№ 856
гр. Велико Търново, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20214110101746 по описа за 2021 година
Производство по чл.422,ал.1 от ГПК, вр. с чл.55,ал.1, пр. трето и чл.86
от ЗЗД
Ищецът „Сканлог“ ЕООД, гр.Благоевград , чрез пълномощника си
адв.П. от ВТАК твърди, че на 22.12.2017 г. сключил трудов договор с
ответника, по силата на който последният бил назначен на длъжност «шофьор
на товарен автомобил». Заявява, че на същата дата превел на ответника по
банков път сумата от 2000 лева, представляваща аванс. На 3.01.2018 г. по
изрична молба на ответника му превел сумата от 1955 лева , също като аванс
срещу бъдещи трудови възнаграждения. На 20.01.2018 г. превел служебен
аванс на ответника за покупка на части в размер на 1000 лева. Посочва, че по
изрично желание на ответника сумите се превеждали по сметка на трето
лице-****. Сочи, че ответникът така и не се появил на работа, поради което
на 19.04.2018 г. трудовото правоотношение било прекратено. Въпреки
многократните обещания ответникът не върнал дадените му суми. Твърди, че
била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№
1369/2021 г. на ВТРС, срещу която ответникът възразил. Моли съда да
постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът му дължи
сумата от общо 7637,55 лева , от която сумата от 4955 лева главници и сумата
от общо 2682,55 лева лихви за забава , конкретизирани по размер и периоди,
1
за което е издадена заповед за изпълнение по ч.г.д.№ 1369/21 г. на ВТРС ,
както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до
окончателното изплащане.Претендира разноски. В съдебно заседание чрез
пълномощника си поддържа предявените искове.
Ответникът ИВ. М. ИВ. не е депозирал отговор на исковата молба в
срока по чл.131 от ГПК. В съдебно заседание се представлява от назначения
особен представител адв.К. от ВТАК, която оспорва исковете, като
неоснователни и моли съда да ги отхвърли.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намери
установено следното:
С трудов договор № 030/ 22.12.2017 г. на основание чл.70,ал.1, вр. с чл.
67,ал.1,т.1 от КТ ответникът е назначен при ищцовото дружество на длъжност
„шофьор товарен автомобил / международни превози/“ с основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 463 лева , увеличено на 510 лева,
считано от 1.01.2018 г. с допълнително споразумение от 2.01.2018 г. С
декларация от 22.12.2017 г. работникът е дал съгласие работодателят да
превежда работната му заплата, командировки и аванс по цитираната сметка
на **** в „Уникредит Булбанк“ АД. Приети са дневни извлечения от „Банка
ДСК“ ЕАД от сметка на „Сканлог“ ЕООД, видно от които на 22.12.2017 г. на
**** е преведена сумата от 2000 лева с основание „аванс И.И.“; на 3.01.2018
г. е преведена сумата от 1955,83 лева –„аванс в полза на И.И.“; на 16.01.2018
г. на същото лице е преведена сумата от 1000 лева с основание- „аванс за
части Волво“. Представени са разчетно-платежни ведомости за м. декември
2017 г., м. януари 2018 г. и м.април 2018 г. на ищцовото дружество в извадка
за ИВ. М. ИВ.. Със Заповед № 00/19.04.2018 г. трудовото правоотношение с
ответника е прекратено на основание чл. 325,ал.1,т.1 от КТ , считано от
същата дата. Възникването и прекратяването на трудовото правоотношение
са регистрирани в НАП според приетите справки за приети и отхвърлени
уведомления почл. 62, ал.5 от КТ. По делото е назначена съдебно-счетоводна
експертиза. Според заключението на вещото лице ответникът е сключил
трудов договор с ищцовото дружество на 22.12.2017 г., който е регистриран
на същата дата в НАП. Съгласно разчетно-платежните ведомости за м.
декември 2017 г. са отразени три работни дни, начислено е брутно трудово
възнаграждение от 77,17 лева. За м. януари 2018 г. работникът е ползвал 9
2
дни неплатен отпуск , считано от 2.01.2018 г. до 14.01.2018 г., за което е
подадена молба от него и е издадена заповед № 61/2.01.2018 г. от
работодателя. От 15.01. 2018 г. до 21.02.2018 г. работникът е бил в
болнични поради временна нетрудоспособност съгласно болничен лист №
Е20176610542 /22.01.2018 г., 13 дни от които отразени във ведомостта за м.
януари 2018 г. и 20 дни, отразени във ведомостта за м. февруари 2018 г. От
22.02.2018 г. до 23.03.2018 г. работникът е бил в отпуск поради временна
нетрудоспособност съгласно болничен лист № 20180864117/9.03.2018 г. Във
ведомостта за м. март 2018 г. са отразени 16 дни болничен и 5 дни неплатен
отпуск. Същият е ползван за периода 26.03.2018 г.- 31.03.2018 г. вкл. съгласно
молба от работника и заповед № 64/26.03.2018 г. на работодателя. На
1.04.2018 г. работникът е подал молба за ползване на неплатен отпуск до
17.04.2018 г. включително и със заповед № 67/1.04.2018 г. отпускът му е
разрешен. Във ведомостта за м. април 2018 г. е отразен 1 работен ден, за
който му е начислено тр. възнаграждение от 26,84 лева. В същата ведомост е
начислено обезщетение по чл. 224,ал.1 от КТ от 161,05 лева за неползван
платен годишен отпуск от 6 работни дни. На 22.12.2017 г. е преведена сумата
от 2000 лева аванс в полза на И.И. по сметка на ****; на 3.01.2018 г. е
преведена сумата от 1955,83 лева по сметка на **** –аванс в полза на И.И.; на
16.01.2018 г. е преведена сумата от 1000 лева по сметка на **** И.а –аванс
части Волво. Вещото лице не може да установи дали реално е полаган труд
за отразените работни дни през м. януари и м.април 2018 г. В съдебно
заседание вещото лице поддържа заключението си.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Ищецът навежда имуществено разместване между страните, в резултат
на което ответникът се е обогатил за негова сметка със сумата от 4955 лева,
получена на отпаднало основание поради прекратения трудов договор.
Изтъква, че работникът не е постъпил на работа и не е изпълнил
задълженията си по трудовия договор, поради което получената от него като
аванс сума подлежи на възстановяване. С оглед фактическите твърдения на
ищеца, определящи предмета на правния спор съдът е квалифицирал
предявения иск по чл. 55,ал.1, пр. трето от ЗЗД. Безспорно по делото се
установи, че между страните е възникнало трудово правоотношение по силата
на трудов договор от 22.12.2017 година , съгласно който ответникът е бил
3
назначен в ищцовото дружество на длъжност „шофьор товарен автомобил
/международни превози/“ при основно трудово възнаграждение от 463 лева,
увеличено на 510 лева, считано от 1.01.2018 г. Тоест, имало е основание, на
което да се заплаща трудово възнаграждение, което е осъществено, тъй като
не е било поставено в зависимост от настъпването на някакво бъдещо
несигурно събитие. С подписването на трудовия договор и регистрирането
му в НАП съобразно изискванията на чл. 62,ал.5 от КТ е възникнало валидно
трудово правоотношение, правата и задълженията на насрещните страни по
което са уредени в договора, Кодекса на труда и подзаконовите нормативни
актове, издадени въз основа на него. Трудовото правоотношение е
прекратено, считано от 19.04.2018 година, за което е приета като
доказателство заповед на работодателя от същата дата, издадена на
основание чл. 325,ал.1,т.1 от КТ. Не се спори представената декларация, с
която работникът е изразил съгласието си пред работодателя работната
заплата, командировките и авансите да му бъдат превеждани по посочена
банкова сметка на трето лице. По тази сметка, както се установи от
приложените извлечения от сметка и от заключението на съдебно-
счетоводната експертиза са направени следните преводи: на 22.12.2017 г. –
2000 лева –аванс в полза на И.И.; на 3.01.2018 г.- 1955,83 лева- аванс в полза
на И.И. и на 16.01.2018 г.- 1000 лева- аванс за части Волво. Ищецът твърди,
че работникът не е постъпвал на работа, поради което дължи връщане на
дадените като аванс суми, както и че е бил измамен, че ответникът ще купи
авточасти от чужбина според уговорката им. Излага, че не е сезирал органите
на реда и се надявал отношенията им относно връщане на даденото да бъдат
уредени доброволно. Анализът на събраните по делото доказателства сочи на
неоснователност на иска така, както е предявен. Искът с правно основание чл.
55,ал.1,пр.3 от ЗЗД предвижда връщането на нещата в положението, в което
са били, тоест връщане на даденото, ако се докаже, че основанието, на което
то е получено е отпаднало. В ППВС № 1/1979 г. е разяснено, че в тази
хипотеза при разместването на блага от имуществената сфера на едно лице
към тази на друго е съществувало юридическо основание за това, но то е
отпаднало впоследствие с обратна сила. Конкретният казус не разкрива
елементите на фактическия състав на неоснователното обогатяване в тази му
хипотеза. Основанието, на което ищецът е дал парите на ответника , което
той самият сочи, е аванс срещу бъдещи трудови възнаграждения. Както бе
4
изложено по-горе, трудовото правоотношение между страните е възникнало и
е съществувало през цялото време до неговото прекратяване на 19.04.2018 г.
Работникът е бил изправна страна по трудовото правоотношение- видно от
приложените документи и от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, прието и неоспорено от страните и кредитирано от съда, като
компетентно и обосновано за времето, през което не е бил на работа и не са
му отразени работни дни по изплащателните ведомости ответникът е бил в
законоустановен отпуск -или неплатен отпуск по чл. 160 от КТ, който той е
искал и му е разрешаван от работодателя със съответните заповеди, подробно
цитирани в ССчЕ, или в отпуск поради временна неработоспособност
съгласно цитираните болнични листи. Прекратяването на валидно
съществуващ действителен трудов договор има действие занапред, няма
обратна сила. Впрочем, освен ако не се докаже недобросъвестност на
работника, обявяването от съда по реда на чл. 74-76 от КТ на един трудов
договор за недействителен също има действие ex nunc /за в бъдеще/ и
отношенията между страните до обявяването на недействителността се
уреждат като при действителен трудов договор. Дори при доказана
недобросъвестност на работника в тази хипотеза съгласно практиката на ВС
работникът не дължи връщане на трудовото възнаграждение за периода на
недействителността. Всъщност ищецът нито е навеждал подобни твърдения,
нито е правил подобни искания, а твърденията му, че работникът не е
постъпил на работа се опровергаха от събраните по делото доказателства,
представени от самия него, както и от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза. Изложеното дотук идва да покаже, че получените като аванс суми
от работника при едно действително трудово правоотношение не подлежат на
връщане при прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като не е
налице отпаднало с обратна сила основание за получаването им. Отделно от
това следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 271,ал.1 от КТ, според
която добросъвестно получени от работника пари за възнаграждение или
обезщетение не подлежат на връщане / освен по негово желание/. Горното
касае сумите от 2000 лева, дадена като аванс на 22.12.2017 г. и 1955,83 лева,
дадена като аванс на 3.01.2018 г. съгласно счетоводните записвания,
очевидно по желание, със съгласие и по разпореждане на самия работодател.
Що се отнася до сумата от 1000 лева, дадена като аванс части Волво и
преведена по сметката на третото лице ****, няма никакви доказателства, че
5
същата е предоставена именно на ответника ИВ. М. ИВ. и е получена от него,
за да купи части за ищеца съгласно някаква договорка между тях. Ако има
налице измама така, както се сочи в исковата молба, то това е престъпление
от общ характер, за което следва да се сезират органите на прокуратурата.
Мотивиран от горното съдът намира предявения иск за приемане на
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо
4955 лева главници, представляващи дадени като аванс суми на отпаднало
основание, за неоснователен и недоказан, поради което следва да се отхвърли.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че дори да е имало
други отношения между страните, въз основа на които са дадени процесните
суми, доколкото не са заявени от ищеца в исковата молба не могат да бъдат
разглеждани от съда. Неоснователността на главния иск води до
неоснователност и отхвърляне и на акцесорните претенции за присъждане на
лихви за забава върху главницата от 2000 лева, получена на 22.12.2017 г.в
размер на 687,78 лева за периода 22.12.2017 г.- 12.05.2021 г. ; върху сумата от
1955 лева получена на 3.01.2018 г. в размер от 665,79 лева за периода
3.01.2018 г.- 12.05.2021 г. и върху сумата от 1000 лева, получена на 20.01.2018
г. в размер от 335,83 лева за периода 20.01.2018 г.- 12.05.2021 г., за които е
издадена заповед за изпълнение № 571/13.05.2021 г. по ч.гр.д.№ 1369/2021 г.
на ВТРС.
При този изход на делото на ищеца не се дължат направените от него
разноски, както в заповедното, така и в исковото производство.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „СКАНЛОГ“ ЕООД с ЕИК ********* ,
седалище и адрес на управление гр.Благоевград, ул.“ Пере Тошев“ № 3 с
правно основание чл.422,ал.1 от ГПК, вр. с чл.55,ал.1,пр.3 от ЗЗД и чл. 86 от
ЗЗД за приемане на установено, че ИВ. М. ИВ. с ЕГН ********** от гр.*** му
дължи сумите от общо 4955 / четири хиляди деветстотин петдесет и пет/
лева главници, представляващи дадени като аванс суми по трудов договор на
отпаднало основание, лихви за забава в размер на 687,78 / шестстотин
осемдесет и седем лева и 78 ст./ върху главницата от 2000 лева, получена на
6
22.12.2017 г. за периода 22.12.2017 г.- 12.05.2021 г. ; лихва за забава в размер
от 665,79 / шестстотин шестдесет и пет лева и 79 ст./ за периода 3.01.2018 г.-
12.05.2021 г. върху главницата от 1955 лева, получена на 3.01.2018 г. ;лихва
за забава в размер от 335,83 /триста тридесет и пет лева и 83 ст./ за периода
20.01.2018 г.- 12.05.2021 г. върху главницата от 1000 лева, получена на
20.01.2018 г, за които е издадена заповед за изпълнение № 571/13.05.2021 г.
по ч.гр.д.№ 1369/2021 г. на ВТРС, като неоснователни и недоказани.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновски
Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7