Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./19.02.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
четиридесет и девети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на четвърти февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Милена Узунова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 6723 по описа на
Варненски районен съд за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен
от „А.З.С.Н.В." ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление,***,
офис сграда ****, ет. 2, офис 4, против А.М.С., ЕГН ********** *** иск с правно основание чл. 422 ГПК, за постановяване на решение,
с което бъде признато за установено по отношение на А.М.С., че дължи н. „А.з.с.н.в."
ЕАД следните суми: 1200,64 лева /хиляда
и двеста лева и 64 стотинки/ - представляваща главница по 50 броя погасителни
вноски по договора за кредит за периода от 10.11.2016г. до
19.10.2017г.; 196,12 лева /сто деветдесет и шест лева и 12 стотинки/,
представляващи договорна лихва по 50 броя погасителни вноски за периода от
10.11.2016г. до 19.10.2017г.; 58,30 лева /петдесет и осем лева и 30 стотинки/,
представляващи 50 броя внос си по такса за оценка на досие за периода от
10.11.2016 г. до 19.10.2017 г.; 298,55 лева /двеста деветдесет
и осем лева и 55 стотинки/ за периода от 10.11.2016 г. до 19.10.2017 г.,
представляващи 50 броя вноски по такса услуга „Кредит у дома» за предоставяне
на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя; 690,51 лева /шестстотин и деветдесет лева и 51 стотинки/,
представляващи 50 броя вноски по такса услуга „Кредит у дома" за събиране
на погасителните вноски ю местоживеене на Кредитополучателя за периода от
10.11.2016 г. до 19.10.2017 г.; 208,62 лева /двеста и осем лева и 62 стотинки/,
представляващи обезщетение за забава за периода от 11.11.2016 г. до датата на
подаване на заявлението в съда, както и законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
699/04.02.2019 г., по частно гражданско дело 1588/2019 г. на ВРС.
В исковата молба се твърди, че на 23.08.2016 г. А.М.С. в
качеството на Кредитополучател е сключил договор за
потребителски паричен кредит № ********* с „****" ООД, при спазване на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Договорните
разпоредби, които са неразделна част от договора за потребителски кредит. Твърди се, че подписвайки Договорните разпоредби, ответницата е
удостоверила, че преди сключването на договора за кредит е получила Стандартен
европейски формуляр, описващ вида на кредита, както и че от страна на „****"
ООД й е предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация относно
условията на договора и стойността на всички разходи по кредита, с които се е
съгласила с факта на подписване на договора за кредит. Твърди се, че
според условията на Договора за потребителски кредит, Кредитодателят се е
задължил да предостави на Кредитополучателя потребителски кредит за лични нужди
в размер на 1400,00 лева. Твърди се, че посочената сума е предоставена от страна на кредитен консултант в
брой по местоживеенето на ответницата, като съгласно разпоредбите на договора
за кредит, с факта на подписване на договора за кредит тя е потвърдила, че е
получила в пълен размер кредита. Твърди се, че съгласно
клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на
действие на договора се олихвява с договорна лихва, месечния размер на която е
фиксиран за целия срок на договора и която се начислява от датата на отпускане
на кредита, като по този начин, подписвайки договора за кредит, страните са
постигнали съгласие договорната лихва за срока на договора да бъде в
размер на 276,16 лв. Твърди се, че общата стойност на усвоената главница и
договорната лихва по кредита е в размер на 1676,16 лв., които се заплащат на 60
броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 27,94 лв., първата от
които е платима на 1.09.2016 г, а последната погасителна вноска е с падеж:
19.10.2017 г. Твърди се, че с подписването на договора
за кредит, Кредитополучателят е изразил съгласието си да
заплати такса за оценка на кредитно досие, която е в размер на 70,00 лв., като
съгласно клаузите на сключения договор, таксата за оценка на досие е платима
при подписване на договора, но страните са постигнали съгласие таксата да бъде
включена в седмичните погасителни вноски с цел улеснение на Кредитополучателя и
на практика таксата за оценка
на досие е разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 1,17 лв., които
са платими на падежните дати на погасителните вноски.
Твърди се, че кредитодателят се
е задължил да предоставя на Кредитополучателя допълнителна услуга, изразяваща
се в доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене и услуга по
седмично събиране на вноските по кредита също по местоживеенето на
Кредитополучателя, наречена в договора услуга „Кредит у дома", като с
подписването на договора за кредит, Кредитополучателят удостоверява, че
разбира, че 30% от таксата
е равна на разходите, свързани с организирането на допълнителната услуга
„Кредит у дома" и предоставянето на кредита в брой по местоживеене на
Кредитополучателя, както и че тази такса е дължима от Кредитополучателя при
подписването на договора, но се заплаща на равни вноски през периода на кредита
за улеснение на Кредитиполучателя. Твърди се, че в
конкретния случай таксата „Кредит у дома", която е дължима за предоставяне
на кредита по местоживеенето на Кредитополучателя е в размер на 358,25 лв. и е
разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 5,97 лв., които са платими
на падежните дати на погасителните вноски, а останалата част от таксата „Кредит
у дома", която е в размер на 835,92 лв. е свързана с разходите на
Кредитодателя за събиране на седмичните вноски в дома на Кредитополучателя и е
дължима през срока на кредита, като също е включена в
седмичните вноски. Твърди се, че тази такса също е разделена на 60 броя равни
вноски, всяка в размер на 13,93 лв., платими на падежните дати на погасителните
вноски. Описаните такси „Кредит у дома“ са посочени като обща сума в буква „Д" на първата страница на договора за кредит, а
именно: 1194,17 лв.
Твърди се, че общата сума,
която Кредитополучателят се е задължил да върне на Кредитодателя при сключване
на договора за кредит е в размер на 2940,33 лв., която включва: главница в
размер на 1400,00 лв., договорна лихва в размер на 276,16 лв., такса за оценка
на досие в размер на 70,00 лв., такса услуга „Кредит у дома" за
предоставяне на кредита в брой по
местоживеене в размер на 358,25 лв. и такса услуга „Кредит у дома" за
събиране на погасителните вноски по местоживеене в
размер на 835,92 лв. Съгласно клаузите на договора за кредит
общата дължима сума е платима на 60 броя равни седмични погасителни вноски,
всяка в размер на 49,01 лева, като в размера на вноската са включени: вноска по
кредита в размер на 27,94 лв., вноска по такса за оценка на досие в размер на
1,17 лв., вноска по такса услуга „Кредит у дома" за предоставяне на
кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя в размер на 5,97 лв. и
вноска по такса услуга „Кредит у дома" за събиране на погасителните вноски
по местоживеене на Кредитополучателя в размер на 13,93
лв. Твърди се, че подписвайки договора за кредит,
Кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я
върне ведно с начислените лихви и такси, в сроковете указани в Договора,
посредством заплащането на седмични вноски, платими чрез предаване на пари на
определен от Кредитодателя кредитен консултант по местоживеето на
Кредитополучателя.
Твърди се, че крайния срок за издължаване на всички
задължения по кредита е 19.10.2017 г. /дата на
последна погасителна вноска/, поради което вземанията, произтичащи от договора
за кредит не са обявявани за предсрочно изискуеми.
Твърди се, че на 01.07.2017г. е сключен Договор за цесия между „****" АД, ЕИК
********* и „****" ЕООД, ЕИК **** /с предишно наименование „****"
ООД/, по силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски
кредит № *********/23.08.2016 г., сключен между „****"
ООД и А.М.С. е прехвърлено в полза на „****" АД ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси,
комисионни и други разноски. Твърди се, че на 1.06.2018 г. е
подписано Приложение 1 към Допълнително споразумение от дата 01.11.2017г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г.,
сключен между „****" АД и „А.з.с.н.в." ООД /понастоящем „А.з.с.н.в."
ЕАД/, по силата на което „****" АД е прехвърлило в полза н. „А.з.с.н.в."
ЕАД вземането, произтичащо от договор
за потребителски кредит № *********/23.08.2016 г, сключен между „****" ООД
и А.М.С., ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително
и всички лихви, такси, комисионни и други разноски. Договора за потребителски
кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е уведомен по реда
на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършените продажби на вземането от страна
на „****" ЕООД и съответно от страна на „****" АД по втората цесия с
Уведомителни писма, изпратени с известия за доставяне. Твърди се, че „А.з.с.н.в."
ЕАД е упълномощена, в качеството си на цесионер по Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г. да изпраща уведомления за извършената цесия съгласно изрично пълномощно от
законният представител на „****" АД. В изпълнение на изискванията на закона
и по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е
изпратено Уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-П-ИАМ-ФН/ ********* от 25.06.2018 г.
от страна на „****" АД чрез „А.з.с.н.в." ЕАД з. станалата продажба на
вземамия на основание Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков
договор за продажба на вземания от 16.11.2010 г. Също така е изпратено до ответника и Уведомително писмо Изх.№ ЛД-П-ИАМ-ФН/
********* от 25.05.2018 г. от страна на „****" ООД чрез „А.з.с.н.в."
ООД, в качеството на преупълномощено от „****" АД /пълномощник на „****"
ЕООД/, за извършената на дата 01.07.2017 г. цесия между „****" ЕООД и „****"
АД. Двете писма са изпратени едновременно до длъжника. Писмото се върна
в цялост с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя. На 19.04.2019
г. ищцовото дружество изпрати повторно писмо до ответника, съдържащо
Уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-С-ИАМ-ФН/ ********* и Уведомително писмо Изх.№
ЛД-С-ИАМ-ФН/ *********, и двете с дата
19.04.2019 г. Писмото отново се върна в цялост.
Твърди се, че на
Кредитополучателят, от страна н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, в качеството на кредитор, е
начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в размер на законната
лихва за забава, за периода от 11.11.2016 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, общият размер на което е 208,62 лв. Твърди се, че Кредитополучателят не е заплатил/а
изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е
погасена до момента, е в размер на 496,20 лв., с която са погасени, както
следва: такса услуга „Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на Кредитополучателя: 59,70 лв., такса услуга „Кредит у дома"
за събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя:
145,40 лв., такса за оценка на досие: 11,70 лв., договорна лихва: 80,04
лв., главница: 199,36 лв.
Твърди се, че "А.з.с.н.в." ЕАД е подала
заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК срещу длъжника А.С., като Кредитополучател по договор за
потребителски кредит № *********, сключен на 23.08.2016 г, да заплати:
главница: 1200,64 лв., договорна лихва: 196,12 лв., такса за оценка на досие:
58,30 лв., такса за услуга „Кредит у дома" за предоставяне на кредита в
брой по местоживеене на Кредитополучателя: 298,55 лв., такса услуга „Кредит у
дома" за събиране на погасителните вноски по
местоживеене на Кредитополучателя: 690,51 лв. и обезщетение за забава в размер
на 208,62 лв. или сума в общ размер на: 2652.74 лева.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата, чрез назначения си
особен представител е депозирала отговор на исковата
молба, с който приема исковете за допустими, но неоснователни. Оспорва
представителната власт на лицето, сключило договора от
името на ищцовото дружество. Оспорва наличиета на облигационно правоотношение
между цедента и ответницата, както и предаване на договорната сума. Приема, че са налице неравноправни клаузи в процесния договор.
Твърди, че не са налице доказателства, че „****" АД е прехвърлил вземането
си към ответницата с Договор за цесия от 01.06.2018г. Оспорва представените
счетоводни справки от цедента.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства
и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Исковете по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК, са процесуално допустими, предявени в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2
вр. чл. 415, ал. 4 ГПК след издаване на заповед № 699/04.02.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д.
1588/2019 г., 31 състав, по описа на Районен съд – Варна.
Ангажираните писмени
доказателства установяват, че на 23.08.2016
г. е сключен договор за потребителски кредит № *********, по
силата на който „****“ ООД, е поел задължение да предостави на А.М.С.
сумата от 1400 лв., а потребителят да върне наред с
усвоената главница, възнаградителна лихва и такса за оценка на досие в срок от
60 седмици.
Безспорно е, че сумата от 1400 лв. е предадено на
потребителя, с което съдът приема, че кредиторът е изпълнил основното си
задължение, поето със сключване на договора. Редовното обслужване на договора
за потребителски кредит е преустановено на 08.11.2016г. След тази дата
длъжникът е извършвал недостатъчни за погасяване на седмичните вноски суми,
съгласно неоспорено от страните и кредитирано от съда
заключение на служебно допуснатата ССчЕ.
Според експерта непогасената главница възлиза на 1200,64 лв., а дължимата
възнаградителната лихва за периода от 01.11.2016г. до
17.10.2017г., е в размер на 196,12 лв.
Дължимото обезщетение за забава
върху сумата от 1200,64 лв. за периода от 09.11.2016 г. до 01.02.2019 г. /вкл./ възлиза на 267,10 лв., а таксата за оценка на досие от 58,30 лв.
С договор за цесия от
01.07.2017г., „****“ ООД е прехвърлил на „****” АД вземанията си произтичащи от
договор за потребителски кредит № *********/23.08.2016 г., а с допълнително споразумение от 01.11.2017г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 16.11.2010г. в полза н. „А.З.С.Н.В.” ООД. Сключването на договори за цесия се
установява от представените по делото надлежно заверени за вярност копия от
същите и потвърждения от цедентите. Представени са също пълномощни удостоверяващи надлежната
представителна власт на ищеца да уведоми ответницата за извършените
прехвърления на вземания, като с исковата молба е представено адресирано до
ответницата уведомително за цесиите. Прехвърлянето на
вземане (цесията) е договор, с който кредиторът на едно вземане (цедент) го
прехвърля на трето лице (цесионер). Длъжникът по
вземането не е страна по договора. Със сключването на
договора за цесия, т.е. с постигане на съгласие между цедента и цесионера,
вземането преминава от цедента върху цесионера в състоянието, в което то се е
намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права – арг. чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Тъй като цесията
засяга интересите освен на страните по договора и на трето лице – цедирания
длъжник, се налага извършването на допълнително действие – съобщаване на
длъжника за цесията –
чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД.
За да породи действие, съобщението трябва да бъде извършено от цедента – чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Без
да е елемент от фактическия състав на договора, съобщението има значение с
оглед на третите лица – цедирания длъжник, правоприемниците и кредиторите на
цедента и на цесионера.
Установеното
в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да
съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити
длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу
изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото
прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор
(цедента) е въведеното от законодателя изискване съобщението за прехвърлянето
на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор (цедента). Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника
за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното
изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е
легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Тъй като длъжникът не знае за
цесията, за него не съществува задължение да престира на цесионера. Задължението ще възникне едва след получаване на съобщението от
предишния кредитор, като няма пречка това да се осъществи и от цесионера като
негов пълномощник. Съгласно
константната съдебна практика на ВКС обективирана в Решение № 78 от 09.07.2014
г. на ВКС по т.д. №2352/2013 г., второ Т.О., ТК; Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС
по т.д. № 12/2009 г., второ Т.О., ТК и Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д. №
1711/2013 г. първо Т.О., ТК- уведомление, изходящо от цедента, но приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява
надлежно съобщаване на цесия съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено
като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на
основание чл.235, ал. 3 ГПК.
Ответницата възразява, че не е надлежно уведомена за
извършената цесия, но такова уведомяване е извършено с връчване на исковата
молба, включително и когато връчването е извършено на назначен от съда особен
представител.
Размерът
на задълженията на ответницата по процесния договор за кредит, включително
претендираната лихва за забава за процесния период се установява от
заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, като
претендираните вземания включват освен непогасените главница и договорна лихва
по договора и лихва за забава, така също такси за допълнителни услуги – оценка
на досие и услуга „Кредит у дома“.
По твърдения в исковата молба, потвърдени от
представения с нея договор за кредит, таксата за оценка на досие е платима при
подписване на договора, но включена в седмичните вноски.
Оценката на досието логически предхожда сключването
на договора, поради което тази дейност касае усвояването на кредита, във връзка
с което кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни, на
основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Отделно от това, обсъжданата клауза противоречи също
и на императивната разпоредбата на чл. 16 ЗПК, която предвижда императивно задължение за кредитора да
оцени кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит на
последния. Клаузата, с която е уговорена такса за
оценка на досие прехвърля върху самия длъжник финансовата тежест от
изпълнението на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка
на платежоспособността на кандидатстващите за кредит, вменени й с нормата на
чл. 16 от ЗПК, и води до неоправдано допълнително
увеличаване на размера на задълженията по договора.
По
изложените съображения исковата претенция за установяване дължимостта на „такса
за оценка на досие“ следва да бъде отхвърлена.
Ищецът
претендира също установяване дължимостта на такси за услугата „Кредит у дома“,
които били дължими за предоставяне на заема по адрес на кредитополучателя и за
събиране на вноски от дома на кредитополучателя, които услуги по своята правна
същност са свързани с усвояване и управление на кредита, в противоречие с
императивната разпоредба на чл.10а, ал.2 ЗПК, според която „кредиторът не може
да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита“. Доколкото предоставянето на заемната сума и нейното
събиране са неразривно свързани с усвояване и управление на кредита, следва да
се приеме, че договарянето на подобни такси е недопустимо и клаузите от
договора, в които същите са предвидени, са нищожни поради противоречие със
закона. Клаузата за дължимост на такса „Кредит у дома“ по
начина, по който е описана в процесния договор за кредит се явява нищожна и
поради противоречие с добрите нрави. Според договора такса „Кредит у дома“ се дължи при подписване на договора, но изплащането й е
разсрочено и включено във вноските по погасителния план. Съгласно
клаузите на договора таксата за събиране на погасителните вноски по
местоживеенето на кредитополучателя се дължи и се претендира независимо дали
такава услуга в действителност е предоставена от кредитора. Така
уговорения начин на изпълнение обуславя извода, че крайната цел на кредитора от
включване на тази клауза в договора не е да улесни длъжника, нито да получи
възнаграждение за съответната услуга, а да си осигури завишен размер на
крайната сума, която следва да бъде върната, заобикаляйки изискванията на
специалния закон за максимален праг на годишния процент на разходите по кредита
(чл. 19, ал. 4 ЗПК). Този извод следва и от естеството на конкретните услуги
„Кредит у дома“, за които е начислена въпросната такса, а именно извършването
на посещение от кредитен консултант в дома на кредитополучателя с цел
предоставяне на сумата по кредита, тоест едно посещение (тъй като цялата сума
се усвоява еднократно), както и на посещения за събиране на вноските, чиято
честота зависи от добросъвестното поведението на самия кредитен консултант,
както и от текущото финансово състояние на потребителя, респективно
евентуалните разноски за тези посещения не може да бъдат предварително
определени. Общата формулировка на клаузата не отговаря също
и на изискванията на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, според която разпоредба видът, размерът и действието, за
което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени
в договора за потребителски кредит.
Горните аргументи налагат извод за наличие на
значително несъответствие между насрещните престации по двустранния договор,
което води до противоречие на обсъжданата клауза с добрите нрави, служещи като
граница на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 ЗЗД.
С
оглед изложеното, съдът намира, че следва да бъде отхвърлена исковата
претенция за установяване дължимостта на такса „Кредит у дома“.
Въз основа на изложеното, съдът
приема, че потребителят е неизправна по правоотношението страна, която дължи на
цесионера „А.З.С.Н.В.” ООД непогасена главница в размер на 1200,64 лв.,
произтичаща от договор за потребителски кредит №
*********/23.08.2016 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 01.02.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва, възлизащо на
предявения размер от 208,62
лева /двеста и осем лева и 62 стотинки/ за периода от 11.11.2016 г. до 01.02.2019 г. /вкл./, до
които размери исковете по реда на чл. 422 ГПК. Ответникът дължи на цесионера и възнаградителната лихва за
периода от 10.11.2016г. до 19.10.2017г. в размер на 196,12 лв., до който предявеният иск
следва да бъде уважен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК и с оглед
изхода от спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените по
делото разноски съразмерно на уважената част от исковете.
Направените от ищеца разноски са в размер на 103.05
лева в заповедното производство и 1111.95
лева в исковото, от които 246.95
лв. довнесена държавна такса, 415
лева депозит за особен представител, 300 лв. депозит за вещо лице и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.25,
ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
С
оглед изхода от спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 62.36 лева
в заповедното производство и 672.93
лева в исковото производство, които разноски да се възложат в тежест на
ответницата.
Водим
от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.М.С., ЕГН **********
*** ДЪЛЖИ н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, с ЕИК ********* и
седалище и адрес на управление ***, офис сграда ****, ет.2, офис 4 следните
суми:
- сумата от 1200,64 лв. /хиляда и двеста
лева и 64 стотинки/ - представляваща главница
по 50 броя погасителни вноски по договора за кредит за периода от 10.11.2016г. до 19.10.2017г. по Договор за
потребителски кредит № ********* от 23.08.2016
г., сключен с „****” ООД, като задължението е прехвърлено на заявителя „А.з.с.н.в.”
ЕАД, съгласно Приложение № 1 от 01.06.2018
г. към Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 01.02.2019 г.
до окончателното изплащане на задължението,
- сумата от 196,12 лева /сто деветдесет и шест лева и 12 стотинки/,
представляващи договорна лихва за периода от 10.11.2016г. до
19.10.2017г.,
- сумата от 208,62 лева /двеста и осем лева и 62 стотинки/ – обезщетение за
забава за периода 11.11.2016 г. до 01.02.2019 г. /вкл./ - датата
на подаване на заявлението, за които суми е издадена Заповед № 699/04.02.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1588/2019г. по описа на Районен съд – Варна
по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 99 ЗЗД вр. 86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни и недоказани предявените от „А.з.с.н.в.“
ЕАД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление ***, офис сграда ****,
ет.2, офис 4 против А.М.С., ЕГН ********** *** искове за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на
ищцовото дружество следните суми:
- сумата от 58,30
лева /петдесет и осем лева и 30 стотинки/, представляващи
50 броя внос си по такса за оценка на досие за периода от 10.11.2016 г. до 19.10.2017 г.;
- сумата от 298,55 лева /двеста деветдесет и осем
лева и 55 стотинки/ за периода от 10.11.2016 г. до 19.10.2017 г., представляващи 50 броя вноски по такса
услуга „Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по местоживеене
на Кредитополучателя;
- сумата от 690,51 лева /шестстотин и деветдесет лева и 51 стотинки/, представляващи 50 броя вноски по такса услуга „Кредит у дома"
за събиране на погасителните вноски ю местоживеене на Кредитополучателя за
периода от 10.11.2016 г. до 19.10.2017 г., за които суми е издадена Заповед № 699/04.02.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 1588/2019г. по описа на Районен съд – Варна по реда на чл.
422 ГПК с правно осн. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 99 ЗЗД вр. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА А.М.С.,
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление ***,
офис сграда ****, ет.2, офис 4 сумата от 62.36
лева /шестдесет и два лева и 36 стотинки/ в
заповедното производство и 672.93
лева /шестстотин седемдесет и два лева и 93 стотинки/в
исковото производство, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от
получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните
по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: