Р Е
Ш Е Н
И Е № 802
гр. Пловдив,20.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение,в публично заседание на двадесет и
втори април,през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Стефанова
Анна Дъбова
при секретар Петя Цонкова,като разгледа докладваното от председателя
в.гр.д.№ 693 по описа на ПОС за 2019г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна и частна жалби,подадени
от Л.А.К. *** против решение №
4221/06.12.18г.на ПдРС,1 бр.с.,постановено по
гр.д.№ 16704/17г.С решението е разрешено на Р. Б. Т.,ЕГН **********,роден на ***г.,да бъде извършено хирургично лечение,
включващо оперативно ****,включително да бъдат извършени необходимите преди
това изследвания,както и последваща следоперативна терапия и изследвания,без да
е необходимо за това съгласието на бащата Б.М.Т., както и без да е необходимо
съгласието на самото дете,като лечението да се извърши в лечебно заведение и от
лекарски екип, избрани от майката Л.А.К.; разрешено е на Р. Б. Т.,роден на **** г. да пътува многократно извън пределите на
Република България,придружаван от своята майка Л.А.К.,без
съгласието на бащата Б.М.Т. и е разрешено на Р. Б. Т. да пътува многократно извън пределите на Република
България,придружаван от своя баща Б.М.Т.,без съгласието на майката Л.А.К..Постановено
е предварително изпълнение на решението.
С въззивната жалба на Л.А.К. се атакува решението в частта
му,с която е разрешено на Р. Б. Т.,роден на ****г.да пътува многократно
извън пределите на Република България,придружаван от своя баща Б.М.Т.,без
съгласието на майката Л.А.К.,а с частната жалба се обжалва същото решение в
частта му,с която е допуснато предварително изпълнение на решението в
атакуваната му с въззивната жалба част.
По частната жалба настоящият съдебен състав се е произнесъл с определение №
643/02.04.19г.,с което е отменил решение № 4221/06.12.18г.на ПдРС,1
бр.с.,постановено по гр.д.№ 16704/17г.в частта му,с която се допуска
предварително изпълнение на решението по предявеният от Б. М.Т. насрещен иск по чл.127а от СК,като е
разрешено на Р. Б. Т.,роден на ****г.,да
пътува многократно извън пределите на Република България,придружаван от своя
баща Б.М.Т.,без съгласието на майката Л.А.К..
По отношение на подадената въззивна жалба:
Жалбоподателката Л.А.К. счита решението в атакуваната му с въззивната жалба част за
неправилно и незаконосъобразно по подробно изложени съображения,като намира,че би могло да осуети изпълнението на
решението във влязлата в сила част по
иска по чл.123,ал.2 от СК,където съдът бил преценил,че най-доброто и
целесъобразно лечение за непълнолетния Р.Т. е хирургичното и е разрешил то да
бъде извършено в лечебно заведение и от лекарски екип,избрани от майката.Иска
се отмяна на решението в частта,с която е разрешено на детето и бащата да пътуват в чужбина
многократно без съгласието на майката.Представят се писмени доказателства.Не се претендират
разноски.
Въззиваемата страна-Б.М.Т. счита жалбата за
неоснователна по съображения,изложени в
съдебно заседание.Не ангажира доказателства и не претендира разноски.
ПдОС,след преценка на събраните по
делото доказателства,допустимостта и
основателността на жалбата,намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от надлежна
страна,която има правен интерес да обжалва постановеното решение.Тя е в срока
по чл.259 от ГПК,отговаря на изискванията по чл.260 и чл.261 от ГПК,поради
което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Пред ПдРС са предявени от Л.А.К. искове против Б.М.Т. на осн.чл.123,ал.2 и чл.127а,ал.2 от СК,както и насрещен иск,предявен от Б.М.Т. против Л.А.К.
на осн.чл.127а,ал.2 от СК,като предмет на обжалване пред ПдОС е само насрещният иск по
чл.127а,ал.2 от СК.
Ищцата Л.К. твърди,че с ответника са родители на Р.Т.,родителските права върху когото след
прекратяването на брака били предоставени на майката.На детето била поставена
през 2016г.диагноза „****“-*****.Ответникът избрал като подходящо за детето
лечение фотодинамична лазерна терапия,което лечение било провеждано в клиника в
Хановер,Германия.След лечението детето заживяло с баща си и баба си по майчина
линия.На ищцата специалисти препоръчали
незабавна хирургична интервенция на детето,тъй като нямало данни за успех при
проведеното до момента от бащата лечение.Ответникът обаче отказал на детето да
се извърши операция,както и изследвания с цел подготовка за операция.С оглед
разногласието между родителите относно
адекватното лечение,което следва да се проведе на Р.Т.,ищцата е предявила иск по чл.123,ал.2 от СК,като прави искане да бъде определено от съда какво следва да бъде
най-подходящото лечение на Р.и предлага след извършване на изследвания и
уточняване на състоянието на детето да се извърши хирургично лечение ****.
Ответникът от своя страна твърди,че фотодинамичната терапия била един
от най-съвременните и успешни методи за
лечение на **** и е направил искане по чл.127а от СК да бъде разрешено на Р.да
пътува в чужбина без съгласието на майката с цел провеждане на лечение
фотодинамична терапия.В отговора на насрещния иск майката също е предявила
претенция по чл.127а от СК да й бъде разрешено да пътува извън страната с Р.без
съгласието на бащата с цел спешно
лечение на **** заболяване на детето.
С решението си от 06.12.18г.районният съд е разрешил на непълнолетния Р.Б.Т.
да бъде извършено хирургично лечение,включващо оперативно отстраняване на ****,включително
да бъдат извършени необходимите преди това изследвания,както и последваща
следоперативна терапия и изследвания,без да е необходимо за това съгласието
на бащата Б.М.Т.,както и без да е
необходимо съгласието на самото дете,като лечението да се извърши в лечебно
заведение и от лекарски екип,избрани от майката Л.К..Уважени са и двата иска по
чл.127а от СК,като в мотивите си досежно претенциите по чл.127а,ал.2 от СК ПдРС
е посочил,че същите следва да се уважат най-вече с оглед възможността
състоянието на детето да се проследи в клиники извън страната,необходимостта от
провеждане на терапия, изследвания,както и самата операция да се проведе от
чуждестранни екипи. Необходимостта от лечение, изследвания или други грижи за
здравето на Р.налагали да не се поставят ограничения в периодите, в които детето
да може да пътува.
Настоящата инстанция намира,че
районният съд от една страна е постановил решението си без да
го съобрази с т.1 от Тълкувателно решение 1/03.07.17г.на ВКС по т.д.№ 1/16г.на ОСГК на
ВКС,според която съдът може да разреши по реда на чл.127а от СК пътуването на
ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител само за
пътувания в определен период от време и/или до определени
държави,респ.държави,чийто кръг е определяем.Следователно,когато родителите не
се споразумеят по отношение на пътуването на детето в чужбина,съдът може да
разреши както конкретно пътуване за определен период и до определена
държава,така и неограничен брой пътувания,но за определен период от време и до
определена държава или държави.В настоящия случай съдът е разрешил неограничен брой пътувания на детето
Р.,без посочване на определен период и определена държава,респ.държави,които да
са определяеми.
Отделно от това следва да се има
предвид,че в случая е налице спор между родителите на Р.какво е
най-подходящото за детето лечение,като единият родител иска да се продължи
прилаганата до сега фотодинамична терапия,а другият е за хирургична
интервенция,като и в двата случая се иска
лечението да се извърши в чужбина.Следва да се има предвид и че е уважен
предявеният от майката иск по чл.123,ал.2 от СК и е разрешено на Р.Т. да се
извърши именно хирургично лечение,включващо оперативно отстраняване на ****,без за това да е необходимо съгласието
на бащата.При това положение даденото от съда разрешение и на двамата родители
детето им да пътува многократно извън страната,без съгласието на другия родител
с цел лечението му е невъзможно да се изпълни.Всеки от родителите желае
пътуването на детето в чужбина да е с цел предложеното от него лечение,но именно
това,какво лечение следва да се
приложи,е бил спорният момент по делото,който е решен в полза на
майката.Невъзможно е едновременното прилагане и на двата поддържани от страните
метода на лечение и следователно няма как на детето да бъде разрешено да
пътува и с двамата родители,без
съгласието на другия.След като решението е влязло в сила досежно уважаването на
иска по чл.123,ал.2 от СК и иска по чл.127а,ал.2 от СК,предявен от К.,то уважаването и на насрещния иск по
чл.127а,ал.2 от СК,предявен от ответника да се разреши на Р.Т. да пътува
многократно извън пределите на България,придружаван от своя баща Б.Т. и без
съгласието на майката Л.К. с цел прилагане на фотодинамична терапия би
обезсмислило изпълнението на останалата част от решението-разрешаването на Р.да
се извърши хирургично лечение без съгласието на бащата и разрешаването на
детето да пътува многократно извън страната,придружавано от майката и без съгласието
на бащата.Още повече,че пред въззивната инстанция се представиха писмени
доказателства,от които е видно,че ответникът препятства изпълнението на решението в частта му,която е влязла в
законна сила.А следва да се отчетат и интересите на детето с оглед събраните по делото доказателства относно
здравословното му състояние,които налагат спешното изпълнение на решението в
необжалваната му част,касаеща
хирургичното лечение.
Ето защо,предвид горното,решението на ПдРС
в атакуваната му с въззивната жалба част следва да се отмени съобразно
изложените по-горе мотиви.
Разноски не са претендират от
въззиваемите и не се присъждат.
По изложените съображения Пловдивският
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 4221/06.12.18г.на ПдРС,1 бр.с.,постановено по гр.д.№ 16704/17г. в частта му,с която е разрешено на Р.Б.Т.,ЕГН **********,роден на ****г.да пътува многократно извън пределите на Република
България,придружаван от своя баща Б.М.Т.,ЕГН **********,без съгласието на майката Л.А.К.,ЕГН **********.
В останалата му част решението е влязло
в законна сила.
Решението на основание чл.280,ал.3,т.2
от ГПК е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: