№ 377
гр. Червен бряг, 03.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Йохан М. Дженов
при участието на секретаря ВЕСЕЛКА ИВ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело №
20214440101439 по описа за 2021 година
на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното: Производството е по чл. 422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК
Пред съда е представена искова молба от взискателя по ч.гр.д. № 1119/2021 г. по описа на
ЧРС ..............., седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Д-р Петър Дертлиев” №25,
офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от ........ - изпълнителен директор, чрез
юрисконсулт И. Н. Н. срещу Г. К. Х., с ЕГН **********, адрес ............................., в която се
твърди, че на 08.10.2019 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от дата 19.08.2019 г. на основание чл. 99 от ЗЗД между „БНП
Париба пърсънъл файненс“ С.А., клон България, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК ********* по силата на който вземането, произтичащо от Договор за
потребителнки кредит № PLUS-15465914 от дата 17.11.2017 г. между „........ и Г. К. Х. е
прехвърлено в полза на Агенция за събиране на вземания ЕАД, с ЕИК *********, изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договора
за кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица. Твърди се, че длъжникът е уведомен по реда на чл. 99,
ал.3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с уведомително писмо с изх. №УПЦ/УПИ-
С-БНП/PLUS-15465914 от 08.03.2021 г. от името на „БНП Париба пърсънъл файненс“ С.А.
клон България/законен правоприемник на „......../ което е връчено на кредитополучателя чрез
ЧСИ Цветозар найденов, с рег.№756 в КЧСИ, на когото „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД е възложила правомощията по чл. 18 ал.5 от Закона за частните съдебни изпълнители,
което е било изпълнено чрез залепване на уведомление по чл.47, ал.1 от ГПК видно от
приложената разписка на л. 13 от делото. Твърди се, че Приложение 1 от 08.10.2019 г. за
1
цедиране на вземания към Рамковия договор за продажба и прехвърлянена вземания /цесия/
от 02.11.2020 г. е представено само с данните на ответника, тъй като данните на останалите
длъжници са защитени съгласно Закона за защита на личните данни /чл.2, ал.2 т.2,3,5 във вр.
с чл. 23, ал.1,2,3 във вр. чл. 26, ал.2 от ЗЗЛД/ и книжата по делото не се представят само на
съда. С цел спазване изискванията на регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и
на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица въввръзка с
обработването на лични данни относно свободното движение на такива данни и за отмяна
на Директива 95/46/ЕО /Общ регламент относно защитата на данните /ОРЗД/приложение
№1 се предоставя със заличени лични данни на физическите лица, които не участват в
настоящия съдебен процес. Съгласно принципите, залегнали в чл. 5 §.1, б.“г“ и „е“ от ОРЗД,
администраторът е длъжен да ограничи обработването на личните данни на физическите
лица до минимум и да прилага такива мерки за защита, които да гарантират, че данните на
субектите няма да бъдат засегнати по неблагоприятен начин. В извлечението на приложение
№1 са включени само и единствено личните данни на участващите в настоящия правен спор
субекти. Личните данни на другите физически лица са заличени. Обратното би означавало
превишаване на целите, за които се обработват личните данни и нарушаване на
горепосочените принципи. В приложение № 1 и Договора за цесия е заличена и търговската
информация, която също е ирелевантна за процесния случай. Твърди се, че по реда на чл. 99,
ал.3 от ЗЗД до ответника е изпратено от страна на „........ С.А/ чрез „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД уведомително писмо с изх.№УПЦ-П-БНП/PLUS-15465914/15.10.2019 г. за
станалата продажба чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за
кредит адрес. Писмото е получено лично от ответника на 18.10.2019 г. На 18.02.2021 г.
ищцовото дружество изпратило повторно уведомително писмо, с което уведомява длъжника
за настъпила предсрочна изискуемост на процесното задължение изх.№ УПЦ/УПИ-С-
БНП/PLUS/15465914 за станалата продажба чрез Частен съдебен изпълнител Цветозар
Найденов с рег.№756 с район на действие Окръжен съд Плевен, като писмото е връчено на
27.04.2021 г. Представя се копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „........
чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с изх.№ УПЦ/УПИ-С-БНП/PLUS/15465914 от
18.02.2021 г. което съда да връчи на ответника ведно с исковата молба и приложенията към
нея в случай, че последният оспори действията във връзка с уведомяването му за станалата
продажба на взезания. Позовават се на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от
ГПК решение №3/16.04.14г. по т.д. №1711/2013г. на 1 т.о. и Решение №123/24.06.2009г. по
т.д. №12/2019г. на 2 т.о., съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера е
приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесиия, същото
уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба съставлява
надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал.3, пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал.4 ЗЗД и същото следва да
бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право. От друга страна считат,
че длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършената цесия само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредотор или на овластено от
този кредитор лице до момента науведомлението. Твърди се, че на 17.11.2017 г. между
2
„........ като кредитор и Г. К. Х. като кредитополучател е сключен договор за потребителски
кредит с № PLUS-15465914 при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския
кредит. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на кредитополучателя
се уреждат от договора за потребителски кредит. Размерът на предоставения в този договор
кредит е равен на сумата посочена в поле „Общ размер на кредита“, а именно: 15 000.00
лева. Застрахователната премия е в размер на 5 118.75 лв. Твърди се, че предоставянето на
посочената по-горе сума съставлява изпълнение на задължението на кредитора да
предостави заема и създава задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора
погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска“ и брой в поле
„брой погасителни вноски“. Погасителните вноски по предходното изречение съставляват
изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора
по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на
кредитора, като лихвения процент е фиксиран за срока на договора и е посочен в него, при
което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 31 820.88 лв.
Така, договорната лихва по кредита е уговорена на страните в размер на 11 702.13 лв.
Твърди се, че на основание сключения между страните договор, кредитополучателят се е
задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.06.2025 г. на 91 броя равни месечни
погасителни вноски, всяка от които по 349.68 лв. при първа погасителна вноска 20.12.2017 г.
съгласно погасителен план посочен в договора за кредит, в който е посочен падежна на
всяка отделна погасителна вноска. Твърди се, че крайният срок за издължаване на всички
задължения по кредита е 20.06.2025 г. /датата на последна погасителна вноска, съгласно
погасителен план, неразделна част от договора за кредит/, но предвид обстоятелството, че
кредитополучателят не е изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните
вноски, кредиторът е приел, че по отношение на веманията е настъпила предсрочна
изискуемост. Съгласно чл. 5 от Условия към договора за кредит, при просрочване на две или
повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането
на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички
определени от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички
разноски за събиране на вземането, без да е не обходимо изпращане на съобщение от
Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. Твърди се, че от страна на Агенция
за събиране на вземания ЕАД до кредитополучателят е изпратено уведомително писмо с изх.
№УПЦ/УПИ-С-БНП/PLUS-15465914 от 08.03.2021 г., с което й е съобщено, че поради
допуснато просрочие и неплащанена погасителни вноски по договора всички вземания по
него са изискуеми изцяло и в пълен размер, считано от датата на получаване на
уведомлението за предсрочна изискуемост. Уведомителното писмо е връчено на
кредитополучателя чрез ЧСИ Цветозар Найденов с рег.№756 в КЧСИ, на когото Агенция за
събиране навземания ЕАДе възложила правомощията по чл. 18 ал.5 от Закона за частните
съдебни изпълнители. Уведомлението за обявявяне на предсрочната изискуемост е получено
от длъжника на 27.04.2021 г. Твърди се, че съгласно условия към договора за потребителски
кредит, при забавав плащането на една или поече месечни погасителни вноски,
кредитополучателят дължи обезщетение за забава размер на действащата законна лихва
3
върху неплатената главница по договора за кредит на длъжника е начислена лихва за забава
за периода от 21.08.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, която е в общ
размер на 3 111.40 лева, като за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не е начислявана
лихва за забава, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС. Твърди се още, че
ищеца иницирал производство по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист. Била издадена Заповед за
изпълнение за сума в общ размер на 23 380.86 лева, от които главница 14 285.76 лв.,
договорна лихва 5 983.70 лв и законна лихва за забава размер на 3 111.40 лв. Длъжникът е
възразил срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на
което е иницирано настоящотопроизводство. Ответникът не е намерен на установените в
заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал.
5 от ГПК, като същият не се е явил в съда да получи книжата по делото, което от своя страна
обуславя правния интерес от подаване на настоящата искова молба. Направени са
доказателствени искания за прилагане на ч.гр.д.№ 1119/2021 г. по описа на Районен съд-
Червен бряг. Моли съда да постанови решение с което да признае за установени по
отношение на ответника следните вземания, а именно: 14 285.76 лв. /четиринадесет хиляди
двеста осемдесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки/ - представляващи главница за
периода от 20.08.2018 г. до 20.06.2025 г. по отношжениена които е обявена предсрочна
изискуемост считано от датата 27.04.2021 г. датата на получаване науведомлението за
предсрочна изискуемост; сумата от 5 983.70 лв ./пет хиляди деветстотин осемдесет и три
лева и 70 стотинки/ представляваща договорна лихва дължима за периода от 20.08.2018 г.
/падеж на първа неплатена погаситена вноска/ до 27.04.21 г. – датата на получаване на
уведомлението за предсрочна изискуемост; сумата от 3 111.40 лв. /три хиляди сто и
единадесет лева и 40 стотинки/ считано от 21.08.2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, като за периода от 13.03.2020г. до 14.07.2020 г. не е начислявана лихва
за забава в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС; законна лихва от датата на
подаване на заявлението в районен съд до окончателното изплащгане на задължението,
както и сумата от 467.62 лв./четиристотин шестдесет и седем лева и шестдесет и две
стотинки/ - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 /сто и
петдесет/ лева, разноските по ч.гр.д. № 1119 по описа на съда за 2021 г., както и
направените в настоящето производство. Иска се от съда да назначи съдебно счетоводна
експертиза с поставени задачи. Съдът е разменил книжата по делото. В срока по чл. 131
ГПК, ответницата чрез пълномощника, е подала отговор, с който оспорва иска по основание
и размер. Договорът за кредит бил нищожен поради противоречие с добрите нрави и като
сключен в нарушение на чл. 11, т.9, т.10, вр. с чл. 22 ЗПК и произтичащите от това
последици по чл. 23 ЗПК. Нищожни като противоречащи на добрите нрави и неравноправни
по см. на чл. 143, т.19 ЗПК били клаузите, в които е посочен – ГПР, поради въвеждане на
потребителя в заблуждение относно разходите, които ще направи по обслужване на заема.
Не бил установен механизмът, по който е изчислен ГПР и какви други разходи, освен възн.
лихва са включени в него. Кредиторът нарушил изискванията на чл. 143, т.18, вр. с чл. 147,
ал. 1 ЗЗП, както и чл. 59, ал. 2 ЗКИ. Липсвал начин на формиране на лихвения процент. От
4
посоченото в погасителния план не ставало ясно какви точно вземания се включват в
месечните погасителни вноски, при което потребителят не бил достатъчно информиран за
конкретните условия по кредита. Нямало данни и да е бил запознат с ОУ преди
подписването на договора, а подпис върху пог. план липсвал. Договорът бил сключен при
определен само от търговеца размер на възн. лихва, без потребителят да е имал възможност
да влияе на условията. Били нарушени и изискванията на чл. 11, т.9, т.11, т.12, т.15, т.16,
т.20 ЗПК, при което договорът бил недействителен. Оспорва се сключената цесия като
нищожна, поради липса на съгласие за дължимата цена. Предвид изложеното се моли за
отхвърляне на иска.
ИЩЕЦА – редовно призован не се представлява. В писмена молба си поддържа иска.
Позовава се на писмени доказателства. В случай, че са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, молят ктакова да бъде
постановено.
ОТВЕТНИЦАТА – редовно призована, не се явява лично. За нея пълномощника адвокат Д.
Д. от АК Плевен, който от името на доверителката си оспорва иска. Излага подробно доводи
за това и моли съда да им бъдат присъдени направените по делото разноски. Позовава се на
писмени доказателства.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено
следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 1119 по описа на съда за 2021 г., вземането по настоящото
производство съответства на това по заповедта за изпълнение. Тя е връчена редовно и в
срок е подадено Възражение срещу нея. Искът, по който е образуван настоящият процес, е
предявен в месечния срок по чл. 415, ал.1, т.1 ГПК. Същият е допустим и подлежи на
разглеждане по същество.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:
От фактическа страна: По делото са приети и приложени като доказателства материалите
по ч.гр.д.№ 1119 по описа на съда за 2021 г.
Видно от Договор за потребителски кредит № PLUS-15465914 СКЛЮЧЕН МЕЖДУ
ОТВЕТНИКА Г. Х. К. и „........ на 17.11.2017 г. „........ предоставя сумата от 15 000 лева
потребителски кредит, при следните условия – лихвен процест в размер на 16.85%, срок на
връщане 91 бр. равни месечни вноски в размер на 349.68 лв и такса ангажимент от 525 лв.,
при ГПР 19.61% и дата на падеж 20-то число на месеца. Общата стойност на плащанията за
срока на договора е в размер на 31.820.88 лв. включващ: 15 000.00 лева – размер /главница/
на кредита; 11 702.13 лв. – договорна лихва за целия срок на договора; 5 118.75 лв. –
застрахователна премия.
По искане на ответника по делото е изготвена съдебно техническа експертиза от вещото
лице К. Т.. В констативно съ образителната част на експертизата са описани видовете
шрифтове, според определените за тях характеристики. Стандарт за височина на буквите,
ползван в документи, с цел тяхното по-лесно прочитане е 12 пункта/4.233 мм. С молба вх.
5
№1273/21.03.22022 г. от Агенция за събиране на вземанията ЕАД е постъпила молба с
приложени в нея документи от Кредитно досие на Г. К. Х.: договор за потребителски
паричен кредит №PLUS-15465914 ведно с погасителен план, сключен на 17.11.2017 г. и
условия по договор за кредит – оригинал; стандартен европейскиформуляр – оригинал;
застрахователен сертификат и Общи условийя за застрахователна програма Защита на
плащанията по кредитни карти – оригинал. От изготвената експертиза се установи, че при
изготвяне на изброените по-горе оригинални документи са използвани различни видове
шрифтове, и с различна височина на шрифта за всеки документ.
От изготвената по делото съдебно счетоводна експертиза е видно, че по силата на
Договор за потребителски кредит №PLUS-15465914 сключен между ответника Г. Х. К. и
„........ на 17.11.2017 г. „........ предоставя сумата от 15 000 лева потребителски кредит на
ответника, при следните условия – лихвен процент в размер на 16.85%, срок на връщане 91
бр. равни месечни вноски в размер на 349.68 лв. и такса ангажимент от 525.00 лв. ГПР е
определан на 19.61% и дата на падеж 20-то число на месеца. Общата стойност на
плащанията за срока на договора е в размер на 31.820.88 лв. включващ: 15 000.00 лева –
размер /главница/ на кредита; 11 702.13 лв. – договорна лихва за целия срок на договора;
5 118.75 лв. – застрахователна премия. Приложен е подписан Договор с погасителен план,
съдържащ размер и дата на погасителна вноска, както и оставащия към датата размер на
главницата. С платежно нареждане №000004670484 от 17.11.2017 г. сумата по кредита,
намалена с такса ангажимент, е преведена по сметка на кредитополучателя/ответника.
На 08.10.2019 г. чрез подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на взезания от 19.08.2019 г. „........ прехвърля вземането по гореописания
договор за кредит на „Агенция за събиране на взезания“ ЕАД. Общото задължение по
процесния договор към 08.102019 г. /датата на прехвърляне на задължението/, възлиза на
24.039.66 лв. от които: 14 285.76 лв. – размер на непогасената главница, съгласно
подписания погасителен план към Договора за кредит, за периода 20.08.2018 г. – 20.06.2025
г.; 8 857.47 лв. – остатък договорна лихва към 08.10.2019 г.; 896.43 лв. – остатък лихва за
просрочие към 08.10.2019 г. Застрахователната премия от 20.10.2019 г. е анулирана. До
08.10.2019 г. /датата на прехвърляне на задължението/, по кредита са направени 15 бр.
плащания на обща стойност 4796.40 лв. внесената сума са погасени: 11 пълни вноски по
погасителния план до 20.10.2018 г. част от главницата на 12-тата вноска 20.11.2018 г. в
размер на 17.68 лв. или 3864.16 лв.; 6 пълни застрахователни премии до 20.04.2019г. и част
/25 лв./ от застрахователната премия за 20.05.2019 г. или 362.50 лв.; дължима лихва в размер
на 569.74 лв. През м. 11/2019г. и м.12/2019г. са направени още три вноски на обща стойност
550 лева, с които са погасени дължими лихви по кредита. Съгласно заключението на вещото
лице остатъкът от задължението по договор за потребителснки кредит№PLUS-15465914
възлиза на 19149.72 лв. от които 14 285.76 лв – размер на непогасената гладница, съгласно
подписания погасителен план към Договора за кредит, за периода 20.08.2018 – 20.06.2025 г.
по отношение на който е обявена предсрочна изискуемост, считано от 27.04.2021 г. дата на
получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост; 4863.96 лв. – дължима договорна
лихва за периода до 27.04.2021 г. – датата на получаване на уведомлението за предсрочна
6
изискуемост. Съгласно Общите условия към Договора за кредит при забавяне на една или
повече месечни погасителни вноски, кредитоискателят дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска. Лихвата за забава,
вследствие на забавено плащане по процесния Договор за кредит за периода 21.08.2018 –
14.09.2021г. /датата на входиранена заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист в съда/, определена за всяка неплатена падежиралавноска е в размер на
4308.26 лв. като за периода 13.03.2020 – 14.07.2020г. нее начислявана лихва за забава на
основание разпоредбите на чл. 6 от ЗМДВИПОРНС. Общо задължение на ответника възлиза
на 23 457.98 лв.
При така установените обстоятелства по делото, съдът изведе следните правни
изводи: От събраните в хода на делото доказателства се установява, че между страните е
съществувало валидно и действително облигационно правоотношение породено от Договор
за потребителски кредит №PLUS-15465914 сключен на 17.11.2017 г. между „........ и Г. К.
Х.. Договорът и придружаващите го документи носят подписи за ответника, които не са
оспорени откъм авторство /в преклузивния за това срок по чл. 131 ГПК, съгл. чл. 193, ал. 1
ГПК/. Съобразно предвидените параметри и условия – е уговорен лихвен процент в размер
на 16.85%, срок на връщане 91 бр. равни месечни вноски в размер на 349.68 лв. и такса
ангажимент от 525.00 лв. ГПР е определан на 19.61% и дата на падеж 20-то число на
месеца. Общата стойност на плащанията за срока на договора е в размер на 31.820.88 лв.
включващ: 15 000.00 лева – размер /главница/ на кредита; 11 702.13 лв. – договорна лихва за
целия срок на договора; 5 118.75 лв. – застрахователна премия.. Налице е погасителен план,
в който са посочени падежи за плащане /без разбивка на отделните елементи/ и размер на
оставащата главница. От рамковия договор за цесия от 19.08.2019 г. на основание чл. 99 от
ЗЗД между „БНП Париба пърсънъл файненс“ С.А., клон България, ЕИК ********* и
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* по силата на който вземането,
произтичащо от Договор за потребителнки кредит № PLUS-15465914 от дата 17.11.2017 г.
между „........ и Г. К. Х. е прехвърлено в полза на Агенция за събиране на вземания ЕАД, с
ЕИК *********, изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително
и всички лихви. Такава възможност е предвидена изрично в чл. 13 от последния, за което е
налице съгласие на насрещната страна, дадено с подписване на контракта. Съобразно § 5,
ал.1 от договора за цесия, цесионерът е придобил вземанията за главници, ведно с
натрупаните към момента на прехвърлянето лихви, привилегии и обезпечения.
Следователно, установява се, че ищецът е кредитор относно непогасените задължения по
кредитното правоотношение.
Не се споделя становището в ОИМ, че дог. за цесия е нищожен, поради липса на съгласие
за цената. Такава е изрично уговорена между страните, видно от § 3, ал.1 от договора, като
единствено размерът й е заличен. За факта на уговарянето й свидетелства сключването на
договора, чрез подписването му от страните, а фактът на плащането се удостоверява от
изричното писмено изявление на цедента за получаването й в потвърждението за сключване
на цесията. Освен това, ответницата няма интерес да оспорва цесията с подобни възражения,
т.к. не е страна по договора.
7
Прието е уведомително писмо за цесията. Ответницата следва да се счита за уведомена с
получаването му в хода на процеса, чрез исковата молба и приложенията към нея.
Изходящото от упълномощения-цесионер уведомление, приложено към исковата молба и
достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.
99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД /за възможността цедентът да упълномощи цесионера - Решение
№ 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./. Като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от
съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК /трайна и непротиворечива съдебна практика Решение
№ 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на, ІІ т. о. на ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т.
д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и Решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на
ВКС, ІІ т. о./. Съдът приема, че уведомяването може да се извърши чрез пълномощника,
както е в случая. Връчването на уведомлението за цесия на пълномощника не представлява
приемане на материалноправно изявление, равняващо се на разпореждане с предмета на
делото, тъй като това би означавало кредиторът да бъде поставен в ситуация на
невъзможност да предяви правата по договора за цесия по съдебен ред, поради неуспешното
издирване на длъжника и невъзможността за лично връчване на уведомлението за цесията
/вкл. и при евентуална недобросъвестност от страна на последния/. В трайната съдебна
практика е прието, че действието по уведомяване на длъжника за извършената цесия не е
елемент от фактическия състав на договора за цесия. Целта на уведомяването е длъжникът
да знае на кого да плати. В тази връзка, той има интерес да оспорва уведомяването тогава,
когато е платил на ненадлежен кредитор, което не се установява. Ето защо, съдът приема, че
връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, и от този момент се
пораждат свързаните с факта на връчване правни последици /в т. см. са и разясненията в
Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. на ВКС, I т.о. - касаят уведомление за
предсрочна изискуемост на кредит, но застъпват извода, че връчването в хода на процеса
представлява надлежно уведомяване на длъжника - ответник/. Предвид изложеното, ищецът
е титуляр на вземанията, а ответникът е надлежно уведомен за цесията.
Относно действителността на договора: Всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко
нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор.
Правовата държава провежда принципа на законността /чл. 4 КРБ/. За това чл. 5 ГПК задава
като основен принцип на гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да
осигури точното прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното
прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява
диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/.
Според разбирането на настоящия съдебен състав Съдът не само може, но е и длъжен да
провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните
хипотези:
1/ при нарушение на добрите нрави - т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС,
Решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС; Решение № 252 от
8
21.03.2018 г. по т .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. №
115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о; Решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на
ВКС, III г.о.
2/ при неравноправни клаузи във вреда на потребителя – Решение № 23 от 07.07.2016 г. по
т. д . 3686/2014 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д. № 2613/2016 г. на
ВКС, II т.о.; Решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II т.о.
3/ при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на
установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не
се изисква събиране на доказателства - Решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр.д. № 3342/2017
г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/ 2014 г., ВКС, IV г.о;
Решение № 384 от 2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.
Затова, следва да се извърши проверка налице ли е основание за нищожност на договора
според възраженията в ОИМ и в кръга на описаните, за които съдът, дори и без довод по
предявения иск, следи служебно.
.......... е финансова институция по смисъла на чл.3, ал. 1, т. 3 ЗКИ, поради което може да
отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Ответникът е ФЛ, което при сключване на договора е
действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на
потребител и кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв
за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон – ЗПК в релевантната за периода редакция.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците
по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а
именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, а не и на лихвата и други разходи.
В случая, не са спазени изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че
договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
В процесния договор никъде не са посочени взетите предвид допускания, използвани
при изчисляването /за такива не могат да се приемат описаните в т.2 на част 3 от ССЕ, т.к.
конкретика за точните допускания, които евентуално са взети предвид – липсва.
Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
9
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава
информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по
договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по
кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички
разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Нарушение е налице, т.к. в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването
като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно
разписана методика на формиране годишния процент на разходите /кои компоненти
точно са включени в него и как се формира същият от 19.61%/. Посочената годишна
фиксирана лихва от 16,85 % не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение
на общия ГПР. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв
реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.
Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни са както компонентите, така
и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След
като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава
допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин
да посочи какво точно е включено в тях.
Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да
се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т.10
ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за
разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран
и икономически обоснован избор дали да го сключи.
Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от
общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да
бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при
формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една
от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по
кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.1,
т.10 ЗПК. Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11,
т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно цената и икономическите
последици от сключването му, поради което договорът е недействителен.
На следващо място, съгласно чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК, договорът за потребителски кредит
следва да съдържа условията за издължаване, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Процесният договор съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, но в същия не е посочена последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми.
За кредитополучателя възниква задължението да плати предоставената главница, лихва и
10
застраховка, както и различни други такси при забава напр. /чл.3/. При това положение, за да
е изпълнено изискването на закона, следва да бъде посочено по ясен и разбираем за
потребителя начин разпределението на погасителната вноска между различните дължими
суми, както и последователността, в която същите ще се погасяват, което не е сторено. Също
така – самата информация е най - обща, не отговаря на изискването да е разбираема и
недвусмислена и с нея не се конкретизира какво точно се включва в размера на месечната
вноска като части от отделни вземания. Потребителят не е известен за начина на плащане.
Посоченото се явява още едно самостоятелно основание за недействителност на договора.
С оглед изложеното, съдът приема, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 и
т.11 ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит е недействителен. За разлика от
унищожаемостта, която се инициира от съответната страна, за нищожността съдът следи
служебно и при констатиране се позовава на същата в мотивите при обсъждане
основателността на исковете. Имайки предвид последиците й, съгласно чл. 23 ЗПК,
потребителят – ответник би следвало да дължи връщане само на чистата стойност по заема,
но не и лихви или други разходи.
Установява се от ССЕ, че са платени общо 4796,40 лева. Тъй като други суми освен
главница не са дължими, плащането следва да я погасява до този размер. Остатъчната сума
обаче не може да бъде установена за дължима, тъй като би се стигнало до подмяна на
основанието на вземането. Исковете по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК следва да са идентични по
основание, размер и период на претенциите в заповедното производство. След като
договорът е недействителен, съдът не би могъл да признае дължимостта на главницата до
този размер на това основание. Разпоредбата на чл. 23 ЗПК е аналогична на тази по чл. 34
ЗЗД и се базира на института на неоснователното обогатяване – при липсата на основание
или при отпаднало основание, всеки дължи да върне това, което е получил. В случая, сумата
се претендира на договорно основание като изпълнение с оглед действителен договор за
заем, за което е била издадена и заповедта за изпълнение, а не на основание чл. 23 ЗПК, като
дадено по недействително правоотношение. Поради това и искът за главница не може да
бъде уважен до посочения размер. Съдът е длъжен да даде защита на нарушеното
материално право в рамките и по начина поискани от ищеца – като се произнесе дължима
ли е претендираната сума на основание договорното правоотношение. В противен случай,
би постановил недопустим краен акт /подобни хипотези напр. - Решение № 47/31.05.2017 г.
по т.д. № 721/2016 г. на I т.о., ВКС; Решение № 107/31.05.2013 г. по т.д. № 443/2012 г. на II
т.о., ВКС; Решение № 234/27.12.2013 г. по т.д. № 1181/2013 г. на II т.о., ВКС и др./. Предвид
горното, предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски: С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане,
разноски се дължат на ответницата на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. По делото е представен списък
с разноски по чл.80 от ГПК за сторени такива в размер на 1200.00 лв. адвокатско
възнаграждение и 300.00 лв. хонорар на вещо по назначената и приета от съда СКЕ, които
следва да й бъдат присъдени. Воден от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
11
ОТХВЪРЛЯ предявения от ..............., седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Д-р
Петър Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от ........ -
изпълнителен директор, против Г. К. Х., с ЕГН **********, адрес ............................. иск за
признаване за установена в отношенията между страните дължимостта на сумата от
14 285.76 лв. /четиринадесет хиляди двеста осемдесет и пет лева и седемдесет и шест
стотинки/ – главница по Договор за потребителнки кредит № PLUS-15465914 от дата
17.11.2017 г., сключен с .........., вземанията по който са прехвърлени с приложение № 1 от
19.08.2019 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
19.08.2019 г. на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно със законната лихва,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 14.09.2021 г. до окончателното
погасяване, договорна лихва от 20.08.2018 г. до 27.04.2021 г. в размер на 5 983,70 лв. /пет
хиляди деветстотин осемдесет и три лева и 70 стотинки/, друго допълнително вземане от
21.08.2018 г. до 14.09.2021 г. в размер на 3 111,40 лв. /три хиляди сто и единадесет лева и 40
стотинки/, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 612/15.09.2021 г. по ч.гр.д. № 1119/2021 г. по описа на ЧРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК ..............., седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Д-р Петър Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано
от ........ - изпълнителен директор ДА ЗАПЛАТИ на Г. К. Х., ЕГН **********, адрес
............................. направените по настоящето производство разноски в общ размер на
1500.00 /хиляда и петстотин/ лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че
същото е изготвено пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
12