Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 15.01.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав в закрито заседание на петнадесети
януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир
Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана
Гълъбова
Ивелина Симеонова
като
разгледа докладваното от
съдия Мазгалов ч.гр.дело №10399 по
описа за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Образувано
е по жалба на длъжника ЗАД„А.”АД, срещу постановление от 31.08.2020год. по
изпълнително дело №20208600400773 на частен съдебен изпълнител В.М.с рег.№860
на КЧСИ, с което е отказано да бъде намален размера на определеното по реда на
чл.38 от ЗАдв адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.5 ГПК от 590 на
200 лева, както и за съответно коригиране размера на начислената по т.26 от
Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ пропорционална такса.
Жалбоподателят
поддържа, че определеното на процесуалния представител на взискателите
адвокатско възнаграждение е прекомерно предвид фактическата и правната сложност
на изпълнителното дело. Липсвали данни процесуалният представител на взискателя
да е извършил каквито и да било действия по делото освен подаване на молбата за
неговото образуване. В тази връзка му се дължало адвокатско възнаграждение само
за образуване на изпълнителното производство в размер на 200 лева. Претендира
отмяна на обжалваното постановление, намаляване на адвокатското възнаграждение
на процесуалния представител на взискателите и разноски в настоящото
производство.
Взискателят
в подадения в срок отговор оспорва жалбата като неоснователна, като излага
подробни съображения.
В
мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата
е неоснователна.
Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на
страните и прецени данните по делото, приема за установено следното от
фактическа страна:
Изпълнително
дело №20208600400773 на частен съдебен изпълнител В.М.с рег.№860 на КЧСИ е образувано по молба от 26.08.2020г. на Б.Б.и К.П., чрез адв.Н.Х./надлежно
упълномощена/, въз основа на изпълнителен лист
от 17.07.2020г., издаден по гр.дело №12624/2015г. по описа на СРС, с който жалбоподателят
е осъден да заплати на взискателите сумата от по 3000лв. на всеки от тях, ведно
със законната лихва от 05.09.2015г. до окончателното изплащане. В молбата
е поискано да бъдат събрани от длъжника и направените от взискателя разноски по
изпълнителното дело, включително адвокатското
възнаграждение в размер 590лв.
За
посочените суми общо в размер на 9029,04 лева до жалбоподателя е
изпратена покана за доброволно изпълнение на 26.08.2020г.
В представеното копие от изпълнително дело липсват данни за това длъжникът да
е заплатил задължението си.
С молба от 11.09.2020г. процесуалният представител на взискателите е
поискал да бъде наложен запор на банкова сметка ***.
Своевременно
жалбоподателят- длъжник е подал молба (възражение) до съдебния изпълнител, с
която е поискал да бъде намален размерът на адвокатското възнаграждение, поради
прекомерност, до 200 лв., както и за съответно коригиране размера на
начислената по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ пропорционална
такса.
С обжалваното постановление частният съдебен изпълнител е отказал да намали
размера на адвокатското възнаграждение от 590 лева на 200 лева, както и
съответно- размера на начислената по т.26 от Тарифата за таксите и разноските
към ЗЧСИ пропорционална такса.
Анализът на така установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от
процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния
изпълнител, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради
което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”. Тази
част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за
изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е изрично
уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното
дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след
започване на изпълнителното производство и изпълнителните действия бъдат
изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.
В разглеждания случай по делото няма данни, че процесните изпълняеми права
са били изцяло погасени от длъжника преди
образуване на изпълнителното производство. Всъщност липсват данни въобще за
погасяването на задължението. След като длъжникът не е изпълнил доброволно
задълженията си преди иницииране на изпълнителното производство, то настоящият
съдебен състав приема, че няма легално основание за отпадане на отговорността
му за направените разноски от взискателя за процесуално представителство,
защита и съдействие по смисъла на чл. 10, т. 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Спорен между страните е въпросът
дали се дължат разноски освен по чл.10, т.1, така и по т.2 от Наредба
№1/2004г., като длъжникът твърди липса на извършени други действия от
процесуалния представител на взискателите, освен подаването на молба за
образуване на изпълнително производство. Спорно е и дали заплатеното
възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност по делото. С молбата за образуване на изпълнителното дело не е посочен
конкретен изпълнителен способ. Подадена е допълнителна молба за промяна на
изпълнителния способ. Вземането не е удовлетворено в срока за доброволно
изпълнение. Поради това съдът намира, че на взискателя се дължат разноски за
адвокатско възнаграждение както по чл.10, т.1, така и по т.2 от Наредба
№1/2004г. на ВАдвС.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР №6/2012 год. по т.дело №6/2012
на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в Наредба №1 от 09.07.2004
г. минимален размер.
По
процесното изпълнително дело са ангажирани надлежни доказателства,
от които е видно, че между взискателите и
пълномощникът им е уговорено процесуалното
представителство да се осъществи безплатно по реда на чл.38 от ЗАдв. Материалният
интерес в конкретния случай възлиза на 9029,04 лева, като длъжникът не оспорва,
че дължи разноски за адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното
дело в минималния размер от 200 лв. съобразно чл. 10, т. 1 от горепосочената
Наредба. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата при интерес от 5000 до 10000 лв. минималното
възнаграждение е 580 лв. + 5 % за горницата над 1000 лв., т.е. минималното
възнаграждение за процесуално представителство е в размер на 781,45 лв., а 1/2
част от него, съгласно чл.10, т.2 от Наредбата – 390,72 лв. Следователно
минималното адвокатско възнаграждение в случая е в размер на 390,72 лева + 200
лева или общо 590,72 лева. Определеният от ЧСИ в случая размер на адвокатското
възнаграждение не може да бъде счетен за прекомерен, тъй като е минимално
предвидения в Наредбата.
Предвид гореизложеното частната жалба следва да се остави без уважение като
неоснователна.
По тези съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника ЗАД„А.”АД, срещу постановление от
31.08.2020год. по изпълнително дело №20208600400773 на частен съдебен
изпълнител В.М.с рег.№860 на КЧСИ, с което е отказано да бъде намален размера
на определеното по реда на чл.38 от ЗАдв адвокатско възнаграждение, на
основание чл.78, ал.5 ГПК от 590 на 200 лева, както и за съответно коригиране
размера на начислената по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ
пропорционална такса.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/