РЕШЕНИЕ
№ 129
гр. Ловеч, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20244300500180 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 34 от 15.02.2024г. постановено по гр.д. 777/2022г. на Районен
съд-Тетевен е допусната делба на -ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 72343.500.1709,
с административен адрес *****, с площ 498 /четиристотин деведесет и осем/ по скица № 15-
1194322-14.10.2022 г., при съседи 72343.500.1708, 72343.500.8004, 72343.500.1714,
72343.500.1713, 72343.500.1712, 72343.500.1710, 72343.500.7018, както е по скица № 15-
1194322-14.10.2022г.- на СГКК-Ловеч,заедно със попадащата в същото- сграда №
72343.500.1709.1-застроена площ 67 кв.м. два етажа,жилищна сграда-еднофамилна-скица на
сграда № 15-1194324-14.10.2022 г.при равни дялове между Ц. Ц. Н. ЕГН ********** и И. Ц.
Н. ЕГН ********** по ½ ид.част. Със сщото решение са допуснати до делба и съсобствени
земеделски земи, но в тази част няма подадена въззивна жалба и те не са предмет на
въззивното производство.
Постъпила е въззивна жалба вх.№1269/29.02.2024 г. от И. Ц. Н. ***** чрез адв.М. Г.,
САК, със сл. адрес в г***** срещу решение № 34 от 15.02.2024 г. по гр. дело
№20224330100777 по описа на РС-Тетевен за 2022 г. Изтъква, че с решението съдът е
допуснал делба при равни квоти между съделителите на всички процесии имоти.
Не оспорва решението в частта, в която по отношение на земеделските имоти
1
предмет на делбата страните не спорят, че са съсобственици на по 1/2 ид.части за всеки от
тях и делбата е допусната.
Оспорва решението, в частта, в която е допусната при равни квоти между
съделителите делба на ПИ с идентификатор № 72343.500.1709, с административен адрес
*****, с площ 498 кв.м.по скица № 15- 1194322-14.10.2022 г. при съседи имоти с
идентификатори 72343.500.1708, 72343.500.8004, 72343.500.1714, 72343.500.1713,
72343.500.1712, 72343.500.1710, 72343.500.7018, както е по скица № 15-1194322-14.10.2022
г-на СГКК-Ловеч, заедно със попадащите в същото- сграда № 72343.500.1709.1-застроена
площ 67 кв.м. два етажа,жилищна сграда-еднофамилна-скица на сграда № 15-1194324-
14.10.2022 г, тъй като е неправилно.
Счита, че то макар значително по обем, е немотивирано и постановено при допуснати
съществени процесуални нарушения. Това е така защото освен цитиране на съдебна
практика, която принципно напълно споделя, съдът никъде в решението си не е изложил
какви и да е мотиви защо цитираната от него практика е в противоречие с наведените от
ответника твърдения за изтекла в негова полза давност, не са обсъдени и възраженията,
които са направени с писмения отговор и в хода по същество/писмени бележки, не е
направена дори преценката на доказателствата, нито на гласните, нито на писмените такива;
кои съдът кредитира и кои не, в кои техни части, съответно липсват фактическите
констатации и правните изводи на съда. Твърди, че съдът се е позовал на доказателство,
което не само не е събрано по надлежния ред, но изначално не го е допуснал като такова.
Твъди, че от друга страна лишил от възможност ответника от събиране на допуснати
гласни доказателствени средства, като не проведел разпит на допуснат свидетел, като по
този начин ограничил правото на защита на ответника.
Излага, че за да отхвърли направеното възражение за придобивна давност, съдът е
приел, че същата започнала да тече едва през 2022 г, когато бил започнал ремонта на
процесния имот, а до тогава ответникът не бил полагал грижи за него, защото според
„конструктивната експертиза", възложена от И. Ц., следвало да се укрепи южната стена и
западните основи на сградата., и т.н, но още с определението си за насрочване на делото №
36 /18.01.2023 г. (стр.5) съдът: „Не приема представената с отговора на иска Конструктивна
експертиза, същата не е изготвена в съдебната фаза на делото" и поради тази причина
сачита, че няма как на база на тази конструктивна експертиза, спомената на няколко места в
решението, съдът да изведе фактическата страна и правните си изводи. Сочи, че съдът не е
упоменал кои са разпитаните свидетели, въобще не е обсъдил показанията им, нито в цялост,
нито поотделно, не е констатирал противоречията между тях и никъде в мотивите на съда не
е видно, чии показания се кредитират и чии не, в кои части или в цялост.
Сочи, че съдът не е обсъдил направените в хода на съдебните прения посредством
писмени бележки възраженията и доказателствения анализ направен от ответника.
Изтъква, че от фактическа страна безспорно е установено, че след смъртта на Т.И.Ц.,
починала на 01.02.2005 г. процесния имот с идентификатор 72343.500.709 и наМ.щата се в
него жилищна сграда е наследен от ищцата (1/6 ид.ч.) от нейния брат И. Н. (1/6 ид.ч.) и
2
баща им преживелият съпруг Ц. Н. (1/6 ид.ч.), като безспорно се установило, че процесният
имот е наследствен на страните, както и че от 2005 г. до датата на предявяване на исковата
молба фактическата власт върху имота се упражнява единствено от ответника.
Сочи, че за спорните по делото обстоятелства са събрани гласни доказателствени
средства чрез разпита на свидетелите на ищцата и свидетелите на ответника. Приема, че от
разпита и на шестимата свидетели, чиито показания в тази им част са непротиворечиви, а
логични и последователни, се установява, че след смъртта на Т.Ц. имотът се владее
единствено и само от ответника. Сочи, че от изложеното в исковата молба, от становището
към писмения отговор и от разпита на свидетелите, включително и на св.Д.Д. е видно, че
след смъртта на Т.Ц. през 2005 г. ищцата не е живяла в имота, като от мотивите на съда не
става ясно, защо приема, че ищцата е живяла в този имот до 2010 г., като дори не е
анализирал депозираните свидетелски показания, които в тази връзка са противоречиви.
Изтъква, че съдът не е анализирал и представените свидетелства за постоянен адрес на
ищцата и нейната дъщеря свидетелката Т.Д., както и представеното и влязло в сила решение
по дело за делба на имот между ищцата и бившия нейн съпруг-св. Добрев, които документи
съпоставени с депозираните гласни доказателства, оборват твърденията, че имота бил
напуснат от ищцата през 2010 г. (дата на удостоверяването за промяната на настоящия адрес
на ищцата). Излага, че отделно от това, подобно обстоятелство не може да обоснове извод,
че имотът е владян от ищцата в този период от време, но и защото според представеното от
ответника удостоверение за настоящ адрес на св. Д., същата е живяла на територията на гр.
Свищов, където е била студентка, а не както твърди, в процесния имот. Сочи, че освен това
и от свидетелските показания става ясно, че въпросната свидетелка е живяла в процесната
къща до завършването й на гимназия, а след това е заминала да учи в гр. Свищов висше
образование и предвид годината на раждането й 1982 г , се установява, че това е било до
2000 г, а не както твърди до 2010 г. Сочи, че този факт се установява и с приложеното по
делото удостоверение за настоящ адрес.
Твърди ,че освен това свидетелят Добрев заявява, че в процесния имот бившата му
съпруга и дъщеря му са живели и са се преместили на Полатен след като „майка й на Ц.
почина" , св. М.- „след като отиде да живее на Полатен, идваше непрекъснато, даже тя се
грижеше за леля Т., за майка си...Тя вече живееше на Полатен, когато идваше да гледа леля
Т....", Свидетелката Т.Д. споделя: „ Майка ми до смъртта на баба седеше там" , но тези
показания не са намерили отражение нито в мотивите на съда и не са анализирани и
съпоставени със другата група свидетелки показаия, тези депозирани от свидетелите,
доведени от страна на ответника.
Счита, че горното обстоятелство, че ищцата не е владяла имота след смъртта на
майка си през 2005 г. се потвърждава и от разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетели от страна на ответника. За пълнота отбелязва, че единственото несъответствие в
показанията на свидетелите е по отношение на споменаването на годината, до която ищцата
се твърди да е живяла в имота, а именно 2010 г (посочена като година на промяна на
адресната й регистрация, съгласно представеното удостоверение за промяна на постоянен и
3
настоящ адрес), но до колкото всички свидетели твърдят, че това е било до смъртта на
наследодателката, а тя безспорно е починала през 2005 г, следва да бъде прието, че
владението е преустановено от страна на ищцата именно най-късно през 2005 г и в тази
връзка и съобразно константната съдебна практика, заплащането на данъци също не може да
установи факта на владение.
Изтъква, че не обсъдено от съда и изявлението на ищцата в тази връзка и от
изложеното от нея в становището й към писмения отговор, а имено: „В този имот съм
живяла със семейството си, до придобИ.ето на друга собственост в кв. Полатен- Поради
това счита, че съдът неправилно е приел, че ищцата е живяла в имота до 2010 г, след което
се била преместила в кв. Полатен, но дори и горното да не бъде възприето от ревизиращата
инстанция, то към датата на сезиране на Съда с иска за делба през 2022 г., също е изтекъл
срок надвишаващ 10 години, в който ищцата не е владяла имота, а фактическата власт върху
него се упражнява единствено от въззивника.
Счита, че от разпита на всички свидетелите се установило, че другият общ
наследодател Ц. Н. Ц. след смъртта на съпругата си, е напуснал процесния имот и се е
заселил в местността Ванковци, където е гледал животни, като от време на време ответникът
му е оказвал помощ, а той слизал само за да си вземе пенсията, т.е. и той не е владял нито
наследствената си част от процесния имот, нито собствената си една втора.
Излага, че субективният елемент на владението - намерението за своене е трудно
доказуемо, защото е психическо състояние, поради което законодателят установява законова
оборима презумпция в чл. 69 ЗС - предполага се, че владелецът държи вещта като своя,
освен ако не се установи, че я държи за другиго. Излага, че намерението се изразява външно
чрез различни действия, които фактически запълват съдържанието на правомощието на
собственика, но в отношенията между съсобственици ( каквито след смъртта на Т. Ц.,
безспорно са станали И. Н., Ц. Н. и техния баща Ц. Ц.) ) не е изключено приложението на
презумпцията на чл. 69 ЗС, но тук отношенията са усложнени, тъй като всеки от
съсобствениците има право да ползва вещта /чл. 31, ал.1 ЗС/. Твърди, че когато след
възникване на съсобственост, някой съсобственик ползва съсобствената вещ, той е владелец
на своята част и държател на идеалната част на другите съсобственици и за да придобие
частите на останалите съсобственици е необходимо да демонстрира, че е отблъснал
намерението на другите съсобственици и е започнал да свои техните части за себе си.
Сочи, че след смъртта на Т.Ц. през 2005 г. въззивникът е започнал свои имота както
свой собствен, да го ремонтира, да не допуска ищцата в него, да афишра, че е превърнал
държането във владение, сринал е гаража, отдавал е стаи под наем, направил си е градинка и
т.н.,, извършвал е ремонтни дейности и др. Изтъква, че това е видно от разпита на
доведения именно от ищцата свидетел бивш неин съпруг е видно, свидетелката С., св. Л.,
св.М., които цитира.
Твърди, че в тази връзка съдът не е обсъдил показанията на свидетелите, че ремонти
на къщата са правени и преди 2022 г, един от които през 2005 г на покрива и стряхата лично
от свидетеля Л., че къщата е поддържана, че са извършвани ремонтни дейности, че
4
ответникът дори е сринал гаража, керемидите били пренареждани, че вътре се правят
ремонти свидетелства и С..
Смята, че съдът в мотивите си е пропуснал да обсъди депозираните показания като е
извел погрешна фактическа обстановка, а от там и грешни правни изводи.
Поради това смята, че извършените през годините действия, започващи още през
2005 г. по опазване на веща, по нейното поддържане в добро състояние, по извършване на
поправки са приети и от ВКС, и в цитираното в мотивите решение, че се приемат като
владение, представляващо осъществяване на фактическа власт с намерението веща да се
държи като своя, както е и в настоящия случай.
Счита, че това, че през 2022 г. ответникът отново, този път с помощта на сина си е
правел ремонт и едва тогава ищцата е започнала да претендира, не изключва в никакъв
случай извършването на такива дейности през годините, нито опровергава депозираните в
тази връзка свидетелски показания.
Поради това счита, че изводът на съда, че ремонтът на сградата започнал едва през
2022 г и последващата размяна на нотариални покани е моментът , в който ответникът е
започнал явно да владее вещта е несъстоятелен.
Сочи, че не обсъдено от съда е останало и друго възражение, а имено, че
фактическата власт включва извършване на фактически действия, които недвусмислено
манифестират власт върху имота, която по съдържание е като на собственика, (такива
действия са възприети от ищцата и описани от нея още в исковата й молба и неоспорени от
страните, надлежно описани и в доклада по делото, а имено: „Другата сграда,която е №
72343.500.1709.2-застроена площ от 55.,един етаж,жилищна сграда най -вероятно е строена
по време на брака на ответника със съпругата му и ищцата не желае да се дели. Третата
сграда № 72343.500.1709.3 застроена площ 23 кв.м. един етаж-гараж,не съществува ,
премахнат е вече повече от пет години от ответника — (6.6. Т.Ц. почива на 01.02.2005 п, Ц.
Ц.-22.04.2016 г., исковата молба е от 17.10.2022 г.), като такива действия са възприети и от
разпитаните свидетели. Предвид изложеното, счита че са събрани безспорни доказателства,
че въззивникът е манифестирал установеното върху имота владение с намерение за своене и
е придобил същият по давностно владение, считано от смъртта на Т.Ц., починала на
01.02.2005 г.
Счита за безспорно установено, че ответникът е придобил по давност наследената от
неговата сестра-ищцата 1/6 и.ч. от правото на собственост върху процесния имот, чрез явно,
спокойно и непрекъснато владение считано от 2005п, след смъртта на майка им, както и 1/6
ид.ч. придобита по наследство от бащата на страните Ц. Н., както и собствената му 1/2
идеални части, придобити през време на брака му с общата наследодателка и от тогава
ответникът видно владее имота и правата му никога не са били оспорвани от сестра му и/или
от баща му.
Излага, че извършените от въззивника действия след смъртта на Т.Ц. до предяввяване
на исковата молба в съда през 2022 г. покриват съдържанието на правото на собственос и
5
при съчетаното им проявление, те установяват признаците на владението, защото са явни -
възприемат се от съсобствениците, не са смутени от никой от тях и са непрекъснати и когато
се упражняват в продължение на период от 10 години, предпоставките на придобивната
давност, визирани в чл. 79 ЗС са реализирани.
Ето защо счита, че първоинстанционното решение, в обжалваната му част е
неправилно и незаконосъобразно и като такова, следва да бъде отменено, а вместо него
постановено друго, с което искът за делба предявен от ищцата оставен без уважение и
присъдите направените по делото разноски пред въззивната инстанция.
Прави доказателствено искане, да бъде допуснат до разпит пред въззивната
инстанция един свидетел при режим на довеждане. Твърди, че същият бе допуснат, но не
разпитан пред първата инстанция, въпреки че бе воден от ответника и в тази връзка твърди
грубо процесуално нарушение, засягащо правото ни на защита и равенството в процеса,
обективирано и в молба регистрирана под номер 5070/10.10.2023 г. РС-Тетевен. Сочи, че
той няма да установява нововъзникнали факти и обстоятелства, а факти от значение по
делото и направените във връзка с изтеклата давност възражения.
В срок е подаден отговор на въззивната жалба от Ц. Ц. Н., в който застъпва
становището, че решението в обжалваната му част е правилно, законосъобразно, обосновано
от доказателствата по делото и съобразено с правата на страните по наследство.
Счита за безспорно, че този имот е наследствен „двамата съделители са единствени
законни наследници по отношение на този имот и имат равни права по ЗН.
Прави се възражение от името на ответника И. Ц. Н.,че този имот,той е придобил
лично по наследство,като го е владял само за себе си и го е придобил ,чрез способа на
придобивна давност,продьлжила повече от десет години.
Счита за категорична практиката, такава се е наложила и е съобразена в редица
решения, че давност между наследници не тече и в този смисъл в решението на Районния
съд са изложени съображения,които следва да се споделят,тъй като са съобразени с
практиката, която се споделя и от ответната страна.
Счита за несъстоятелно възражението от страна на ответника И. Ц. Н.,че същият е
.придобил имота,по давност още след смъртта на майката Т.Ц.,починала 2005година,както и
приживе на другия наследодател Ц. Н. Ц..
Сочи, че безспорно е установено по делото е, че имота ,чиято делба се иска е закупен
по време на брака между наследодателите с нотариален акт № 168,том първи-римско,дело №
348/1962 г. Народен съд-Тетевен,който имот е този,чиято делба се иска и този имот след
смъртта на наследодателката Т.Ц. е предеклариран от наследниците й,а именно Ц. Н. Ц.-4/6
ид. части и за наследниците-децата по 1/6та идеална част.
Твърди, че в този имот ищцата съделителка-Ц. Н. съобразно удостоверението за
адресна регистрация е живяла заедно с дъщеря си Таня до 2010 г.,след което се преместват
да живеят в гр,Тетевен,кв.Полатен на ул.Кап.Петко Войвода № 7, като независимо от
промяната на адресната регистрация съделителката продължава да посещава наследствения
6
имот, както и да полага грижи и помощ по отношение на бащата Ц. Н. Ц. до неговата смърт.
Изтъква, че повече от времето наследодателят Ц. Н. Ц., както и съделителят И. Ц. Н.
са живели в земеделските имоти, където са отглеждали животни. Изтъква, че в този имот
съделителят И. Ц. Н. никога не е живял самостоятелно и не е упражнявал само и единствено
владение върху този имот, а и той не е в състояние да живее самостоятелно, дори не е
заплашал своите данъчни задължения, след смъртта на бащата Ц. Ц., не е заплатил и
електричеството ,като токът поради неплатени сметки е спрян, а партидата още е на името
на наследодтелят Ц. Н. Ц..
Излага, че в подкрепа на изразено становище, че имотът се нуждае от грижа за
неговото оцеляване е представена конструктивна експертиза изготвена през месец ноември
2022г.,с възложител И. Ц. Н., същата е приложена по делото и се наМ. от стр-49 до 54 и
може да се приобщи като доказателство, макар и не изготвена по време на процеса, но дава
ясна представа за състоянието на имота и липсата на грижа и стопанисване на този имот.
Счита за неоснователно оплакването във въззивната жалба, че не са обсъдени
показанията на разпитаните свидетели по делото, тъй като те са обсъдени от съда, като
същите обосновават атакуваното решение, именно в смисъл,че имотът е наследствен и от
този имот деловете на страните, като единствени наследници на родителите си са равни.
Изтъква, че моментьт, дал основание за предявяване на претенцията за съдебна делба
е след връщането на сина на съделителят И. Ц. Н.-Ц. И.ов Ц., който започнал ремонт в
имота, без да иска разрешението на леля си -другата съделителка и именно ищцата,
съделителка и негова леля го е извикала да дойде в гр.Тетевен и да прибере баща си в имота,
тъй като до този момент той не е живял в имота, водил съмнителен живот, като е посещавал
и живеел с лица, със съмнително поведение и произход.
Сочи, е ответната страна изразила съгласие да заплати дела на ищцата, но до
споразумение не се стигнало,тъй като предложението се дава, като половин цена от данъчна
оценка, а не от справедлива пазарна стойност, към момента на делбата, каквато е съдебната
практика,а и справедливостта.
Изтъква, че навежданите в жалбата и в отговора съображения,че ответникът И. Ц. Н.
е придобил частта на майка си и на баща си/приживе/ по давност, са не само несъстоятелни,
но и неправилни, тъй като се касае за идеални части, а така също и за наследствени дялове и
не е възможно приживе на наследодател да се придобиват неговите дялове, лични или по
наследство. Счта, че ако е било налице подобно намерение, то би се стигнало до сделка и
прехвърляне на имота.
Сочи, че както в отговора след отговора по иска за делба, така и към настоящия
момент ответникът не само не е извършил никакви действия по своене и ползване на имота,
но той не е в състояние да живее сам и да се грижи сам за себе си, поради липса на средства,
а и поради промяна на личността следствие на нередовен начин на живот.
Твърди, че без де се обсъждат наново свиделските показания, тъй като се касае за
втора въззивна инстанция, а те са обсъдени в атакуваното съдебно решение, отново обръща
7
внимание на обстоятелствата, че със свидетели, които са услужливи, поради което са
ангажирани да свидетелстват, не следва да се приеме, а и това е невъзможно да се отнеме
имот, придобит по наследство.
Сочи, че са допуснати по трима свидетели,разпитани са по трима свидетели, налице е
преклузия за разпит на допълнителни свидетели, в какъвто смисъл е доказателственото
искане, което моли да не се уважава, тъй като несе сочи нито име, нито за какви
обстоятелства се иска разпит на свидетел, а и не е допустимо със свидетелски показания, да
се установяват факти, които са установени с писмени доказателстваи няма практика със
случайни свидетели, да се отнеме вече придобито по наследство имущество.
Моли съда да приеме, че решението в обжалваната част е правилно, законосъобразно
и следва да се потвърди, като се присъдят направените в тази инстанция разноски, сторени
от ищцата-ответник по жалбата.
Прави доказателствено искане: да се приеме по делото представената и описана по
делото -техническа експертиза.
В съдебно заседание въззивникът се представлява от адв.М. Г., която поддържа
въззивната жалба на изложените в нея основания и твърди, че имотът е придобит от давност
от И. Н., поради което не следва да се допуска до делба. Моли да й се присъдят направените
пред въззивната инстанция разноски.
Въззиваемата Ц. Н. се явява лично и с адв.К., като поддържа отговора и моли
решението да бъде потвърдено като правилно. Претендира разноски и представя списък с
разноските по делото.
От представените по делото доказателства по гр.д.№777/22 г. на ЛРС, от
обясненията на страните, от всички тези доказателства преценени поотделно и в тяхната
взаимна връзка и обусловеност съдът наМ. за установени следните фактически
обстоятелства:
Атакуваният съдебен акт е обявен на въззивника на 16.02.24 г., а въззивната жалба
е подадена на 29.02.24 г. т.е. в срок, срещу подлежащ на въззивен контрол
първоинстанционен съдебен акт от страна с наличие на правен интерес, поради което
производството е допустимо и следва да бъде разгледана по същество досежно посоченото в
жалбата, а именно допускане до делба на имота в гр.Тетевен, представляващ ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор № 72343.500.1709, с административен адрес *****, с площ 498
/четиристотин деведесет и осем/ по скица № 15- 1194322-14.10.2022 г., при съседи
72343.500.1708, 72343.500.8004, 72343.500.1714, 72343.500.1713, 72343.500.1712,
72343.500.1710, 72343.500.7018, както е по скица № 15-1194322-14.10.2022г.- на СГКК-
Ловеч,заедно със попадащата в същото- сграда № 72343.500.1709.1-застроена площ 67 кв.м.
два етажа,жилищна сграда-еднофамилна-скица на сграда № 15-1194324-14.10.2022 г.при
равни дялове между Ц. Ц. Н. ЕГН ********** и И. Ц. Н. ЕГН ********** по ½ ид.част,тъй
като е придобит по давност след смъртта на наследодателите от ответника, който го е владял
след 2005 г. насетне и е отблъсквал владението на ищцата. В останалата част съдебното
8
решение е влязло в закона сила, тъй като не е атакувано от страните.
От представените по делото удостоверения за н-ци изх.№АПО-03-5-540/3.10.22 г. и
№АПО03-5-564/17.10.22 г. на Община-Тетевен съдът установява, че Т.И.Ц. е починала на
1.02.2005 г, а Ц. Н. Ц. е починал на 22.04.2016 г, като двамата съпрузи са оставили за свои
законни наследници И. Ц. Н. и Ц. Ц. Н. съответно син и дъщеря.
От представеното препис-извлечение от акт за сключен гр.брак на л.12 от делото се
установява, че Ц. Н. Ц. и Т. И.ова М.а са сключили граждански брак на 5.06.1950 г.
От приложеният на л.13 от делото нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот
№168 т.първи н.д.№348/62 г. съдът установява, че А.Д.П. е продал на Ц. Н. Ц. следният
недвижим имот:нова двуетажна къща с ½ ид.част от дворното място в гр.Тетевен махала
„Мрамор“ с пространство цялото от 918 кв.м, при съседи:улица, наследниците на Петър
Стаменов, Симеон П.С., Х.Л.К., П.Т.С., дере и залесителен пояс, съставляващо парцел
петнадесети-1253 в кв.69 по рег.план на гр.Тетевен за сумата 3000 лв, която купувачът е
заплатил изцяло и в брой на продавача. Тъй като Ц. Н. Ц. е придобил апартамента по време
на брака си с Т.И.Ц. и при липса на оспорване в обратен смисъл, счита, че той е придобит в
режим на СИО, поради което те са придобили общо ½ ид.част от вещта и принадлежностите
й.
Представено по делото е удостоверение за идентичност на УПИ изх.№УТИД 04-12-
145/1//21.10.22 г., с която Община-Тетевен удостоверява, че недвижим имот, представляващ
ПИ с идент. №72343.500.1709 по ККР на гр.Тетевен, одобрена със заповед №РД-18-
16/6.03.2009 г, е идентичен с ПИ с кад.№1709, участващ в образуването на УПИ XI-1708,
1709 кв.69 по действащия рег.план на гр.Тетевен, одобрен със заповед №5318/69 г.; УПИ
XV-1708, 1709 кв.69 по действащия рег.план на гр.Тетевен одобрен със заповед №5318/69 г.
е идентичен с УПИ XV-1253 кв.69 по отменения рег.план на гр.Тетевен от 1958 г. предмет
на нот.акт №168 т.1 д.№348/62 г.
Представени по делото са удостоверения за постоянен адрес от 8.11.22 г. на И. Ц. Н.
и от 1.12.2022 г. на името на Ц. Ц. Н., от които се установява, че и двамата имат за
постоянен адрес гр.Тетевен ул.Нейно Крачунов №6а, като след 11.10.2010 г. постоянният
адрес на Ц. Н. е гр.Тетевен ул.“Петко Войвода №7. От приложеното по делото на л.75
удостоверение за промени на постоянен адрес се установява, че Т.Д. Д.-дъщеря на Ц. Н.
също е имала за постоянен адрес гр.Тетевен ул.“Нейо Крачунов“ №6а до 11.10.2010 г.,
когато тя променя постоянния си адрес в гр.Тетевен ул.“Петко Войвода“ №7.
На 14.12.2022 г. Ц. Ц. Н. е отправила до И. Ц. Н. нот.покана, с която тя заявява
претенция за заплащане от негова страна на наем в размер на 500 лв. за нейната част от
горепосочения имот, тъй като той не я допуска до имота от 3.04.2022 г., когато той я
посещава в домът й и я предупреждава да не стъпва в домът им и я заплашва със
саморазправа.
В отговор на тази покана на 19.01.2023 г. И. Н. заявява позиция чрез нотариус В., че
претенцията за заплащане на наем е неоснователна, тъй като имотът е изцяло негов.
9
За правилно решаване на спора е допусната съдебно техническа експертиза. От
заключението се установява, че двуетажната жилищна сграда с идент. 72343.500.1709.1 по
ККР на гр.Тетевен представлява търпим строеж съгласно §16 от ПР на ЗУТ, според който
строежи, изградени до 7.04.1987 г. за които няма строителни книжа, но са били допустими
по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не
подлежат на премахване и забрана за ползване. Вещото лице сочи, че двуетажната страда е
била допустима по действащите ПУП-ве на гр.Тетевен по правилата и нормативите,
действали по време на извършването й, същата е допустима и по съгласно действащия ЗУТ,
поради което е с постоянен устройствен статут по действащия план за застрояване на
гр.Тетевен.
Във връзка с твърденията на ответника, че е придобил имота по давност съдът е
допуснал до разпит свидетели и от двете страни.
Свидетелите на ищцата Д.Д., Ц. М. и Т.Д. заявяват, че до 2010 г, когато е била
построена семейната къща в кв.Полатен, семейството на Ц. Ц. Н. състоящо се от съпруга й и
детето са живели в поцесния имот. Св.Д., която е дъщеря на ищцата и съдът преценява
нейните показания с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, твърди, че Ц. Н. е имала разговор
с племенника си Ц.-син на И., който е поискал разрешение да живее на втория етаж на
спорния имот, защото половината от него е неин. Този разговор е проведен през месец
октомври 2021 г. Тази свидетелка твърди, че майка й има ключ от имота.
Свидетелите на ответника Л. С., И. Л. твърдят, че в имота никога не е живяла Ц. Н.,
като Л. заявява, че я виждал само през 2005 г., когато бабата починала и тя си тръгнала, след
като се скарала с брат си и втори път я видяла прпез 2022 г. след като се почнал ремонта на
къщата и тя дошла с дъщеря си и претендирала.
При преразпит на св.М., тя заявява, че ищцата и ответника са се видели на
погребението на майка й, която починала на 17.04.2023 г. говорили са да остане за И. първия
етаж от къщата, а за Ц. втория етаж, като разговора е бил в коридора, а не в стаята при
починалата й майка.
Свидетелят Д. М. заявява, че баща му е първи братовчед на страните. Излага, че има
погребална агенция и е организирал погребението на майката на свидетелката М.. Твърди,
че на погребението е минал пред къщата И. с чанта с храна, като Ц. и Ц. са го поканили да
влезе да запали свещ, но той отказал, защото не обичал да ходи на такива мероприятия.
Този свидетел твърди, че знае от баща си, че И. и сетра му имат проблеми, не контактуват
помежду си и са я изгонили, но не знае подробности. За 2005 година не може да каже кой
къде е живял, защото той не е бил в града. Признава, че е приятел на Ц., сина на И., и е
ходил често у тях на гости, но е виждал сам бай И. там. Не знае Ц. къде живее, но е чул от
баща си, че живее на Полатен.
В съдебно заседание на 11.10.2023 г. съдът е изслушал обясненията на страните. Ц.
Н. е заявила, че е живяла в имота и е гледала болната си майка, а брат и баща й са гледали
овце горе, а през 2008 г. двамата са слезли от гората и са започнали да живеят в тази къща.
10
Ответникът И. Н. обяснява че никога не е излизал от тази къща, той е строил и
обзавеждал и заявява позиция, че синът му също има право да живее при него.
Съдът наМ., че от събраните по делото доказателства не може да се направи
обоснован извод, че И. Н. е манифестирала спрямо сестра си по недвусмислен начин
владението и на нейните идеални части и по този начин да е превърнал държането им във
владение. Напротив спорът между тях е възникнал през 2022 г. след като синът му се е
върнал от гр.София да живее при него и са започнали строителни дейности.Тогава е
предявен и настоящият иск за делба. До този момент съдът приема, че ответникът не е
заявявал позиция, че владее имота за себе си и отблъсква владението на ищцата. Безспорно
той живее в процесния имот, но обикновеното ползване на съсобствената вещ не изразява
намерение за своене, след като няма безспорни данни до 2022 г. да оспорва правата на
ищцата и да не я допуска до имота. След като до знанието на ищцата достига намерението
на ответника и сина му да завладеят целият съсобствен имот, при започване на ремонтните
дейности, тя предявява иск за делба и отправя нотариална покана за заплащане на наем.
Ответникът отговаря, че имотът е само негов негов и отказва да плаща наем, но до този
момент според съда не е изтекла 10 годишната придобивна давност по смисъла на чл.79 от
ЗС.
По тези съображения настоящата инстанция също като първата приема, че
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 72343.500.1709, с административен адрес *****, с
площ 498 /четиристотин деветдесет и осем/ по скица № 15- 1194322-14.10.2022 г., при
съседи 72343.500.1708, 72343.500.8004, 72343.500.1714, 72343.500.1713, 72343.500.1712,
72343.500.1710, 72343.500.7018, както е по скица № 15-1194322-14.10.2022г.- на СГКК-
Ловеч, заедно със попадащата в същото- сграда № 72343.500.1709.1-застроена площ 67 кв.м.
два етажа,жилищна сграда-еднофамилна-скица на сграда № 15-1194324-14.10.2022 г е
съсобствен между страните и следва да бъде допуснат до делба, като страните имат равни
права в съсобствеността на основание чл.5 от ЗН, т.е. по ½ ид. част.
По горните съображения искът за допускане до делба на гореописаният имот се
явява изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен, като от делбената маса следва
да се образуват 2 равни дяла, от които за Ц. Ц. Н. един дял и за И. Ц. Н. един дял.
Следователно предвид съвпадане на правните изводи на настоящата инстанция с
тези на ТРС, изложени в атакуваното решение №34/15.02.24 г. постановено по гр.д.№777/22
г. по описа на ТРС то следва да бъде потвърдено като правилно на основание чл.271 ал.1 от
ГПК.
На този етап от процеса разноски не следва да се присъждат, тъй като се касае за
делба, при която разноските ще бъдат присъдени накрая.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
11
ПОТВЪРЖДАВА като правилно съдебно решение №34/15.02.24 г. постановено
по гр.д.№777/22 г. по описа на РС-Тетевен.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщението му на страните
пред ВКС при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12