Присъда по дело №32/2023 на Районен съд - Попово

Мотиви по НОХД № 32 по описа за 2023 г. на Поповски районен съд

Подсъдимият Д. М. М. от с.Г. Г., общ.О., е предаден на съд по реда на Глава ХХIV-та от
НПК по обвинение за това, че „на 09.02.2023 г., около 17.00 ч., в с.Г. Г., общ.О., по ул.“***“,
е управлявал моторно превозно средство – тип *** марка „***“ без рег.№, без съответно
свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, с
Наказателно постановление № 22-0321-000396/2022 г. на Началника на РУ П., влязло в сила
на 21.01.2023 г.“ – престъпление по чл.343в, ал.2 НК.
Представителят на Районна прокуратура Търговище, ТО П. в с.з. поддържа обвинението
като безспорно доказано. Пледира за налагане на наказание лишаване от свобода към
специалния минимум изтърпяването на което бъде отложено по реда на чл.66 НК, и глоба.
Подсъдимият М. се явява в с.з., дава обяснения, в които признава вината си, разкайва се
за стореното и моли за минимално наказание.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, прие за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият Д. М. М. живеел в с.Г.Г., общ.О., бил с основно образование, учел задочно
в IX-ти клас в ПГТЛП гр.П.. С опр.№ 207/ 02.12.2020 г. за одобряване на споразумение по
нохд № 274/2020 г. на ПпРС, за извършено престъпление по чл.354а,ал.3,т.1, вр. с чл.63 НК
му било наложено наказание пробация със съответни пробационни мерки. Определението
влязло в сила на 02.12.2020 г. като видно от направеното отбелязване /л.11/ наказанието
било изтърпяно на 16.06.2021 г.
Подсъдимият М. никога не бил придобивал правоспособност по смисъла на чл.150 от
ЗДвП /справка за нарушител л.8/, но въпреки това си позволявал да управлява МПС. С
ясното съзнание, че няма право да управлява МПС, пренебрегвайки всички законови норми,
на 13.06.2022 г., в с.Г. Г., общ.О., подсъдимият управлявал л.а.“Фолксваген Голф“ с рег.№ ,
когато при извършена полицейска проверка била констатирана липсата на правоспособност.
Съставен бил АУАН, а впоследствие издадено и НП № 22-0321-000396/27.06.2022 г. на
Началника на РУ П. /приложено л.7/, с което му било наложено административно наказание
глоба на осн.чл.177,ал.1,т.2,пр.1 от ЗДвП за констатираното нарушението по чл.150 ЗДвП –
наказание, което с оглед възрастта на нарушителя било заменено с обществено порицание.
Издаденото НП било връчено на лично нарушителя на 06.01.2023 г., не било обжалвано в
законоустановеният срок и по реда, предвиден в ЗАНН, при което влязло в законна сила на
21.01.2023 г., съгласно чл. 64, б.”б” ЗАНН. Административното наказание наложено с
влязлото в сила НП не изпълнило целите по чл.12 ЗАНН; не оказало нужното възпитателно
въздействие върху него, понеже продължил да управлява МПС без да е правоспособен
водач.
На 09.02.2023 г. полицейските служители – свидетелите Р. и Г., се намирали в района на
с.Голямо Г., общ.О., когато при навлизане в селото, около 17.00 ч. забелязали движещо се
пред тях МПС – тип ***, което било без регистрационен номер, като освен водача, имало и
пътник зад него. Свидетелите тръгнали след ***-то и малко по-късно го спрели за проверка,
при която било установено, че се касае за ***, китайска марка „***“, на което нямало
поставени регистрационни табели и № на рама. При така установеното от фактическа страна
започнало БП против подсъдимия за престъпление по чл.343в,ал.2 от НК.
Така възприетата фактическа обстановка се установява и подкрепя по неоспорим начин
от събраните в с.з. доказателства посредством приложените по БП № 42/2023 г. по описа на
РУ П. писмени доказателствени средства - свидетелство за съдимост; справка за нарушител;
АУАН; НП; както от показанията на разпитаните в с.з. свидетели С. Р. и Х. Г., на които
1

съдът даде вяра като прие, че са непротиворечиви и подкрепят изцяло установеното в хода
на съдебното следствие досежно извършеното деяние. Същото важи и за обясненията на
самия подсъдим в с.з., на които съдът при съобразяване с нормите на чл.14 и чл. 107,ал.5 от
НПК даде вяра, като прие че са напълно достоверни и кореспондиращи с установените
фактически положения. От цялостният анализ на доказателствата съдът направи
несъмнения и безспорен правен извод, че именно подсъдимият е извършител на
инкриминираното в обвинителния акт престъпно деяние, за което следва да се ангажира
наказателната му отговорност.
При така установената фактическа обстановка и след анализ на приобщения по делото
доказателствен материал съдът прие за доказано по несъмнен и убедителен начин, че
подсъдимия М. е осъществил състава на престъплението по чл.343в,ал.2 от НК, като на
09.02.2023 г., около 17.00 ч., в с.Голямо Г., общ.О., по ул.“***“, е управлявал моторно
превозно средство – тип *** марка „***“ без рег.№, без съответно свидетелство за
управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за
управление на МПС без съответно свидетелство за управление, с Наказателно
постановление № 22-0321-000396/2022 г. на Началника на РУ П., влязло в сила на
21.01.2023 г. От субективна страна престъплението е извършено виновно, при пряк умисъл,
обективиран в конкретните действия на подсъдимия.
При индивидуализацията на наказанието, след извършване на цялостна проверка на
събраните по делото доказателства, съдът се съобрази с разпоредбите на чл.36 и чл.54 от НК
и отчете, че не са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да го
мотивират да определи размера на наказанията по този ред. Наказанията, предвидени от
законодателя в санкционната част на нормата по чл.343в,ал.2 от НК са кумулативни – от 1
до 3 г. ЛОС и глоба в размер от 500 до 1200 лв., при което констатирайки липсата на
предпоставките по чл.55 НК и съществуващата законова пречка за обсъждане на друго по
вид наказание, съдът намери, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание в размер
на 1 /една/ година лишаване от свобода и глоба в размер на 500 /петстотин/ лева. При
определяне на конкретния размер на наказанието, съдът отчете като смекчаващи вината
обстоятелства направените самопризнания, а като отегчаващи – съдебното минало на
подсъдимия. На основание чл.66,ал.1 НК съдът отложи ефективното изтърпяване на
наложеното наказание 1 г. ЛОС за изпитателен срок от 3 г., считано от влизане на присъдата
в сила. Действително за съда не съществува задължение директно да прилага разпоредбата
на чл.66,ал.1 от НК само при наличието на формалните за това предпоставки, които
безспорно съществуват, тъй като освен всичко друго е необходимо да се констатира, че е
възможно подсъдимият да се поправи и превъзпита и чрез условно осъждане. При
извършване на тази преценка, съдът прие, че за постигане целите на наказанието не е
необходимо подс.М. да изтърпи ефективно наложеното наказание от 1 г. ЛОС, като в тази
насока и при съпоставка с тежестта на престъплението, условното наказание е справедлив
отговор на обществената му опасност и морална укоримост.
Съдът не приложи разпоредбата на чл.343г,вр. с чл.37,ал.1,т.7 от НК и не лиши
подсъдимия от право да управлява МПС, тъй като е неправоспособен и не може да бъде
лишен от право, което не притежава.
Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
2

Номер на акта:	3
Дата:	22 февруари 2023 г. (в сила от 9 март 2023 г.)
Съдия:	Явор Пламенов Томов

Дело:	20233520200032
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	17 февруари 2023 г.

Присъда по дело №32/2023 на Районен съд - Попово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите