Р Е Ш Е Н И Е
гр. Враца,
07.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, НО, 1-ви състав, в публично заседание на осми септември две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВЕРОНИКА БОЗОВА
при участието на секретаря Р. Маркова
и като разгледа докладваното от съдията
н.а.х.д.№512/2020 г. по описа на ВрРС
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Ц.Л.С.,***, срещу Наказателно постановление (НП) №20-0967-000708/13.05.2020
г., издадено от началник група към ОДМВР Враца, сектор ПП Враца, с което на
основание чл.183, ал.4, т.10 ЗДвП, за нарушение по чл.137в, ал.3 ЗДвП, на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50,00 лв.
В жалбата се твърди, че вмененото
с НП нарушение не е доказано. Изтъква се и неяснота на обвинението, което се
заявява, че обуславя незаконосъобразност на атакуваното постановление. При това
се моли за отмяна на санкционния акт.
В с.з. жалбоподателят поддържа
жалбата и придържайки се към изложените в нея съображения, моли за отмяна на
санкционния акт.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Пред първоинстанционния съд са
събрани нови гласни доказателства – разпитан е св. М. Ц..
Врачански районен съд, като
прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за
установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 04.05.2020 г., около 20:25
часа, жалбоподателят управлявал лек автомобил Опел Комбо Ц ЦНГ с рег. ******.
Той пътувал със сина си – Ц. С., роден на *** г. На път 101, кв.1+500 същият бил спрян за проверка от служители
на ОДМВР Враца, които установили, че пътуващото с жалбоподателя дете седи на
предната дясна седалка, няма система за обезопасяване /детско столче/ и е на
ръст под 150 см. При това бил извикан екип на сектор ПП Враца към ОДМВР Враца.
Пристигналият на мястото св. М. Ц. – мл. автоконтрольор при сектор ПП към ОДМВР
Враца, установил седящото на предната дясна седалка дете, видял, че същото е
дребно на ръст и приел, че е под 150 см. При това съставил на жалбоподателя
АУАН №177815, в който посочил, че е нарушен чл.137в, ал.3, пр.2 ЗДвП. АУАН е
съставен в присъствието на жалбоподателя и му е връчен лично, като същият е
посочи, че има възражения.
В срока по чл.44 ЗАНН постъпило
възражение срещу издадения АУАН, което АНО приел за неоснователно и пристъпил
към издаването на НП.
На 13.05.2020 г., въз основа на
съставения АУАН, при идентично словесно описание на нарушението и субсумирането
му под нормата на чл.137в, ал.3, пр.2 ЗДвП, е издадено НП, с което на основание
чл.183, ал.4, т.10 ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50,00
лв.
Изложената фактическа обстановка се
установява от разпитания по делото свидетел М. Ц., както и от събраните по
административно-наказателната преписка материали. От доказателствената маса се
установява при какви обстоятелства е извършена проверка на жалбоподателя и
какво е установено в хода на същата. Разпитания по делото свидетел категорично
заявява, че жалбоподателят е управлявал автомобила и пътуващото с него дете е
било на предната дясна седалка, като е било с ръст под 150 см, тъй като в
седящо положение краката му не са стигали до пода, а главата му е стигала до
средата на облегалката на седалката. Съдът кредитира показанията на свидетеля,
както и останалата доказателствена съвкупност, като я намира за непротиворечаща
си по отношение на релевантните за доказване факти.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:
Жалбата е депозирана от легитимна
страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу наказателно
постановление от категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество.
Разглеждайки жалбата по същество,
по аргумент на чл.314, ал.1 НПК, вр. чл.84 ЗАНН, независимо от посочените от
жалбоподателя основания, съдът изследва правилното приложение на материалния и
процесуалния закон. При тази проверка настоящата инстанция констатира, че АУАН
е съставен при спазване на предвидената в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура и
съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити. Наказателното постановление е
изготвено съгласно изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН и в него не се установяват
пороци от външна страна, като описаното нарушение кореспондира изцяло с
посоченото в АУАН. И АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в тях
достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, начина на констатиране на същото, подробно и точно е описана
правната му квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен. Описанието
така както е направено по никакъв начин не накърнява правото на нарушителя да
разбере срещу какво именно нарушение да организира защитата си. Правната
квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на
административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1
и ал.3 ЗАНН.
Изследвайки материално-правната законосъобразност
на атакуваното НП съдът приема, че от възприетото по делото от фактическа
страна еднозначно и безпротиворечиво се установява, че на 04.05.2020 г., около
20:25 часа, жалбоподателят е управлявал лек автомобил Опел Комбо Ц ЦНГ с рег. ******
и е превозвал на предната дясна седалка без система за обезопасяване /детско столче/
дете с ръст под 150 см. При това от обективна страна същият е извършил
нарушение по чл.137в, ал.3, пр.2, съгласно която разпоредба „В моторните превозни средства от категории
M1, N1, N2 и N3, които не са оборудвани със системи за обезопасяване, не се
допуска превозването на деца под тригодишна възраст, а децата на възраст три и
повече години и с ръст под 150 сантиметра заемат седалка, която не е предна“.
Нарушението е и субективно
съставомерно. Същият е знаел височината на пътуващото до него дете и е бил
наясно, че превозвайки го на предна дясна седалка без детско столче извършва
нарушение по ЗДвП. При това той е съзнавал обществената опасност на деянието и общественоопасните
последици от същото но въпреки това е
извършил нарушението, което дава основание съдът да приеме същото за субективно
съставомерно.
Правилно е приложена и
санкционната норма на чл.183, ал.4, т.10 ЗДвП. Съгласно коментираната разпоредба
„Наказва се с глоба 50 лв. водач, който:
10. превозва деца в нарушение на изискванията на глава
втора, раздел ХХV“. Жалбоподателят е санкциониран именно с глоба в
абсолютно предвидения в закона размер, при което правилата на чл.27 ЗАНН
остават неприложими. Не са налице предпоставките за приложение на чл.28 ЗАНН,
тъй като разглеждания случай не се явява с по-ниска степен на обществена
опасност от останалите нарушения от същия вид.
При горните изводи съдът отчете
наведените в жалбата и поддържани в с.з. оплаквания за недоказаност на
вмененото нарушение, както и за непрецизност на същото. Счете обаче, че същите
са неоснователни. Действително, установява се, че извършилите проверка служтели
на сектор ПП Враца към ОДМВР Враца не са измерили ръста на пътуващото на
предната дясна седалка дете. Установява се обаче и това, че същото е било на
възраст от 9 години /родено е на *** г./ и с очевиден дребен ръст /показанията
на св. М. Ц. са категорични в тази насока/. Липсват от своя страна каквито и да
е оборващи така установеното. При това съдът приема, че съставомерността на
нарушението е доказана с необходимата категоричност. Не може да се претендира
непрецизност на обвинението поради това, че е неясно, тъй като съдът не
констатира наличието на неясноти в същото и счита, че фактическата му обосновка
дава достатъчно яснота на санкционираното лице по отношение на вмененото му
обвинение, осигурявайки му възможност в пълна степен да упражни правото си на
защита. Относно твърдението, че в АУАН и НП не е вписана самоличността на
пътуващото в автомобила дете, съдът намира, че този пропуск не е такъв, че да
обоснове наличието на съществено нарушение, обуславящо отмяна на санционния кат
на самостоятелно основание. Ето защо коментираните оплаквания, като
неоснователни, следва да се оставят без уважение.
Предвид изложеното,
съдът приема, че НП е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди, а
жалбата като неоснователна, трябва да се остави без уважение.
Така мотивиран и на основание
чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление №20-0967-000708/13.05.2020
г., издадено от началник група към ОДМВР Враца, сектор ПП Враца, с което на
основание чл.183, ал.4, т.10 ЗДвП, за нарушение по чл.137в, ал.3 ЗДвП, на Ц.Л.С.,***,
е наложена глоба в размер на 50,00 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Враца в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: