ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1097
гр. Бургас , 13.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501332 по описа за 2021 година
Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.274, вр.чл.413, ал.2
ГПК и е образувано е по частната жалба на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК
*********, против разпореждане № 3204 от 30.06.2021 г. по ч.гр.д.1488/2021 г. по описа на
Районен съд Бургас, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист срещу
длъжника Н. А. Д. от ***, за следните вземания по договор за паричен заем №
117083/16.02.2016 г., сключен по реда на ЗПФУР с „Ай Ти Еф Груп“ АД – 170,29 лв –
договорна (възнаградителна) лихва за периода 17.06.2016 г. - 10.02.2017 г.
Твърди се, че са неправилни изводите на съда, че клаузите на договора,
регламентиращи договорната лихва, са в противоречие с добрите нрави. Излагат се
оплаквания, че съдът не е обосновал защо смята, че посочените разпоредби са
неравноправни. Твърди се, че договорената между страните по кредита годишна лихва за
ползване на кредита /възнаградителна, договорна лихва/, е в размер на 41%; тя е компонент
от годишния процент на разходите /ГПР/, който пък не надвишава въведения в чл.19, ал.4
ЗПК императивен лимит на възнаграждението на кредитора. Сочи се, че Законът за
потребителския кредит и Законът за защита на потребителите, приети след транспониране в
българското законодателство на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48/ЕО, и по-
конкретно чл.19 ЗПК, целят постигане на справедлив баланс между интересите на
потребителите на „бързи“, небанкови кредити, изолирани от банковите услуги поради ниска
кредитоспособност, и на професионалните заемодатели, опериращи на този рисков пазар,
понасящи загуби от неплатежоспособност на висок брой свои клиенти. Сочи се, че за да
защити потребителя и да се избегне неоснователно обогатяване на финансовите институции,
предоставящи потребителски кредити, законодателят е предвидил лихвеният процент по
предоставените кредити да е компонента, включена в ГПР и е определил максимален размер
1
на ГПР – да не надвишава пет пъти размера на законната лихва, което към момента е 50%.
Посочва се, че определеният в случая размер на ГПР – 49,66% е в рамките на определения в
чл.19, ал.4 ЗПК максимален размер на ГПР, поради което клаузата, определяща размера на
възнаградителната лихва по процесния договор, не е нищожна на основание чл.19, ал.5 ЗПК.
Цитира се съдебна практика. На последно място се твърди, че договорът не съдържа
неравноправни и/или нищожни клаузи, поради което претенцията за възнаградителна лихва
е основателна.
Претендира се въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и да
постанови издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираните сума за
възнаградителна лихва и за съдебни разноски за заповедното и за настоящото производство.
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ
на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.
Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за основателна и доказана.
Производството пред Районен съд Бургас е образувано по подаденото заявление
по чл.410 ГПК от частния жалбоподател, срещу длъжника Н. А. Д. от ***, за следните
вземания по договор за паричен заем № 117083/16.02.2016 г., сключен със „Ай Ти Еф Груп“
ООД: 1119,47 лв – главница; 170,29 лв – договорна (възнаградителна) лихва за периода
17.06.2016 г. - 10.02.2017 г., 154,71 лв – обезщетение за забава за периода от 18.06.2016 г. до
датата на подаване на заявлението в съда, и съдебни разноски.
Посочено е, че вземанията на заявителя произтичат от Договор за паричен заем №
117083, сключен на 16.02.2016 г. между „Ай Ти Еф Груп“ ООД и длъжника Д., което
вземане е прехвърлено от „Ай Ти Еф Груп“ ООД на заявителя – частен жалбоподател с
Приложение № 1 от 19.07.2019 г. към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от
19.07.2019 г.
Изложени са твърдения за сключен между цедента „Ай Ти Еф Груп“ ООД и
длъжника Договор за паричен заем за сумата от 1 500 лв, срещу задължението на длъжника
като кредитополучател да върне заема на 12 бр. равни месечни погасителни вноски, всяка от
които – по 154,47 лв, съгласно Погасителен план. Посочено е, че страните са се договорили
за заплащане и на договорна лихва в размер на 353,64 лв, при което общата стойност на
плащанията по заема е 1853,64 лв, платима на 12 равни месечни вноски Изложени са
твърдения, че крайният срок на погасяване на заема е бил 10.02.2017 г., като договорът не е
обявяван за предсрочно изискуем. Поради неизпълнение от длъжника на задължението му
да заплаща погасителните вноски, кредиторът му е начислил обезщетение за забава в размер
на 154,71 лв.
Към заявлението са приложени Договор за паричен заем № 117083/16.02.2016 г.,
сключен между „Ай Ти Еф Груп“ ООД и длъжника Д., от който е видно, че дружеството е
2
предоставило на длъжника заем в размер на 1 500 лв при договорена лихва в размер на
41,08% и ГПК в размер на 49,66%, който заем е платим на договорени 12 равни погасителни
месечни вноски – по 154,47 лв всяка.
По заявлението е издадена Заповед № 403/01.04.2021 г., за следните суми:
1 119,47 лв - главница; законна лихва върху главницата от 1 119,47 лв, считано от датата на
подаване на заявлението, 154,71 лв – обезщетение за забавено плащане за периода от
18.06.2016 г. до 28.02.2021 г., без времето от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. и 75,48 лв –
съдебни разноски съразмерно с уважената част от заявлението /25,48 лв – за държавна такса
и 50 лв за юрисконсултско възнаграждение/.
С обжалваното разпореждане е отхвърлено заявлението за сумата от 170,29 лв –
възнаградителна договорна лихва за периода от 17.06.2016 г. до 10.02.2017 г.
Първоинстанционният съд е приел, че „искането е в противоречие с добрите нрави – чл.411,
ал.2, т.2 ГПК, вр.чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД /основание за нищожност, различно от това по
чл.19, ал.5 ЗПК/ - уговореният ГЛП от 41% надвишава значително трикратния размер на
законната лихва и клаузата за такава се явява нищожна“.
Настоящият състав не споделя извода на първоинстанционния съд, че е налице
нищожност на клаузата в процесния договор за потребителския кредит, посочваща размера
на годишния лихвен процент поради противоречие с добрите нрави.
На първо място, по делото е представен погасителен план, който, според
настоящия състав, отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, тъй като съдържа
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски.
Както се посочи по-горе, уговореният между страните по процесния договор за
заем годишен лихвен процент, е 41,00%, при законна лихва в размер на 10% към датата на
подписване на договора.
Няма нормативно ограничение при договарянето на размера на договорната
лихва. Вярно е, че съдебната практика в редица решения на съдилищата приема, че ако
договорната лихва надвишава трикратно размера на законната лихва, то е налице
неравноправие. В настоящия случай е видно, че надвишението не е значително, а и следва
да се зачита свободата на договаряне между страните. Въззивникът е бил уведомен за
размера на възнаградителната лихва, който ясно е записан в договора, и се е съгласил с него.
Налице е нормативно ограничение за размера на годишния процент на разходите. Съгласно
чл.19, ал.4 от ЗЗП ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. в настоящия случай ГПР (49,66%) не
надвишава максимално допустимата стойност (50%), поради което не може да се приеме, че
клаузата в договора, определяща възнаградителната лихва е неравноправна и
3
противоречаща на добрите нрави.
По изложените съображения съдът намира, че длъжникът Д. дължи заплащане на
уговорените и начислени суми за възнаградителна лихва.
Поради несъвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното
определение следва да бъде отменено и вместо това следва да се постанови издаване на
заповед за изпълнение за сумата 170,29 лв – възнаградителна договорна лихва.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя се следват разноски за настоящата
инстанция в размер общо на 65 лв (15 лв за заплатена държавна такса за частната жалба и 50
лв – юрисконсултско възнаграждение).
По така изложените съображения, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 3204 от 01.04.2021 г. по ч.гр.д.1488/2021 г. по описа
на Районен съд Бургас, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение в полза на "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД с ЕИК *********, против длъжника Н. А. Д. с ЕГН ********** от ***, за
следните вземания по договор за паричен заем № 117083/16.02.2016 г., сключен със „Ай Ти
Еф Груп“ ООД: 170,29 лв – договорна (възнаградителна) лихва за периода от 17.06.2016 г.
до 10.02.2017 г., както и за сумата от 65, 00 лв – съдебни разноски за настоящата инстанция,
от които 15 лв за държавна такса за частна жалба и 50 лв за юрисконсултско
възнаграждение.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4