РЕШЕНИЕ
№ 1579
Гр. Пловдив,
21.08.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, ХХVІІІ-ми състав, в публично съдебно заседание на седми юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при
секретаря Розалия Петрова и прокурор Славена Костова, като разгледа
административно дело №1182 по описа
на съда за 2020 година, докладвано
от съдия Вълчев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.203 от АПК,
вр. чл.1 от ЗОДОВ.
Производството е
образувано по искова молба от Д.М. ***, депозирана чрез процесуалния му
представител адв.Д. срещу Областна Дирекция /ОД/ на МВР – гр.Стара Загора, с
адрес на призоваване гр.Стара Загора, ул.“Граф
Игнатиев”№ 16 за присъждане на
обезщетение в размер на общо 800 лева, представляващо обезвреда
за причинените му имуществени вреди, представляващи направените разходи за
адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване Електронен фиш
серия К №2543969, издаден от ОД на МВР – Стара Загора срещу ищеца, поради
отмяната му като незаконосъобразно с Решение №30 от 18.06.2019г. по АНД №127/2019г.
по описа на Районен съд – Чирпан, оставено в сила с Решение №337/29.10.2019г по
КАНД №324/2019г на Административен съд-Стара Загора. Претендира присъждане на
законни лихви и на разноски.
Ответникът – ОД на МВР – Стара
Загора в писмен отговор чрез процесуалния си представител юрк.
М. счита исковата претенция за неоснователна и недоказана и моли да бъде
отхвърлена. Алтернативно, счита същата за завишена по размер. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Контролиращата
страна чрез участвалия прокурор при Окръжна Прокуратура – Пловдив
дава заключение за основателност на исковата претенция и счита, че следва да
бъде уважена.
Съдът, като изслуша становището на страните, на база приобщените
по делото доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, прие за установено
следното от фактическа страна:
С Електронен фиш серия К №2543969, издаден от ОД
на МВР – Стара Загора на физическото лице било наложена „Глоба“ в размер на 400
лева на основание чл.182 ал.2 т.5 ЗДвП за нарушение по чл.21 ал.2 вр. ал. 1 ЗДвП. Недоволен от издаденият акт, той го е оспорил по
съдебен ред. За нуждите на това оспорване бил ангажиран като защитник адв. Х.Д.,
с който бил сключен договор за правна защита и съдействие от 21.02.2019г., в
който било посочено изплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на
400.00 лева. Защитникът депозирал жалба срещу акта, по която било образувано и
проведено съдебно производство по АНД №627/2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора, преобразувано в
АНД №127/2019г по опис на Районен съд-Чирпан. В хода на съдебното производство било представени сключеният
договор за правна защита и съдействие и пълномощно за адв. Д., който участвал
активно в съдебните заседания. С Решение №30 от 18.06. 2019г. по посоченото съдебно производство било отменено като
незаконосъобразно атакуваният ЕФ. След касационно обжалване от ОД МВР-Стара
Загора, е образувано КАНД №324/2019г по опис на Административен съд-Стара
Загора, в производството по което с писмен отговор е представен нов Договор за
правна защита и съдействие от 15.07.2019г, в който е отразено, че ищецът е
заплатил адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 400
лева. С Решение №337/29.10.2019г. обжалваното пред касационният съд първоинстанционно съдебно решение е оставено в сила.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:
По отношение
допустимостта и подсъдността на производството настоящият съдебен състав взе
предвид, че така предявените искове са подсъдни на административните съдилища съобразно
правните норми на чл.203 и сл. от АПК във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, съгласно
която гражданите и юридическите лица могат да искат репариране на вреди,
причинени им от незаконна административна дейност. Като обективно условие, за
да се претендира обезщетение на вреди от незаконосъобразен акт, то следва да са
изпълнени изискванията на чл. 204 ал. 1 от АПК, същият да е отменен с влязъл в
сила друг административен или съдебен акт. Настоящият състав счита, че искът е
предявен от дееспособен правен субект против юридическо лице, от чието име е
издадено процесният Електронен фиш, с което ищецът
свързва претърпените от него имуществени вреди. Предпоставка за завеждане на
иск по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и развиване на процедура по чл.203 и сл. от АПК е
изпълнение на изискването да е налице отменен административен акт /респективно
прогласен за нищожен такъв/, претендирана вреда,
посочена като вид и размер и налична причинно-следствена връзка между вредата и
отменения акт. Отговорността на държавния орган е специфично проявление на
принципа за отговорност в областта на ЗОДОВ и тя е гаранционно обезпечителна, в
който смисъл е и постоянната съдебна практика, посочена в т.6 от ТР №
3/22.04.2004 г. на ГО на ВКС по ТД № 3 от 2004 г. на ОСГК. В настоящият случай
освен тези, са налице и останалите реквизити на исковата молба по чл.127 ал.1
от ГПК- посочени са страни, размер на претенцията, произхода й /конкретен
незаконосъобразен акт на определена администрация, издаден от служители при
същата, който е отменен/, което обуславя нейната допустимост.
Разгледана
по същество, тя е основателна по
следните за това съображения:
Материалноправното основание на иска е чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, съгласно която правна норма държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност. Отговорността на държавата и общините се ангажира
при осъществяване на административна дейност, като част от нея е издаването на
незаконосъобразни актове.
За да
възникне право на обезщетение в настоящото производство е необходимо да са
налице едновременно няколко предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на администрацията, отменен по съответния ред; 2. вреда от този
акт, действие или бездействие на администрацията; 3. причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. Доказателствената тежест за установяване
наличието на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на
обезщетение за претърпените имуществени вреди. Имуществената вреда е разликата
между имуществото на ищеца след засягане на благото му и това, което би имал,
ако нямаше такова засягане, като претърпените загуби се изразяват в намаляване
стойността на неговото имущество. Налице е първата предпоставка –
незаконосъобразен акт, издаден от административен орган – наказателно
постановление, отменено с влязло в сила съдебно решение.
Съдът
намира, че е налице и причинена на ищеца имуществена вреда от отменения акт,
както и причинна връзка между причинената вреда и незаконосъобразния акт. В
случая, ищецът претендира имуществени вреди в общ размер на 800лв.,
представляващи платен адвокатски хонорар за процесуално представителство и
защита при обжалване на незаконосъобразния акт пред две съдебни инстанции. Сочи
се по делото, че именно във връзка с оспорване на Електронният фиш пред Районен
съд-Чирпан и Административен съд-Стара Загора, ищецът в настоящото производство
е упълномощил адвокат и е заплатил адвокатски хонорар в размер на 400лв. за
всяка една съдебна инстанция, уговорен и изплатен, според сключените и
приложени Договори за правна защита и съдействие от 15.07.2019г. и
21.02.2019г.. Преценката за истинността на посочените договори и от там на тяхната доказателствена
сила следва да бъде съобразена с това, че
в случая същите не се оспорват по отношение на тяхната истинност от
страна на ответника. При тях не е налице материална доказателствена
сила, с каквато се характеризират официалните свидетелстващи документи, но е
налице формална доказателствена сила, каквато
частните диспозитивни документи притежават. В тази
връзка съдът съобрази и ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, където в т.1 от същото
е посочено, че само когато е доказано извършването на разноски в самото
производство, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 от ГПК, а когато
възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в
договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото, което от
своя страна се отнася за производствата по обжалване на процесния
административен кат. Съдът съобрази и обстоятелството, че в случая
производството по обжалване на наказателни постановления се развива по
правилата на ЗАНН и НПК, в чиито действащи към онзи момент разпоредби за тези
производства не е предвидена възможност да се дължи присъждане на направените
разноски за адвокатско възнаграждение. Ето защо с представянето на договора за
правна защита и съдействие в производството по ЗАНН пред съответвния
съд, пред който се обжалва електронен фиш, е законово изискуема предпоставка,
за да бъде приет същият с
необходимата формална доказателствена сила за заплатеното адвокатско
възнаграждение. Правната помощ, която извършват адвокатите не е безплатна,
поради което нелогично и в противоречие с установеното в Закона за адвокатурата
(чл. 1 и чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата) е ищецът да е ползвал
адвокатска помощ по отмяната на процесното НП
безплатно. Ищецът не би ангажирал адвокат и не би заплатил адвокатско
възнаграждение, ако не бе издадено незаконосъобразното наказателно постановление,
като намаляването на неговото имущество, поради заплащане на адвокатско възнаграждение,
е предизвикано от издаването на акта. В този смисъл, издаденият
от административния орган акт е необходимо условие за
съществуване на договора за правна помощ и съдействие, сключен именно с цел
защита срещу конкретния акт. Съдът приема, че адвокатската защита е нормален и
присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, и е израз на
обичайната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси, поради
което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения
незаконосъобразен акт – отмененият от съда електронен фиш. Следва да се има
предвид също, че към момента, в който се е развило съдебното производство пред районен
и административен съд, в производствата по ЗАНН, прилаган и при разглеждане на жалби срещу електронни фишове,
субсидиарно се прилагат правилата на НПК, които тогава
не предвиждат възможност за присъждане на направените в хода на производството
разноски за правна помощ и съдействие. Тъй като в закона към онзи момент не е
предвиден ред за присъждане на направените в тези производства разноски,
извършените разходи за адвокатски хонорар, за осъществяване на правна помощ и
съдействие в производство по оспорване на ЕФ, приключило с неговата отмяна,
представляват имуществена вреда, по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, която не е
възстановена, и за която ОД на МВР гр. Стара Загора дължи обезщетение на
основание чл.4 от ЗОДОВ /в този смисъл и
ТР №1/15.03.2017 г. по ТД №1/2016 г. на ОСС на ВАС/. По изложените съображения,
настоящият съдебен състав счита, че са налице всички предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника, на основание чл.1 от ЗОДОВ, за обезщетяване на
претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на 800 лева, представляващи
платените разноски за адвокат по АНД №127/2019 г. по описа на Районен съд – Чирпан
и КАНД №324/2019г по опис на Административен съд Стара Загора, поради което
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. В тази връзка,
основателно се явява и искането за присъждане на законната лихва върху сумата
от 800 лв., считано от датата на внасяне на исковата молба -02.06.2020 г., до окончателното ѝ изплащане.
В отговора
на исковата молба ответникът възразява на тяхното присъждане и за двете съдебни
производства с мотив, че заплатеният адвокатски хонорар не представлява
накърняване на имуществената сфера на ищеца, поради което не може да бъде
изведен като вреда, ето защо той не е пряка и непосредствена последица от
отмененият ЕФ, а произтича от договора за правна помощ и съдействие, който се
сключва между равнопоставени страни по тяхно взаимно
съгласие. Същото е в противоречие с посочените законови разпоредби, не е
съответно на представените доказателства, не е съобразено с константната
съдебна практика и се явява неоснователно.
С исковата
молба до настоящата инстанция ищецът претендира и присъждане на разноски по
настоящото дело, съставляващи заплатените от него разноски по делото, които
съдът констатира съобразно приложения договор за правна защита и съдействие от 07.11.2019г.
в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение и заплатени държавни такси в
общ размер от 10 лева. В настоящия съдопроизводствен
ред е налице изрична правна уредба относно присъждане на разноски в
производствата по ЗОДОВ и това е разпоредбата на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, съгласно
който текст, в случай, че
искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати
разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна
такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Ето защо следва
изцяло да се присъдят в полза на ищеца и направените в настоящото съдебно
производство разноски в общ размер от 310.00 лева.
Поради
изложеното и на осн. чл.172 ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ :
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Стара Загора да
заплати на Д.М.М.
ЕГН**********,*** сумата от 800.00
/осемстотин/ лева, съставляваща причинени имуществени вреди от незаконосъобразен
и отменен с влязъл в сила съдебен акт ЕФ сер.К
№2543969, издаден от ОД МВР-Стара Загора и съставляващи заплатено адвокатско
възнаграждение в едно със законната лихва считано от датата на получаване на
исковата молба до окончателното му изплащане;
ОСЪЖДА ОД на МВР- гр. Стара Загора да
заплати на Д.М.М.
ЕГН**********,*** сумата от 310.00 /триста и десет/ лева,
съставляваща разноски по настоящото дело.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС на РБългария в
14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на АПК.
СЪДИЯ: