Р Е Ш Е Н И Е
№ ....................
гр. София, 09.03.2022 г.
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-A въззивен
състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. съдия МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Цветелина
Добрева - Кочовски, като разгледа докладваното от младши съдия Малоселска
в.гр.дело № 1823 по описа за 2021 г. на СГС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 151302 от 16.07.2020 г., постановено
по гр. д. № 61644 по описа за 2019 г. на СРС, ГО, 76 състав, е признато за
установено по на основание чл. 124, ал.
1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1
от ЗЗД, във вр. с § 1, ал. 1, т. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните
и канализационните услуги; и чл. 86 от ЗЗД, по исковете предявени от „В.и к.“
ЕАД, че Ю.Ц.П. дължи сумата от 141,45 (сто четиридесет и един лева и
четиридесет и пет стотинки) лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената услуга „водоснабдяване“ за периода от 14.08.2015г. до
07.08.2018г., ведно със законната лихва, считано от 30.10.2019г. до
13.03.2020г., а след това от 08.04.2020г. до окончателното щ изплащане, както и
сумата от 28,61 (двадесет и осем лева и шестдесет и една стотинки) лева –
мораторна лихва за периода от 26.08.2016г. до
20.03.2019г.
С определение №
20198701/15.09.2020 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, е оставено без
уважение искането на „В.и к.“ ЕАД за изменение на решението в частта за
разноските, като в полза на страната бъде присъдена сумата от общо 675 лева.
Недоволен от постановеното решение, с което предявените срещу него искове
са уважени, е останал ответникът в производството. С подадената чрез назначения
му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител въззивна жалба заявява
оплаквания, че съдебният акт е неправилен и следва да бъде отменен, а
предявените искове – отхвърлени. Поддържа се, че установяването на факта, че
ответникът е собственик на процесния недвижим имот, не обуславя извод за
наличието на облигационно правоотношение между страните. Също така са заявени
доводи, че отчитането на водомера е било неправилно, с оглед което неправилно е
осчетоводена ползваната от ответника услуга. Според въззивника неправилен е и
изводът на съда, че е ирелевантно за спора дали измервателните уреди са били
сертифицирани. Ищецът не е установил в производството, че е спазил изискванията
на материалния закон за поддръжка и ремонт на уредите за измерване. По делото
не са били представени доказателства, че количеството реално потребена вода
правилно е било отразено в справките, съставени от ищеца, както и карнет, който
да отразява периодичните записи от снемане показанията на водомера. В обобщение
на заявените с жалбата доводи формулира искане за отмяна на решението и
отхвърляне на предявените искове.
Ответникът по жалбата „В.и к.“ ЕАД я оспорва, като излага доводи за
неоснователност на наведените от въззивника доводи. Поддържа, че облигационното
правоотношение между страните е възникнало по силата на закона с оглед
притежаваното от ответника право на собственост. В имота са били извършвани
реални отчети на показанията на измервателните уреди, които са били отразявани
на електронен карнет. На следващо място се обръща внимание, че проверката,
поддържането и ремонтът на водомерите в имотите на потребителите е за сметка на
потребителите и в случай на неизправност, то е следвало това обстоятелство да
бъде установено от потребителя, който не е поискал извършването на проверки. Обръща
се внимание, че тези възражения касаят само размера на предявения иск, като в
тази връзка се позовава на правилото на чл. 162 ГПК. Заявено е искане за потвърждаване на
решението и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство.
Срещу определението, постановено по реда на чл. 248 ГПК, е постъпила
частна жалба от ответника „В.и к.“ ЕАД, с която са изложени съображения за
неправилност на изводите на съда, с които е отхвърлено искането за изменение на
постановеното решение в частта за разноските. Поддържа се, че в представения от
страната списък по чл. 80 ГПК и в обжалваното определение е била допусната
техническа грешка, която подлежи на корекция. Заявеното искане е за отмяна на
обжалваното определение и за присъждане на разноски за производството пред СРС
в общ размер на 675 лева.
Не е постъпил отговор на частната жалба от ответника по нея Ю.Ц.П..
Софийски градски съд,като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба оплаквания и възраженията на насрещната
страна, приема следното:
Софийски районен съд е бил сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона
за водите, вр. § 1, ал. 1, т. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Съдържащите се във въззивната жалба оплаквания за неправилност
на решението, с което съдът е уважил главния предявен иск, са неоснователни по
следните съображения:
По предявените искове в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е
потребител на ВиК услуги по възникнало между страните облигационно
правоотношение, че в процесния период ищецът е доставил ВиК услуги в
претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза на
претендираните суми. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже възражението си, че поради неизправност на измервателните
уреди в имота, което да се отразява на отчитането на количеството потребена
вода във вреда на потребителя, както и лошо качество на предоставяната от ищеца
услуга. В посочения смисъл е разпределена и доказателствената тежест в първоинстанционното
производство.
По делото не е спорно, а и това се установява от представения нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 26, рег. № 850, дело № 216/2003 г.,
че ответникът е собственик на недвижим имот, представляващ ателие № 253, находящо
се на втори етаж от самостоятелна жилищна сграда Парк-2, секция 3, построена в
УПИ I-254, 255, 261, 269 в кв. 4902 по действащия план на к.к. „Слънчев бряг
– запад“.
По смисъла на §1, т. 2, б. “а“ и б. “б“ от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги потребители по смисъла на закона са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят В и К услуги; респективно юридически или физически
лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се
осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена територия
само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2
ЗВ. В настоящия случай не е формиран спор по обстоятелството, че оператор на В
и К услуги на територията на община Несебър е ищцовото дружество.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че през процесния период между
страните е налице облигационно правоотношение, породено от договор за
предоставяне на водоснабдителните и канализационните услуги по отношение на
имота, находящ се на посочения по-горе адрес. В отговор на възражението на
въззивника, че не е доказано наличието на облигационно правоотношение между
страните, заявен с жалбата, следва да се посочи също, че по делото е
представена молба от ответника до дружеството ищец за откриване на партида на
новомонтиран водомер на адреса на процесния недвижим имот. Следователно от
страна на ответника е изразена воля за встъпване в договорно правоотношение с
ищеца, който е приел отправеното му предложение, разкривайки партида на името
на ответника, по която е начислявана стойността на предоставените по договора
услуги.
Ето защо съдът следва да даде отговор на въпроса каква е стойността на
доставените в процесния имот В и К услуги.
Количеството изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора
се измерва чрез монтираните на всяка водопроводно отклонение водомери - чл. 32,
ал. 1 от Наредба № 4/2004 г., а за сгради - етажна собственост - въз основа на
измереното количество, отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение
за определен период от време, което се разпределя между отделните потребители
въз основа на отчетите за същия период от време на всички индивидуални водомери
след общия водомер, като първо се отчита общият водомер в присъствието на
представител на потребителите, а след това се отчитат индивидуалните водомери -
чл. 32, ал. 2 и 3 от Наредбата. Съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредбата отчетените
данни се установяват чрез отбелязване в карнет, заедно с датата на отчитане на
общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов
представител, освен случаите на отчитане
по електронен път.
В производството пред СРС са приети писмени доказателства, че показанията
на водомера в имота на ответника са отчитано с мобилно устройство, т.е. по
електронен път. Видно е от представената справка извлечение, че са извършвани
реални отчети на показанията и не е начислявано служебно потребление поради неосигурен
от потребителя достъп.
От страна на ищеца са съставени фактури, от съдържанието на които се
установява остойностяването на ползваните в собствения на ответника имот В и К
услуги.
Представен е протокол от 08.10.2019 г., подписан от служител на
ответника, съставен в присъствието на свидетел, от който се установява, че е
отчетен монтирания в имота на ответника водомер с показания 483 куб.м. Ето защо
и неоснователно с въззивната жалба се поддържа, че в недвижимия имот не са
потребявани В и К услуги. Макар посочената дата да следва във времето процесния
период, то е видно от вписаното в протокола показание на водомера, че в имота
потреблението на вода не е било преустановено.
С оглед изложеното предявеният
главен иск е доказан по основание. Съгласно чл. 162 ГПК в случаите, в които по
делото не са налице достатъчно данни за размера на иска, съдът определя
последния по своя преценка или ползва заключението на вещо лице. В обсъждания
случай с оглед цената на предявения иск и периода, за който главното вземане се
претендира, размерът на иска следва да се определи по преценка на съда. От
данните по делото, съдържащи се в представените от ищеца фактури, са видни
цените на услугите, ползвани в собствения на ответника недвижим имот. Анализът
на същите налага извод, че главният иск е изцяло основателен, както е приел с
решението си първоинстанционният съд.
От страна на ответника в
производството не са били ангажирани доказателства за установяване на факта, че
отчитането на измервателния уред в имота е неправилно извършено, с оглед което
и това е обусловило неправилно осчетоводяване на стойността на потребените в
имота В и К услуги, както се поддържа с въззивната жалба. С доклада по делото
първоинстанционният съд е указал на ответника, че негова е тежестта да установи
тези си твърдения по делото, доколкото на същите страната е основавала
възраженията си, респективно би черпила благоприятни правни последици в
хипотеза на доказването им в производството. Следователно доколкото тези
твърдения на ответника са останали недоказани в производството, прилагайки
последиците от неизпълнена от страната доказателствена тежест, се налага извод
за неоснователност на така наведените с въззивната жалба оплаквания.
На следващо място като
неоснователни следва да бъдат оценени оплакванията на въззивника, че ответникът
не е установил в производството, че водомерът, монтиран в жилището на
ответника, е бил сертифициран и изправен. От събраните в производството
доказателства е установено, че през 2005 г., когато ответникът е подал молба за
разкриване на партида при ищеца, в имота е бил монтиран нов водомер, по
показанията на който са извършвани отчетите. Според разпоредбата на чл. 11, ал.
5 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи -
доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните
водомери са задължение на потребителите. Следователно, ако водомерът в имота на
ответника е бил неизправен, то по силата на вмененото му нормативно задължение той,
а не ищецът е следвало да инициира извършването на проверка и отстраняване на
повредата.
Предвид гореизложеното,
решението на първоинстанционния съд в частта, с която е разгледан и уважен
главният предявен иск следва да бъде потвърдено.
Въззивният съд не е сезиран с конкретни оплаквания за неправилност на
решението в частта, с която първият съд се е произнесъл по акцесорния иск за
обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ето защо и в тази част решението
също следва да бъде потвърдено.
Подадената частна жалба срещу
определението на съда, с което е оставена без уважение молбата на ответника за
изменение на решението по реда на чл. 248 ГПК, е неоснователна. В полза на
страната на основание чл. 78, ал. 1 ГПК за исковото производство пред СРС е
присъдена сума в размер 475 лева – 75 лева държавна такса, 300 лева депозит, от
който е изплатено възнаграждението на особения представител на ответника и 100
лева юрисконсултско възнаграждение. В откритото съдебно заседание на 24.06.2020
г. съдът е отменил определението си, с което е било допуснато изслушването на
съдебно-техническа експертиза. Депозитът за възнаграждение на вещото лице по
СТЕ правилно не е бил присъден като разноски, доколкото експертиза не е била
изготвяна. Следователно в полза на ищеца са присъдени всички сторени в хода на
първоинстанционното производство разноски, както и юрисконсултско
възнаграждение. Ето защо и доводите за допуснати технически грешки при
пресмятането не следва да се обсъждат по-подробно. Частната жалба, като
неоснователна, следва да се остави без уважение.
По разноските:
В резултат от изводите, до които въззивният съд достигна, право на
разноски за въззивната инстанция има само въззиваемият. Последният е
представляван от юрисконсулт в производството, като на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение от 100 лева.
Въззивникът е представляван в производството от особен представител, с
оглед което не е била внесена дължимата за производството държавна такса в
размер на 25 лева. Сума в посочения размер на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
следва да се възложи в тежест на въззивника.
Въззиваемият не е изпълнил дадените му указания за внасяне на депозит в
размер на 150 лева, от който да бъде изплатено възнаграждението на особения
представител на въззивника в производството. Ето защо възнаграждението на адв. М.,
следващо му се на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, следва да бъде изплатено от
бюджета на съда, а страната, която е останала задължена за разноски в
производството /въззиваемият ищец/, да бъде осъдена на основание чл. 77 ГПК да
заплати същите в полза на съда.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 151302 от 16.07.2020 г., постановено по гр. д. № 61644 по описа за 2019 г. на СРС, II ГО, 76 състав.
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 20198701/15.09.2020 г., постановено по гр. д. № 61644 по описа за
2019 г. на СРС, II ГО,
76 състав.
ОСЪЖДА Ю.Ц.П., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК на „В.и к.“ ЕАД, ЕИК ******, сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
ОСЪЖДА Ю.Ц.П., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на Софийски градски съд сумата от 25 лева – държавна такса за въззивното производство.
ОСЪЖДА „В.и к.“ ЕАД, ЕИК ******, да заплати на основание чл. 77 ГПК в полза на Софийски градски съд сумата от 150 лева – разноски, за които страната е останала задължена във въззивното производство.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат А.М.М., САК, на основание чл. 47, ал. 6 ГПК възнаграждение в размер на 150 лева от бюджета на съда, като се издаде разходен касов ордер.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.