№ 11930
гр. София, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20231110118972 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по подадена от К. Й. З. искова молба,
насочена против „Д.т.“ ЕООД, с която е предявена искова претенция с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 12
054.67лв. – неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода 01.03.2022г. –
22.10.2022г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателно изплащане на сумата.
Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че през исковия
период между страните са били налични трудови правоотношения, породени от
сключен Трудов договор № 2708/24.02.2022г., по силата на който е престирал труд на
длъжност „шофьор на тежкотоварен камион над 12.5 тона“. Навеждат се доводи, че за
исковия период 01.03.2022г. – 22.10.2022г. дължимото му се трудово възнаграждение
възлиза в размер на 12 054.67лв., като се сочи, че същото не му е изплатено от
ответното дружество.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор, с който заявената
претенция се оспорва, като се твърди, че трудовото възнаграждение на ищеца за
исковия период е изплатено. При тези твърдения се прави искане претенцията да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Съдът като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявена е искова претенция с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 12 054.67лв. – неизплатено нетно трудово
възнаграждение за периода 01.03.2022г. – 22.10.2022г., ведно със законна лихва от
датата на депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.
В тежест на ищеца е да докаже по делото, че за процесните месеци между
страните са били налични валидни трудови правоотношения, по силата на който е
престирал труд в полза на ответното дружество. На следващо място ищецът следва да
установи по делото и размера на дължимото му се трудово възнаграждение за всеки
един от индивидуализираните в исковата молба месеци.
В тежест на ответното дружество е да докаже плащане на претендираните от
1
ищеца трудови възнаграждения.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че за периода
01.03.2022г. – 22.10.2022г., между страните са били налични трудови правоотношения,
породени от Трудов договор № 2708/24.02.2022г., по силата на който ищецът е
престирал труд в полза на ответното дружество на длъжност „шофьор на тежкотоварен
камион над 12.5 тона“.
За установяване размера на дължимото се на ищеца трудово възнаграждение
през исковия период, съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза. Видно от
заключението на вещото лице, което съдът кредитира, като пълно, мотивирано и
изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация,
размерът на дължимото се на ищеца нетно трудово възнаграждение през исковия
период 01.03.2022г. – 22.10.2022г. е 5883.77лв., като в отговора на задача втора е
посочено, че същото е изплатено.
По изложената аргументация заявената искова претенция с правно основание чл.
128, т. 2 КТ, се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи следното. С молба вх. №
165288/12.06.2023г., процесуалният представител на ищеца формулира искане да се
допусне изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК, като в размера на претендираното
трудово възнаграждение бъдат включени дължимото се трудово възнаграждение и
суми за командировка. Съдът остави така формулираното искане без уважение с
протоколно определение от 30.06.2023г., доколкото дължимите се командировани пари
представляват вземане, дължимо се на различно основание, което намира своето
правно отражение в материалноправната разпоредба на чл. 215 КТ.
На следващо място, видно от обстоятелствената част на заключението на вещото
лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза - в Таблица 2 от същото е
посочено, че през исковия период ищецът е бил в командировка четири пъти за период
общо 229 дни, което обстоятелство се установява и от приложените от ответника с
молба четири броя преписи на командировъчни заповеди /л. 124 и сл./. От
индивидуализираната Таблица 2 от заключението става ясно, че дължимите се
командировъчни пари са в размер на 22 394.25лв., като същите са заплатени на ищеца
Във връзка с твърденията на ищеца, че в размера на дължимото се трудово
възнаграждение следва да бъде включено и допълнително вземане за клас прослужено
време в размер на 0.6%, при изслушването на вещото лице, експертът посочи, че от
представените по делото документи няма такива, от които да се направи извод, че е
уговорено начисляване на такова допълнително възнаграждение, както и че при
поставяне на допълнителна задача заключението не би променило своите изводи за
размера на дължимото се от ответника на ищеца трудово възнаграждение /протокол л.
141/.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл.78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да
заплати на ответното дружество сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение. Ответникът претендира разноски за адвокат в размер на 2000.00лв. В
приложения на л. 136 по делото договор за правна защита и съдействие е уговорено, че
същото ще бъде заплатено по банков път по индивидуализираната банкова сметка,
като плащането се доказва с приложеното на л. 138 платежно нареждане.
От страна на процесуалния представител на ищеца в проведеното открито
съдебно заседание е формулирано възражение за прекомерност на претендираното от
ответното дружество адвокатско възнаграждение.
Заявена е искова претенция за сумата от 12054.67лв. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от
2
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
при интерес от 10 000 до 25 000 лв. минималнията размер на дължимото се адвокатско
възнаграждение е – 1300 лв. плюс 9 % за горницата над 10 000 лв. С оглед цената на
заявената искова претенция минималният размер в случая е 1484.92лв.
Доколкото делото не се характеризира с фактическа е правна сложност, съдът
намира, че възражението на ищеца за прекомерност на претендираното от ответника
адвокатско възнаграждение се явява основателно, като в полза на дружеството следва
да бъдат присъдени разноски за адвокат в минимален размер, а именно – 1484.92лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Й. З., ЕГН **********, с адрес: /адрес/, срещу
„Д.т.“ ЕООД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 12 054.67лв. – неизплатено нетно
трудово възнаграждение за периода 01.03.2022г. – 22.10.2022г., ведно със законна
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 07.04.2023г. до окончателно
изплащане на сумата, като неоснователен.
ОСЪЖДА К. Й. З., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на „Д.т.“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 1484.92лв. – разноски за
адвокат в минимален размер.
Решението, на основание чл. 315, ал. 2 ГПК, подлежи на обжалване от
страните, в двуседмичен срок от датата на която съдът е постановил, че ще го
постанови – 14.07.2023г., пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3