№ 177
гр. Ямбол, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседА.е на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря Цветелина Хр. Господинова
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно
гражданско дело № 20222300500300 по описа за 2022 година
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на ДГ „Здравец“
гр.Стралджа чрез пълномощника адв.К., АК-Ямбол против решение № 225/16.05.2022 г.,
постановено по гр.д.№ 554/2022 г. по описа на РС Ямбол, с което съдът:
ПРИЗНАВА на основА.е чл.344, ал.1, т.1 КТ уволнението на Й. Г. М. с ЕГН
********** от гр.*****, извършено на основА.е чл.325, ал.1, т.5 КТ със заповед №
09/23.12.2021 год., считано от 01.01.2022 год., на Директор ДГ „Здравец", БУЛСАТ
*********, адрес на управление: гр.Стралджа, обл.Ямбол, ул."Здравец" № 17а,
представлявана от директора М.П.В. за незаконно и го отменя; ВЪЗСТАНОВЯВА на
основА.е чл.344, ал.1 т.2 КТ, Й. Г. М. с ЕГН ********** на заеманата от нея до уволнението
длъжност - „помощник възпитател в детска градина" , категория персонал -53123003 в ДГ
„Здравец" гр.Стралджа, обл.Ямбол, филиал с.Лозенец; ОСЪЖДА на основА.е чл.344, ал.1
т.3 КТ във връзка с чл.225, ал.1 КТ ДГ „Здравец" да заплати на Й. Г. М. с ЕГН **********
сумата от 1220,00 лева, представляваща обезщетение за оставането и без работа вследствие
на уволнението за период от 01.01.2022 год. до 25.02.2022 год., ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда - 25.02.2022 год. до
окончателното и изплащане като за разликата над 1220,00 лева до претендирА.я размер от
1300,00 лева искът като недоказан е отхвърлен, както и разноски по делото.
Иска се отмяна изцяло на решението и отхвърляне на предявените искове като
неоснователни и недоказА. с присъждане на разноските пред двете инстанции.
1
Въззивникът счита, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, а
предявените искове са неоснователни и недоказА. в проведеното първоинстанционно
съдебно производство. Неоснователни са мотивите на ЯРС, който приема доводите на
ищцата, че след като липсва името на титуляра и клаузи, от които да е видно, че стрА.те са
договорили сключване на договор по чл.68, ал.1, т.3 от КТ, то сключеният трудов договор е
за неопределено време. Поради лични причини на ищцата се налага да ползва неплатен
отпуск близо 2 години - от 09.01.2020г. до 31.12.2021г., през който период трудовият й
договор не е прекратяван, а след проведени с ищцата разговори и след като е била наясно, че
ще замества титуляр, същата е назначена по прекратения трудов договор. При тези
обстоятелства следва да се приеме, че на ищцата не са нарушени никакви права, а
възраженията й че срочният трудов договор е станал безсрочен и заповедта за уволнението й
била незаконосъобразна са несъстоятелни. Съгласно чл. 69, ал. 2 КТ единственият случай, в
който срочният договор за заместване се превръща в договор с неопределен срок, е тогава,
когато договорът с титуляра се прекрати през време на заместването. Поради това е
неоснователно възражението на процесуалния представител на ищцовата страна, възприето
и от съда, че след като не е посочено името на замествА.я, то договорът се превръща в
безсрочен. Прекратяването на срочните трудови договори за заместване може да стане
единствено на основА.е чл. 325, т. 5 КТ, а именно - след настъпването на предвиденото в
трудовия договор условие по чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ - завръщане на замествА.я на работа, като
трудовият договор със заместващия го работник или служител се прекратява по реда на чл.
325, т. 5 КТ, поради което трудовият договор с ищцата е прекратен законосъобразно.
В законоустановения срок ищцата по делото Й. Г. М., сега въззиваема страна, не е
депозирала отговор на въззивната жалба.
Въззивното производство е прекратено поради недопустимост на въззивната жалба в
частта, с която е обжалвано решението на ЯРС в частта му, с която е отхвърлена част от
претенцията за обезщетение по чл.225 от КТ поради липса на правен интерес от
обжалването.
В съдебно заседА.е стрА.те, редовно призовА., не се явяват, като въззиваемата чрез
пълномощника си е изразила в писмено становище, че оспорва въззивната жалба и желае
потвърждаване на обжалваното решение, както и присъждане на разноските по делото.
След преценка на събрА.те по делото доказателства, въззивният съд приема за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК
преклузивен срок и отговаря на изисквА.ята на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е
легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира
въззивната жалба за неоснователна.
В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на
атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При
преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.
2
Съгласно процесуалната възможност установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във
вр. с чл.235 от ГПК, въззивният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния
съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря. В отговор на
доводите на въззивника, наведени във въззивната жалба, въззивният съд намира за
необходимо да изложи следното:
Предявените пред ЯРС искове от Й. Г. М. са с правно основА.е чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от
КТ – за признаване на уволнението й от ответника ДГ „Здравец“ гр.Стралджа за незаконно и
неговата отмяна; за възстановяване на предишната работа и присъждане на обезщетение за
времето, през което е останала без работа поради уволнението.
Установено е от представените писмени доказателства - трудов договор от 08.01.2020
г., сключен между Й. Г. М. и ДГ „Здравец“ и заповед № 09/23.12.2021 г. за неговото
прекратяване, че стрА.те за били в трудовоправни отношение. М. е била назначена на
основА.е чл.68 ал.1 т.3 от КТ, считано от 10.01.2020 г. за определен срок – до 31.12.2020 г.
да изпълнява длъжността помощник възпитател в детската градина. Няма спор, че срокът на
трудовия договор е бил удължен до 31.12.2021 г., с още една година. В заповедта за
прекратяване на трудово правоотношение, работодателят е изложил мотиви, че М. е
назначена за заместване на служителя И.И.Т. на длъжност помощник възпитател и след като
е изтекъл срока на ползвА.я от Т. неплатен отпуск и договорът й не е прекратяван през
времето на заместване, същата се завръща на работното си място, поради което на основА.е
чл.325 ал.1 т.5 от КТ, се прекратява трудовото правоотношение със заместващата я
длъжността М..
Въззивният съд изцяло споделя изводите на първата инстанция за уважаване на
предявеният иск за признаване на така извършеното уволнение за незаконно и
възстановяването на ищцата на работа. Прекратяването на трудовото правоотношение без
предизвестие между ответника и ищцата на основА.е чл.325 ал.1 т.5 от КТ, е незаконно, тъй
като сключеният трудов договор на основА.е чл.68 ал.1 т.3 от КТ не съдържа необходимите
реквизити, за да бъде определен като срочен трудов договор, подлежащ на прекратяване без
предизвестие. В трудовия договор от 8.01.2020 г. е посочено основА.е за сключването му –
чл.68 ал.1 т.3 от КТ, както и срок на изпълнение на договора – до 31.12.2020 г. В текста на
трудовия договор обаче, липсват негови основни реквизити, за да бъде приет като надлежно
сключен срочен трудов договор поради заместване. Договорът по чл.68 ал.1 т.3 от КТ е с
определяем срок и се сключва за заместване на отсъстващ работник или служител, т.е.
срокът му се определя от продължителността на отсъствието на замествА.я работник. Това
налага задължителни реквизити в съдържА.ето на трудовия договор по заместване –
изрично посочване на името на титуляра на длъжността, който се замества, както и
посочване на факта, че договорът се сключва до неговото завръщане на работа. Посредством
тези два реквизита на договора по заместване се определя срока на същия и заедно с
определеното място на работа и трудова функция дават предпоставките за прекратяването
му като срочен договор по реда на чл.325 ал.1 т.5 от КТ.
Не могат да бъдат приети за основателни възраженията на ответника за това, че М. е
3
била наясно с обстоятелствата относно точно кое лице титуляр на длъжността замества, кое
налага това заместване, както и до кога, независимо от събрА.те в тази връзка гласни
доказателства. Съгласно решение № 282/8.01.2016 г., постановено по чл.290 от ГПК по гр.д.
№ 229/2011 г., III г.о. ВКС – всякакви неформални уговорки, постигнати във връзка с
отсъствието на конкретен работник и изпълнението на неговата работа са без значение за
признаците на съгласието по смисъла на чл.68 ал.1 т.3 от КТ, ако това съгласие не е
обективирано със съответните реквизити в трудовия договор. Липсата на поименното
посочване на замествА.я титуляр в трудовия договор по чл.68 ал.1 т.3 от КТ води до
незаконност на уволнението на основА.е чл.325 ал.1 т.5 от КТ и същото правилно е прието
за такова от районния съд.
С уважаване на иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ и направеното с исковата молба искане за
възстановяване на заеманата длъжност, е уважен и искът по чл.344 ал.1 т.2 от КТ, т.е.
решението е правилно и в тази част.
Акцесорния характер на иска по чл.344 ал.1 т.3 от КТ води до уважаването и на тази
претенция на М. след отмяна на уволнението като незаконно. Възраженията на въззивника
по отношение на този иск за това, че М. не е доказала оставането си без работа след
уволнението, са неоснователни. С ТР № 6/156.07.2014 г. по т.д.№ 6/2013 г. на ОСГК на ВКС
е прието, че при предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ доказателствената
тежест да установи факта, че след уволнението е останал без работа и не е получавал
трудово възнаграждение, е на ищеца. Прието е още, че това доказване може да се осъществи
по няколко начина – чрез представянето на различни доказателства за липсата на вписване
на последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липса на
регистрирано трудово правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на ищеца
в бюрото по труда като безработен или чрез установяването на други обстоятелства, от
които може да се направи извод за оставането без работа. С представяне на копие от
регистрационната си карта в Бюрото по труда, ищцата М. установява регистрацията си като
безработна от 5.01.2022 г. и това е достатъчно доказателство, с което се удостоверява, че е
останала без работа след уволнението. За установяване размера на иска, районният съд е
имал предвид посоченото в трудовия договор месечно възнаграждение на ищцата в размер
610 лв. и е присъдил сумата 1220 лв. като обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ, поради което
решението е правилно и в тази част.
С оглед изложеното атакуваното решение на първоинстанционния съд следва да бъде
потвърдено, като на въззиваемата М. следва да бъдат присъдени претендирА.те разноски в
настоящата инстанция в размер 637 лв., дължими от въззивника ДГ „Здравец“.
На основА.е изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 225/16.05.2022 г., постановено по гр.д.№ 554/2022 г. по
описа на ЯРС.
4
ОСЪЖДА ДГ „Здравец", БУЛСАТ *********, адрес на управление: гр.Стралджа,
обл.Ямбол, ул."Здравец" № 17а, представлявана от директора М.П.В. да заплати на Й. Г. М.
с ЕГН ********** от гр.***** направените в настоящата инстанция разноски в размер 637
лв.
Решението подлежи ва касационно обжалване в едномесечен срок от връчването
му на стрА.те пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5