№ 30029
гр. София, 24.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20241110107771 по описа за 2024 година
С искова молба ищецът В. В. В. е предявила против Р. М. П. положителни
установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД, вр.
чл. 228 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата в общ размер от 3567.06 лева, от която: сумата от 1200 лева,
представляваща вземане за неиздължен наем по Договор за наем на недвижим имот от
23.11.2022 г. за два месеца, сумата от 1102.33 лева – стойност на ползвана
електрическа енергия за времето на престоя в имота, сумата от 38.44 лева – такса за
възстановяване на снабдяването с електрическа енергия в имота, сумата от 96.87 лева
– стойност на ползвана вода за времето на престоя в имота, сумата от 674.39 лева –
стойност на ползвана топлинна енергия по прогнозен отчет за времето на престоя в
имота, иск с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 92 ЗЗД сумата от 900 лева-
неустойка по договор за наем на имот за липсата на плащане на наемната цена в срок,
иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата от 260 лв., претендирана като
обезщетение за стойност на услуга по смяна на патрон/брава с нови ключове, ведно
със законна лихва върху главните вземания за период от 10.03.2023 г. до изплащане на
вземането, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 7.93 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 20.02.2023 г. до 27.02.2023 г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 29.03.2023 г. по ч.гр.д.
№12857/2023г. по описа на СРС, 27 състав.
Ищецът твърди, че на основание сключен договор за наем на недвижим имот от
23.11.2022 г., по който предоставил на ответника за временно и възмездно ползване
недвижим имот, находящ се на адрес: ***********, с площ от около 90 кв.м., срещу
задължение за заплащане на наем в размер на 600 лева, платим в срок до 22-ро число
от текущия месец, съобразно клаузата на чл. 2, ал. 1 от договора за наем. Ответникът
не заплатил месечен наем за два поредни месеца в общ размер на 1200 лева, въпреки
че продължил да ползва имота. Между страните била постигната уговорка в чл. 2, ал.
4 от договора, че при неплащане на наеманата цена на имота се дължала неустойка в
размер на 3% от дължимата сума за всеки просрочен ден, като поради незаплащането в
срок на дължимия наем на ищеца се дължала неустойка в размер на 900 лева. Твърди,
че за времето, в което имотът бил обитаван, ответникът е следвало редовно да заплаща
текущите консумативи за ток, вода и парно, които задължения последният не
1
изпълнил, като били непогасени задължения към ************ за сумата от 1102.33
лева, ведно с таксата за възстановяване на електрозахранването на имота в размер на
38.44 лева, задълженията към ********** били в размер на 96.87 лева, както и не била
заплатена сумата от 674.39 лева към **********. Поддържа, че при освобождаване на
имота наемателят имал задължението да предаде на ищеца владението на имота по
смисъла на чл. 4, ал. 10 от договора, за което да бъде съставен приемо-предавателен
протокол, и да върне ключовете на наемодателя, които задължения също не били
изпълнени от страна на ответника, като това наложило ищецът да смени ключалката
на вратата, за което сторил разход в размер на сумата от 260 лева. От посочените
задължения на ответника била приспадната сумата от 1000 лева, съставляваща
заплатен на наемодателя депозит при сключването на договора. Поддържа, че
съобразно поетите договорни задължения процесните вземания следвало да бъдат
заплатени от ответника. Моли за уважаване на исковете.
Към исковата молба представя 12 бр. писмени доказателства. Моли за допускане
събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при
режим на довеждане.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника, в който оспорва предявените
искове като неоснователни. Признава факта, че между страните е съществувало
облигационно отношение по договор за наем от 23.11.2022г., което имало за предмет
предоставяне на ползването на недвижим имот- апартамент 3, находящ се на адрес:
*************. Твърди, че се нанесла в имота на 23.11.2022г., като ищецът уведомила
ответника, че апартаментът е годен за живеене, въпреки че над него се извършваше
ремонт, както и че й съобщила единствено, че покривът на сградата е направен и
остават довършителни ремонти. Твърди, че в началото на м. 12.2022 г. в имота се
появили мокри петна по тавана поради дъждове, като след един обилен дъжд през м.
01.203 г. имотът бил наводнен с вода от около 10-15 см. Вследствие на наводнението
вещи на ответницата били значително увредени и негодни за ползване, част от които:
хладилник „Самсунг“, закупен за 900 лв., диван, закупен за 4800 лв., марокански
килим, закупен за 2800 лв., три броя секции, закупени за 540 лв., пералня „Миле“,
закупена за 2400 лв. Твърди, че знаела, че се ремонтира етажът над наетия имот
поради това, че виждала майстори в сградата, но не знаела, че къщата е без покрив,
който е покрит с найлон, а установила едва след наводнението, че сградата е без
покрив и покривното пространство било покрито с найлони, които сочи, че поради
бурята и вятъра се разместили и водата достигнала до наетия имот. Изтъква, че
условията в имота са били изключително опасни за здравето на ответника поради
влагата в имота и появилия се мухъл, което наложило ответника да започне прием на
лекарства профилактично. Твърди, че след като строителите, извършващи ремонт на
покрива, установили наличието на вреди по вещи на ответника, предложили на
последната да й заплатят обезщетение в размер на 4000 лв., което ответникът приела,
като поради обстоятелството, че строителната компания имала договорно отношение с
ищеца, било постигнато съгласие сумата от 4000 лв. да бъде преведена от
строителната компания по банкова сметка на ищеца. Между ищеца и ответника била
постигната уговорка, след като получи посочената сума, да я предаде на ответника,
което ищеца не сторила. Ответникът твърди, че е разговаряла няколко пъти с
представител на строителите в имота, който я уверил, че е превел сумата от 4000 лв. на
ищеца. Твърди, че не дължи заплащане на претендираната стойност на електрическа
енергия, тъй като към електромера на имота били присъединени проводници,
посредством които строителите ползвали електрическа енергия, като стойността на
ползваната от ответника електрическа енергия не надвишавала сумата от около 20-30
лв. месечно. Посочва, че не успяла да се свърже с ищеца, за да й предаде ключа от
имота, което наложило да остави ключовете на вратата при напускане на имота. Моли
2
за отхвърляне на предявените първоначални искове.
В срока по чл.131 ГПК ответникът предявява насрещен осъдителен иск с правно
основание чл. 230, ал. 2, вр. чл. 88, ал. 1, изр. второ от ЗЗД за сумата от 4000 лв.,
представляваща претърпени имуществени вреди за стойност на собствени на ищеца по
насрещния иск /първоначален ответник/ вещи - хладилник „Самсунг“, диван,
марокански килим, три броя секции и пералня „Миле“, увредени вследствие на
наводнение в наетия по договор за наем от 23.11.2022г. имот - апартамент 3, находящ
се на адрес: *************, ведно със законната лихва от 21.01.2023 г., до окончателно
изплащане. Насрещният иск се обосновава с идентични на изложените в отговора на
исковата молба твърдения.
Прави искане за допускане на съдебно – техническа експертиза по поставени в
отговора на исковата молба задачи, както и за допускане събирането на гласни
доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане и
един свидетел при режим на призоваване.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба, с
който ответникът оспорва насрещния иск като недопустим, при евентуалност - като
неоснователен. Ответникът поддържа, че предявеният насрещен иск спрямо нея е
недопустим, доколкото насрещния иск има за предмет вземане за обезщетение за
вреди, които са признати като такива от трето за спора лице, а именно – строителната
компания, която е извършвала ремонт на покрива на имота на ответника. Оспорва да
са налице законовите предпоставки на непозволеното увреждане. Намира, че
наведените от ищеца по насрещния иск твърдения обосновават извод, че наетият имот
е бил годен за живеене и експлоатация, както и че извършването на строително-
ремонтни дейности не могат да се вменят на ответника, така и че е информирала
ищеца за естеството на ремонта. Навежда възражение за съпричиняване от страна на
ищеца по насрещния иск, като обосновава същото с твърдения, че последната поради
факта, че е продължила да ползва имота в продължение на два месеца, е допринесла за
настъпване на вредите. Поддържа изложеното в сезиращата искова молба, че от страна
на ищеца по насрещния иск е налице неизпълнение на договорни задължения за
заплащане на месечен наем, незаплатени текущи сметки, едно е препятствала е
ответницата да извърши ремонтни дейности с цел отстраняване на възникналите
проблеми, както и не е предала по надлежния за това ред съобразно договора за наем
владението на имота. По изложените съображения поддържа, че е изпълнил
задължението си да предаде имота в годно за ползването му състояние на ищцата,
както и че не дължи заплащане на претендираното обезщетение.
Към отговора на насрещния иск представя 1 бр. писмено доказателство. Моли за
допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама
свидетели при режим на довеждане.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните
по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК:
ИЗГОТВЯ СЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Правна квалификация: предявени са по реда на чл. 422 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЗД, чл. 236,
ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 92 ЗЗД, чл. 233, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и насрещен иск с
правно основание чл. 230, ал. 2, вр. чл. 88, ал. 1, изр. второ от ЗЗД.
2. Разпределение на доказателствената тежест:
Основателността на предявените по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с
правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЗД, съгласно правилото за
разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 ГПК, се обуславя от
3
установяване на фактически състав, който включва следните елементи: валидно
възникнало между страните правоотношение по договор за наем, че помещението е
наето за жилищна нужда, че наемодателят е изпълнил задължението си да предаде
имота в състояние, годно за ползването му за жилищни нужди, съответно ответникът е
приел имота в съответно за ползването състояние, прекратяване действието на
договора и неизпълнение на задължението на наемателя да върне на наемодателя
държането на наетата вещ, както и наличие на договорка, с която страните
предварително са се съгласили какъв ще бъде размерът на дължимото обезщетение за
имуществени вреди.
По иска с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 92 ЗЗД процесуално
задължение на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
допуснато от ответника в качеството му на наемател виновно неизпълнение на
договорни задължения, съществуването на валидни неустоечни съглашения,
предвиждащи дължимост на неустойка в сочените от ищеца размери за забава при
плащанията на наемната цена по вина на ответника, респ. на част от наемната цена,
прекратяване действието на договора и неизпълнение на задължението на наемателя
да върне на наемодателя държането на наетата вещ.
С оглед липсата на твърдения за постигнато между страните съгласие за
извършване на процесните ремонтни работи - стойността на услуга по смяна на
патрон/брава на врата на имота с нови ключове, съдът приема, че е сезиран с предявен
по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно основание иск с правно основание
чл. 233 ЗЗД, като ищецът следва да докаже при условията на пълно и главни
доказване, че ответникът е причинила вреди на имота на ищеца, предмет на наемния
договор, през време на ползването му, съизмерими със стойността на заплатената
услуга за смяна на патрон/брава на врата на имота с нови ключове.
В доказателствена тежест на ответника по тази претенция- наемател, е
установяване факта на плащане на дължимите наемни вноски и консумативни разходи,
както и че е предала имота на наемодателя по надлежния за това начин.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи
съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника по него в забава, както и
размера на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползването на паричните
средства и съизмеряваща се със законната лихва за периода.
Основателността на предявения насрещен иск с правно основание чл. 230, ал. 2,
вр. чл. 88, ал. 1, изр. второ от ЗЗД за заплащане на сумата от 4000 лв. като обезщетение
за вредите от неизпълнение на сключения между страните договор за наем от страна
на наемодателя включва наличието на валидно облигационно правоотношение между
страните, виновно неизпълнение на задълженията на наемодателя по предоставяне за
наем на вещ в състояние, което отговаря на ползването, така и настъпването на вреди,
претърпени от наемателя, които са в причинна връзка с неизпълнението, т.е. в
конкретния случай в тежест на насрещния ищец е да докаже твърденията за силен
обилен дъжд примесен със сняг на 19.01.2023г., вследствие на което и поради липсата
на покрив на наетия имот са повредени вещи на наемателя (хладилник „Самсунг“,
диван, марокански килим, три броя секции и пералня „Миле“), размерът на
увреждането (за което съдът указва по чл.146, ал.2 ГПК, че не се сочат доказателства).
3. Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване:
Обстоятелството, че между страните е съществувало облигационно отношение по
договор за наем от 23.11.2022г. на недвижим имот- апартамент 3, находящ се на адрес:
*************, който бил предоставен от ищеца на ответника за ползване за жилищна
нужда.
4
4. По доказателствените искания:
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба,
насрещния иск и отговора на насрещния иск писмени доказателства, тъй като са
допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор предмет на
делото, а по отношение на доказателствената им стойност - същата ще бъде обсъдена в
крайния съдебен акт.
Искането на ищеца по насрещния иск /първоначален ответник/ за допускане на
съдебно-техническа експертиза следва да се ОТЛОЖИ за първото по делото отрито
съдебно заседание, по което съдът ще се произнесе след изслушване становището на
страните.
Страните са направили искане за събиране на гласни доказателствени средства
чрез разпит на по двама свидетели, което следва да бъде уважено като относимо,
необходимо и допустимо.
5. Друго:
5.1. Следва да се даде възможност на ищеца да уточни размера на исковата
претенция, като посочи конкретно какви суми се включват в общо претендираното
вземане от 3567.06 лв., доколкото посочените в обстоятелствената част на иска суми
надвишават предявения размер, както и посочения размер в заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, така и в издадената заповед по чл. 410 ГПК в производството
по ч.гр.д. № 12857/2023г. по описа на СРС, 27 състав.
5.2. Съдът намира, че направените в отговора на насрещния иск възражения за
недопустимост на исковете са неоснователни. Наличието на пасивна процесуална
легитимация като предпоставка за допустимост на производството се обуславя от
твърденията на ищеца по насрещния иск и спорното право, което се претендира от
него и което предопределя рамките на правния спор. В насрещната искова молба се
съдържат твърдения, че ответникът по насрещния иск дължи на ищеца по иска
обезщетение за вредите от неизпълнение на сключения между страните договор за
наем, поради което именно тя е пасивно легитимирана да участва в производството, а
дали твърденията на ищеца по насрещния иск отговарят на обективната
действителност е въпрос по основателността на претенцията, който следва да се реши
с крайния акт по съществото на спора.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че
ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК Софийски
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 17.10.2024г. от 15:20ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най-късно до първото
по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и
доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ и УКАЗВА на ищеца до приключване на първото по
делото заседание да уточни размера на всяка от претенциите, включена в общо
5
претендираната сума от 3567.06 лв., като УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на
указанията в срок, исковата молба ще бъде върната.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния
спор, предмет на делото.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК всички приложените към исковата
молба, насрещния иск и отговора на насрещния иск писмени доказателства писмени
доказателства.
ОТЛАГА ПРОИЗНАСЯНЕТО по искането на ответника за допускане на съдебно-
техническа експертиза за първото по делото открито съдебно заседание след
изслушване становището на страните.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели на
ищеца при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата, посочени в
исковата молба.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел на
ответника при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата, посочени в
отговора на исковата молба и насрещния иск.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел на
ответника при режим на призоваване- ************* – за установяване на посочените
в отговора на исковата молба и насрещния иск обстоятелства при депозит в размер на
30 лева, вносим по сметка на СРС от ищцата по насрещния иск в едноседмичен срок.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6