Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./09.08.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав,
в публично съдебно заседание проведено на тринадесети юли през две
хиляди и осемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина
Колева
при секретаря
Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 16835 по описа за 2017 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод
предявен от Държавата,
представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите, адрес: *****и със съдебен адрес:***, чрез
юрисконсулт Г. В. срещу К.Е. ЕООД,
ЕИК *****, седалище и адрес на управление:*** отрицателен установителен
иск за собственост с правно основание
чл. 124 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът не е собственик на поземлен
имот с идентификатор *****по КК на
гр.Варна, целият с площ от 332кв.м., находящ се в *****;
при съседи: ПИ с идентификатор *****и ПИ с
идентификатор *****.
Ищецът основава активната си материалноправна легитимация по иска за собственост, основана
на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата
молба: счита, че е собственик на описания имот по силата на чл.2 от Закон за горите /обн. ДВ
бр.89/07.11.1958г./, доколкото имотът е включен в обхвата на държавния
горски фонд и като такъв е отразен в лесоустройствените проекти на ТП ДГС
Варна, както следва: по ЛУП от 1969 година имотът попада
в отдел 393; по ЛУП от 1985 година имотът попада
в отдел 153, подотдел „е" с площ 16,2
хектара; по ЛУП от 1997 година имотът попада
в отдел 153, подотдел „10" с площ от 0,4
хектара, дворно място и по ЛУП от 2007 година имотът попада в отдел 153
подотдел „19" - дворно място, частна държавна собственост. Ответникът се легитимирал за
собственик на поземления имот с Нотариален акт за замяна на недвижим имот срещу
ценни книжа № **, том **, per. № **, дело ** от ** година на нотариус С. Д. с район на
действие Районен съд - гр. Варна, вписана в Регистъра на Нотариалната камара под № **. С приетия Закон за горите /обн.ДВ бл. 125/29.12.1997г./ бил определен специален ред за
имоти в държавния горски фонд, върху които се провеждат различни мероприятия. Редът и условията на
осъществяване на процедурата по изключването им от ДГФ бил определен с
Правилник за прилагане на закона за горите, приет с ПМС №80/06.04.1998г./обн. ДВ бр.41/10.04.1998година/. За периода от 1997г. до
настоящия момент било задължително провеждането на процедура по промяна на
предназначението на гори и земи от ДГФ, когато върху същите се предвижда
провеждане на дейности, неспецифични с техните функции /съгл. чл.4 ЗГ от 1997г.
и сл., включително по сега действащия Закон за горите/. Към
момента за имота нямало проведени
процедури съгласно Закона за горите по изключване, промяна на предназначение
или закупуване на имоти попадащи в горска територия съгласно отменения и
действащият ЗГ/ придобиване чрез извършване на замяна по реда на чл.15б
ЗГ/отм./; промяна на предназначението по чл.14 ЗГ/отм./ или по реда на чл.77
ЗГ; закупуване на застроена и нормативно определена прилежаща площ към
съществуващи сгради по реда на Параграф 123 от ПЗР на ЗИД на ЗГ /отм./, а така също нямало приключила процедура по §6, ал.1 от ПЗР на Закона за горите. Твърди се, че поземлен имот с идентификатор *****е идентичен с поземлен имот 060201 по КВС от 2006 година с площ 344,11 кв.м., вид територия - горска; НТП - залесена територия; НТП нов - др. вид дървопроизводителна;
вид собственост - държавна частна; собственици - МЗГ - ДЛ; начин на възстановяване - същ.
собственик; местност - ***.
Въз основа
на Решение № 1301/11.04.2006г., издадено
от Общинска служба „Земеделие и гори" - гр. Варна било възстановено правото
на собственост на наследниците на В.Т.А на нива от 17 дка, в землището на **, местност **,
на основание чл. 18г, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за
собствеността и ползването на земеделски земи. Съставен бил протокол №
1614/24.03.2014 г. от
Общинска служба по земеделие - гр. Варна за въвод
във владение на наследниците на В.Т.А за поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***и ***.
Поземлен
имот с идентификатор *****попадал в територията на ***, за която имало
регулационен план, одобрен със Заповед № 1184/08.08.1962 г. Съгласно § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗГ, горски
територии, включени в урбанизирани територии, одобрени преди 01.06.1973г. се смятали с променено предназначение.
Не била изпълнена процедурата по § 6 от ПЗР на ЗГ, която приключвала с акт издаден от министъра на
земеделието, храните и горите. Ето защо моли за разрешаване на възникналия спор за
собственост със сила на пресъдено нещо между страните
и положително произнасяне по предявения иск.
В рамките на предоставената му възможност в
срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, обективиращ изявлението му, съобразно което оспорва изцяло
насочения срещу него иск по същество като неоснователен. Твърди, че процесният имот е бил собственост на Държавата до момента
на възстановяване на правото на собственост на наследниците на В.Т.А. Твърди, че е придобил правото на
собственост върху имота с нотариален акт за замяна на недвижими имоти срещу
ценни книжа № **, том **, рег.№ **, дело ** от **г. на нотариус С. Д., като
правоприемник на правото на собственост от В.С.С.,
която от своя страна го е придобила с нот.акт № **, том **, дело **г. на СВ-гр.Варна от наследниците
на В.Т.А, а те от своя страна, чрез възстановяване
право на собственост с Решение № 1301/11.04.2006 г. на ОСЗГ - гр.Варна, издадено на осн. чл.18г, ал.2 от ППЗСПЗЗ. Счита за неотносим към
принадлежността на правото на собственост върху имота въпросът за
предназначението на имота, съответно за промяната на предназначението му. Ето защо счита
насочения срещу него иск за собственост за неоснователен и моли за
постановяване на решение, с което същият бъде отхвърлен.
В
хода на проведените по делото съдебни заседания страните, чрез процесуални
представители поддържат заявените с исковата молба и отговорите по нея
становища.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
Установява се Удостоверение за
наследници №1159/13.01.2004г.; Удостоверение за наследници №1159/21.02.2014г.;
Удостоверение за наследници №633/21.02.2014г.; Удостоверение за наследници
№420/14.02.2014г., че В.Т.А е починала на 20.06.2002г. и е оставила за свои наследници Т.Н.Г–
син и В.Г.Н.– внук.
От Общинска служба „Земеделие и гори" - гр.
Варна е представена пълната административна преписка по издаването на Решение
№1301/11.04.2006г.. Видно от същата, с Решение №1301/11.04.2006г. на основание
чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ, чл.18ж, ал.1, чл. 18з, ал.1 ППЗСПЗЗ е признато правото
на собственост на наследниците на В.Т.А върху недвижим имот - нива от 17 дка, в землището на ***, заявен с пореден номер 4 от заявлението и
установен с емлячен регистър, без посочени граници.
Към момента на постановяване на решението няма издадена скица.
Видно от Заявление вх.№40033/26.11.1991г. до
Общинска поземлена комисия /л.538 от том II
от делото/, В.Т.А е заявила желание да и бъде възстановена собствеността върху
земеделските земи в землището на **; *** и **, като под № 4 е заявена гора от 8
дка в м-ст **.
Издаден е протокол №1614/24.03.2014г. на ОСЗ Варна, за въвод във владение на наследниците на В.Т.А на поземлени
имоти с идентификатори ***,
***, ***, ***, ***, ***, ***, ***,***, 0135.2517.1717,***,***и ***.
От
Нотариален акт **, том **, рег.№**, дело №***г. се установява, че Т.Н.Ги В.Г.Н.са признати за
собственици на недвижими имоти въз основа на писмени документ, един от които ПИ
с идентификатор ***.
Видно
от Нотариален акт №**, том **, рег.№**, дело №**г., Т.Н.Ги В.Г.Н.продават на
В.С.С. ПИ с идентификатор *****в кк
***, с площ 332 кв.м. за 7000 лева.
Представен
е Нотариален акт за замяна на недвижим имот срещу ценни книжа № **, том **, per. № **, дело ** от ** година на нотариус С. Д., от който
е видно, че В.С.С., чрез В.Б.Н.прехвърля на К.Е. ЕООД
три недвижими имота, между които и ПИ с
идентификатор *****в ***, с площ 332 кв.м., с трайно предназначение
урбанизирана територия, с начин на трайно ползване ниско застрояване, стар
идентификатор няма, номер по предходен план ** при граници *****и *****, в
замяна на 50 броя налични и поименни акции с номинал 100 лева всяка от капитала
на Балик тур АД.
От Община
Варна е представена пълната административна преписка, свързана с прилагането на
процедурата по § 6 от ПЗР на ЗГ за поземлени
имоти в горски територии, попадащи
в К.К. „Чайка", Община Варна. Видно от Протокол №
16/12-13.05.2015г. /л.344 от том II от делото/ е взето решение Поземлени имоти между които и ПИ с идентификатор *****да
се смятат за урбанизирана територия и за тях да не се провеждат процедури по
промяна на предназначението им по реда на Закона за горите.
С оглед
изясняване на спора от фактическа страна и изследване на релевантни за изхода
му обстоятелства, в хода на делото са ангажирани специални знания посредством
проведената СТЕ, в заключението си по която вещото лице установява следното: Процесният имот *****се намира в курортен комплекс „Чайка", район
Приморски, гр.Варна, за която територия има одобрена кадастрална карта и
кадастрални регистри със заповед №РД-18-92/ 14.10.2008г. на Изпълнителен
директор на АГКК. Последно одобреният ЛУП в района на действие на ТП „Държавно
горско стопанство Варна", горскостопански план на държавните горски
територии е одобрен със Заповед №206/14.03.2018г. на МЗХГ. От справката
извършена в ДГС-Варна, вещото лице е установило, че за територията на процесният имот с идентификатор *****/с площ от
332кв.м/ по КК, има одобрени лесоустройствени планове от: 1969г., 1985г., 1997г.,
2007г. и 2017г. Изследвайки
цитираните лесоустройствени планове, имотът попада в същите както следва: по ЛУП-1969г., процесният
имот попада в „Отдел"-393",
без „подотдел",
/няма подробни данни за територията/; по ЛУП-1985г., процесният имот попада в „Отдел"-153",
част от „подотдел Е",/издънкова
гора/; по ЛУП-1997г., процесният имот попада в „Отдел"-153", част от „подотдел 10", като по
предотделен лист за отдел 153, под 11-/вид на подотдела/-дворно място; по
ЛУП-2007г., процесният
имот попада в „Отдел"-153",
част от „подотдел 19", като по предотделен лист за отдел 153, под 19-/вид на подотдела/-дворно
място; по ЛУП-2017г., процесният имот попада в „Отдел"-153", част от „подотдел 30". След
направената справка с плановете в Община Варна вещото лице е установило, че за процесната територия има изработени кадастрални
планове от: 1956г., 1990г.,
2003г.-цифров модел, помощен
кадастрален план /ПКП/ и действащата към момента кадастрална карта от 2008г.
Изработени регулационни планове за процесната
територия: РП на к.к.Чайка одобрен със заповед №1184/1962г.; ПУП-ПУР на к.к.Чайка, одобрен с Решение №3408-7 от 22,23 и 29.06.2011г. От представените копия от лесоустройствените планове през цитираните
години, а по представените предотделни листи към
ЛУП-1997г. и ЛУП-2007г. е записано-/като вид на подотдела/-дворно място. Вещото
лице не е открило данни за предприети действия и осъществена процедура
по промяна на предназначението на имота по Закона за горите за периода от
1958г. до 2017г. включително, не е извършвана оценка на процесния
имот и не е извършено плащане. За територията има одобрен регулационен план на
к.к.Чайка със заповед
№1184/08.08.1962г. на
ДКСА /по който план имотът попада в площадка отредена за БСФС/ и към настоящия
момент има одобрен ПУП-ПУР на к.к.Чайка с Решение №3408-7 от 22,23 и 29.06.2011г. на Общински съвет-Варна /като
имота попада в кв.58 и част от него попада в улична регулация/. Не са открити
данни за осъществявано изключване от държавния горски фонд на имота с
индивидуален акт. Понастоящем недвижимия имот съгласно действащия към момента
Лесоустройствен проект на ТП ДГС Варна, попада в „Отдел"-153, част от „подотдел 30".
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Предявеният
иск е допустим. На първо място – налице е правен интерес от отрицателния установителен иск, съгласно приетото в ТР №8/27.11.13г. по тълк.д.№8/12г. на ОСГТК на ВКС. При отричане със сила на пресъдено нещо на правото на собственост на ответника върху
процесния имот, негов собственик остава държавата,
съгласно чл.27, ал.1 от действащия Закон за горите. На следващо място –
решението на поземлена комисия, което не е преминало през съдебен контрол, не
обвързва държавата и тя може да предяви иск за собственост за същите имоти,
които са били възстановени по ЗСПЗЗ или ЗВСГЗГФ – в този смисъл ТР
№5/14.01.2013г. по тълк.д.№5/2011г. на ОСГК на ВКС /Определение №208/04.04.2016
по дело №6319/2015 на ВКС, ГК, I г.о./.
Наведеното от ответника придобивно
основание е възмездна сделка и реституция по реда на ЗСПЗЗ, постановена в полза
на наследниците на бившия собственик с Решение
№1301/11.04.2006г..
В настоящия случай спорният имот не бил
заявен от В. А. за възстановяване, което се установи от подаденото Заявление
вх.№40033/26.11.1991г. до Общинска поземлена комисия, доколкото под № 4 е
заявена гора от 8 дка в м-ст Манастира.
Анализът на законодателните изменения на разпоредбите
на чл.18 ж, ал.1 и чл.18 з, ал.1 ППЗСПЗЗ сочи следното: В действащата редакция,
изм. с ДВ. бр. 31 от 2003г., текста на закона установява, че Общинската служба
по земеделие /ОСЗ/ постановява решение за възстановяване правото на собственост
в съществуващи или възстановими стари реални граници, в което се описват
размерът и категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседите,
както и ограниченията на собствеността и основанията за тях, като към решението
се прилага скица на имота, заверена от общинската служба по земеделие, а за
имоти в границите на урбанизираните територии - и от техническата служба на
общината. Влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото
на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху
имота, освен в случаите по чл.
10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Чл. 18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ е приет с изменението с ДВ.
бр.34/1992 година. В първоначалния си вариант, текстът установява, че с това
решението на ПК за възстановяване правото на собственост в съществуващи или
възстановими стари реални граници, в които се описва размера и категорията на
имота, неговото местоположение, граници съседи, както и ограниченията на
собствеността, не съдържа изискването да е придружено със скица. Едва с
изменението на разпоредбата с ДВ. бр.48/1995 година, законодателят е предвидил,
че за осъществяване на процедурата по възстановяване собствеността на
земеделските земи в съществуващи или възстановими стари реални граници, към
решението на ПК се прилага скица на имота, заверена от ПК, а за имоти в
строителните граници на населените места- от техническата служба на общината.
Тази редакция с незначително изменение, е запазена и при изменената редакция на
текста с ДВ. бр.122/1997 година. С измененията на ППЗСПЗЗ, приети с ДВ.
бр.18/1999 година в разпоредбата на ал.1 няма изменение, но е изменена
разпоредбата на ал.6 на чл. 18ж ППЗСПЗЗ, в смисъл, че следва да е налице влязъл
в сила план за земеразделяне и одобрена Карта със съществуващи и възстановими в
стари реални граници имоти, с който план и карта всеки земеделски имот получава
номер, единствен за територията на страната. Моментът на проявление на конститутивното действие на административния акт – решение
на ПК/ОбСЗ по чл. 18ж ал.1 ППЗСПЗЗ се свързва с
момента на завършената процедура по възстановяване на собствеността на
земеделските имот.
Легитимиран
собственик на земеделска земя по искове за собственост е този, в чиято полза е
издадено позитивно решение на ПК/ОбСЗГ/ ОСЗ, със
заверена от посочените органи скица, когато изискването за скица като елемент
от задължителната процедура по възстановяване по ЗСПЗЗ е задължително. Поради
липсата на такава скица не може да се приеме, че правото на собственост върху
реално определен имот, е възникнало /Решение
№ 248/21.07.2010 година на ВКС, ГК по гр.дело № 58 /2009 година,
постановено по чл.290-293 ГПК по въпроса за момента, от който се поражда конститутивният
ефект на решението на ПК/ОСЗГ- респ. за момента, в който следва да се приеме за
приключила процедурата по възстановяване на земеделски земи с решение по чл.
18ж ал.1 ППЗСПЗЗ и чл. 18з ал.1 от ППЗСПЗЗ и за значението на скицата за реституционната
процедура, която следва да е издадена заедно с решението на ПК/ОСЗГ/.
Реституционната процедура по възстановяване
собствеността на спорния имот е приключила с Решение №1301/11.04.2006г. на ОбСЗГ гр.
Варна, издадено на основание чл. 18ж ал.1 ППЗСПЗЗ и чл. 18з ал.1 ППЗСПЗЗ. При
липсата на скица, като неразделна част от посоченото решение, праводателите на ищеца, като наследници на починалото правоимащо лице Венета Андонова не са доказали активната
материално-правна легитимация на собственици на основание посоченото Решение.
Решението на ОбСЗГ е издадено през 2006 година, при
действието на ППЗСПЗЗ в редакцията на чл. 18 ж ал.1 ППЗСПЗЗ от 2003 година –
т.е. влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на
собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху
имота.
Отделно от горното, съобразно промяната в чл.14,
ал.1 ЗСПЗЗ, извършена с ДВ бр.68/1999г., в сила от 30.07.1999г., както и последващото въвеждане на ал.3 на чл.18ж ППЗСПЗЗ /ДВ
бр.113/1999г./, за тези решения важи новият ред за възстановяване на
собствеността в две фази – признаване на собствеността от поземлената комисия
/ОСЗ/ и възстановяване на собствеността със заповед на кмета на общината по
§4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на план на новообразуваните имоти.
Доколкото правото на собственост не е възникнало в
полза на Т.Н.Ги В.Г.Н., поради неприключилата
реституционна процедура, то не е възникнало и за ответното търговско дружество
по силата на сделка по Нотариален
акт за замяна на недвижим имот срещу ценни книжа № **, том **, per. № **, дело ** от ** година на нотариус С.Д..
Решаващ за спора по същество по делото е и въпросът
относно това, дали процесният имот е подлежал на
реституция по ЗСПЗЗ. Съгласно чл.2 ЗСПЗЗ в редакцията му към 2006г., земеделски
земи по смисъла на този закон са тези, които са предназначени за земеделско
производство и не се намират в строителните граници на населените места и
селищните образувания, определени със застроителен и
регулационен план, или с околовръстен полигон; не са включени в горския фонд; не са застроени със сгради на
промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения,
религиозни общности или други обществени организации, нито представляват
дворове или складови помещения към такива сгради; не са заети от открити мини и
кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползуване, нито представляват прилежащи части към такива
съоръжения. Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗВСГЗГФ, "горски
фонд" е всяка територия извън строителните граници на населените места,
определени с подробен устройствен план или с
околовръстен полигон, предназначена основно за гори, и обхваща: гори, храсти,
земи за залесяване, недървопроизводителни земи.
Съгласно т.6 на § 1, "недървопроизводителни земи
в горския фонд" са: поляни, ливади, ниви, ерозирани почви, горски пътища и
просеки, морени, грохоти, сипеи, пясъци, ями, кариери, табани, площи, заети от
сгради в горите и дворни места, горски разсадници и други, както и водни
течения и площи. В чл.10, ал.5 ЗСПЗЗ е уредено право на възстановяване на собствеността
върху залесени и самозалесили се земеделски земи,
включително и върху земеделските земи, за които собствениците не са възмездени
и те са включени в Държавния горски фонд, с изключение на горските разсадници и
полезащитните горски пояси. В чл.10, ал.9 ЗСПЗЗ е предвидена възможност по
искане на собствениците да се възстановява правото на собственост върху земите,
одържавени като гори, които впоследствие са преобразувани в земеделски земи.
При съпоставка между горепосочените разпоредби става ясно, че меродавна относно
приложимия реституционен закон е принадлежността на съответния имот към
земеделския или горския фондове и то към момента на реституцията, а не
непременно към момента на одържавяването. Така например недървопроизводителни
земи в горския фонд може да включват и ниви, които единствено поради това, че
са включени в горския фонд не са земеделски земи по смисъла на чл.2 ЗСПЗЗ. От
друга страна обаче на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежат залесени и самозалесили се земеделски земи, включително и върху
земеделските земи, за които собствениците не са възмездени и те са включени в
Държавния горски фонд, с изключение на горските разсадници и полезащитните
горски пояси. Също така земи, одържавени като гори, се възстановяват по реда на
ЗСПЗЗ, когато след одържавяването са преобразувани в земеделски земи.
Видно от приетото по делото заключение на СТЕ не е
проведена процедура по Закона за горите и Наредба 6 за устройство на гори и
земи от горски фонд и ЗГ. Съгласно пар.3 от ПЗР на ЗГ
/в сила от 08.08.2011г./, не подлежат на промяна в
предназначението по реда на този закон и не може да бъде извършвано
строителство в поземлени имоти в горски територии, които физически лица,
юридически лица и общините са придобили от държавата, като ограничението се
прилага и при промяна в собствеността на имотите. Предвид съдържанието на
горната норма, Министерството на земеделието и храните изготвя списък на
имотите, обнародва го в Държавен вестник, след което АГКК, ОСЗ и АВ отразяват
ограниченията в горните имоти, съответно в кадастралната карта, в картата на
възстановената собственост и в имотния регистър. Видно от заключението по СТЕ,
в конкретния случай за територията има одобрен
регулационен план на к.к.Чайка със заповед №1184/08.08.1962г. на ДКСА, по който план процесният
имот попада в площадка отредена за БСФС и към настоящия момент има одобрен
ПУП-ПУР на к.к.Чайка с Решение №3408-7 от 22,23 и 29.06.2011г. на Общински съвет-Варна, като процесният
имота попада в кв.58 и част от него попада в улична регулация.
Нормата на пар.6 от ПЗР на
ЗГ касае случаи, при които горски територии са включени в границите на
урбанизирани територии/населени места и селищни образувания/, определени с
околовръстен полигон/отразен в топографски карти или в други графични
материали/ или са определени със ЗРП, същите горски територии се считат при
съответни условия като такива с променено предназначение, но данни за такава
процедура също няма приложени към момента на постановяване на Решението на ОбСЗГ, издадено през 2006 година.
Изложените съображения по същество на спора, обуславят
извод за непринадлежността на правото на собственост върху имота от страна на
ответника на твърдяното основание възмездна сделка и реституция по реда на
ЗСПЗЗ, постановена в полза на наследниците на бившия собственик с Решение № Решение
№1301/11.04.2006г..
Предявеният иск е основателен и подлежат на уважаване.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и в съответствие с
направеното искане, в полза на ищеца се дължат разноски за производството,
съобразно представените доказателства за извършването им, чиито размер възлиза
на 424.80лв. /174.80 лева заплатена
държавна такса и 250 лева депозит за вещо лице/.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО
в
отношенията между Държавата, представлявана от Министъра на земеделието,
храните и горите, адрес: *****и К.Е. ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на
управление:***, че ответникът К.Е. ЕООД, ЕИК ***** не е собственик на поземлен имот с идентификатор *****по КК на гр.Варна, целият с площ от 332кв.м., находящ
се в *****; при съседи: ПИ с идентификатор *****и ПИ с идентификатор *****, на
основание чл.124 ГПК.
ОСЪЖДА К.Е. ЕООД, ЕИК *****, седалище и
адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на
Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите, адрес: *****сумата от 424.80 лева /четиристотин двадесет и четири лева и 0.80 ст./,
представляваща реализирани пред настоящата инстанция разноски за държавна такса
и депозит за вещо лице, на основание чл.
78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му
страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните
по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал.
2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: