№ 9552
гр. София, 26.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:д.р.
при участието на секретаря в.к.
като разгледа докладваното от д.р. Гражданско дело № 20221110121233 по
описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава втора ЗЗДН.
Подадена е молба по чл.8, т.1 ЗЗДН от ХР. Д. Б., ЕГН **********, срещу ГР. Д. Б., ЕГН
**********, брат на молителката, в която се твърди, че ответникът е извършил спрямо
молителката акт на домашно насилие на 17.04.2022 г., около 15:40 часа, в обитаваното от
молителката жилище, находящо се в гр. София, ж.к. „Люлин“ 10, бл. 170, вх. Г, ет. 3, ап. 76,
в присъствие на майката на страните - В.А Б., и на детето на ответника, изразяващ се в
следното: в коридора на жилището след като ответникът на висок тон казал на майката на
страните, че бащата на последните от два дни е пиян, молителката излязла от стаята си и му
направила забележка за високия тон с думите: „Кой те издържа, че да говориш така за тате,
ако искаш да викаш - извън моя дом?“. След това ответникът отвърнал на молителката с
думите: „Коя си ти, че да ми казваш какво да правя?“, повикал я да се приближи към него /на
входната врата на жилището/, тя отказала след като майката на страните я посъветвала да не
се кара с ответника. Той обаче отново я попитал коя е, че да му казва какво да прави, казал й
също да се прибира в стаята си. След това се засилил към нея, хванал я за косата, оскубал я,
навел главата й надолу, ударил й шамар по дясното ухо, вследствие на което ухото й
заглъхнало, ударил я под дясното око високо над скулата, и излязъл от жилището заедно с
детето си. Молителката му казала, че ще отиде в полицията и ще си извади ограничителна
заповед, а неговите последни думи били, че той повече няма да идва на настоящия й адрес.
Ответникът по молбата се явява в съдебно заседание и оспорва твърденията на молителката.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
доводите, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
1
По допустимостта на молбата.
Молбата за защита е подадена от лице, което твърди, че лично е пострадало от акт на
домашно насилие, поради което съгласно чл. 8, т. 1 ЗЗДН е налице валидно сезиране на съда
от процесуално легитимирано за това лице. Същата е подадена срещу пасивно легитимиран
да отговаря по молбата ответник съгласно чл. 3, т. 6 ЗЗДН, в качеството му на брат на
молителката. Молителката твърди, че ответникът е осъществил спрямо нея актове на
домашно насилие на 17.04.2022 г., молбата до съда е подадена на 20.04.2022 г., поради което
е спазен и преклузивният срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН. Ето защо съдът намира молбата за
допустима.
По основателността на молбата.
В хода на производството не са събрани доказателства, от които може да се направи
категоричен извод за обективно извършен акт на домашно насилие от страна на ответника.
Съобразно твърденията на молителката, на инцидента има присъствал свидетел-очевидец,
майката на страните - В.А Б. и детето на ответника. По делото е представена декларация по
чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която обаче е обявена от закона за достатъчно доказателство, единствено
когато по делото няма други доказателства. В случая обаче на акта на домашно насилие се
твърди от молителката да е имало очевидец. Ето защо декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН не
следва да се ползва от доказателствената стойност, придадена й от чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, като
молителката следва да проведе пълно и главно доказване на твърдените актове на насилие.
Съдът е указал доказателствената тежест на молителката. Същата обаче не е представила
или посочила други доказателства за установяване на твърдения акт на насилие.
Горното налага като единствено възможен изводът, че твърденията на молителката за
осъществяването на процесния акт на домашно насилие е недоказан. Недоказаният факт е
неосъществил се, несъществуващ факт, поради което не могат да възникнат и неговите
правни последици.
Разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, разглежда декларацията като част от
доказателствената съвкупност, при това съпоставена с други доказателства, губи своята
предопределена стойност. В настоящото производство не се установи по категоричен и
безспорен начин, ответникът да е извършил твърдения акт на домашно насилие. Когато
декларацията не може да се ползва от своята доказателствена стойност, молителката следва
да проведе пълно и главно доказване. В настоящото производство, въпреки дадените
указания, същата не е провела доказването на твърденията си в степен, която да убеди съда
в основателността на молбата.
Производството по ЗЗДН е силно рестриктивно и с него съдът дава защита в случаи, при
които е налице реална опасност от вече извършено или предстоящо домашно насилие. Това
производство потенциално може да доведе до силно ограничаване правата и законните
интереси на страните, поради което съдът следва да подхожда изключително внимателно
при преценка на твърденията и на събраните доказателства. Процесът обаче не следва да се
използва за разрешаване на междуличностни конфликти.
2
Изложеното по-горе дава основание на съда да санкционира молителката с тежестта на
доказване в производството и да остави молбата без уважение, като неоснователна и да
откаже издаването на заповед за съдебна защита.
По разноските.
При този изход ответникът има право на разноски, такива не са поискани и не следва да
бъдат присъждани. Молителката следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Софийския
районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 лв. на основание чл. 11, ал.
3 ЗЗДН.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба с вх. № 80364/20.04.2022 г., депозирана от ХР. Д. Б., ЕГН **********,
за издаване на заповед за защита на молителката срещу ГР. Д. Б., ЕГН **********, по повод
твърдян акт на домашно насилие от 17.04.2022 г., като ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД
ЗА ЗАЩИТА.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН ХР. Д. Б., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок,
считано от връчването му на страните (чл.17, ал. 1 ЗЗДН).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3