№ 369
гр. София , 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20201000503098 по описа за 2020 година
С решение от 06.03.2020 г., постановено по гр. дело № 107/2019 г., Врачанският
окръжен съд, Търговско отделение, е осъдил ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД да заплати
на ищеца А. Г. В. 90 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат от смъртта на М. Д. К.; на ищцата Д. К. С. – също 90 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на сина й М. Д. К., както и
350 лева обезщетение за имуществени вреди; на ищеца Г. Д. К. – 30 000 лева
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на брат му М.
Д. К.. В останалата им част исковете, предявени в размер на 180 000 лева за всеки от
първите двама ищци и в размер на 60 000 лева за Г.К., са отхвърлени. Изцяло е
отхвърлен и искът на Б. Е. А. /едноутробен брат на М. К./, предявен в размер на 60 000
лева.
Срещу решението на окръжния съд са подадени въззивни жалби.
Ищците А. Г. В. и Д. К. С. обжалват решението на окръжния съд в тези негови
части, с които претенциите им за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
са отхвърлени за разликата над 90 000 лева до 180 000 лева. Ищецът Г. Д. К. обжалва
решението в частта, с която искът му за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди е отхвърлен за разликата над 30 000 до 60 000 лева. Освен това, Д. К. С. обжалва
решението и в частта, с която искът й за заплащане на имуществени вреди, е отхвърлен
за разликата над 350 лева до претендираните 700 лева.
1
В частта, с която искът на Б. Е. А., действащ лично и със съгласието на майка си
Д.К., е бил отхвърлен изцяло, решението не е обжалвано.
Във въззивната жалба на ищците и допълнително представената писмена
защита, изготвена от процесуалния им представител, се излагат основно оплаквания
срещу приетото от окръжния съд съпричиняване от страна на загиналия М. К. в размер
на 50 % – поради непоставен предпазен колан. Твърди се, че не е доказано,
автомобилът, в който е пътувал К., е бил оборудван с предпазни колани. Поддържа се,
че дори да е бил без поставен колан, то приносът му не е равен на този на водача на
автомобила.
Иска се отмяна на решението в обжалваните му части и присъждане на още по
90 000 лева за първите двама ищци и още 30 000 лева за Г.К..
Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД обжалва решението в тези негови части, с които
исковете са уважени. Твърди се нарушение на чл.52 от ЗЗД с доводи, че размерът на
определените обезщетения е прекомерно завишен и не съответства на доказаните
неимуществени вреди, претърпени от ищците. По отношение на ищеца А. В. се твърди,
че същият не е доказал, че е баща на починалия К. Д., поради което неговият иск е
изцяло неоснователен. Изразява се становище, че по отношение на А. В., както и на
Г.К. – брат на загиналия М., следва да се приложи чл.493а от КЗ.
Освен това се излагат съображения, че приносът на загиналия е по-висок от 50 %
и е поне 70 %.
Иска се отмяна на решението в обжалваните му части и отхвърляне на исковете,
а при условията на евентуалност – намаляване на обезщетенията.
След подаване на жалбата, с молба от 16.04.2020 г. ответникът я е оттеглил в
частта, с която е обжалвано присъденото обезщетение в размер на 90 000 лева в полза
на Д.С.. Окръжният съд е прекратил производството в тази му част.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция процесуалният представител на
„Бул инс“ АД се позовава на ТР № 1/2018 г. на ОСНГТК на ВКС относно претенцията
на Г.К., а по отношение на А. В. поддържа, че е недопустимо установяване на
произход със свидетелски показания.
Третото лице, помагач на ответното застрахователно дружество – Г. С. В.,
редовно призован пред въззивния съд при условията на чл.41, ал.2 от ГПК, не изразява
становище по основателността на въззивните жалби.
2
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства и като взе предвид оплакванията на жалбоподателите, намира следното:
Установено е по делото, че на 20.04.2019 г. М. Д. К., роден през 2001 г., е
загинал при ПТП.
От представените удостоверения за наследници и за родствени връзки се
установява, че ищцата Д.С. е майка на М. К., а Г.К. – негов едноутробен брат.
От заключението на вещото лице инж. Г. В., изготвил автотехническа
експертиза, се установява следният механизъм на ПТП: Лекият автомобил „Фиат
Брава“ с рег. № ********, управляван от Г.В., се движил по общински път от с.
Рогозен към с. Сираково със скорост около 129,6 км/ч. При навлизане в ляв завой със
скорост, по-висока от критичната, автомобилът загубил напречна устойчивост, а
водачът задействал спирачната система. В резултат от придобитото транслационно и
ротационно движение автомобилът започнал да се преобръща през дясната странична
част, напуснал пътното платно и се установил в покой на четирите си колела.
При преобръщането, върху седящия на задната седалка М. К. са действали
множество разнопосочни и с различен интензитет сили. Вследствие на тези сили,
тялото му е влязло в съприкосновение с части от вътрешността на купето. Поради
непоставен предпазен колан това е довело до свободното движение на тялото и
изпадане от купето.
Според техническите данни на автомобила, същият е оборудван с предпазни
колани, а за предните две места – и с въздушни възглавници.
От приетата от окръжния съд съдебно-медицинска експертиза, изготвена от
вещото лице д-р Ф. Т., се установява, че в резултат от ударите върху тялото на М. К.
същият е получил следните увреждания: гръбначно-мозъчна травма – счупване на 6-ти
шиен прешлен; коремна травма – разкъсване на черния дроб, далака и двата бъбрека, с
кръвоизлив в коремната кухина; оток и кръвонасядане челно. Налице е причинна
връзка между получената съчетана травма и настъпилата смърт на К..
Според вещото лице, от получените травматични увреждания може да се
направи извод, че пострадалият е пътувал без поставен предпазен колан. Ако е бил с
колан, най-вероятно не биха настъпили констатираните увреждания, довели до
настъпване на смъртта
По делото е установено, че водачът В. не е бил правоспособен водач. Безспорно
3
е, че автомобилът, управляван от него, към датата на ПТП е бил валидно застрахован
за риска „гражданска отговорност“ в ЗД „Бул инс“.
Пред настоящата инстанция е представен препис от присъда, постановена на
25.02.2020 г. по НОХД № 5/2020 г. по описа на Врачанския окръжен съд. Видно от нея,
водачът на автомобила – Г. С. В., е признат за виновен за това, че на 20.04.2019 г., на
общински път между селата Рогозен и Сираково – община Бяла Слатина, при
управление на лек автомобил „Фиат Брава“ с рег. № ********, поради нарушение на
правилата за движение по пътищата, движейки се със скорост от 129 км/ч. при
разрешена такава 90 км/ч., без да има необходимата правоспособност и по
непредпазливост е причинил смъртта на М. Д. К.. Не са представени доказателства,
дали присъдата е влязла в законна сила.
За установяване на претърпените от ищците страдания, пред окръжния съд са
разпитани двама свидетели.
Свидетелят А. Г. е разказал, че научил за смъртта на М. от неговия дядо Г..
Свидетелят познава семейството, тъй като ги наемал на работа. Знае, че А. и Д. имат
две деца – Г. и М.. Децата също работели много. Братята нямали никакви проблеми
помежду си. На М. му оставал един месец до завършване на средното образование.
След инцидента станала голяма трагедия, това било младо дете.
Свидетелят Г. Г. – баща на А. В. и заявил се като дядо на М. К., е разказал пред
съда, че А. и Д. имали две деца – Г. и М.. А. не е припознал децата, „за да може майката
да взима повече детски“. Заживяли заедно отпреди 10-тина години и след това А.
заминал за Германия, Д. също била по чужбина. И двамата често се прибирали,
пращали пари. Когато родителите били в чужбина, за децата се грижел дядото.
Когато станала трагедията, свидетелят и А. чакали линейка, защото А. е с
операция на сърцето. Чакали М., за да помогне да вкарат А. в линейката. По телефона
ги уведомили за катастрофата и техен близък ги закарал с автомобил до мястото на
произшествието, където видели обърнатата кола. Междувременно М. бил откаран в
болницата в Бяла Слатина, но лекар им съобщил, че момчето е починало.
Била голяма трагедия, започнали да звънят приятели от Германия, Испания. Към
този момент майката Д. била на работа в Чехия, но веднага се прибрала. След
погребението мъките си останали. Чакали М. да се прибере, да чукне, да викне. Като
видели някого да прилича на него казвали: „Ето го Марти“. След това никой от
4
родителите не се върнал на работа в чужбина. Другият син на Д.С. – Г., преживял
смъртта на брат си много тежко. Когато му съобщили за случилото се, бил на работа в
Ботевград. Когато се прибрал у дома, припаднал. Продължава постоянно да споменава
брат си, гледа снимки и клипове, където двамата са заедно. Г. и М. били израснали
заедно, уважавали се много, не можели един без друг, навсякъде ходели заедно.
С оглед на горните доказателства, въззивният съд намира следното:
Виновното противоправно поведение на водача на застрахования автомобил –
Г.В., се установява от цитираната автотехническа експертиза. Същият, без да
притежава свидетелство за правоуправление, е управлявал автомобила със скорост,
съществено надвишаваща критичната, което е довело до излизането му от пътното
платно и неколкократното му преобръщане – нарушение на чл.21 от ЗДвП. От
съдебно-медицинската експертиза се установява причинната връзка между
нарушението на правилата за движение и настъпилата смърт на М. К..
Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния, че поради непоставен
предпазен колан, загиналият е допринесъл в равна степен с виновния водач за
настъпилия смъртен изход. Както при преобръщането на автомобила, така и при
изпадането на тялото от купето са нанесени травми, несъвместими с живота. Както е
посочил и експертът д-р Т., и при поставен колан пътникът би получил травматични
увреждания, но не и такива, които биха довели до смъртта му. Неоснователно е
оплакването на процесуалния представител на ищеца, че ответникът, направил
възражение за съпричиняване, не е доказал, че автомобилът е бил оборудван с
предпазни колани. В автотехническата експертиза е посочено, че този модел
автомобили са фабрично оборудвани с предпазни колани, а на предните места – и с
въздушни възглавници. Не може да се вменява в тежест на ответника да доказва, че
оборудването на конкретния автомобил е съответствало на техническите му данни.
Неоснователно е и искането на ответника, да се признае принос на загиналия,
по-голям от 50 %. Не е доказано по делото второто обстоятелство, обосноваващо по-
голямо съпричиняване, а именно – че М. К. е знаел, че водачът на застрахования
автомобил е бил неправоспособен.
С оглед на изложеното, въззивният съд намира, че оплакванията и на ищците, и
на ответника относно размера на съпричиняването са неоснователни.
Относно основателността на претенциите за неимуществени вреди:
5
По иска на А. Г. В.: Установено е по делото, че този ищец се счита за баща на
М. К., но не го е припознал. Основателно е възражението на застрахователното
дружество, че произход не може да се установява със свидетелски показания. Поради
това съдът приема, че по отношение на неговата претенция следва да бъде разгледана
хипотезата, дали е налице активна материална легитимация на този ищец да
претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. С оглед на данните, че
и двете деца на Д.С. – Г. и М. са били отглеждани в семейството на А. В., включително
и с помощта на неговия баща – свидетеля Г. Г., че фактическите отношения между А.
В. и М. К. са били такива на баща и син, съдът приема, че в случая следва да намери
приложение изключението, посочено в тълкувателното решение по ТД № 1/2016 г. на
ВКС, ОСНГТК и да се признае, че ищецът В. е активно легитимиран да претендира
обезщетение. С оглед на тежестта и обема на доказаните чрез гласни доказателства
неимуществени вреди, въззивният съд приема, че справедливото обезщетение за този
ищец е 60 000 лева. При отчитане на приетото съпричиняване, на А. В. се дължи
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева.
Решението на окръжния съд следва да бъде изменено в този смисъл, като бъде
отменено в частта, с която искът на А. В. е уважен за разликата над 30 000 лева до
присъдения размер от 90 000 лева.
По исковете на Д. К. С.: Определеното от окръжния съд обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 180 000 лева е прекомерно завишено и преценката
на съда относно тежестта на тези вреди не съответства на събраните доказателства
относно преживяното от тази ищца. Но тъй като по отношение на нейния иск
въззивната жалба е оттеглена, въззивният съд не дължи произнасяне, какъв според него
е справедливият размер на обезщетението за нематериалните вреди.
Относно оплакването й, че необосновано окръжният съд е редуцирал
обезщетението за имуществени вреди с оглед размера на съпричиняването, жалбата на
Д.С. е неоснователна – по изложените по-горе съображения.
По иска на Г. Д. К.: Въззивният съд приема, че този иск е изцяло неоснователен.
Установено е, че между двамата братя са съществували близки и сърдечни – истински
братски отношения, както и че Г.К. е понесъл тежко смъртта на своя по-малък брат.
Доколкото обаче братята не са измежду активно легитимираните лица, които имат
право да претендират обезщетение за неимуществени вреди по силата на ПВС №
4/1961 г. и ПВС № 5/1969 г., то подлежи на обсъждане дали е налице изключението,
изисквано от ТР на ОСНГТК, постановено на 21.06.2018 г. по т. дело № 1/2016 г.
Въззивният съд намира, че са доказани обичайните вреди, които нормално търпи
един човек при загубата на своя обичан брат. Не е доказана такава връзка между
6
двамата братя, сочеща на привързаност, съществено надхвърляща обичайната,
разкъсването на която да е довела до такива по обем и тежест морални вреди, каквито
да обосноват цитираното изключение.
По отношение на този иск жалбата на ищеца е неоснователна, а на ответника –
изцяло основателна.
Решението на окръжния съд следва да бъде отменено в частта, с която „Бул инс“
АД е осъдено да заплати на Г.К. 30 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и
искът му следва да бъде отхвърлен.
С оглед посочените по-горе изменения относно размера на обезщетенията,
решението на окръжния съд следва да бъде изменено и в частта за разноските.
За производството пред окръжен съд Враца ищците са документирали разноски
в размер на 450 лева. Процесуалното им представителство е осъществено при
условията на чл.38 от ЗА. Съразмерно на уважената част от исковете, съдът е присъдил
196,92 лева разноски и 8 190 лева адвокатско възнаграждение. При уважени искове за
общо 120 350 лева /от предявени за общо 480 700 лева/, на ищците се дължат 112,66
лева разноски, а на адв. Й.Д. се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 4 686
лева.
Ответникът ЗД „Бул инс“ АД е документирал разноски в размер на общо 480
лева и е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 13 782,80 лева. Възражение
за прекомерност не е направено. С оглед на отхвърлената част от исковете – за общо
360 350 лева, на ответника се дължат 10 332 лева. Окръжният съд е присъдил 7 791
лева. С въззивното решение следва да се присъдят още 2 541 лева.
Решението следва да бъде отменено и в частта, с която ответникът е осъден на
осн. чл.78, ал.6 от ГПК да заплати държавна такса над 4 814 лева.
За въззивното производство на ищците не се дължат разноски – поради
неоснователността на техните жалби. Ответникът е заплатил 2 407 лева държавна
такса и 13 657 лева адвокатско възнаграждение с начислен ДДС. Пълномощникът на
ищците е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
което съдът намира за основателно. При обжалван интерес от 120 350 лева
минималният размер на адвокатското възнаграждение, изчислен по реда на чл.7, ал.2,
т.5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
7
възлиза на 3 937 лева, а с ДДС – на 4 724,40 лева. Като взе предвид, че
производството пред въззивния съд е приключило в едно съдебно заседание,
доказателства не са събирани, настоящият съдебен състав намира, че заплатеното
възнаграждение е прекомерно и следва да се редуцира до 4 800 лева. При това
разноските на „Бул инс“ АД възлизат на 7 207 лева. Жалбата на застрахователя е
приета за основателна за 90 000 лева. Съразмерно на уважената част от жалбата, на
ответника се дължат 3 590 лева.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на Врачанският окръжен съд, Търговско отделение,
постановено на 06.03.2020 г. по т. дело № 107/2019 г. В ЧАСТТА, с която ЗД „БУЛ
ИНС“ АД е осъдено да заплати на А. Г. В. обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат от смъртта на М. Д. К. над 30 000 /тридесет хиляди/ лева до
присъдените 90 000 /деветдесет хиляди/ лева И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на А. Г. В., предявен на осн. чл.432, ал.1 от КЗ срещу ЗД
„БУЛ ИНС“ АД за разликата над 30 000 /тридесет хиляди/ лева до присъдените от
Врачанския окръжен съд 90 000 /деветдесет хиляди/ лева.
ОТМЕНЯ решението на Врачанският окръжен съд, Търговско отделение,
постановено на 06.03.2020 г. по т. дело № 107/2019 г. В ЧАСТТА, с която ЗД „БУЛ
ИНС“ АД е осъдено да заплати на Г. Д. К. обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат от смъртта на брат му М. Д. К. в размер на 30 000 /тридесет
хиляди/ лева И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Г. Д. К., предявен на осн. чл.432, ал.1 от КЗ срещу ЗД
„БУЛ ИНС“ АД за сумата 30 000 /тридесет хиляди/ лева.
ОТМЕНЯ решението на Врачанският окръжен съд, Търговско отделение,
постановено на 06.03.2020 г. по т. дело № 107/2019 г. В ЧАСТТА, с която ЗД „БУЛ
ИНС“ АД е осъдено да заплати на ищците А. Г. В., Д. К. С. и Г. Д. К. разноски за
производството пред окръжния съд за разликата над 112,66 /сто и дванадесет лева и 66
ст./ до присъдените 196,92 /сто деветдесет и шест лева и 92 ст./.
8
ОТМЕНЯ решението на Врачанският окръжен съд, Търговско отделение,
постановено на 06.03.2020 г. по т. дело № 107/2019 г. В ЧАСТТА, с която ЗД „БУЛ
ИНС“ АД е осъдено да заплати на адвокат Й.Д. възнаграждение за процесуално
представителство над 4 686 /четири хиляди, шестстотин осемдесет и шест/ лева до
присъдените 8 190 /осем хиляди, сто и деветдесет/ лева.
ОСЪЖДА А. Г. В., Д. К. С. и Г. Д. К. да заплатят на ЗД „БУЛ ИНС“ АД още
2 541 /две хиляди, петстотин четиридесет и един/ лева разноски за производството пред
Врачанския окръжен съд.
ОТМЕНЯ решението на Врачанският окръжен съд, Търговско отделение,
постановено на 06.03.2020 г. по т. дело № 107/2019 г. В ЧАСТТА, с която ЗД „БУЛ
ИНС“ АД е осъдено да заплати на Врачанския окръжен съд държавна такса над 4 814
/четири хиляди, осемстотин и четиринадесет/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението на Врачанския окръжен съд в останалата му
обжалвана част.
ОСЪЖДА А. Г. В., Д. К. С. и Г. Д. К. да заплатят на ЗД „БУЛ ИНС“ АД 3 590
/три хиляди, петстотин и деветдесет/ лева разноски за производството пред Софийския
апелативен съд.
Решението е постановено при участието на третото лице, помагач на ответника
– Г. С. В..
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10