РЕШЕНИЕ№
гр... София, 16.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
.... Софийският градски ... съд ....наказателна ....колегия 16-ти въззивен състав в
публичното заседание на........ осми януари …………………………………...………………..…….…
двехиляди и осемнадесета................................................година в състав:
Председател:...... Десислав
Любомиров..............……..
Членове:... … Доротея Кехайова.……….........
... мл.с.Христина Н.….......
при секретаря... Гергана Цветкова…………………………….….……… в присъствието на
прокурора......... А.Неделчева...............................................като разгледа докладваното от
…... съдия Любомиров.....................въззивно общ характер нак. дело № 4542 по описа
за 2017 год., за да се произнесе, съобрази следното:...................................................................
Производството е по чл.313
и сл. от НПК.
Постъпил е въззивен протест от прокурор при СРП, срещу присъда от 30.11.2015г. постановена по НОХД№16525/2014г.
по описа на СРС, с която подсъдимия К.О.Б. е бил признат за невинен по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.343б,ал.1 от НК и на основание чл.304 от НПК - оправдан по същото.
В протеста са изложени оплаквания за
необоснованост на присъдата. Твърди се, че в хода на съдебното следствие
проведено по реда на чл.371 т.1 от НПК са събрани и изследвани всички посочени
от СРП доказателства-разпити на свидетели и изготвените експертизи, въз основа
на които се разкривала обективната истина и било възможно по категоричен начин
да бъде установено както реализирането на престъпния състав така и авторството
на деянието. По безспорен начин било установено че подсъдимия е осъществил подробно
описаните действия в обстоятелствената част на обвинителния акт. Иска се отмяна на присъдата и
постановяване на осъдителна такава.
В съдебно заседание протеста се
поддържа. Прокурорът твърди, че присъдата на СРС е незаконосъобразна, поради
което следва да се отмени и да се постанови осъдителна такава.
Защитникът
моли присъдата като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена. Смята,
че постановения от
СРС съдебен акт отговаря на изискванията на чл. 305 от НПК. Първоинстанционният
съд бил изложил ясни, точни и конкретни мотиви за приетата от него фактическа
обстановка и доказателствени източници, от които извежда изводите по фактите. Изземването
на кръвта за кръвна проба и съхраняването й били извършени в нарушение на Наредбата
и констатациите на съда за това били обосновани.
Подсъдимия счита протеста
за неоснователен. Присъединява се към становището на защитника. Твърди, че е
съден за нещо, което не бил извършил.
Въз основа на материалите по делото,
съобразявайки постъпилата жалба съдът намира следното:
Атакуваният съдебен акт
подлежи на въззивен контрол по реда на Глава ХХІ от НПК.
Съдът, след като провери изцяло
правилността на обжалваната присъда констатира следното.
Протеста е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
В хода на
първоинстанционното разглеждане на делото са събрани достатъчно доказателства
за установяване на релевантните факти и обстоятелства. Въз основа на тях районният съд е
направил обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи. Установено е,
че подс.К.О.Б. е роден на ***г***, със средно
образование, не е женен, не работи и не е осъждан. Същият е правоспособен водач на МПС. На
09.11.2013 г. около 05.00 ч. в гр.София, на ул."Никола Габровски" той
управлявал лек автомобил марка"Опел“ , модел " Астра", per. № *****с
посока на движение от ул. "Кирил Цонев,, към ул."Тинтява „. Видимостта била нормална, с оглед ранния
сутринен час. Скоростта, с която се движил, била 86 км.ч. В района на
кръстовището с ул. „Св.Пимен Зографски", отляво до тротоара, били
паркирани лек автомобил „Тойота", модел „Аурис" с ДКН *****и
автомобил марка „Волво,, ,модел „С70", ДКН *****. Пред управлявания от
подсъдимия автомобил изскочило куче, той не могъл да овладее МПС и се отклонил
вляво, навлизайки в насрещната лента за движение. Ударил странично със своята
лява част лекия автомобил „Тойота с ДКН *****, собственост на С.Б.ЕООД, като
причинил имуществени щети за 31445,33 лв. В резултат на удара автомобилът
излязъл от платното за движение и се блъснал в намиращите се пред него два
контейнера за смет. Те от своя страна ударили в предната дясна част лек
автомобил „Волво С70", ДКН *****. В това време колата на подсъдимия
продължила движението си, навлязла в крайната дясна лента и със заден десен
калник ударила паркирания на платното лек автомобил „Рено Меган” с рег.№ *****.
В резултат на пътно-транспортното произшествие подсъдимият получил травма на
главата-контузия на мозъка-лека степен, фрактура на фронталния синус, фрактура
на носните кости, контузия и разкъсно-контузни рани на главата и лицето, като
най - тежкото нараняване е довело до разстройство на здравето временно опасно
за живота. На местопроизшествието пристигнали служители на полицията и линейка.
Органите на МВР не извършили проверка за наличие на алкохол в кръвта на водача
на МПС. Подсъдимият бил откаран във ВМА за лечение. Там, без да бъде спазен
реда определен със Заповед 608/2006г. на началника на ВМА, от неустановено лице била иззета кръв за проба
от подс. Б.. Тя била доставена за изследване в Токсихимичнатата лаборатория на
ВМА, отделение „Съдебно -медицински експертизи,, на 26.11.2013г. Същата била
придружена с Протокол за медицинско изследване на алкохол или друго упойващо
вещество № 2, съгласно чл. 3 , ал. 2 от Наредба № 30/2001г. Този документ бил
попълнен само относно някои от предвидените изисквания. В останалата част
другите данни не били отразени от подписалия го като изготвил свидетел д-р В.Н..
Въз основа
на тази фактическа обстановка, правилно приета от районният съд в мотивите към
обжалваната присъда за установена от събраните по делото доказателства,
съдържащи се в обясненията на
подсъдимия; показанията на свидетелите В.Н., К., Ш., Л., М., С., И., Р., В.,
П.; писмените
доказателства и доказателствени средства и заключенията на експертите по СМЕ, съдебно
химическа/токсилогична/, автотехническа и оценителна експертизи, справка за съдимост за
подсъдимия, са направени обосновани и правилни изводи по същество
от решаващия съд.
В хода на наказателното производство е
безспорно установено, че на процесната
дата подсъдимия е управлявал МПС-во и като водач е причинил ПТП-ие.
Неоснователно с протеста се възразява, че по делото била доказана употребата на
алкохол от подсъдимия. Всъщност обективно е вярно, че доказателства за такава
употреба са налични. Св. Н. Н., твърди, че през нощта преди произшествието е
видяла употреба на алкохол от подсъдимия в количество от една бира. Самият
подсъдим в обясненията си е заявил, че е
изпил една чаша бира. Концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия/ако в
резултат на изпитата бира е имало такава/, не е била установена по надлежния
ред. Видно от показанията на св. Н., същият не е взел кръв от подсъдимия, което
не съответства с отразеното в съдебно-химическата експертиза, че той е сторил
това. Съгласно т.З от заповед № 608/2006г. на Началника на ВМА, при съставянето
на Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол и др. упойващо
вещество се изисква описание на поведението, общото психичено и соматично
състояние на лицето, поведенческите му реакции, степента на промяна на
съзнание, ориентацията, абстинентни прояви, когато ги има. Видно от приложения
документ, подписан от д- р.Н., в него не са вписани всички изискуемите данни.
Отразено е изявлението на подсъдимия, че не е употребил алкохол. Отразени са
още като заградени с химикал в кръгова форма подлежащите на установяване
изисквания под т.т.7.2, 9.2., 11.2, 13.2-активен. Посочено е,че мирис на алкохол не е констатиран. В противоречие с показанията на св.Николов в
съдържанието на протокола е отразено, че той е лицето взело кръвната проба от
подсъдимия. При разпита в съдебно заседание експерта А.потвърждава отразеното в
съдебно- химическата експертиза, че са
иззети и поставени във вакуумконтейнери по-малко от предвидените в т.5.1 от
заповед 608/2006г. 10 мл. кръв за химическо изследване на алкохол, като
пояснява, че все пак иззетото количество е било достатъчно. По делото изобщо не
е установено дали всъщност се касае за кръвна проба взета от подсъдимия, тъй
като не е доказано кой всъщност е сторил това, след като посочения в протокола
д-р Н. не е. Самото предаване на кръвните проби в лабораторията за химически
изследвания, както е отбелязано в самата експертиза, е станало на 26.11.201Зг.
т.е не в предвидения в т.9 от посочената
заповед срок от 72 часа. Съгласно т.8 от
заповед 608/2006г., пробите кръв следва да се съхраняват от момента на
вземането им до момента на изпращането за изследване при температура + 4
градуса по Целзий. По делото не се установява как са съхранявани те през
посочения период, многократно надхвърлящ указания в заповедта срок.
С оглед на
това въззивният съд приема, че по делото категорично са установени множество
нарушения на чл. 11,13,14-16 и чл. 20 от Наредба№30 от 27.06.2001г за реда за
установяване на концентрация на алкохол или други упойващи вещества. Това не позволява по несъмнен начин да се изясни наличието на алкохол в кръвта на
подсъдимия над 1,2 на хиляда, а посоченото в съдебно-химическата експертиза в
размер 1,94 на хиляда такова не може се свърже изобщо с подсъдимия поради
допуснатите множество нарушения при вземането на кръвната проба.
Изводите на
първоинстанционния съд за несъставомерност на деянието на подсъдимия по чл.
3436, ал. 1 от НК са обосновани.
По изложените съображения
въззивният съд в настоящият съдебен състав намира, че протеста е неоснователен.
В хода на производството са събрани достатъчно доказателства въз основа на
които да се направи обоснован извод, че подс.Б.
не е извършил престъплението за което е предаден на съд. Наказателната му
отговорност не е следвало да бъде ангажирана и първоинстанционният съд правилно
е съобразил това. С оглед на това атакуваната присъда следва да бъде потвърдена
изцяло.
Мотивиран така и на основание чл.338
от НПК съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 30.11.2015г. постановена по
НОХД№16525/2014г. по описа на СРС.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.