МОТИВИ
към решение от 05.02.2018
г. по АНД № 482/2017 г. по описа на Девненски районен съд, четвърти състав:
Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК. Образувано е по
внесено от Девненска районна прокуратура предложение за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание
чл. 78 А ал. 1 от НК на З.Г.С., ЕГН: ********** за престъпление по 345 ал. 2 от НК.
В съдебно заседание ДРП, редовно призовани не изпращат представител и
не ангажират становище по съществото на делото.
Обвиняемият се явява и участва в производството
лично и чрез упълномощен защитник. В хода на съдебното следствие той дава
обяснения, като заявява, че не е знаел, че управлявания от него автомобил -
собственост на сестра му, все още не е регистриран по надлежния ред. Твърди, че
автомобилът е бил регистриран в гр. Л. с временна регистрация и
че не е обърнал внимание, че същата е с
изтекъл срок. Неговия защитник не оспорва фактите, описани в предложението на
ДРП, но счита, че деянието е несъставомерно по чл. 345 ал. 2 от НК, тъй като
автомобилът не е бил изобщо без регистрация, а с регистрация с изтекъл срок.
Счита, че това съставлява административно нарушение, но не и престъпление и
моли обвиняемия да бъде оправдан.
След съвкупна преценка на
доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство и на съдебното
следствие, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Обв. З.Г.С. е неправоспособен водач на МПС, същият
не притежава СУМПС. На 01.12.2017 г. в около 21, 30 часа в района на
бензиностанция „***“ в гр. *** той бил спрян за проверка от дежурния автопатрул
при У МВР - *** в момент на управление на
МПС - лек автомобил марка „***” с български транзитни
регистрационни номера №*** и № на рама ***. При проверката полицейските служители установили,
че водача е неправоспособен, а управляваното от него МПС е с изтекло разрешение
за временно движение, издадено на 04.09.2017 г. и валидно до 04.10.2017 г. На
место бил съставен АУАН № *** г., който бил връчен на
нарушителя и подписан от него без възражения. В хода на съдебното производство
обвиняемия представя доказателства, удостоверяващи че на 14.12.2017 г.
Процесното МПС е надлежно регистрирано.
Обвиняемият е пълнолетен български гражданин.
Същият е със заличено осъждане поради настъпила реабилитация, не е освобождаван
от наказателна отговорност по реда на чл. 78 А от НК, с основно образование е,
не е семеен, не работи.
Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на обясненията на обвиняемия и останалите доказателства,
събрани в хода на досъдебното производство, които ги подкрепят. Преценени в
своята съвкупност доказателствата по делото са безпротиворечиви и не налагат
различни от гореизложените фактически изводи.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна, че обв. С. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 345 ал. 2 от НК,
като на 01.12.2017 г. в гр. ***, обл. В. управлявал моторно превозно средство –
лек автомобил марка „***” с рама № ***, което не е регистрирано по надлежния
ред, съгласно чл. 140 ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и чл. 12, чл. 14, чл. 24, чл. 25 и
чл. 27 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства.
От приложеното към
делото разрешение за временно движение се установява, че процесният лек
автомобил е получил транзитна регистрация със срок на валидност до 30 дни, в
случая до 04.10.2017 г., с посочена причина за издаване – за придвижване до
служба КАТ. Към регистрацията са били издадени и регистрационни табели, като
след изтичане на срока на валидност на транзитната регистрация, не могат да се ползват съобразно чл.
27 от цитираната Наредба.
От горното следва
извод, че към момента на извършване на деянието – 01.12.2017 г. автомобила,
управляван от обвиняемия не е бил надлежно регистриран по установения в подзаконовия нормативен акт ред. Доказателствата по
делото безспорно сочат, че обвиняемият е придружавал сестра си, когато е закупила автомобила в гр. Л., където и същият е бил регистриран. Това идва да
рече, че най – вероятно той е бил добре запознат с документа за разрешение за временно
движение, където е упоменат срока на неговата валидност. В този смисъл нелогично и недостоверно звучи твърдението му, че не е знаел какъв е срока на тази регистрация, но
дори и това да е вярно той е бил длъжен да провери това, преди да се качи да
управлява автомобила. Следвало е да прояви повече усърдие при изпълнение на
задълженията си като водач и да не „забрави“ да провери дали регистрацията на
управляваното МПС /за която добре е знаел, че е временна/ все още е валидна.
Съдът не споделя поддържаното от защитата становище, че извършеното от подсъдимия представлява
административно нарушение, но не и престъпление. Вярно е, че в разборедбата на
чл. 175 ал. 3 от ЗДвП е предвидено да се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200
до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер. Това води до извода, че за едно и също изпълнително
деяние, а именно управляването на моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред може да се осъществи както съставът на
престъплението по чл. 345 ал. 2 от НК, така и съставът на административно
нарушение по чл. 175 ал. 3 от ЗДвП във вр. чл. 140 от ЗДвП. В Наказателния
кодекс има редица примери при които едно изпълнително деяние може да бъде както
престъпление, така и административно нарушение и като такива се явяват
престъплението хулиганство по чл. 325 ал. 1 от НК и извършено нарушение по
Указа за борба с дребното хулиганство, противозаконното пречене на орган на
властта по чл. 270 ал. 1 НК и чл. 103 във вр. чл. 175 ал. 1 т. 4 от ЗДвП
вменяващ задължения на водачите на моторни превозни средства да спират при
подаден сигнал от контролните органи за спиране. Затова при преценка дали едно
деяние представлява престъпление по смисъла на чл. 9 ал. 1 от НК или
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН трябва да се отчете
степента на обществената опасност на същото, която е различна за всеки
конкретен казус. А конкретиката на настоящия случай сочи, че обвиняемият е
неправоспособен водач, който никога не е придобивал правоспособност. Това само
по себе си би следвало да го възпре от управление на каквото и да било моторно
превозно средство, още повече на ненадлежно регистрирано. Видно от приложената справка за нарушител същият е
и санкциониран от органите на КАТ, което в допълнителна степен го характеризира
като недисциплиниран водач. По принцип, при сравнително зачестилия брой на ПТП
- та, в резултат на грубо нарушаване на правилата за движение по пътищата, обществената нагласи са особено чувствителни към
недисциплинирани водачи. Хипотезата за
административно нарушение можеше успешно да се коментира ако важни
обстоятелства са налагали управлението на нерегистриран автомобил и обвиняемият
не е имал друга възможност, освен да го използва, което също не е налице. За
това и съдът прие, че осъщественото от обв. С. деяние осъществява както
обективните, така и субективните признаци на престъпление чл. 345 ал. 2 от НК, поради което и го призна за виновен.
Предвиденото в НК наказание за извършеното от
обвиняемия умишлено престъпление е лишаване от свобода до една година или глоба
от 500 до 1 000 лева. Обвиняемият е пълнолетно лице, към момента на
извършване на деянието и към настоящия момент не е осъждан, не е освобождаван
от административно отговорност по реда на глава двадесет и осма и от деянието
няма причинени имуществени вреди. При наличието на всички основания, визирани в
разпоредбата на чл. 78 А от НК, съдът освободи обвиняемия от наказателна отговорност
и му наложи административно наказание –
глоба.
При определяне размера на наложената глоба, съдът
съобрази сравнително невисоката степен
на обществена опасност на деянието. Съдът счита за справедливо и съответно на
извършеното от обвиняемия деяние на същото да бъде наложено наказание в размер
на минимума на предвидената в разпоредбата на чл. 78а ал. 1 от НК глоба, а
именно 1000 лева. При определяне на размера на глобата съдът отчете и
материалното положение на обвиняемия, което се установява от материалите по
делото и от дадените от него обяснения в съдебно заседание, от които става
ясно, че същия е безработен и не реализира месечни доходи. Затова и въпреки наличието на предходно наложени
санкции от органите на КАТ като водач на МПС съдът определи глобата му в
минимален размер – 1 000 лева.
Проявявайки такава снизходителност към обвиняемия съдът изходи от принципите на
справедливост и хуманност, които стоят в основата на наказанието и
преследваните от него цели. Съдът намери, че макар и с това минимално наказание
ще се постигнат целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, като
обвиняемият ще бъде превъзпитан за в бъдеще към спазване на установения в
страната законов ред.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: