№ 1141
гр. София, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20221110210997 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58, т. 4 и сл. от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на Д. Т. М. срещу електронен фиш серия К № 5331423, издаден
от СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал. 1 ЗДвП и на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 50 лева.
В жалбата се претендира отмяна на електронния фиш, като жалбоподателят излага
множество основания извън предмета на делото, свързани с работата на служителите на
МВР и ефекта от тяхната дейност. Сочи, че е материално затруднен и заплащането на
глобата ще му представлява трудност.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява и не изпраща
процесуален представител.
Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща представител. От нея
депозирани писмени бележки с молба за потвърждаване на електронния фиш.
По допустимостта на жалбата, съдът намира следното :
По делото липсват доказателства за датата на връчване на електронния фиш на
жалбоподателя, като в справка от ОПП СДВР и в копие на фиша е отбелязана 08.08.2022 г.,
а жалбата срещу него е депозирана на 15.08.2022 г. в СДВР. Поради това съдът приема, че
жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално легитимирано лице и
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 02.09.2021 г. в 12:20 ч., в гр. София, по бул. „Цар Борис III” № 509, преди
1
Бензиностанция Газпром, с посока на движение от гр. София, ул. Мала Курия към с. Владая,
с мобилна система за видеоконтрол – АТСС TFR1-М с радар TR4D № 575, била засечена
скорост на движение на МПС – лек автомобил марка „Опел”, модел „Комбо” с рег. № ..., 56
км./ч. (след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 км./час) при разрешена
такава – 40 км./ч. в населено място, въведена с пътен знак В 26, т.е. превишение – 44 км./ч.
Радарът бил с фиксиращо устройство за дата, час и скорост, като фотографирал и
изображение на автомобила, от което е виден неговия регистрационен номер. Около
автомобила нямало други МПС, като същият бил заснет в центъра на кадъра. Водачът не
бил спрян за проверка непосредствено след установяване на нарушението. Автомобилът бил
регистриран на името на жалбоподателя Д. М. с ЕГН **********.
Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш серия К № 5331423
срещу Д. М. с ЕГН ********** за налагане на глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.
21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП.
От разпечатка от паметта на техническо средство АТСС TR4D № 575, която е
веществено доказателство, изготвено по реда на чл. 189, ал.15 ЗДвП, се установява, че на
процесната дата – 02.09.2021 г., в 12:20:02 ч., в района на Столична община, с координати
EL 23о21.452 и NL 42о64.957, е засечена скорост на движение от 59 км/ч, като са записани
датата, часа, посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационния номер
на автомобила. Към разпечатката е приложена и снимка, от която се установява и
местоположението на техническото средство. От представената снимка се установява, че
участъкът е в рамките на действие на пътен знак В26, с въведено ограничение на скоростта
от 40 км./ч. Същото ограничение на скоростта е отразено и в представения Протокол за
използване на АТСС от 02.09.2021 г., като се потвърждава и от разпита на свидетеля А.. По
делото е приложена и снимка на използваното техническо средство, поставено в служебен
автомобил, което съответства на описаното в Протокола.
От снимката се установява, че автомобилът Опел е единствения на снимките с тази
посока на движение. Поради това съдът намира, че засечената скорост е именно на
автомобила на жалбоподателя, а не на някой друг автомобил. Съдът намира още, че мястото
на нарушението е правилно посочено, като същото съответства на показанията на свидетеля
и на отразеното в клип № 19102 на гърба на снимките на автомобила в момента на
нарушението. Това се установява и от Протокола за използване на техническото средство,
както и от служебно изготвената в съдебно заседание извадка от Гугъл мапс. Съдът намира,
че това е достатъчно като конкретизиране на мястото на твърдяното нарушение, доколкото
позволява не само определяне на местната подсъдност на делото, но и на пътния участък,
където се твърди да е извършено нарушението, а оттам и на въведеното ограничение на
скоростта.
Във връзка с основния спорен въпрос за въведеното ограничение на скоростта, съдът се
довери на отразеното в Протокола за използване на техническото средство, снимката на
знака В 26, въвеждащ ограничение на скоростта до 40 км./час, но преди всичко на разпита
на св. А.. Същият е служител на ОПП СДВР и видно от Протокола от процесната дата се е
намирал в служебния автомобил, където е било монтирана и радарната система. Той е
категоричен, че въведеното ограничение на скоростта е било именно 40 км./час и между
знакът и мястото на засичане на скоростта не е имало други пътни кръстовища, които да
прекратяват неговото действие. Той детайлно описва и мястото на паркиране на служебния
автомобил, както и мястото на засичане на скоростта и местонахождението на знака В26.
Събирането на тези допълнителни доказателства се е наложило с оглед полученото писмо от
Столична община, че не разполагат с план за организацията на движение в процесния пътен
участък към датата на нарушението. Но съдът намира, че въпросите за въведеното
ограничение на скоростта, мястото на контрол и мястото на нарушението се установяват
безспорно при съвкупния анализ на показанията на свидетеля и посочените писмени
2
доказателства. Следва да се има предвид и че жалбоподателят не оспорва, че е управлявал с
различна скорост или че на процесното място е действало друго ограничение на скоростта.
Видно от представената по делото справка от Българския институт по метрология,
мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение /АТСС/ тип –
TFR1-М с радарен скоростомер тип „трафик радар” TR4D е одобрена и вписана в регистъра
на одобрените за използване типове средства за измерване, на 24.02.2010 г., със срок на
валидност на одобряването 24.02.2020 г. Но съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията,
когато срокът на валидност на одобрения тип средство за измерване е изтекъл, намиращите
се в употреба средства за измерване, които отговарят за одобрен тип, се считат за одобрен
тип, за което от ГДНП е изпратено и нарочно писмо до директорите на регионалните
дирекции. Периодичността на последващите проверки на видео-радарните системи е една
година, като мобилната система с № 575 е преминала проверка на 01.09.2021 г., като
допустимата грешка при измерване на скоростта е 3 км/ч. до 100 км/ч. и от 3 % при
движение със скорост над 100 км/ч., видно от протокола от същата дата.
В случая липсват данни, които да установяват, че радарът е използван неправомерно, в
нарушение на предвидените за това условия и ред, което да създаде съмнение във верността
на отчетената скорост или в идентификацията на автомобила, с който е извършено деянието.
Поради изложеното съдът намира за несъмнено установени както засечената скорост, така и
местоположението и регистрационния номер на автомобила.
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени
доказателства, а именно: електронен фиш за налагане на глоба серия К № 5331423 от 2021
г. - МВР-СДВР; свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение;
справка за собственика на превозното средство, посочено във фиша; копие на заповед от
2016 г. на министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на образец на електронен
фиш и копие на образец на електронен фиш; справка от Българския институт по метрология,
с приложено копие на удостоверение за одобрен тип, протокол от последваща проверка на
системата, протокол за използване на техническото средство - мобилна система АТСС
TFR1-М № 575. Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, съдът кредитира изцяло, тъй като
същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина,
възприет от съда.
Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за
движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида
технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно
заснетият видеозапис, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и
регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено
средство по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради
което може да установи извършеното нарушение. Заснетият автомобил е единствен в
центъра на кадъра, като не съществуват и съмнения относно регистрираната му скорост на
движение.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
3
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, които преди всичко касаят
въпроси, свързани с законодателните изменения, довели до ограничаване на размерите на
глобите за нарушения на чл. 21, ал. 1 или 2 ЗДвП, за местата на контрол от органите на МВР,
както и за съразмерността на наложената му глоба с неговите лични доходи и стандарта на
живот в страната. Следва да се подчертае, че на жалбоподателя е наложена глоба в
минимален размер от 50 лева, която не би могла да се приеме за прекомерна или
несъразмерна с констатираното нарушение. Не са налице и данни за „укриване на
полицейските служители в храстите“, доколкото патрулният автомобил е бил паркиран на
бензиностанция, с пряка видимост към пътното платно, в рамките на населено място.
Електронният фиш формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП,
установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на
утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец. Съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП
електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен
фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената
скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС.
Обстоятелството дали фишът е надлежно връчен на санкционираното лице има
отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 189, ал. 8 ЗДвП, но не и
към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда
връчването му.
По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което
въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде
отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е
сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните
фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства.
Измерената скорост на движение на автомобила е 59 км/ч., допустимата грешка при
измерването в тези случаи е +/- 3 км/ч, поради което правилно във фиша е отразена скорост
от 56 км/ч., поради което не е налице процесуално нарушение още повече, че то е
благоприятно за жалбоподателя, като при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар.
толеранс като скоростта е намалена на 56 км./ч.
От материално-правна страна, от анализа на доказателствените източници се достига
до недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с техническо
средство радар било заснето движение на процесния автомобил със скорост от 56 км./ч. при
ограничение от 40 км./ч. в населено място, въведено с пътен знак В 26, с което е нарушена
разпоредбата на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, като е установено превишение с 16 км./ч.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава визираните в разпоредбата скорости в км/ч.,
като в конкретния случай МПС от категории от В /автомобили, чиято допустима
максимална маса не надвишава 3500 кг и броят на местата им за сядане, без мястото на
водача, не превишава 8/, не трябва да превишават в рамките на населено място скоростта от
4
50 км./ч. А съгласно чл. 21, ал. 2 ЗДвП, „Когато стойността на скоростта, която не трябва да
се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.“ От клипа
от техническото средство и отразеното в протокола за използването му несъмнено се
установява въведеното в пътния участък ограничение на скоростта, а именно ограничение от
40 км/ч въведено с пътен знак В 26, в рамките на населено място, каквото е гр. София.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл. 182
ЗДвП, като за конкретното превишение от 16 км./ч. законодателят в разпоредбата на ал.1, т.
2 от същия текст е предвидил глоба от 50 лева към датата на нарушението. Размерът на
санкцията е фиксиран такъв, поради което обсъждането на въпроса за нейната
справедливост е безпредметно.
Правилно е определено и санкционираното лице – регистрирания собственик на
автомобила. По аргумент от чл. 188, ал. 1 ЗДвП, регистрираният ползвател на автомобил, с
който е извършено нарушение, ако не посочи конкретно лице, което е управлявало
автомобила, отговаря за извършеното с това МПС административно нарушение. В този
смисъл надлежно е установено и авторството на деянието. Жалбоподателят не оспорва, че
именно той е управлявал автомобила процесния ден.
С оглед на събраните доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение по чл.
21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП съдът намира, че то е извършено при форма на вината пряк умисъл.
Водачът е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
настъпването на обществено опасните последици и пряко е целял настъпването на същите,
доколкото като правоспособен водач е следвало да съобрази поведението си с изискванията
на закона и да се движи в населено място, с разрешената скорост от 40 км/ч. въведена с
пътен знак, поставен непосредствено преди зоната на контрол, но е неглижирал
настъпването на общественоопасните последици (застрашаване на безопасността на
движещите се по пътя лица и пешеходците), при пряката си цел да управлява МПС с
избрана от него скорост, независимо от наличното ограничение.
По делото липсват доказателства за обозначаване с пътен знак Е24 или за оповестяване
чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на
вътрешните работи, на мястото, където се е осъществявал контрола с техническото средство.
Такива доказателства не са и изискани от ОПП СДВР, поради отпадането на законовото
изискване за обозначаване на участъка на контрол след 09.07.2017 г. Поради това съдът
намира, че и дадените с ТР № 1/26.02.2014 г. по ТД № 1/2013 г. на ОС на ВАС разрешения
във връзка с обозначаването на зоната на контрол на използваните технически средства за
контрол на скоростта, са загубили значението си.
С ДВ бр. 6/2018 г. в сила от 16.01.2018 г. е отменен изцяло чл. 7 от Наредба № 8121з-
532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата на МВР, който
предвиждаше задължението местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани
технически средства и системи да се обозначават с пътен знак Е24 и се оповестяват чрез
средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на
вътрешните работи.
Следователно, за законосъобразното издаване на електронен фиш в случая, след
изменението на ЗДвП от 09.07.2017 г. освен техническата изправност на използваната
автоматизирана система за контрол, не е необходимо да се установи и обозначаването на
пътния участък със знак Е 24 поради отпадането на задължението по чл. 165, ал. 2, т. 8 от
ЗДвП, съответно по чл. 7 и 8 от Наредбата.
В този смисъл съдът приема, че независимо от липсата на доказателства за поставен
знак, предупреждаващ използването на техническо средство за контрол на скоростта -
5
мобилна система за видеоконтрол АТСС TFR1-М № 575, към датата на нарушението –
02.09.2021 г. са изпълнени всички законови изисквания и правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното от него
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното нарушение е
превишаване на разрешената скорост с 16 км/ч. в населено място, следователно
обществената опасност на това формално нарушение се отличава с достатъчен интензитет,
който не позволява на съда да приеме, че деянието представлява маловажен случай.
Мотивиран от изложеното, съдът приема, че издаденият електронен фиш следва да
бъде потвърден изцяло като правилен и законосъобразен, като наказващият орган не е
изпратил свой процесуален представител по делото.
Поради изложеното и на основание чл. 63, ал.2, т. 5, вр. ал. 9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 5331423, издаден от СДВР, с който на
жалбоподателя Д. Т. М. за извършено нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 50 лева
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6