Решение по дело №683/2021 на Административен съд - Стара Загора

          

Р Е Ш Е Н И Е   № 206

 

16.05.2022 г., гр. Стара Загора

 

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Административен съд- Стара Загора, в открито съдебно заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                          

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

 

 

при секретаря Албена Ангелова

изслуша докладваното от съдия КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №683 по описа на съда за 2021 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 и ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Д.П.П., с постоянен адрес ***, чрез адвокат Н.А. *** против Заповед №21-1228-000760 от 04.11.2021 г. /поради допусната техническа грешка погрешно изписана, като Заповед №21-********** от 04.11.2021 г./ издадена от Началник Група към ОД на МВР –Стара Загора, сектор „Пътна полиция“-Стара Загора, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП на жалбоподателката е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - „прекратяване на регистрация на ППС“ за срок от шест месеца, считано от 04.11.2021 г.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт по съображения за постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Жалбоподателката оспорва като невярна описаната в заповедта фактическа обстановка и съответно, като неправилен и необоснован формираният от административния орган извод, че като собственик на МПС е предоставила собствения си автомобил да бъде управляван от неправоспособен водач. Същевременно се подлага на съмнение и обстоятелството дали към момента на съставяне на акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ на водача Д. В. Г., същият е изтърпявал все още определеното му по съдебен ред наказание „лишаване от право да управлява МПС“. По подробно изложени в жалбата съображения е направено искане за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна.   

Жалбоподателката, редовно и своевременно призована в съдебно заседание, не се явява представлява се от адвокат А., който поддържа изцяло изложените в депозираната пред съда жалба доводи, като отправя и искане за присъждане на сторените по делото разноски. 

Ответникът – началник Група към ОД на МВР –Стара Загора, сектор „Пътна полиция“-Стара Загора, редовно призован в съдебно заседание не се явява, не изпраща представител, не взема становище по основателността на жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заповед №21-1228-000760 от 04.11.2021 г., издадена от началник Група към ОД на МВР –Стара Загора, сектор „Пътна полиция“-Стара Загора /л. 21/ на жалбоподателката Д.П.П. била наложена ПАМ – „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца”, считано от 04.11.2021 г. Заповедта била издадена на основание и чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. Като фактическо основание за издаване й се излага констатираното в АУАН серия GА №478939 от 04.11.2021 г. /л. 23/, съставен против Д. В. Г., съгласно което на 04.11.2021 г. в 21,00 часа, в гр. Гълъбово, по ул. „Тунджа“, в посока юг до кръстовището с ул. „д-р Ж.“ Г. управлявал лек автомобил рег. ХХХХ, собственост на Д.П.П. без свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/. В заповедта за налагане на ПАМ било отбелязано, че СУМПС било „отнето по съдебен ред“. Същевременно в АУАН било посочено, че водачът на МПС бил лишен от право да управлява МПС със съдебен акт. При извършената проверка не бил представен и контролен талон към СУМПС. Водачът бил изпробван за употреба на алкохол с съответното техническо средство, като същото отчело 0‰ алкохол.

Чрез съставения АУАН, серия GА №478939 от 04.11.2021 г. на основание чл.  172, ал. 4 от ЗДвП, във връзка с чл. 171, т. 2а, б. „а“ и чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП били иззети свидетелство за регистрация на моторно превозно средство /СРМПС/ №*********, както и два броя регистрационни табели с ХХХХ. Във връчения акт било посочено, че нарушителят няма възражения. Извършеното от Г. нарушение било определено като такова по смисъла на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП – управление на МПС от водач, който е лишен от това си право по съдебен или административен ред. Въз основа на АУАН било издадено и НП №21-1228-003612 от 12.11.2021 г. от Началник Група към ОД на МВР –Стара Загора, сектор „Пътна полиция“-Стара Загора /л. 32/, с което на Д. Г., за нарушение на чл. 150а, ал. 1  от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 била наложена глоба в размер на 200.00 лв. В обстоятелствената част от НП било отбелязано, че нарушителят бил лишен от право да управлява МПС със съдебен акт – Определение №56 по НОХД №282/27.12.2018 г. за срок от 8 месеца /18.08.2018 г. – 18.04.2019 г./, което наказание било изтърпяно. Водачът не бил представил удостоверение за психологическа годност и не се бил явил за връщане на отнетото СУМПС.

С оспорената понастоящем заповед №21-1228-000760 от 04.11.2021 г., с която била наложена и процесната ПАМ, били отнети свидетелство за регистрация на МПС №*********, както и два броя регистрационни табели с ХХХХ. Видно от допълнително представените от страна на ответника доказателства по делото, ЗПАМ била връчена на Д.П.П. на 05.04.2022 г., като жалбата срещу нея била депозирана в деловодството на съда на 19.11.2021 г.

По делото се прилагат още справки за извършените нарушения по ЗДвП, както за жалбоподателката, така и за Д. Г.. Видно от съдържанието на последната, СУМПС №********* на Г. било отнето на 18.08.2018 г. въз основа на АУАН №Д 479921 от 18.08.2018 г., като към настоящия момент същото не било върнато на водача. Представена и приета като доказателство по делото е и справка за собственост на МПС. По делото е приложен заверен препис на протокол от 27.12.2018 г. по НОХД №282/2018 г., по описа на РС – Гълъбово. Видно от определение №56 от 27.12.2018 г., постановено по въпросното дело, съдът одобрил постигнатото между страните споразумение, като с осъдителния си диспозитив на основание чл. 343г, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НПК лишил подсъдимия Д. В. Г. от право да управлява МПС за срок от 8 месеца. От страна на ответника по делото се представя и заповед №18-1204-002066 от 20.08.2018 г., издадена от Началник Група към ОД на МВР –София, сектор „Пътна полиция“- ОД на МВР – София, с която във връзка с АУАН №Д 479921 от 18.08.2018 г. на Г. била наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „Б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС №********* до решаването на въпроса за отговорността на водача, но не за повече от 18 месеца. По делото се предоставя заявление на Г. с УРИ 122800-29808 от 08.11.2021 г., чрез което се отправя искане до началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора за връщане на отнетото СУМПС. Към заявлението се прилага протокол от 21.07.2020 г. по НОХД №282, по описа на РС Ихтиман за 2020 г.

По делото Съдът разпита като свидетел З. Я. Р. – близка и позната на жалбоподателката. Р. заявява, че познавала Д. Г., който бил баща на децата на Д.П., като твърди, че към началото на месец ноември двамата били вече фактически разделени. Потвърждава, че П. притежавала МПС – марка „БМВ“ и че била забранила на Г. да го управлява, и в тази връзка Р. не го била виждала с автомобила. Същевременно свидетелката твърди, че знаела от жалбоподателката, че във въпросния ден /подразбира се 04.11.2021 г./  Г. взел автомобила на П. тъй като самата П. го видяла по време на полицейската проверка, а освен това и по този повод по-късно била посетила и полицията. Жалбоподателката, споделила на Р., че била учудена откъде Г. се бил сдобил с ключ за колата, при все, че тя не му била давала такъв, още повече, че след раздялата им бравата на входната врата на апартамента, в който се намирали ключовете, била сменена и де факто Г. не би трябвало да има достъп до жилището, съответно и до ключовете. Свидетелката подробно описва мястото, на което П. живеела с децата си, както и обичайното местодомуване на автомобила – паркомясто пред блока, в който се намира жилището. 

При така установеното от фактическа страна, от правна Съдът приема следното:

По допустимостта – жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице, против годен за съдебен контрол административен акт. Съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения за това срок, доколкото, независимо, че ЗПАМ №21-1228-000760 от 04.11.2021 г. е връчена на 05.04.2022 г., същата е изпратена до съда, чрез лицензиран пощенски оператор на 18.11.2021 г. /четвъртък/, като очевидно към тази датата жалбоподателката е била запозната с постановения административен акт, т. е. могла е да организира ефективно защитата си. В случая несвоевременното /по-късно/ връчване на ЗПАМ не влияе по такъв неблагоприятен начин на процесуалните права на П., който да отрече допустимостта на подадената от нея жалба. Същата е подадена и пред местно компетентния административен съд, против годен за съдебен контрол административен акт, като липсват други основания по смисъла на чл. 159 от АПК.

Разгледана по съществото си, Съдът я намира за основателна по следните съображения:

На основание чл. 168, ал. 1 от АПК, Съдът дължи служебно да осъществи цялостен контрол за законосъобразността на жаления индивидуален административен акт.

Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от ЗАНН. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл.2, ал. 1 от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на съответната норма, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН имат доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявление, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл. 193, ал. 1, изречение първо във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя.

 Процесната заповед №21-1228-000760 от 04.11.2021 г.  има за свой издател орган, който доказва, че е материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, според който принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. ”а”, т. 6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото се представя и се прие като доказателства заповед №349з-723 от 06.03.2018 г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание чл. 43, ал. 4 във връзка с ал. 3, т. 1 от ЗМВР, във връзка с чл. 165 и чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи /също се представя по делото/, се  оправомощават определени длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора с правото да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП /вкл. И по чл.171, т. 2а от ЗДвП/, сред които се сочат и началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора.

          Оспорената заповед се обективира в писмена форма, съдържа всички законово изискуеми реквизити. Сочат се релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материално-правната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а” от ЗДвП на собственика, чието моторно превозно средство се управлява от лице, не притежаващо към момента на извършване на полицейската проверка свидетелство за управление, т.е. е неправоспособен водач. В заповедта не се отразява конкретно коя от хипотезите на разпоредбата на чл. 171, т.2а, б. „а“ се  възприема като материал-ноправно основание за налагането на принудителната административна мярка. Доколкото обаче в изложените от административния орган мотиви се съдържа подробно описание на фактическата обстановка, свързана с установеното управление на МПС, собственост на лице, различно от водача на същото МПС и доколкото в тази връзка недвусмислено се описва в какво се изразява основанието за налагане на ПАМ – управление на МПС от водач, който не е собственик и същевременно не притежава СУМПС, поради това, че същото е отнето по съдебен ред, то не остава никакво съмнение, че правното основание за налагане на ПАМ е това по чл. чл. 171, т.2а, б. „а“, предложение последно от ЗДвП. 

В диспозитива на обжалвания административен акт МПС се индивидуализира с конкретни номера и с други документи, касаещи именно него /в случая- номер на СРМПС и два броя регистрационни табели с изписани номера/, поради което следва да се приема, че обхватът на действие на ПАМ е безспорен, както по отношение на ППС-то, така и по отношение на неговия собственик.

Съдът не споделя становището на жалбоподателя, че било възможно към момента на извършване на полицейската проверка, респективно съставянето на АУАН, Д. Г. да притежавал валидно СУМПС. Видно от представените по делото доказателства, в действителност с влязло в сила определение №56 от 27.12.2018 г. по НОХД №282/2018 г. по описа на РС – Гълъбово, с което е одобрено споразумение по смисъла на чл. 381 и сл. от НПК, на основание чл. 343г, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НПК Г. е лишен от правото да управлява МПС за срок от 8 месеца. Независимо от неправилно възприетото в НП №21-1228-003612 от 12.11.2021 г., че срокът на наказанието е от 18.08.2018 г. до 18.04.2019 г., респективно и независимо, че същият срок в крайна сметка е изтекъл, то в действителност към момента на съставяне на АУАН водачът поради не предприемане на необходимите действия да възстанови своята правоспособност, като изпълни законовите изисквания, за да му се върне СУМПС, той де факто управлява МПС без наличието на необходимия официален удостоверителен документ. Безспорно е, че управлението на моторно превозно средство от лице, изтърпяло лишаването от това право по съдебен ред, но непредприело необходимите действия да си вземе СУМПС, на практика съставлава именно управление на МПС без свидетелство, тъй като формално водачът няма в свое владение удостоверителния документ, тъй като такъв не му е върнат с надлежно отбелязване по съответния ред. В Наредба №I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина има предвиден специален ред при връщане на отнето СУМПС, за който няма данни да е проведен. Тъй като в случая Г., чрез своите действия сам се лишава от притежаването на СУМПС, тъй като не взема мерки след изтичане на срока на наложеното му наказание да поиска връщане на СУМПС по съответния ред, то следва да се приеме, че лицето към момента на проверката управлявало МПС – собственост на друго лице, при липса на съответния документ, което е основание за  прилагане на процесната ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП на собственика на МПС-то – Д.П..

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения  административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици. Както вече се посочва, по дефиницията на чл. 22 от ЗАНН, ПАМ се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон /чл.23 от ЗАНН/. В случая ЗПАМ №21-1228-000760 от 04.11.2021 г., е издадена на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство” на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК,  както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година, като именно последната хипотеза е и конкретното ангажираното от административния орган правно основание за издаване на ЗПАМ. Приложената на Д.П. с обжалвания административен акт ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а”, предложение посл. от ЗДвП от фактическа страна се основава на констатираното в АУАН серия GА №478939 от 04.11.2021 г. съставен против Д. В. Г., а именно: управление на МПС, собственост на жалбоподателката Д.П. без наличието на СУМПС, което де факто е отнето поради наложеното по съдебен ред наказание „лишаване от право да управлява МПС“.

По делото не се спори, а и се потвърждава от представените от ответника  доказателства, че въпросното МПС с рег. ХХХХ и валидно свидетелство за регистрация №********* от 26.02.2021 г., управлявано от неправоспособен водач и респ. обект на приложената с оспорената заповед ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а”, предложение посл.  от ЗДвП, е собственост на Д.П.П.. Съдът кредитира показанията на разпитаната свидетелка, че жалбоподателката П. по никакъв начин доброволно не е предоставяла МПС си за ползване от Г., нито е разрешавала управлението на автомобила от него, нито е имала знание за това управление на процесната дата, а разбира за това едва, след като става свидетел на полицейската проверка.

            Принудителните административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание се явява наложената с обжалваната заповед мярка по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП/, съставляват инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Като форма на държавна принуда те представляват репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, като налагат неблагоприятни последици на адресата, с цел постигане на определен правен резултат. Законът регламентира прилагането на ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП при управление на пътно превозно средство от лице, не притежаващо свидетелство за управление /неправоспособен водач/, като законодателното решение за налагане на ПАМ на собственика на ППС, чието превозно средство се управлява от лице, не притежаващо СУМПС съответно от неправоспособен водач /в хипотезата на чл. 171, т.2а, б. „а”, предл. последно от ЗДвП/, се свързва с неправомерно поведение на собственика на ППС за това, че предоставя, преотстъпва, разрешава, допуска и т.н управлението на притежавания от него автомобил от неправоспособен водач. В случая обаче от доказателствата по делото по несъмнен начин се установява, че собственикът на МПС – Д.П. по никакъв начин, с никакви действия или бездействия, не предизвика противоправния резултат – управлението на притежавания от него автомобил от неправоспособен водач. Собственикът на МПС, нито е знаел, нито е могъл да знае или да предположи, нито е допускал или е бил длъжен да допусне, че Д. Г. ще вземе и ще ползва автомобила на Петрола и да го управлява, въпреки че не е правоспособен водач. Следователно, управлението на МПС с рег. ХХХХ от лице, непритежаващо СУМПС, не се свързва с каквото и да е неправомерно поведение на собственика на това МПС, а е изцяло резултат от действията на неправоспособния водач, който без знанието и съответно без съгласието на собственика на автомобила, управлявал същия. Предвид така установените по делото факти, Съдът намира, че необосновано от гл. т. на доказателствата и неправилно от гл. т. на закона, административният орган приел, че Д.П.П. допуска собствения й лек автомобил да бъде управляван от неправоспособния водач Д. В. Г., като основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а” предложение посл. от ЗДвП по отношение на П., в качеството й на собственик, чието превозно средство е управлявано от неправоспособен водач. 

            Разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал.5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерността, че административните органи трябва да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. В случая, освен че прилагането на оспорената ПАМ се явява необосновано, още по-малко се доказва необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона цел, мярката не се основава на действия /бездействия/ на Д.П., сочещи на съпричастност на собственика на автомобила към установения противоправен резултат – управление на МПС от неправоспособен водач. Поради което налагайки на Д.П. с обжалваната заповед въпросната ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, ответникът допуска нарушение на принципа на съразмерността по чл. 6 от АПК.

            Доколкото жалбоподателката не е уведомявана за образуваното производство за прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а” от ЗДвП, нито преди издаването на заповедта органът изяснява в пълнота всички факти и обстоятелства от значение за случая, които еднозначно сочат, че собственикът на МПС нито допуска, нито знае, още по-малко съзнателно разрешава/предоставя притежавания от него автомобил за ползване и управление от неправоспособен водач, е налице и допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, в частност на императива на императива на чл.35 от АПК. Нарушението се явява съществено, тъй като първо, нормата е с императивен характер, и второ, защото така допуснатите процесуални нарушения водят до фактическа, правна и доказателствена необоснованост на направения от правоприлагащия административен орган краен извод за наличие на предпоставки за ангажиране на хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. „а”, предложение последно от ЗДвП спрямо Д.П.П.

            Ето защо жалбата се  явява основателна. Оспорената заповед като постановена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона и при неспазване на регламентираното като основен принцип изискване за съразмерност по чл. 6 от АПК, следва да бъде отменена,.

С оглед крайния правен изход на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати направените и своевременно поискани от жалбоподателя  разноски, които се доказват в размер на 10.00 лева, заплатена ДТ  и 200.00 лева, заплатено възнаграждение за един адвокат.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Административен съд, гр. Стара Загора.

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалбата на Д.П.П. ***-1228-000760 от 04.11.2021 г. издадена от Началник Група към ОД на МВР –Стара Загора, сектор „Пътна полиция“-Стара Загора.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Стара Загора да заплати на Д.П.П., ЕГН ********** с адрес *** разноски по делото в размер на 210.00 лв. /двеста и десет лева/.

 

Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 172, ал. 5, изр. второ от ЗДвП.

 

 

 

Административен съдия :