № ***,
бл. *** вх.***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на М. Й. И. с ЕГН **********, с адрес:
с. Я. общ. П., ул. *** *** вх. ***, ет.***, ап.***, следните суми: сумата от 2
000лв., представляваща недължимо платена сума за възнаградителна лихва по
Договор за потребителски кредит *** от **8.06.20**8г. и сумата от 2
286,24лв., представляваща недължимо платено по същия договор
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от датата на предявяване на иска с
насрещната искова молба – 02.**2.2022г. до окончателното изплащане, като е
ОТХВЪРЛИЛ иска за разликата до пълния претендиран размер от 2
287,08лв. за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, като
неоснователен и недоказан. Съдът се е произнесъл и по въпроса за
разноските.
Срещу така постановеното решение в частта относно отхвърления
иск в размер на **22,55 лв, както и срещу осъдителната част на решението,
въззивна жалба е подадена от *** , в която се възразява ,че решението на РС
- П. е незаконосъобразно. Възразява се, че РС е стигнал до неправилен
извод, необоснован на събраните по делото доказателства относно
поставянето в неравноправно положение на потребителя по сключеното
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, както и
относно наличието на нарушение на добрите нрави при извършеното
договаряне. Възразява се ,че приемането на допълнителния пакет услуги е по
преценка на потребителя и не е било задължително с оглед сключването на
договора за кредит. Възразява се, че е налице свобода на договарянето между
страните. В жалбата се изброяват правата, които длъжникът си е гарантирал
при сключване на споразумението. Според въззивника споразумението за
допълнителен пакет услуги не е пряко свързано с кредита, резултат е от
свободата на договаряне и не съдържа неравноправни клаузи. Възразява се, че
другата страна по договора е била наясно с всички негови клаузи, както и с
тези по споразумението за допълнителния пакет услуги. Възразява се, че не е
налице нарушение на законови разпоредби или на добрите нрави при
определяне на договорената възнаградителна лихва и годишния процент на
2
разходите. Не е надвишен размера, разписан в действащото законодателство
по чл. **9 ал.4 от ЗПК. Възразява се, че в резултат на свобода на договарянето
страните са сключили договор при 4**,**% годишен лихвен процент и
49,89% ГПР. Според въззивника следва да бъде отчетен и риска при
предоставяне на кредити без обезпечения при определянето на този размер на
лихвения процент.Акцентира се върху добрите нрави като критерии за норми
на поведение, но се възразява, че съдът не е посочил какви са критериите за
поведение във връзка с потребителско кредитиране от небанкови институции.
Претендира се отмяна на атакуваното решение в обжалваните му части и
постановяване на друго такова, с което да се уважат предявените искове, а
да се отхвърлят осъдителните претенции.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна. Взема
становище, че споразумението за допълнителен пакет услуги е нищожно с
оглед неговото съдържание съгласно разпоредбата на чл.26 ал.** пр.2 от
ЗЗД.Взема се и становище за правилност на извода на Пл РС за нищожност на
клаузите за договорената възнаградителна лихва. Възразява се, че е налице
свобода на договарянето, но само доколкото съдържанието на договора не
противоречи на добрите нрави и повелителни норми на закона.Споделят се
всички мотиви на първоинстанционния съд. Претендира се потвърждаване на
постановеното съдебно решение.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид
направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със
законовите изисквания, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА,НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА
СПОРНИТЕ въпроси по делото касаят действителността на
споразумение за пакет от допълнителни услуги с оглед сключения договор за
потребителски кредит, действителността на клаузите за възнаградителна
лихва
РС е приел, че от приложените преписи на Искане за отпускане на
потребителски кредит, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити и Договор за потребителски кредит
„***” от **8.06.20**8г., сключен между ищцовото дружество и М. Й. И. с
Погасителен план към него и приложими Общи условия се установява, че
ищецът е предоставил на ответницата кредит в размер на 3 200лв. със срок за
3
връщане 36 месеца – до **5.07.202**г. и размер на месечната вноска по
кредита в размер на **56,**4лв.; с годишен лихвен процент 4**,**%; ГПР
49,89% и лихвен процент на ден от 0,****%, при обща дължима сума по
кредита в размер на 5 62**,04лв. По избран и закупен от ответницата пакет
допълнителни услуги, същата се е задължила да заплати възнаграждение в
размер на 2 494,08лв. Така общото задължение на кредитополучателя е било
определено на 8 ****5,**2лв., а размерът на месечната вноска 225,42лв. с дата
на падеж **5-ти ден от месеца. Видно е било от приожените Общи условия
на *** към договор за потребителски кредит, че в чл.**5 от същите са
регламентирани условията за ползване на предлагани от кредитора
допълнителни услуги. В чл.**5.** е уредена допълнителна услуга,
предвиждаща приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит. Според закрепеното в чл.**5.2 пакета допълнителни услуги
предоставя право за длъжника за отлагане на вноски при наличие на
определени изисквания. Установява се, според РС, от представения препис на
Анекс №** от **3.****.2020г., подисан между страните, че поради посочени
от длъжника причини – загуба на работата от клиента или от лице, участващо
с доходите в домакинството, е било постигнато съгласие да се отложи
плащането на три погасителни вноски, които да заплати в края на договора.
При това срока за издължаване на кредита е бил продължен до
**5.**0.202**г. От приложения препис на уведомително писмо, изходящо от
ищеца и известие за доставяне се установява,според РС, че кредиторът е
уведомил длъжника, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, считано от 03.06.202**г. Уведомлението е било изпратено на
адреса на ответника, изрично сочен от него при подписване на договора за
кредит като такъв за кореспонденция, но не е било потърсено от адресата.
В о.с.з. на 05.04.2023г. е изслушано заключението по допусната
съдебно-счетоводна експертиза. От същото се установява, според РС, че
усвояването на кредита от 3 200лв. е станало чрез рефинансиране на друго
задължение на кредитополучателя в размер на 2 2**,83 лв. и превод на сумата
от 982,**лв. по посочена от длъжника сметка на **9.06.20**8г. Установява
се, според РС, още от експертното заключение, че за периода от
**4.08.20**8г. до 0**.04.2022г. кредитополучателя е заплатил по процесния
Договор суми в общ размер на 7 932,57лв. С тях са били осчетоводени от
кредитора като платени главница в размер на 2 787,8**лв., договорна лихва в
4
размер на 2 298,49лв., възнаграждение по пакет от допълнителни услуги в
размер на 2 286,24лв., лихва за забава в размер на 26**,49лв., такси за
събиране на просрочен дълг в размер на 2***лв. и лихва за забава за плащане
след падежа на договора в размер на 58,54лв. При това са останали като
неплатени главница в размер на 4**2,**9лв., договорна лихва в размер на
**22,55лв., възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на
207,84лв. и мораторна лихва в размер на 3**,53лв. Съдът е кредитирал изцяло
обсъденото експертно заключение, като обективно, компетентно и
неоспорено от страните.
Според РС се установява от обсъдените писмени доказателства, че
между ответницата М. И., в качеството на заемател и „***” ЕООД, в
качеството на заемодател е бил подписан Договор за потребителски кредит
„***” от **8.06.20**8г., изменен относно срока му с Анекс от **3.****.2020г.
Установява се изпълнение на задължението на кредитора да предостави на
длъжника уговорената главница в размер на 3 200лв. С оглед на това, в тежест
на кредитополучателя е възникнало задължението за връщането й на
уговорените дати на падеж. Съдът е обсъдил релевираните в писмения
отговор възражения за нищожност на клаузите, на които кредитора основава
претенциите си за договорна лихва и възнаграждение за допълни услуги.
Установило се е от обективираните в процесния договор клаузи, че по
правоотношението е било уговорено заплащане на възнаградителна лихва в
размер на 4**,**%. Според РС по правната си характеристика договорната
лихва е възнаграждение, с което длъжникът на пари или на заместими вещи
трябва да престира на кредитора, защото е ползвал същите. Тази лихва е
граждански плод и се дължи по силата на едно правоотношение, като нейният
размер се определя от размера да дадения в заем капитал /парична сума в
случая/ и времето на ползването му. Волята на страните е меродавна, само ако
тя не надвишава най-високия размер, допустим от закона според чл.**0, ал.2
от ЗЗД, какъвто в момента не е регламентиран. Критерий за извършване на
преценка за това може да бъде законната лихва, но законът не изисква тя да
бъде равна на нея. С оглед изискването на закона – чл.26, ал.** от ЗЗД, при
договаряне между страните да не се накърняват добрите нрави, РС е приел, че
именно те налагат максималният размер, до който съглашението за плащане
на възнаградителна лихва е действително. Добрите нрави са критерии за
норми на поведение, които се установяват в обществото, поради това, че
5
значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се
съобразяват с тях. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с
които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота,
използва се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг. Преценката дали са накърнени добрите нрави
следва да се прави от съда във всеки отделен случай, с оглед конкретните
обстоятелства по него. По процесния договор пряко уговорената
възнаградителна лихва е в размер на 4**,**% надвишава с около **0%
трикратния размер на законната лихва (към релевантния момент този размер
се изчислява на 30.03%), възприеман като самостоятелен критерий при
преценка дали са накърнени добрите нрави до изменението в ЗПК, създаващо
текста на чл.**9, ал.4 от ГПК.
Съдът е приел, че този критерий не би могъл да бъде единствен
показател за накърняване на добрите нрави. В случая обаче са налице и други
обстоятелства, които са от значение за размера на лихвата, която като обща
сума е следвало да бъде платена от заемополучателя. И това е начина на
формиране на погасителните вноски (размера на отделните компоненти в
първоначалните и последващи вноски) – с оглед на това, крайния размер на
възнаградителната лихва, която кредитополучателя е следвало да върне
възлиза на близо 75% от размера на заетата сума (при главница от 3 200лв.
възнаградителната лихва се изчислява на 2 42**,04лв.). В същото време са
касае за правоотношение с участието на икономически по-силен участник в
оборота на страната на кредитора и от друга икономически слаб такъв. С
оглед тези обстоятелства, съдът е приел, че уговореният в процесния договор
размер на възнаградителната лихва води до прекомерно, спрямо обичайното,
обогатяване на икономически по-силния участник в правоотношението за
сметка на икономически по-слабия. По тази причина съдът е приел, че
клаузата от съглашението, регламентираща възнаградителна лихва в размер
на 4**,**% и възлизаща на обща сума от 2 42**,04лв. е нищожна и като
такава не поражда задължения за заемополучателя. С оглед така приетото,
съдът е счел, че ответницата не е дължала изпълнение на задължението за
плащане на договорна лихва, основано на нищожна клауза. Съдът е приел
също така, че в тежест на ответницата не е възникнало и задължението да
заплаща възнаграждение за посочените в договора допълнителни услуги, т.к.
регламентиращите ги клаузи се явяват нищожни, като противоречащи на
6
чл.**0а от ЗПК. Съгласно посочената разпоредба, кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване
и управление на кредита, а посочените в Общите условия услуги са именно
такива – приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит,
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност
за смяна на дата на падеж и т.н. Последните не представляват допълнителна
услуга, а са такива, които нямат пряко отношение към насрещните престации
на страните. Така уговорени, съдът е приел, че не се касае за допълнителни
услуги, а за забранена такса за действия, свързани с управлението на кредита,
или дори за скрита наказателна лихва, поради което съдът е счел, че сумите
за допълнителни услуги не са дължими, още повече че общия им размер
доближава размера на главницата, достигайки 78% от нея.
РС – П. е приел, че кредитополучателя не е дължал плащане на сумата
от 2 494,08лв., уговорена като възнаграждение за допълнителни услуги. С
оглед горното и предвид установеното от експертното заключение, съдът е
посочил, че кредитополучателя е дължал плащане единствено на главницата
по договора, от която непогасена е останала сума в размер на 4**2,**9лв.,
като съдът е счел, че установителната претенция на ищеца се явява
основателна и доказана до размера на тази сума, поради което следва да се
приеме за установено в отношенията между страните съществуването на това
претендирано вземане, за което е издадена заповед за изпълнение в
производството по ч.гр.д.№469**/2022г. по описа на ПлРС, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на заявлението по
чл.4**0 от ГПК – 3**.08.2022г. до окончателното изплащане.
Установителната претенция по чл.422, ал.** от ГПК се явява неоснователна и
недоказана за сумата от **22,55рлв., представляваща непогасена част от
възнаградителна лихва по процесния Договор за кредит и, според РС, следва
да се отхвърли като такава. Неоснователна и недоказана се явява, според РС,
осъдителната претенция на ищеца „***” ЕООД за сумата от 207,84лв.,
представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги, с оглед приетото, че се основава на нищожна клауза, поради което
също следва да се отхвърли. Съдът е приел, че основателни и доказани се
явяват насрещните искови претенции на ищцата по насрещния иск М. И..
Клаузите в процесния Договор за кредит, регламентиращи възнаградителна
лихва в размер на 4**,**% и възнаграждение за пакет от допълнителни
7
услуги в размер на 2 494,08лв. се явяват нищожни. Платеното от
кредитополучателя за вземания на кредитора, основани на нищожните клаузи
подлежи на връщане като недължимо платено по правилото на чл.55, ал.**,
предл.първо от ЗЗД. Установява се от експертното заключение, че ищцата по
насрещния иск и кредитополучател по процесния Договор е заплатила на
кредитодателя възнаградителна лихва в размер на 2 298,49лв. и
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 2
286,24лв. В този смисъл, според РС, претенцията й за връщане на сумата от 2
000лв. за възнаградителна лихва и 2 287,08лв. за платеното възнаграждение за
допълнителни услуги е основателна и доказана изцяло за първата от тях и до
размера на сумата от 2 286,24лв. за втората и следва да бъде уважена като
такава, респективно бъде осъден ответника по насрещния иск да й заплати
тези суми, ведно със законната лихва върху тях от датата на депозиране на
насрещната искова молба – 02.**2.2022г. до окончателното изплащане.
Според РС претенцията за платени допълнителни услуги до пълния
претендиран размер от 2 287,08лв. е неоснователна и недоказана и следва да
се отхвърли.
РЕШЕНИЕТО на РС е законосъобразно и правилно
Първоинстанционният съд е изложил пространни мотиви, които
се споделят от настоящата инстанция изцяло и не следва да се преповтарят.
Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република ***. ГПР
като понятие не е тъждествено с ГЛП, защото включва всички разходи по
кредита. Пл РС е изложил мотиви относно невключването на разходите за
допълнителния пакет услуги в размера на ГПР, които с включването му биха
се повишили над пет пъти законната лихва. Въззивният съд съобразява
възраженията на въззивника за необезпеченост на кредита и наложителността
от договарянето на по – висока лихва. В този смисъл съдебната практика е
възприела възможността за уговарянето на такава по - висока лихва, но не и в
размер, който в съвкупност с останалите разходи да надвишава петкратния
размер на законната лихва. Всъщност допълнителният пакет услуги касае
дейности по управление на кредита, което е отчетено от ПлРС и са изложени
8
съображения в този смисъл. Добрите нрави са правила за справедливост и
добросъвестност, на които следва да отговарят сключените договори и
сделки. Задължението за добросъвестност при сключването им означава
честно отношение при договарянето на гражданско – правните сделки и
съразмерност и еквивалентност в поемането на задължения и за двете страни
по сделката като това се отнася и за небанковите институции при отпускането
на кредити.
Следва да се потвърди атакуваното решение.
С оглед изхода на делото следва да се присъдят разноски на
въззиваемата страна. Представен е списък на разноски с адвокатско
възнаграждение в размер на ***0 лв. Налице е възражение за прекомерност.
Съгласно чл. 7 ал.2 т.2 от Наредба №** за минималните размери на
адвокатските възнаграждения при интерес от **000 до **0 000 лв
възнаграждението е 400 лв плюс **0% за горницата над **000 лв. В случая
дължимото адвокатско възнаграждение за една инстанция с оглед
материалния интерес е в размер на 840,87 лв. Договореното адвокатско
възнаграждение от ***0 лв е под този минимум, поради което не следва да се
намалява. Следва да се осъди въззивника да заплати на другата страна
разноски в размер на ***0 лв адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 580 от 26.04.2023г по гр.
дело № 5463/2022г по описа на Плевенски РС КАТО ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „***“, № ***, бл. *** вх.*** ДА ЗАПЛАТИ НА М. Й.
И. с ЕГН **********, с адрес: с. Я. общ. П., ул. *** *** вх. ***, ет.***, ап.***
деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на ***0 лв
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
9
Председател: _______________________
Членове:
**._______________________
2._______________________
10