РЕШЕНИЕ
Номер 260111 16.04.Година 2021 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Апелативен съд І
търговски състав
На седемнадесети
март през 2021 Година
В открито
заседание в следния състав:
Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
Членове: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
Секретар:
Цветелина Диминова
като разгледа
докладваното от съдия Н. Желязкова
търговско дело № 91 по описа за 2021 година,
за да се произнесе,
намери за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение № 20179 от 13.11.2020г., постановено по т.д. № 44 по описа за 2020г. на Окръжен съд К., в частта, с която e отхвърлен иска, предявен от А.С.М. ЕГН ********** и С.Ш.М. ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес ***, комплекс О., офис 2 против „Т. – .“ ЕООД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление *** за заплащане на сумата от 15 000 лв., подлежаща на връщане част от цената, платена по предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 28.02.2019г. и анекс към него от 01.03.2019г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 22.05.2020г. до окончателното й заплащане.
Решението е обжалвано от А.С.М. ЕГН ********** и С.Ш.М. ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес ***, комплекс О., офис 2, чрез адв. И.Б. с твърдения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт в атакуваната част. Оспорени са изводите на съда, че сумата от 15 000 лв., за плащането на която е съставена разписка от 15.08.2019г., е получена от трето лице, за което не се установява да е съпричастно с ответника търговец. Твърди се, че посочения извод е направен в противоречие с процесуалния закон, тъй като ответникът не е навел подобно възражение, съответно за съда не е съществувало основание за разглеждането му, а първоинстанционния съд като е сторил това е нарушил диспозитивното начало в начало в процеса. Освен това, според жалбоподателя, като е отхвърлил претенцията за заплащане на посочената сума от 15 000 лв., съдът е допуснал нарушение и на материалния закон и конкретно чл. 301 от ТЗ, тъй като в разписката е индивидуализиран имота, предмет на сключения предварителен договор от 28.02.2019г. за покупко – продажба на недвижим имот, като освен подписа на лицето, получило сумата е поставен и печат на дружеството т.е. получилият сумата очевидно е действал от името и за сметка на дружеството, което след узнаването му не е възразило. Най - сетне според жалбоподателите изводът на съда е и необоснован, тъй като от съдържанието на разписката от 15.08.2019г. е очевидно, че сумата е платена именно в изпълнение задълженията на страните по сключения предварителен договор за покупко – продажба, което съпоставено с липсата на оспорване от ответника на представителната власт на лицето получило сумата сочи на налично потвърждаване на действията му съгласно чл. 301 ТЗ и води до еднозначния извод за основателност на иска за заплащане на сумата от 15 000 лв.. Настоява оспорения съдебен акт да бъде отменен в обжалваната част и да бъде постановено решение от въззивния съд, с което иска за заплащане на сумата от 15 000 лв. да бъде уважен. Претендира разноски.
Ответникът – „Т.“ ЕООД, ЕИК.. със седалище и адрес на управление ***, чрез адв. Хр. К. счита жалбата за неоснователна. Оспорва плащането на сумата от 15 000 лв. да е с цел изпълнение задължението на ищците в качеството им на купувачи по сключения между страните предварителен договор.
Обжалвано е и определение № 21035 от 11.01.2021г., постановено по т.д. 44/2020г. по описа на ОС К., като с подадената частна жалба, А.С.М. ЕГН ********** и С.Ш.М. ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес ***, комплекс О., офис 2, чрез адв. И.Б. оспорват обжалвания съдебен акт, с който е оставено без уважение искането за изменение на решението в частта за присъдените им разноски, както и в частта, с която е уважено искането на ответника за присъждане на разноски. Според жалбоподателите съдът не се е произнесъл по претендираните от тях разноски, направени в обезпечителното производство и съставляващи платено възнаграждение за адвокат и неправилно е намалил възнаграждението заплатено от тях за исковото производство, поради прекомерност. Оспорен е извода на съда, че спора не представлява фактическа и правна сложност, освен това е посочено, че договореното и платено възнаграждение за исковото производство включва възнаграждение за осъщественото процесуално представителство и възнаграждение за изготвяне на искова молба, респ. не е прекомерно. По отношение на разноските, присъдени в полза на ответника, съразмерно на отхвърлената част от исковете жалбоподателите са изложили обстоятелства, че неправилно съдът е приел за неоснователен иска за заплащане на сумата от 15 000 лв., поради което и неправилно е присъдил разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. Настояват съдът да отмени определението и да постанови друго такова, с което да присъди разноски в пълен размер на жалбоподателите – ищци.
Съдът, след преценка на данните по делото, намери за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по субективно активно съединени искове, предявени от А.С.М. ЕГН ********** и С.Ш.М. ЕГН ********** против „Т.“ ЕООД, ЕИК . с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 86 ЗЗД. Твърденията в исковата молба се свеждат до следното: ищците, като съпрузи на 28.02.2019г. са сключили с „Т.“ ЕООД предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот, по силата на който ответното дружество е следвало, след като построи да продаде на ищците недвижим имот в многофамилна жилищна страда с търговски партер, предвидена за построяване в УПИ …, кв.70 по ЗРП на ЦГЧ гр. К.. с административен адрес ул. А.. № 7а с идентификатор .. по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К...
Ищците, в качеството им на купувачи твърдят, че са изпълнили своите задължения за заплащане по банков път и в брой на част от цената, за което е съставена разписка, в размер на сумата от 70 000 лв., а ответника не е извършил строителството на сградата в обичайните за това срокове, което направило евентуално закъсняло изпълнение безполезно за ищците, поради което и същите с уведомление от 07.04.2020 г., връчено на ответника на 27.04.2020г., заявили, че прекратяват сключения предварителен договор и предоставили на обещателя – изпълнител седмо дневен срок за връщане на платената сума. Като твърдят, че това не е сторено, настояват съда да постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати сумата от 70 000 лв., представляваща платена по прекратен предварителен договор част от цената, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното й заплащане.
В срока по чл. 376, ал.1 ГПК писмен отговор от ответника не е постъпил. Представляващия дружеството ответник в хода на производство пред първоинстанционния съд е заявил, че оспорва иска до размер от 50 000 лв., която сума твърди, че съставлява платено капаро, съгласно уговореното в чл. 2 от договора и не подлежи на връщане с оглед чл.7 от същия договор.
Няма спор между страните, а това се установява и от приетия като писмено доказателство предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот, че между „Т.“ ЕООД в качеството му на продавач и А. М. М. като купувач на 28.02.2019г. е учредено твърдяното от ищците облигационно правоотношение, по силата на което продавача се е задължил да изгради и прехвърли на купувача право на собственост върху обект от предвидената да се построи, съгласно ПУП, разрешение за строеж и одобрен архитектурен проект многофамилна жилищна сграда с търговски партер в УПИ .. в кв.70 по ЗРП на ЦГЧ гр. К., ул. А..№ 7а, представляващ ПИ с идентификатор .. по кадастрална карта и регистри на гр. К., а именно Апартамент № 16 със застроена площ от 80.71 кв.м. срещу насрещното задължение на купувача да му заплати цена от 60 000 лв. с ДДС.
С Анекс № 1 от 01.03.2019г. страните са се споразумяли продажната цена на обещания имот да бъде коригирана от 60 000 лв. с ДДС на 100 000 лв. с ДДС, като са уговорили и начин на плащане, както следва:
25 000 лв. платими в деня на подписване на договора, която се счита задатък;
15 000 лв. в брой до 28.02.2019г.;
10 000 лв. платими на 01.03.2019г.;
15 000 лв. платима по банков път до 15.03.2019г. и окончателната вноска от 35 000 лв. при изповядване на нотариалната сделка, но не по – късно от 7 дни след получаване на Удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата.
Няма спор, че към датата на сключване на предварителния договор ищците са в граждански брак, което се установява и от представеното удостоверение № 060013 на Община К. – л.31.
Не се спори, че предвидената за построяване сграда не е завършена в груб строеж към 10.07.2020г., което се установява и от приложеното писмо изх. № 94-00-1370-/1/ от 21.07.2020г. на Община К. и от събраните гласни доказателства и конкретно показанията на св. Л.А., които съдът кредитира като преки, непосредствени и незаинтерисовани от изхода на спора. Така, св. А. твърди, че „…сега в момента нищо няма направено, освен бетонно покритие от 4 кв.м….“, въпреки обещанието от ответника, че обещания да бъде продаден на ищците апартамент ще бъде готов до една година.
Видно от представеното преводно нареждане от 28.02.2019г. А.М. е превела на „Т.“ ЕООД сумата от 25 000 лв., а като основание за превода е посочено „вноска за покупка на ап.16“ – л.30.
На 01.03.2019г. е преведена от ищцата в полза на ответното дружество сумата от 10 000 лв. с основание за превода покупка на ап.16, индивидуализиран с административен адрес, видно от приложената операционна бележка – л.31.
На 18.03.2019г. от ищцата е преведена на ответника сумата от 15 000 лв. с посочено основание за превода „вноска за ап.16“ – л.29.
В брой за закупуване на ап. 16 е платена от ищцата сумата от 5 000 лв., която е получена на 16.05.2019г. от управителя на ответника, видно от съставената за това разписка – л.32.
За извършените и удостоверени по посочения начин плащания на суми в общ размер на 55 000 лв. спор между страните не е формиран.
Спорно е извършеното от ищцата на 15.08.2019г. плащане на сумата от 15 000 лв., за което е съставена разписка – л.33. Видно от съдържанието на същата сумата е получена от М.. Б.К., което е удостоверено с положен подпис от лицето и печат на „Т.“ ЕООД и е с предназначение „за закупуване на ап. 16“.
Изводът на първостепенния съд, че извършеното плащане не е получено от продавача по предварителния договор сключен между страните, тъй като е извършено на трето за дружеството лице е направен в противоречие с процесуалните правила, с материалния закон и е необоснован. Възражение от ответника в посочения смисъл не е направено нито в срока по чл. 367 ГПК, нито в хода на първоинстанционното производство, поради което и при съобразяване диспозитивното начало в гражданския процес съдът не е следвало да го разглежда.
Настоящият състав изцяло споделя доводите на жалбоподателя за това, че в конкретния случай приложение намира чл. 301 ТЗ. Вярно е, че получилия сумата от 15 000 лв. М. Б.К. е лице без представителна власт по отношение на дружеството ответник, но същия очевидно е действал от името на търговеца, за което свидетелства съдържанието на съставената разписка, което не е оспорено от ответника – изрично е отразено предназначението на извършеното плащане за закупуване на обещания със сключения с „Т.“ ЕООД недвижим имот. По отношение на извършеното плащане търговеца не се е противопоставил след узнаването му, което е настъпило най – късно с получаване на препис от исковата молба, ведно с приложенията, сред които е и посочената разписка, поради което и следва да се приеме, че е потвърдил действията на действащия без представителна власт. Въз основа на изложеното въззивният съд приема, че с извършеното плащане е погасена част от цената по сключения между страните предварителен договор.
Не се спори, че на 19.08.2020г. т.е. след предявяване на иска ответникът е превел на А.М. сумата от 15 000 лв., а като основание е посочено „върната вноска за покупка на ап.16“.
Въз основа на коментираното до
тук въззивният съдът приема иска за заплащане на сумата от 15 000 лв. за
основателен. Не се установи страните по
предварителния договор за покупко – продажба на недвижим имот и строителство от
28.02.2019г. да са финализирали
проектираните отношения, респ. ответника да е изпълнил поетото задължение за
завършване на строителните работи и прехвърляне на права по отношение на
обещания имот в обичайния за това срок около година от сключване на договора, а
и към настоящия момент. Поведението на ответника следва да се приеме като
виновно неизпълнение, под формата на забавено такова, на поетите от него
задължения по сключения договор, поради което и за изправната страна
възложител - купувач е възникнало правото да развали сключения договор, което е
сторено с изпратеното уведомление, получено от ответника на 27.04.2020г.. Развалянето на договора има обратно действие и по необходимост се свързва с
връщане на полученото по него, като такова получено на отпаднало основание. Следва
да се има предвид, че с връщането на част от платената от ищците цена, а именно
сумата от 15 000 лв. в хода на
процеса, ответникът всъщност не оспорва развалянето на договора, а приема
същото за настъпило и реституира част от даденото по него. Затова и предявеният иск за връщане на
платената по договора част от цената в установения размер от 70 000 лв. е
изцяло основателен и като се отчете превода
на сумата от 15 000 лв. или до размера от 55 000 лв.. Като е отхвърлил иска
за заплащане на 15 000 лв. първостепенния съд е постановил неправилен съдебен
акт, който в отхвърлителната част за посочената сума следва да бъде отменен и да
се постанови удовлетворително за ищеца решение, като се осъди ответника да му
заплати сумата от 15 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.
По постъпилата частна жалба от А.С.М. ЕГН ********** и С.Ш.М. ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес ***, комплекс О., офис 2, чрез адв. И.Б. срещу определение № 21035 от 11.01.2021г., постановено по т.д. 44/2020г. по описа на ОС К., с което е оставено без уважение искането за изменение на решението в частта за присъдените им разноски, както и в частта, с която е уважено искането на ответника за присъждане на разноски съдът взе предвид следното:
Неоснователно е твърдението на ищците, сега жалбоподатели, че съдът не се е произнесъл по искането им за присъждане на всички направени от тях разноски. Първоинстанционният съд е присъдил разноски, съразмерно с уважената на ищците претенция, като е съобразил всички направени от тях разноски, вкл. и тези в производството по обезпечаване на бъдещ иск, но е отчел, че в случая адвокатско възнаграждение се дължи при условията на чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения. Последно коментираната разпоредба има предвид единствено броя на обективно съединените искове, но не и субективно съединените такива, а аргумент в подкрепа на това становище е и разпоредбите на чл. 72 ГПК във вр. с чл. 215 ГПК. В случая се касае за субективно активно съединени искове, при които се дължи общо възнаграждение на процесуалния представител на ищците. В този смисъл е и определение № 37 от 01.02.2021г. на ВКС по ч.гр.д. № 190/2021г. ІV гр.отд., ГК.
Неоснователно е и твърдението на жалбоподателите, че в случая повдигнатия за разрешаване спор се отличава с особена фактическа и правна сложност, противно на приетото от първостепенния съд. Предявени са активно субективно съединени искове за разглеждане на които са проведени три съдебни заседания, на първото от които не е даден ход на делото. Следва да се има предвид и позицията на ответника, който не е подал отговор на исковата молба, а в съдебно заседание са направени постъпки от страните за постигане на спогодба. Всичко изложено до тук, съпоставено с предмета на спора, обосновава извод за това, че същия не се характеризира с особена фактическа и правна сложност.
Неоснователни са и твърденията на жалбоподателите, че съдът не е присъдил отделно уговореното и платено възнаграждение за изготвяне на искова молба, тъй като съгласно чл. 9 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, такова се дължи само, в случай, че не е договорено процесуално представителство. В случаят процесуално представителство е договорено и платеното за него възнаграждение включва и това за изготвяне на искова молба.
Изводът е, че определението в
частта, с която в полза на ответника са присъдени разноски с оглед изхода на
спора пред настоящата инстанция е неправилно и следва да бъде отменено. В
останалата обжалвана част определение № 21035 от 11.01.2021г., постановено по
т.д. 44/2020г. по описа на ОС К. следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора по въззивната жалба на А.С.М. и С.Ш.М. се дължат разноски, които съгласно приложения списък са в размер на 300 лв. държавна такса за въззивната жалба и в размер на по 465 лв., представляващи платено възнаграждение за адвокат от всеки от жалбоподателите. При съобразяване на чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения съдът счита, че на същите следва да се присъди сумата от 765 лв., представляваща сбора от платената държавна такса от 300 лв. и едно възнаграждение за адвокат в размер на 465 лв., тъй като се касае за процесуално представителство по субективно съединени искове, по които се защитава един интерес.
По отношение на разноските, претендирани от жалбоподателите по частната жалба, съдът счете, че такива не се дължат, тъй като частичната основателност на същата е опосредена от изхода на настоящия спор.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20179 от 13.11.2020г., постановено по т.д. №
44/2020г. по описа на ОС К., в частта, с която е отхвърлен предявения от А.С.М.
ЕГН ********** и С.Ш.М. ЕГН ********** против „Т.“ ЕООД, ЕИК .. иск за заплащане на сумата от 15 000
лв., представляваща част от платена цена по предварителен договор за покупко –
продажба на недвижим имот от 28.02.2019г. и анекс от 01.03.2019г. против „Т.“ ЕООД, ЕИК… КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД, ЕИК.. със
седалище и адрес на управление *** да заплати общо на А.С.М. ЕГН ********** и С.Ш.М. ЕГН ********** и
двамата със съдебен адрес ***, комплекс О., офис 2 сума в размер на 15 000
лв., представляваща част от платена цена по предварителен договор за покупко –
продажба на недвижим имот от 28.02.2019г. и анекс от 01.03.2019г., който договор е развален от ищците,
поради виновно неизпъленние от ответника, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 22.05.2020г. до окончателното й
заплащане.
ОТМЕНЯ определение № 21035 от 11.01.2021г., постановено по т.д. 44/2020г. по описа на ОС К. в частта, с която е допълнено решение № 20179 от 13.11.2020г., постановено по т.д. № 44/2020г. по описа на ОС К. и са осъдени А.С.М. ЕГН ********** и С.Ш.М. ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес ***, комплекс О., офис 2 да заплатят на „Т.“ ЕООД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление *** разноски в размер на 563.57 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 21035 от 11.01.2021г., постановено по т.д. 44/2020г. по описа на ОС К. в частта, с която е оставено без уважение искането на А.С.М. ЕГН ********** и С.Ш.М. ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес ***, комплекс О., офис 2 за изменение на решение № 20179 от 13.11.2020г., постановено по т.д. № 44/2020г. по описа на ОС К. в частта за присъдените им разноски.
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление *** да заплати общо на А.С.М. ЕГН ********** и С.Ш.М. ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес ***, комплекс О., офис 2 сума в размер на 765 лв., представляваща направени разноски във въззивното производство по заплащане на държавна такса и възнаграждение за адвокат.
Решението
подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 ГПК пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: