Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 25.06.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ІІ-В въззивен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети юни
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА - ТОНЕВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното
от мл. съдия Трендафилов адм.дело № 839 по описа за 2000 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 247 ГПК.
Образувано е по молба от 17.01.2020
год. на жалбоподателите Л.А.Д. и Н.А.Д., чрез адв. Й.П., в която се съдържа
искане за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната при постановяване
на решенията от 29.06.2001 г. и от 19.12.2018 г. по адм. дело № 839/2000 год.
по описа на СГС, ГО, ІІ-В с-в, като:
1/ в мотивите и диспозитива на
Решението от 29.06.2001 г. вместо „преписка № РД-97-00-4976/27.01.1999 г.“ да
се чете „преписка № РД-97-00-4976/12.11.1998 г.“;
2/ в диспозитива на
Решението от 29.06.2001 г. вместо „А.Д.Г.“ да се чете „А.Д.Й.“;
3/ в мотивите на решението вместо „заявление
вх. № РД-97-00-4976/27.01.1999 г. да се чете „заявление вх. №
РД-97-00-4976/12.11.1998 г.;
4/ в мотивите и диспозитива на
Решението от 19.12.2018 г. вместо „А.Д.Г.“ да се чете „А.Д.Й.“.
Ответникът Областен управител на София
– град и контролиращата страна СГП, не изразяват становище по подадената молба за поправка на
очевидна фактическа грешка.
Софийски градски съд, след като прецени данните по
делото, приема следното:
Производството по адм.дело № 839 по
описа за 2000 г. по описа на СГС, ІІ-В с-в, е било образувано по жалба на Л.А.Д.
и Н.А.Д. срещу мълчалив отказ на Областния управител на София по преписка № РД
97-00-4976/27.01.1999 г., като жалбоподателите са твърдяли, че са наследници на
А.Д.Й., от когото е бил отчужден имот, част от който попадал в терена, на който
било изградено посолството на Руската федерация в София. Твърдяли са, че тази
част от имота – около 1500 кв.м., нямало как да бъде възстановена реално, за
нея не било давано обезщетение в никаква форма и били налице всички условия по
ЗОСОИ за признаване правото на жалбоподателите за обезщетяване.
С решението по настоящото дело от 19.12.2018
год. /за което е посочено, че подлежи на касационно обжалване/, постановено по развило
се производство по реда на чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ - втора съдебна фаза, е утвърдена
ескпертната оценка на вещо лице инж. Т.Д., от списъка по § 4 от ПЗР на ЗОСОИ и
е определена стойността на признатото право на обезщетение с компенсаторни
записи на правоимащите Л.А.Д. и Н.А.Д. за одържавения от наследодателя им А.Д.Г.по
ЗОЕГПНС недвижим имот, в размер на 60 200 лв., разпределени съобразно
установените квоти и със загръгляване по чл. 4, ал. 5 ЗОСОИ, както следва:
1. на Л.А.Д. – ½ ид.ч.,
равняваща се на компенсаторни записи на стойност 30 100 (тридесет хиляди и
сто) лева.
2. на Н.А.Д. – ½ ид.ч.,
равняваща се на компенсаторни записи на стойност 30 100 (тридесет хиляди и
сто) лева.
Анализът на така установената фактическа обстановка
налага следните правни изводи:
Искането по чл. 247 ГПК е процесуално
допустимо, тъй като е направено от легитимирани страни, като законът не
установява ограничения във времето за предявяването му.
Разгледано по същество, искането е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНО.
Съгласно разпоредбата на чл. 247, ал.
1 ГПК, съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи
допуснати в решението очевидни фактически грешки.
За да е налице очевидна фактическа
грешка в решението, която може да се поправи по реда на чл. 247 ГПК, следва да
се констатира несъответствие между формираната истинска воля на съда в мотивите
на решението и нейното външно изразяване в писмения текст на решението и/или
съдът да е пропуснал да изрази в решението част от иначе напълно формираната
своя воля /в този смисъл Определение № 295 от 9.06.2009 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 328/2009 г., III г., Определение № 24 от 17.01.2017 г. на ВКС по ч. т. д. №
2614/2016 г., I т. о., Определение № 187 от 15.04.2016 г. на ВКС по гр. д. №
1067/2015 г., IV г. о. и др./. По реда за поправка на очевидна фактическа
грешка, обаче, не могат да бъдат отстранени допуснати от страните грешки в
заявените обстоятелства, на които се основава искането им. Не може да бъде
променена и формираната воля на съда, нито да бъдат допълвани мотивите на
решението /така Решение № 207 от 31.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7030/2014 г.,
IV г. о., ГК/.
По отношение на следните искания:
1/ в мотивите на Решението от
29.06.2001 г. вместо „преписка № РД-97-00-4976/27.01.1999 г.“ да се чете
„преписка № РД-97-00-4976/12.11.1998 г.“;
2/ в мотивите на решението от
19.12.2018 г. вместо „заявление вх. № РД-97-00-4976/27.01.1999 г. да се чете
„заявление вх. № РД-97-00-4976/12.11.1998 г., и
3/ в мотивите на Решението от
19.12.2018 г. вместо „А.Д.Г.“ да се чете „А.Д.Й., настоящият съдебен състав
намира следното:
Последователна е съдебната практика в
разбирането си, че на поправка подлежи само диспозитивът, а не и мотивите на
съдебен акт, и то само в случай, че има несъответствие между формираната воля
на съда и нейното външно изразяване, което в настоящия случай не се установява.
Тъй като в случая се иска поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на
постановеното решение и не се твърди, че е допусната такава в неговия
диспозитив, молбата следва да бъде оставена без уважение по съображенията,
изложени по-горе /Определение № 356 от 13.07.2016 г. по дело № 1682/2016 г. на
ВКС, ГК, IV г.о., Определение № 669 от 39.10.2013 г. по ч. гр. дело № 6540/2013
г. на ВКС, IV г.о./.
Ето защо, в тези части искането за
поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на решенията следва да бъде
оставено без уважение.
По отношение на искането в диспозитива
на Решението от 29.06.2001 г. вместо „преписка № РД-97-00-4976/27.01.1999 г.“
да се чете „преписка № РД-97-00-4976/12.11.1998 г.“, настоящият съдебен състав
намира следното:
Както се изясни, за да е налице
очевидна фактическа грешка в решението, която може да се поправи по реда на чл.
247 ГПК, следва да се констатира несъответствие между формираната истинска воля
на съда в мотивите на решението и нейното външно изразяване в писмения текст на
решението и/или съдът да е пропуснал да изрази в решението част от иначе
напълно формираната своя воля. В разглеждания случай не се констатира такова
несъответствие в решението от 29.06.2001 г., доколкото в същото никъде не се
споменава „преписка № РД-97-00-4976/12.11.1998 г.“ Ето защо, в тази част
искането за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението
от 29.06.2001 г. следва да бъде оставено без уважение.
По отношение на исканията, а именно:
в
диспозитивата на решението от 29.06.2001 г. и на решението от 19.12.2018 г.
вместо „А.Д.Г.“ да се чете „А.Д.Й.“, настоящият съдебен състав намира следното:
Настоящият съдебен състав счита, че е
налице твърдяната от жалбоподателите очевидна фактическа грешка, тъй като
изразената в мотивите на решението от 29.06.2001 г. воля на съда не съответства
напълно на отразеното в диспозитива. Това е така, тъй като в разглеждания
случай няма съмнение, че в мотивите на решението от 29.06.2001 г. съдът е
приел, че наследодателят на жалбоподателите е А.Д.Й., но в диспозитива на
решението погрешно е посочил, че лицето е А.Д.Г.. В този смисъл е основателно и
искането за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението
от 19.12.2018 г., като вместо „А.Д.Г.“ следва да се чете „А.Д.Й.“.
Налице е очевидна фактическа грешка в
диспозитива на съдебните решения от 29.06.2001 г. и 19.12.2018 г., постановени
по
адм. дело № 839/2000 год. по описа на СГС, ГО, ІІ-В с-в, която следва да бъде
поправена по реда на чл. 247 ГПК по молба на жалбоподателите.
Предвид изложените съображения и на
основание чл. 247 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ
искането по чл. 247 ГПК на жалбоподателите Л.А.Д. и Н.А.Д. за поправка на
допусната очевидна фактическа в мотивите на решенията от 29.06.2001 г. и 19.12.2018
г., постановени по адм.
дело № 839/2000 год. по описа на СГС, ГО, ІІ-В с-в.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ
искането по чл. 247 ГПК на жалбоподателите Л.А.Д. и Н.А.Д. за поправка на
допусната очевидна фактическа в диспозитива на решението от 29.06.2001 г.,
постановено по адм. дело № 839/2000 год. по описа на СГС, ГО, ІІ-В с-в, относно
искането вместо „преписка № РД-97-00-4976/27.01.1999 г.“ да се чете „преписка №
РД-97-00-4976/12.11.1998 г.“.
ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка, на основание чл. 247 ГПК, на решението от 29.06.2001
г., постановено по адм. дело № 839/2000 год. по описа на СГС, ГО, ІІ-В с-в,
като в първия абзац на диспозитива вместо „А.Д.Г.“ да се чете „А.Д.Й.“.
ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка, на
основание чл. 247 ГПК, на решението от 19.12.2018 г., постановено по адм. дело № 839/2000 год. по описа на
СГС, ГО, ІІ-В с-в, като в първия абзац на диспозитива вместо „А.Д.Г.“ да се
чете „А.Д.Й.“.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/