Р Е Ш Е Н И Е № 2414
гр. Пловдив, 22.12.2023 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О
Д А
Административен съд – Пловдив, II състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и втори ноември
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при секретаря Събина Стойкова и прокурор Тодор Павлов, като
разгледа докладваното от съдия Дичев административно дело № 1315 по описа на
съда за 2023 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.203 и следв. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорност на държавата и общините
за вреди /ЗОДОВ/ и чл.284, ал.1 и следв. от Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е във връзка с Решение № 930/22.05.2023 г.,
постановено по КАД № 638/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, ХХIV състав, с
което е отменено Решение № 1945/03.11.2022 г., допълнено с Решение №
201/06.02.2023 г., постановено по адм.д. № 378/2022 г. и е върнато делото за
ново разглеждане от друг състав на съда, при съобразяване изложеното в мотивите
на съдебното решение.
При новото разглеждане и съобразно дадените указания, съдът констатира,
че предмет на делото е иск на Б.Х.Б., ЕГН **********,*** чрез адв. С., против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) – гр.София за присъждане на
обезщетение в общ размер на 100 000 лева, за различни периоди за времето
от 03.02.2013 г. до 22.06.2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано
от датата на постъпване на исковата молба в съда – 14.02.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия в
различни места за задържане и изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“.
В исковата молба (допълнена с молба от 01.03.2022 г.) е
посочено, че през посочения период ищецът бил в пренаселени килии и нетната
площ не е надвишавала 3 кв.м.; в килиите имало гризачи и
дървеници и хлебарки; не е имало постоянно течаща топла вода; няма достатъчно
естествена светлина и чист въздух; храната не се приготвяла от професионални
готвачи и е с лошо качество. Що се отнася за ЗО-Смолян излага твърдения за това,
че е работил всеки ден от седмицата, без почивен ден; от стреса се разболял и
два пъти е воден в спешна помощ заради болки от гастрит; през месец февруари
2019 г. започнала
да му пада косата и е воден на лекар, който му изписал медикаменти, но въпреки
това на главата му останали петна от оплешивяване и към момента все още страда
от гастрит; бил е на лек режим, но е конвоиран с белезници; режимът му е сменен
през м.февруари 2019 г., но до
месец август не е бил изведен в общежитие; през 2020 г.е воден на дело за
условно предсрочно освобождаване, като по пътя му станало лошо, но не му била
оказана лекарска помощ. Всичко изброено довело според ищеца до нарушаване на
чл.3 от КЗПЧ.
В СЗ жалбоподателят се представлява от адв. С., който поддържа
иска и моли същият да бъде уважен. Претендира разноски.
Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ –
гр. София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ч., в СЗ и в писмен
отговор оспорва предявената искова претенция по основание и размер и моли да
бъде отхвърлена. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Прокурор
от ОП – Пловдив изразява становище, че исковата претенция не е доказана по
основание и размер.
По
делото са представени многобройни писмени доказателства във връзка с
конкретните оплаквания и претенции на ищеца, които ще бъдат обсъдени по-долу,
отнесени към тези оплаквания и претенции, за които се отнасят, съответно към
периодите, за които имат отношение или има смисъл да бъдат обсъждани, предвид
изричното възражение за изтекла погасителна давност. По искане на ищеца е разпитан свидетелят П.В., чиито показания съдът
кредитира частично, доколкото са съответни на останалите кредитирани
доказателства само досежно ЗО-Смолян, където Василев посочва че е пребивавал
заедно с Б., тъй като не се установява свидетелят и ищецът да са били настанени
заедно в едно помещение, което се сочи и от самия свидетел.
При новото разглеждане
на делото, в ОСЗ е изслушано и прието без възражения от страните заключение по изготвената
от вещото лице – д-р М.Б. съдебно – медицинска експертиза. След запознаване с
наличната медицинска документация, ВЛ дава заключение, че ищецът не е имал
здравословни проблеми, поради което не е бил лекуван и не е имало причини за
заболяване.
Искът е процесуално допустим, а разгледан по същество е частично
основателен.
На първо място, ищецът твърди, че е претърпял неимуществени
вреди от бездействията на затворническата администрация, за период от 03.02.2013
г. до 22.06.2021 г., в който период сочи, че е пребивавал последователно в: Арест
– Пловдив, Затвора – гр. Пловдив, Затвора – гр. Пазарджик, ЗО – Пазарджик, ОЗ –
Пловдив и ЗО – Смолян.
От представената в настоящото производство справка от заместник-главния
директор на ГДИН /л. 31/, се установява, че Б.Б. е пребивавал в съответните
пенитенциарни заведения както следва: от 06.02.2013 г. до 29.04.2013 г. и от
02.12.2013 до 22.04.2014 г. в Арест –
Пловдив; от 22.04.2014 г. до 11.05.2015 г. – Затвора – гр. Пловдив; от
11.05.2015 г. до 02.08.2019 г. – Затвора
– гр. Пазарджик; от 02.08.2019 г. до 10.09.2019 г. – ЗО Пазарджик; от 10.09.2019 г. до 13.09.2019 г. – Затвора – гр. Пловдив и от 13.09.2019
г. до 22.06.2021 г. (дата на изтърпяване на наказанието) – ЗО Смолян.
При това положение претенцията за периодите от 03.02.2013 г.
до 05.02.2013 г. (вкл.), от 29.04.2013 г. до 05.03.2013 г. вкл., когато се
твърди, че лишения от свобода е пребивавал в Арест – Пловдив; за периода от 03.05.2013 г. до 21.04.2014 г., когато се
твърди, че същият е пребивавал в Затвора – Пловдив; за периода на престой в
Затвора – Пазарджик от 01.04.2015 г. до 10.05.2015 г. и за 03.08.2019 г.; за
периода от 03.09.2019 г. до 10.09.2019
г., когато Б. твърди, че е пребивавал в ЗО – Пловдив и за периода от 10.09.2019
до 12.09.2019 г. (вкл.), когато се твърди, че л. св. е пребивавал в ЗО - Смолян,
са неоснователни, тъй като през тези периоди няма доказателства Б. да е бил в
посочените места за лишаване от свобода, при което оплакванията в исковата
молба по отношение на горепосочените пенитенциарни заведения през посочените
периоди, е безпредметно да бъдат обсъждани. Отделно от това, съдът счита за
основателно в една част, направеното възражение за изтекла давност в полза на
ответника. Съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Давността започва да
тече от момента, в който вземането е станало изискуемо /чл. 114 ЗЗД/.
Предявеният от Б.Б. иск се основава за твърдения за бездействие на
администрацията в посочените пенитенциарни заведения, да подобрят жизнените
условия, в която пребивават задържаните лица и изтърпяващите наказание
„лишаване от свобода“. Правото на
обезщетение за вреди възниква за всеки ден, прекаран от задържаните лица в
неблагоприятна жизнена среда, по причина проявено от отговорните длъжностни
лица незаконно бездействие. Претенцията се счита погасена по давност, ако не е
предявена в петгодишен срок, считано от деня, в който е станала изискуема. В
случая по отношение престоя на ищеца Б. от 06.02.2013 г. до 28.04.2013 г. (вкл.)
в Арест – Пловдив, както и по отношение престоя му в Затвора – Пловдив за
периода от 22.04.2014 г. до 01.04.2015 г. до датата на предявяване на исковата
молба, са изтекли 5 години, исковите
претенции на Б. за периодите от 03.02.2013 г. до 03.05.2013г. за Арест Пловдив,
от 03.05.2013 г. до 01.04.2015 г. за Затвора – Пловдив, и от 11.05.2015 г. – 13.02.2017 г. вкл. /част от периода, в
който е пребивавал в Затвора -
гр.Пазарджик/ са погасени по давност /виж в този смисъл Решение № 12306 от
16.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1569/2018 г., III о., докладчик председателят
Ж.П./.
При това положение следва да бъдат разгледани претенциите за
останалите периоди, за които не е изтекла давност и за които са установени
данни, че лицето е било реално в посочените в исковата молба места за лишаване
от свобода, съответно, за които има оплаквания за различни нарушения по
чл. 3 от ЗИНЗС: от 14.02.2017 г. – 02.08.2019
г. (вкл.), част от периода,
когато ищецът е пребивавал в Затвора -
гр.Пазарджик, от 03.08.2019 г. до
03.09.2019 г., когато е пребивавал в ЗО
- гр.Пазарджик и за периода от
13.09.2019 г. до 22.06.2021 г. в ЗО – Смолян.
По отношение престоя на ищеца от 14.02.2017 г. – 02.08.2019
г. (вкл.), когато Б. е пребивавал в Затвора - гр.Пазарджик и от 03.08.2019 г. до 03.09.2019 г., когато е
пребивавал в ЗО - гр.Пазарджик, съдът приема, че ищецът е пребивавал в
помещения, в които жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените
стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които
са в размер на 4 кв. м. Това е така, тъй като оглед доказателствената тежест в
процеса, съдът констатира, че ответникът не е представил доказателства за
осигуряване на приемливи условия на ищеца за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода в Затвора – Пазарджик за посочения период, а именно от 14.02.2017
г. – 02.08.2019 г. (вкл.), както и за периода от 03.08.2019 г. до 03.09.2019
г., в ЗО-Пазарджик.
Отговорността на държавата за причинените вреди по чл. 284,
ал. 1 ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на
конкретно длъжностно лице. Обективният характер означава още, че държавата
отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при
изпълнение на административната дейност, които са последица от
незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са
причинени виновно от тях.
В конкретния случай ищецът твърди определени обстоятелства,
свързани с лошите условия, при които е изтърпявал наказание "лишаване от
свобода" и посредством ангажирани от негова страна доказателствени искания,
тези твърдения следва да се приемат за доказани, доколкото нито са оспорени от
ответника, нито от негова страна са ангажирани доказателства, които да ги
оборят. Ето защо и всички обстоятелства – пребиваване на ищеца в пренаселени
килии, лошите битови условия и претърпените от него лишения в своята съвкупност
могат да се определят като уронващи човешкото достойнство, което предпоставя
наличието на увреждане на ищеца като последица от претърпените лишения и
неудобства от неблагоприятната жизнена среда. Тези обстоятелства, съгласно
практиката на Съда по правата на човека, включително в пилотното решение "Н.
и други срещу България", съставляват самостоятелно и достатъчно основание
да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в
разрез с разпоредбите на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС и чл. 3 ЕКЗПЧОС.
За периода от 13.09.2019 г. до 22.06.2021 г. при
пребиваването му в ЗО-Смолян, от представената справка
от ГДИН, изготвена от инсп. Парпатилова /л. 37/ се установява, че в ЗО - Смолян
ищецът е пребивавал в спални помещения, които отговарят на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС,
т.е. му е била осигурена минималната изискуема площ от 4 кв.м., поради което
съдът намира претенцията за недоказана.
По отношение на
изложените обстоятелства за осъществено от затворническата администрация
нарушение на изискванията, визирани в разпоредбата чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС за
осигуряване на постоянен и непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода
в спалните помещения, същите са необосновани. Всички помещения, в които е
пребивавал Б. са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща студена
вода, а по отношение наличието на топла течаща вода, в приложеното от ответника
становище, се сочи, че в ЗО-Смолян на л. св. е осигурен достъп до такава,
съгласно графици за разпределение два пъти седмично за съответната група лишени
от свобода. Относно оплакванията за липсата на свеж въздух и вентилация,
следва да се отбележи също така, че от доказателства по делото по отношение на
помещенията в ЗО - Смолян, в които е пребивавал ищецът, няма нарушение на чл.20
ал.2 от ППЗИНЗС, тъй като в тях е осигурен пряк достъп на дневна светлина и
възможност за естествено проветряване. От
представеното по делото становище от ГДИН /л. 37/ се установява, че всички
помещения на затворническото общежитие, в които е бил настанен Б., са с два
отваряеми прозореца. Проветряването и наличието на свеж въздух в килиите зависи
изцяло от самите лишени от свобода, които избират кога и колко време да
проветряват помещението.
Съдът счита за основателни и твърденията досежно бездействия
на администрацията по отношение наличието на дървеници, хлебарки и гризачи в ЗО
– Смолян през периода от 13.09.2019 г. до 22.06.2021 г. Въпреки указаната
доказателствена тежест още с разпореждането за образуване на делото, от страна
на ответника не са представени доказателства за осъществявани ДДД дейности на
помещенията. Ето защо съдът приема, че е налице нарушение, поставящо ищеца в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по смисъла на чл. 3,
ал. 2 от ЗИНЗС. Наличието на дървеници категорично се установява и от
показанията на свидетеля Василев.
Твърденията
на Б. за липса на медицинска помощ, по време на престоя в ЗО – Смолян, са
неоснователни. Същият е своевременно прегледан при постъпване в затворническото
общежитие, има представени медицински документи за проведени лечения и не са
ангажирани доказателства да страда от заболявания, които са се развили по време
на престоя в ЗО - Смолян. Не са налични доказателства, че лицето е заявило
нужда от медицинска помощ, която да не му е оказана. В хода на съдебното
производство, с цел доказване на заболяване от гастрит от страна на ищеца е
представена епикриза от Втора хирургична клиника при УМБАЛ „Св.Георги“ гр.Пловдив. Тук е мястото да се посочи, че
въпреки поставената диагноза „други уточнени болести на жлъчния мехур“,
същата е
поставена на 12.06.2022г. или иначе казано почти една година, след като Б.
е освободен условно предсрочно, поради което съдът намира, че няма причинна
връзка между постъпването му за лечение в УМБАЛ „Св.Георги“ гр.Пловдив и евентуално
бездействие на ответника.
Неоснователно
и недоказано е и оплакването на ищеца, че докато бил в ЗО-Смолян е работел през
цялото време и то всеки ден от седмицата. По делото са представени молба за
назначаване на работа от Б. като работник-кухня, функционална характеристика на
длъжност мияч-работник кухня, молба-съгласие и декларация за назначаване на
работа на доброволен труд, на 6-дневна работна седмица и 8-часов работен ден и
заповеди за назначаване на работа.
Исковата
молба в частта относно твърдението за лоша храна и приготвянето и от
непрофесионални готвачи, съдът намира за неоснователна. Това е така, защото
ищецът, комуто е доказателствената тежест да проведе главно и пълно доказване
на осъществено нарушение на чл.3 от страна на органите по чл.284 ал.1 ЗИНЗС,
свързано с качествата на храната и приготвянето и от непрофесионални готвачи, не ангажира
доказателства в тази насока. Същото се отнася и до исковите претенции досежно
причинено му увреждане, дължащо се на конвоирането му с белезници въпреки
определения му по-лек режим; при определеният по-лек режим на изтърпяване на
наказанието му, до месец август не е бил изведен в открит тип общежитие, както
и за това, че през 2020 г. не му била оказана лекарска помощ.
При
така изложеното действително се установяват част от твърдените нарушения по
чл.3 от ЗИНЗС, както са описани по-горе, при което на ищецът следва да бъде
присъдено обезщетение за неимуществени вреди. Доколкото осъщественото доказване
е само за част от твърдените нарушения, обезщетението следва да бъде
определено, като се вземе предвид частично успешното доказване, както и
размерът на претендираното обезщетение така, както е оценен и заявен от ищеца в
размер на 100 000 лв. за период от 03.02.2013 г. до 22.06.2021 г., в който
период сочи, че е пребивавал последователно в: Арест – Пловдив, Затвора – гр.
Пловдив, Затвора – гр. Пазарджик, ЗО – Пазарджик, ОЗ – Пловдив и ЗО – Смолян.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът следва да се съобрази с насоките в практиката на ЕСПЧ за
справедлива база за размера на обезщетението. При съобразяването на сочената
практика и на жизнения стандарт за страната, следва да се приеме, по аргумент
от §1 т.1 от ДР на Закона за социално подпомагане, че нивото на основни жизнени
потребности следва да е съразмерно на нивото на социално-икономическото
развитие на страната, което на свой ред отразява жизнения стандарт. При това
положение, доколкото минималната работна заплата като статистически показател е
общоприет и за отразяване на жизнения стандарт, следва да се приеме, че
по–ниският жизнен стандарт в България оправдава и базисното справедливо
обезщетение за лоши условия в местата за лишаване от свобода да бъде в размер
до 60 % (2.4 евро на ден) от минимално установените 4 евро на ден съобразно
жизнения стандарт в Унгария, така, както е прието в практиката на ЕСПЧ.
Справедливият размер на това обезщетение
според настоящия съдебен състав, съобразено с дължината на съответните
периоди на престой, възлиза на сумата от
4 239 (четири хиляди двеста тридесет и девет) лв. за периода от 14.02.2017
г. до 02.08.2019 г. за престоя на ищеца в Затвора - Пазарджик; 145 (сто
четиридесет и пет) лв. за периода от 03.08.2019 г. до 03.09.2019 г. за
престоя на ищеца в ЗО – Пазарджик и 3 041 (три хиляди и четиридесет и един) лв.
за периода от 13.09.2019 г. до 22.06.2021 г. за престоя в ЗО Смолян или общо 7
425 (седем хиляди четиристотин двадесет и пет) лева, ведно със законната лихва
върху цялата сума от датата на завеждане на исковата молба – 14.02.2022 г. до
окончателното изплащане.
С
оглед изхода на спора, на ищеца се дължи присъждане на сторените разноски,
които се констатираха в размер на 10 лева заплатена държавна такса.
Ще
следва да бъде осъден ответника да заплати по сметка на Административен съд
Пловдив и сумата от 200 лв. направени по делото разноски за заплатено
възнаграждение за вещо лице.
По
отношение на претендираните разноски от юрк. Ч. в полза на ответника, съдът намира, че такива не се
следват, по аргумент от чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС.
Мотивиран
от горното, съдът
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията“ - София, ул. ”Н.
Столетов” № 21, да заплати на Б.Х.Б., ЕГН **********,***, обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на общо 7 425 (седем хиляди четиристотин двадесет и
пет) лева, за претърпени неимуществени вреди, претърпени през периоди от 01.04.2015 г. до 03.08.2019 г.; от
03.08.2019 г. до 03.09.2019 г.; от 03.09.2019 г. до 10.09.2019 г.; от
10.09.2019 г. до 22.06.2021 г. вкл., ведно със
законна лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 14.02.2022 г.
до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата до пълния й предявен размер
от общо 100 000 лева, както и за всички периоди от 03.02.2013 г. до 22.06.2021 г. вкл.
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21, да
заплати по сметка на Административен съд – Пловдив сумата от 200 (двеста) лева,
представляваща направени по делото разноски за вещо лице.
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 да
заплати на Б.Х.Б., ЕГН **********,***, разноски в размер на 10 (десет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава дванадесета от АПК в
14–дневен срок от съобщаването му пред тричленен състав на Административен съд
– Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: