О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 17
14.01.2020г., град Пловдив
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, втори граждански състав
На четиринадесети януари през две хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
МАРИЯ ПЕТРОВА
Като разгледа докладваното от съдия М.Петрова в.ч.гр.дело №8 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№25519/27.08.2019г. от „Б.И.“ООД, ЕИК *********, подадена чрез пълномощника адв.Б.Д. против Определение №1614 от 07.08.2019г., постановено по в.гр.дело №1807/2019г. по описа на Окръжен съд-П., с което е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на дружеството срещу постановление №2756/30.05.2019г. на ЧСИ С.Г.с рег.№***, район на действие ПОС, по изп.дело №**********, с което е оставено без уважение възражение вх.№11417/22.05.2019г. на длъжника по чл.442а от ГПК да се вдигнат обезпечителните мерки поради свръхобезпеченост върху недвижими имоти ПИ №***********с площ от ***кв.м. и построената в него сграда №*************, и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят счита атакуваното от него постановление на ЧСИ да подлежи на обжалване в хипотезата на чл.435,ал.2,т.6 от ГПК, тъй като по същността си представлява отказ да се приключи провежданото изпълнение спрямо имущество, съставляващо свръхобезпеченост, в подкрепа на което излага подробни доводи и претендира за отмяна на обжалваното определение, с което жалбата му е приета за недопустима, като неправилно, и за произнасяне по същество на същата.
Ответникът по частната жалба Д.М.Г. е депозирал чрез пълномощника си адв.Ю. Р. писмен отговор със съображения за нейната неоснователност, според които на обжалване подлежат само лимитативно предвидените от закона действия на съдебния изпълнител, от лимитативно определения кръг лица и на лимитативно посочените основания, което изключва всяко разширително тълкуване, като длъжникът е легитимиран да обжалва изброените в чл.435,ал.2 от ГПК действия, сред които атакуваното не е, нито разпоредбата на чл.442а от ГПК предвижда право на обжалване на отказа на съдебния изпълнител да уважи възражението на длъжника за свръхобезпеченост и не съдържа препращане към чл.435,ал.2 от ГПК. Изложени са и доводи по същество за липса на свръхобезпеченост. Претендира се жалбата да бъде оставена без уважение. С допълнителна молба ответникът заявява искане за присъждане на направените от него пред настоящата инстанция разноски по представеното с нея пълномощно от 07.11.2019г.
Ответникът Държавата чрез Т.н.Н.П. не е подал отговор на частната жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице – жалбоподателя-длъжник; касае обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1,т.1 от ГПК, определение с преграждащ по-нататъшното развитие на делото характер, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна по следните съображения:
Видно от приложените материали по изп.дело №850/2018г. по описа на ЧСИ С.Г.с рег.№*** е, че то е образувано по молба на взискателя Д.М.Г. и представен с нея изпълнителен лист от 11.06.2013г., издаден въз основа на решение по търг.дело №229/2013г. на Апелативен съд-П. и решение по търг.дело №54/2010г. на Окръжен съд-П., с които длъжника „Б.И.“ООД е осъден да му заплати две суми от по 16000 евро за неустойка, ведно със законната лихва, считано от 27.01.2010г. до окончателното им изплащане. На гърба на изпълнителния лист е отбелязано по него да е платена сума от 55904,23лв. Въз основа на впоследствие представена молба вх.№05362/01.03.2019г. и удостоверение по чл.456 от ГПК по изп.дело №849/2018г. на ЧСИ Г. е присъединено и вземане на взискателя спрямо длъжника в размер на сумата от общо 7600,58лв. По делото е присъединена по право като взискател Държавата чрез Т.н.Н. за непогасени от длъжника публични вземания в размер на 427788,15лв. по удостоверение вх.№01803/23.01.2019г. Приложено е влязло в сила на 15.11.2018г. решение по гр.дело №15727/2014г. по описа на Районен съд-П., с което е признат за недействителен на основание чл.135,ал.1 от ЗЗД по отношение на взискателя Д.Г. договор за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен с Нотариален акт №*************г., том *, рег.№****, дело №*******г. на нотариус С.П., с който длъжникът „Б.И.“ООД е продал на „Б.А.П.“ЕООД описани в четири пункта недвижими имоти в с.М., обл.П. – ПИ с идентификатор ***********с площ от ***кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда с идентификатор *************; ПИ с идентификатор ***********с площ от ***кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда с идентификатор *************; ПИ с идентификатор ********** и ПИ с идентификатор **********Принудителното изпълнение е насочено спрямо тези имоти, върху които е вписана на 08.03.2019г. възбрана и същите са описани с протокол от 04.04.2019г., оценени с помощта на вещо лице на общо 605500лв. и изнесени на публична продан. С молба вх.№11416/22.05.2019г. длъжникът на основание чл.443 от ГПК е поискал изпълнението да се насочи само върху ПИ ***********с площ от ***кв.м. и построената в него сграда №*************. Подадено е от страна на длъжника и възражение вх.№11417/22.05.2019г. за явна несъразмерност на наложените обезпечителни мерки с размера на задължението към взискателя Г. с искане за вдигане на наложените възбрани върху всички имоти, с изключение на ПИ №***********с площ от ***кв.м. ведно с построената в него сграда №************* като напълно достатъчен за удовлетворяване на вземането по изпълнителното дело. Въз основа на молбата и възражението с Разпореждане №2756/30.05.2019г. ЧСИ е постановил да не се провеждат публичните продани на ПИ с идентификатор **********и на ПИ с идентификатор ***********с площ от ***кв.м. и построената в него сграда №*************. Препис от разпореждането е връчен на длъжника чрез пълномощника му адв.Б.Д. на 31.05.2019г. Против същото като такова, с което ЧСИ се е произнесъл по възражението по чл.442а,ал.2 от ГПК, без да постанови вдигане на наложените по изпълнителното дело обезпечителни мерки, е подадена от дружеството-длъжник жалба вх.№12200/03.06.2019г. с оплаквания за явна несъразмерност на същите спрямо непогасеното вземане, възлизащо към момента на близо 60000лв., към взискателя Г., който единствено като провел успешно иска по чл.135 от ЗЗД, но не и присъединеният взискател Д., разполага с правото да се удовлетвори от принадлежащите на трето за изпълнението лице недвижими имоти. С обжалваното Определение №1614 от 07.08.2019г. окръжният съд е приел предмет на жалбата да е постановление №2756/30.05.2019г. на ЧСИ, с което е оставено без уважение възражение вх.№11417/22.05.2019г. на длъжника по чл.422а от ГПК да се вдигнат обезпечителните мерки поради свръхобезпеченост върху недвижими имоти ПИ №***********с площ от ***кв.м. и построената в него сграда №*************. Приел е отказът на съдебния изпълнител да уважи възражението на длъжника за свръхобезпеченост по чл.442а от ГПК на дълга чрез вдигане на наложените върху останалите два имота възбрани да не е изрично предвиден с нормата на чл.435,ал.2 от ГПК като подлежащ на обжалване от длъжника акт на съдебния изпълнител, която норма, с оглед и на т.8 от ТР №2/26.05.2015г. по тълк.дело №2/2013г. на ОСГТК, да не подлежи на разширително тълкуване, поради лимитативното определяне на подлежащите на обжалване актове на съдебния изпълнител и на лицата, които могат да ги обжалват. По тези решаващи съображения окръжният съд е приел жалбата за недопустима и е оставил същата без разглеждане, прекратявайки производството по нея.
Настоящата инстанция намира, че със ЗИДГПК /ДВ, бр.86 от 27.10.2017г./ е нормативно въведено с новата разпоредба на чл.442а,ал.1 от ГПК изрично изискване за съразмерност на наложените обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи с размера на задължението. Несъобразяването на принудителното изпълнение с това изискване води до неговата незаконосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл.441,ал.2 от ГПК. С оглед на това е предвидена и защита на длъжника срещу процесуално незаконосъобразното принудително изпълнение при несъразмерност. На същия е предоставена възможността по чл.442а,ал.2 от ГПК да релевира несъразмерността чрез възражение пред съдебния изпълнител, който при установяване на такава вдига съответните обезпечителни мерки. Длъжникът може и по исков ред да ангажира отговорността на съдебния изпълнител за вреди от незаконосъобразно поради явна несъразмерност принудително изпълнение, съгласно чл.441,ал.2 от ГПК. Посредством цитираното изменение и допълнение на ГПК не е приета разпоредба, която да предвижда изрично възможност за длъжника да обжалва конкретно постановения по възражението му отказ на съдебния изпълнител да вдигне съответните обезпечителни мерки. Следва да се има предвид, обаче, че с новата уредба се разшири и кръга на подлежащите на обжалване от длъжника действия на съдебния изпълнител, като на същия се предостави правото по чл.435,ал.2,т.6 от ГПК да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, реципрочно на съществувалото и до тогава, сега регламентирано в чл.435,ал.1,т.3 от ГПК, право на взискателя да обжалва спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение. При положение, че несъразмерността е възведена изрично като порок на принудителното изпълнение, водещ до неговата процесуална незаконосъобразност и ангажиращ на самостоятелно основание отговорността на съдебния изпълнител за вреди от такава, и са предвидени процесуални способи за нейното преодоляване в рамките на провежданото принудително изпълнение по възражение на длъжника, като при вдигане на съответните обезпечителни мерки – запор и възбрана, съставляващи, според задължителните указания по т.1 от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по тълк.дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, изпълнителни действия по насочване на принудителното изпълнение спрямо конкретните имуществени обекти, за които са предприети, взискателят разполага с право на жалба в хипотезата на чл.435,ал.1,т.1 от ГПК на отказ на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие, то на длъжника не може да бъде отречено реципрочното право да обжалва не само насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, съгласно чл.435,ал.2,т.2 от ГПК, но и върху имущество, съставляващо свръхобезпечение, при отказ на съдебния изпълнител да вдигне съответните обезпечителни мерки поради несъразмерност в хипотезата на чл.435,ал.2,т.6 от ГПК на отказ на съдебния изпълнител да преустанови принудителното изпълнение спрямо това имущество, както резонно поддържа длъжника в частната си жалба. По изложените съображения настоящата инстанция приема, че отказът на съдебния изпълнител да вдигне наложените обезпечителни мерки по възражението по чл.442а,ал.2 от ГПК на длъжника за свръхобезпеченост подлежи на обжалване на основание чл.435,ал.2,т.6 от ГПК.
В случая принудителното изпълнение е насочено спрямо недвижими имоти, собственост на третото за изпълнението лице „Б.А.П.“ЕООД по договора за покупко-продажба от **********г. с длъжника „Б.И.“ООД, обявен за недействителен на основание чл.135,ал.1 от ЗЗД с влязло в сила съдебно решение спрямо взискателя Д.Г.. С уважаването на Павловия иск прехвърленото с увреждащата сделка имущество не се връща в патримониума на прехвърлителя-длъжник и не напуска този на приобретателя, а кредиторът получава възможността да насочи принудителното изпълнение за удовлетворяване на вземането си спрямо разпореденото имущество, независимо, че то принадлежи на трето лице, тъй като последното понася санкцията да търпи изпълнение за чужд дълг. Въпреки, че имуществото, спрямо което е насочено принудителното изпълнение, не принадлежи на длъжника, същият разполага с правен интерес да обжалва отказа на съдебния изпълнител да вдигне наложените върху му обезпечителни мерки поради свръхобезпеченост, тъй като при евентуалната продажба на имотите в рамките на принудителното изпълнение за него биха възникнали облигационни задължения към третото лице, чието имущество е осребрено за погасяване на чуждия дълг.
В настоящия случай с възражението вх.№11417/22.05.2019г. длъжникът е поискал вдигане на наложените възбрани върху четирите недвижими имота, спрямо които е насочено принудителното изпълнение, с изключение на ПИ №***********с площ от ***кв.м. и построената в него сграда №*************. С обжалваното разпореждане от 30.05.2019г. по това възражение ЧСИ е постановил да не се провеждат насрочените публични продани на ПИ с идентификатор **********и на ПИ с идентификатор ***********с площ от ***кв.м. и построената в него сграда №*************, като по отношение на останалите два имота ПИ №***********с площ от ***кв.м., ведно с построената в него сграда №*************, и ПИ с идентификатор **********липсва изрично произнасяне с това разпореждане, а с последващо Разпореждане от 29.07.2019г. е насрочена публична продан за ПИ с идентификатор **********, за който с атакуваното е било разпоредено такава да не се провежда. Постановеното по този начин от ЧСИ по възражението на длъжника разпореждане е неясно досежно формираната с него воля до степен на липса на произнасяне. По възражението на длъжника по чл.442а,ал.2 от ГПК съдебният изпълнител дължи произнасяне чрез постановяване вдигането на съответните наложени обезпечителни мерки при установена свръхобезпеченост или отказ те да бъдат вдигнати при липса на такава. С обжалваното разпореждане не е постановено нито вдигане на наложените възбрани върху имотите нито отказ те да бъдат вдигнати, а да не се провеждат насрочените публични продани за два от имотите, което не е равнозначно на преустановяване на принудителното изпълнение спрямо тях чрез освобождаването им от наложените правни ограничения, при положение и, че за единият от същите впоследствие публична продан отново е насрочена, като за останалите два изобщо не е взето отношение. При липсата на произнасяне на ЧСИ по възражението на длъжника по чл.442а от ГПК жалбата срещу такова е лишена от предмет, поради което на това основание се явява недопустима и правилно като резултат, макар и по други съображения, с обжалваното определение е оставена без разглеждане и производството по нея е прекратено.
Обсъденото обосновава извода за потвърждаване на обжалваното определение и връщане на делото на ЧСИ за надлежно произнасяне по възражението вх.№11417/22.05.2019г. на длъжника по чл.442а от ГПК.
С оглед неоснователността на частната жалба и във връзка с изричното искане на ответника по нея Д.Г. за присъждане на заплатените от него за производството пред настоящата инстанция разноски, жалбоподателя следва да бъде осъден да му заплати сумата от 400лв. за адвокатско възнаграждение по представено двустранно подписано пълномощно от 07.11.2019г., инкорпориращо и договор за правна защита и съдействие с уговорено възнаграждение в посочения размер, удостоверяващ изплащането му в брой.
Предвид изложените мотиви, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №1614 от 07.08.2019г., постановено по в.гр.дело №1807/2019г. по описа на Окръжен съд-П., с което е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на длъжника „Б.И.“ООД, ***, срещу постановление №2756/30.05.2019г. на ЧСИ С.Г.с рег.№***, район на действие ПОС, по изп.дело №**********, с което е оставено без уважение възражение вх.№11417/22.05.2019г. на длъжника по чл.442а от ГПК да се вдигнат обезпечителните мерки поради свръхобезпеченост върху недвижими имоти ПИ №***********с площ от ***кв.м. и построената в него сграда №*************, и е прекратено производството по делото.
ВРЪЩА делото на ЧСИ С.Г.с рег.№*** за надлежно произнасяне по възражението вх.№11417/22.05.2019г. на длъжника „Б.И.“ООД по чл.442а от ГПК.
ОСЪЖДА „Б.И.“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Д.М.Г. с ЕГН:**********,***, сумата от 400лв. /четиристотин лева/, представляваща разноски за производството пред Апелативен съд-П..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: