РЕШЕНИЕ № 2014
гр. Бургас, 16.10.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на десети октомври през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Панайот Атанасов
при секретаря Елена Христова,
като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 2452/2018 год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по повод исковата молба на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, с която претендира
приемане за установено, че ответникът Д.Д.Д., с постоянен и настоящ адрес ***, му
дължи следните суми: 594,60 лева – главница по Договор за потребителски заем № .../08.11.2013
год., 646,49 лева – договорна лихва за периода 19.11.2013-02.09.2014 год., 18
лева – такса разходи за извънсъдебно събиране на просрочени вземания, и 340,97
лева – обезщетение за забава за периода 17.02.-28.09.2017 год., както и обезщетение
в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, начиная от 29.09.2017
год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета
на Заповед за изпълнение № 4293/02.10.2017 год. по ч. гр. д. № 7289/2017 год.
на БсРС; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.
Правното
основание на предявените положителни установителни искове е чл. 124, ал. 1 във
вр. с чл. 422, ГПК.
Ответникът, чрез процесуалния си
представител по чл. 47, ал. 6, ГПК, оспорва исковете; не ангажира доказателства.
Съдът, след запознаване със
становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено:
Ищецът твърди, че по силата на Договор
за потребителски заем № 1948213/08.11.2013 год. „Изи Асет Мениджмънт” АД е
предоставил на ответника Д.Д. сумата от 600 лева, срещу задължението за връщането
й на 43 седмични вноски, до 02.09.2014 год., ведно с договорна лихва. Според
ищеца, вземанията по договора за заем са му били прехвърлени с цесионен договор
от 16.11.2010 год. и Приложение № 1/01.09.2014 год. към него, за който длъжникът
Д. не е бил уведомен (няма данни за връчване на двете писма, съгл.
представените товарителници). Ищецът твърди, че ответникът му дължи заплащане и
на договорна такса от 18 лева – за разходи за извънсъдебно събиране на
вземанията (изпращане на писма, електронни съобщения, телефонни разговори,
лични посещения и др.).
За заплащането на процесните суми,
ведно с обезщетението за забава, е издадена Заповед за изпълнение №
4293/02.10.2017 год. по ч. гр. д. № 7289/2017 год. на БсРС.
При така изложената фактическа и
правна обстановка съдът намира предявените положителни установителни искове за основателни.
Представеният писмен договор, неоспорен по автентичност, ангажира имуществената
сфера на ответника Д.Д. като длъжник за връщане на предоставената главница,
ведно с уговорена договорна лихва – чл. 240, ал. 2, изр. първо, ЗЗД във вр. с
чл. 9 и сл., ЗПК. По делото не се спори относно настъпилата забава за плащане
на дължимите вноски – след изтичане крайния падеж по погасителния план, поради
което за заемодателя е възникнало и правото на обезщетение по чл. 84, ал. 1, ЗЗД. Ответникът не се позовал на правоизключващи или правопогасяващи факти,
поради което съдът не дължи произнасяне по настъпило действие на такива факти. Съдът
намира, че Д.Д. не е бил надлежно уведомен за цесионната сделка от 01.09.2014
год. с представените писма – те са изпратени само на постоянния му адрес, като няма
данни ответникът да е получил пратката, т. е. той не е бил уведомен за легитимирания
си нов кредитор. Въпреки това, цедирането на вземанията по заемния договор в
полза на ищеца е породило действие за Д.Д., но в хода на настоящия исков
процес. Това е извършено с връчване на приложенията към исковата молба, част от
които са уведомителните писма на цедента на л. л. 19 и 21 по описа на делото
(така и според трайната практика на ВКС – Решение № 3/16.04.2014 год. по т. д.
№ 1711/2013 год., Решение № 123/24.06.2009 год. по т. д. № 12/2009 год.). С
факта на уведомяване на длъжника, цесията е породила действие за
заемополучателя, който е получил целената от закона защита срещу ненадлежно
изпълнение – вж. 3-2014-І ТО, 78-2014-ІІ ТО на ВКС.
Основателността на предявените
искове за главница, договорна лихва и обезщетение за забава налага уважаване и
на вземането по чл. 86, ЗЗД.
Съдът намира за неоснователен
иска за договорна такса от 18 лева. Според обстоятелствената част на исковата
молба, тази такса се отнася за разходи, направени от кредитора за извънсъдебно
събиране на просрочените вземания. Делото не съдържа доказателства за
фактически направен от ищеца паричен разход за извънсъдебно събиране на
вземанията по договора, който подлежи на възстановяване от ответника, поради
което посочената претенция следва да бъде отхвърлена.
Основателността на предявените искове
налага уважаване молбата на ищеца за присъждане направените в настоящия процес
деловодни разноски в общ размер от 368 лева (сбор от 168 лева – доплатена
държавна такса, 100 лева – депозит по чл. 47, ал. 6, ГПК, и 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение). В изпълнение указанията на ВКС по т. 12 от
4/2013-2013-ОСГТК, в тежест на ответника следва да бъдат възложени и
деловодните разноски, направени в заповедното производство – 82 лева.
Мотивиран от изложеното, на
основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, че
ответникът Д.Д.Д., ЕГН **********,***, дължи на ищеца „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. София, ......., следните
суми: 594,60 лева – главница по Договор за потребителски заем №
1948213/08.11.2013 год., 646,49 лева – договорна лихва за периода
19.11.2013-02.09.2014 год., и 340,97 лева – обезщетение за забава за периода
17.02.-28.09.2017 год., както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено
плащане на главницата, начиная от 29.09.2017 год. до окончателното й изплащане,
които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение №
4293/02.10.2017 год. по ч. гр. д. № 7289/2017 год. на БсРС.
ОТХВЪРЛЯ
иска на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, за приемане за
установено, че ответникът Д.Д.Д., ЕГН **********, му дължи сумата от 18 лева,
представляваща такса за извънсъдебно събиране на вземанията по Договор за
потребителски заем № 1948213/08.11.2013 год.
ОСЪЖДА
Д.Д.Д., ЕГН **********,***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. София, .........., деловодни
разноски в размер от 82 лева, направени в заповедното производство по ч. гр. д.
№ 7289/2017 год. на БсРС.
ОСЪЖДА
Д.Д.Д., ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.
София, .................. деловодни разноски в размер от 368 лева, направени по
гр. д. № 2452/2018 год. на БсРС.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС
в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ