Р Е Ш Е Н И Е
№ 260026 / 2.3.2021г. град Карнобат,
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАРНОБАТСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, І граждански състав
на шестнадесети февруари, две хиляди двадесет и първа година
в закрито заседание в следния състав:
Председател: Татяна
Станчева
като разгледа
докладваното от съдия Татяна Станчева
гр. дело № 165 по описа
за 2020 год., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството по
делото е образувано по исковата молба на „Гюнел“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр.Свети Влас, представлявано от Тензиле Исуф
Коджаисуф, с пълномощник адв.Д.З., срещу „Василико“ ЕООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Карнобат, ул.“Алекси Нейчев“ № 20, ет.1
представлявано от Т.Д.Т.. С исковата си молба ищецът е предявил положителен
установителен иск за сумата от 527,50 лева. Ищецът посочва, че през м.май
2018г. ответникът „ВАСИЛИКО“ ЕООД му е възложил извършване на дейност –
разчистване на терени и подготовка на строителство. „Гюнел“ ЕООД изпълнил
уговорената работа в рамките на 95 часа на стойност 45 лева на час без ДДС и
издал фактура № 96 от 01.06.2018г. за
сумата от 5130 лева, от които 855 лева дължим ДДС. Фактурата била връчена и
подписана лично на управителя. Въпреки липсата на изрични уговорки,
ответникът изпълни задължението си по издадената фактура на части на
14.12.2018г. по банковата сметка на дружеството постъпила сумата от 1 600 лв.,
на 12.02.2019г. - още 500 лв. Поради липсата на пълно изпълнение в разумни
срокове ищецът изпратил на „ВАСИЛИКО“
ЕООД покана да изплати остатъкът от задължението си по фактурата, а именно -
сумата от 3 030 лв. Ищецът дал 5-дневен срок за доброволно изпълнение. Поканата
била връчена на представляващия дружеството ответника на 17.10.2019г. и на същата дата по сметката на дружеството постъпила
сумата от 3 030 лв. - остатък от вземането по фактура № 96 от 01.06.2018г.
Ищецът твърди, че макар плащането да е извършено в рамките на определения в
поканата срок, направеното изпълнение е лошо, доколкото не покрива пълния
размер на задължението, а именно - да се заплатят и допълнителните разноски,
направени от кредитора. Ищецът твърди,
че предложената в поканата отстъпка от претенцията за дължима лихва за забавено
плащане не поражда ефекти и за вземането си за лихва за забава се снабдил със
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Ответникът възразил срещу заповедта,
което обосновава правният интерес на „Гюнел“ ЕООД от предявяване на настоящия
положителен установителен иск за установяване дължимостта на сумата от 527,50
лева, представляваща лихва за забавено плащане в размер на законната лихва.
Ищецът ангажира доказателства, прави доказателствени искания. Претендира разноските по заповедното и по исковото производство.
В срока за отговор
ответникът оспорва иска, като твърди, че претенцията е неоснователна, както по
основание, така и по размер. Счита, че не се дължат лихви, тъй като ответникът
е платил в срока на поканата. Твърди, че между страните е имало уговорка за
разсрочено плащане, а фактура № 96 от 01.06.2018г. била преждевременно
издадена. Излага подробни съображения. Оспорва дължимостта на сумата от 400 лева
възнаграждение за ангажирания от ищеца адвокат.
В
съдебно заседание исковата претенция се поддържа от адв.З. пълномощник на
ищцовото дружество.
Ответникът,
чрез упълномощения си представител – адв.В. поддържа отговора на исковата
молба. Признава, че през м.май 2018г. е възложил на ищцовото дружество
извършването на дейност –разчистване на терени и подготовка за строителство.
Признава и стойността на възложената работа -5130 лева, но твърди, че липса на
доказателства за извършената работа – протокол за приемане на работата. Оспорва
приложената към исковата молба фактура № 96/01.06.2018г. и с допълнителна молба от 01.02.2021г. заявява, че оспорва
съдържанието на фактурата.
По
делото беше допусната ССчЕ.
Карнобатският
районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи,
становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Между
страните е на лице устен договор за изработка, съгласно който „ВАСИЛИКО“ ЕООД възложил на ищеца „Гюнел“ извършване на дейност – разчистване
на терени и подготовка на строителство.
Не
се спори по делото, че стойността на услугата е в размер на 5130 лева с ДДС.
На
01.06.2018г. ищецът издал фактурата от 5130,00 лева от които 855,00 лева дължим
ДДС. Фактурата е приета и подписана от Т.Д.Т. –управител на „Василико“ ЕООД. Няма
спор по делото, а и от представените доказателства извлечение от банковата
сметка на ищеца „Гюнел“, че на 14.12.2018г. ответникът превел по банковата
сметка на ищеца сумата от 1600 лева и 12.09.2019г. -500лева. На 16.10.2019г.
ищецът „Гюнел“ ЕООД е изпратил покана до ответника да плати остатъка от
дължимата главница в размер на 3030,00 лева както и сумата от 400 лева разходи
за ангажирания адвокат. С поканата ответникът „Василико“ ЕООД е предупреден че
ищецът ще предприеме действия и ще се снабди със заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК. Поканата е връчена на представляващия „Василико“ ЕООД на
17.10.2019г. и на същата дата е
извършено плащане по фактурата в размер на 3030,00 лева, с което е погасено изцяло задължението по фактурата.
Ищецът
претендира лихви за забава върху главницата съобразно частичното й погасяване.
При
така установена фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание по чл.309а ал.4 от ТЗ, вр. 258 и чл. 86 от ЗЗД.
Между страните
е съществувала облигационна връзка – неформален договор за извършване на услуга
по чл.258 от ЗЗД, по силата на който ответникът е възложил на ищеца разчистване
на терени и подготовка за строителство, като стойността на услугата е в размер
на 5130,00 лева с ДДС. Ответникът е извършил плащане, както следва:
14.12.2018г. – 1600,00 лева, 12.09.2019г. -500,00 лева и на 17.10.2019г. –
3030,00 лева.
Неоснователно е възражението
на ответника, че фактурата е била преждевременно издадена от ищеца, поради
липсата на приемо -предавателен протокол и липсата на уговорка за авансово
плащане. Това е така, тъй като фактурата е подписана от управителя на
„Василико“ ЕООД и положеният подпис не беше оспорен. От приетата и неоспорена
по надлежния ред от ответника ССчЕ се установи, че процесната фактура е
осчетоводена от ответното дружество „Василико“ ЕООД и е включена в дневника за
покупките за м. юни 2018г. Фактурата е включена и в справка декларация за ДДС
за м.юни 2018г. с вх. №
02002717950/13.07.2018г. в НАП-Бургас, подадена от ответника. От това
следва извод, че ответникът „Василико“ ЕООД е упражнил правото си по чл.71 от ЗДДС и приспаднал данъчен кредит, въз
основа на фактура №96/01.06.2018г., която безспорно е данъчен документ, тъй
като съдържа необходимите реквизити по см. на чл.6 от ЗСч. За да приспадне ДДС
ответникът е приел, че същата е издадена в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 от ЗДДС. От горното следва извод, че въпреки липсата на
приемо -предавателен протокол между дружествата за приемане на извършената
работа, ответникът, като възложител, е приел извършената от ответника работа. В
противен случай, т.е. ако работата не беше приета или страните имаха уговорки за
разсрочено плащате, ответникът нямаше да приеме фактурата и да я осчетоводи в дневника за покупки за м.юни 2018г.
и в справка декларация за ДДС. С включването на фактурираната сума в
справката - декларация до трето, неучастващо в спора лице - НАП, както и
ползването на данъчен кредит по нея, съдът приема за обстоятелства, от които
следва извод не само за осъществено от ответника - възложител приемане на
изпълнената работа и признание, че последната съответства на уговореното между
страните, но и за издаването на документите, при наличието на които се поражда
изискуемостта на вземането на ищеца на дължимото му от ответника
възнаграждение. От ответника не бяха ангажирани доказателства във връзка с
релевираните от него доводи за уговорка за разсрочено плащане. Същите се
опровергават и от обсъденото по-горе цялостно осчетоводяване на процесната
фактура от ответника, което по своето естество представлява признание на това
обстоятелство, а да се приеме обратното би било в противоречие с предхождащото
му поведение. Съдът приема за безспорно установено по делото наличието на
всички материалноправни предпоставки, обуславящи възникването на правото на
ищеца да получи дължимото му от ответника възнаграждение за изпълнената работа.
При това положение за „Василико“ ЕООД се е породило насрещното задължение за
заплащане на възнаграждението за осъществената услуга от ищеца.
Съгласно
чл.303а ал.4 от ТЗ срокът за плащане е 14 дни от получаването на стоката или
приемането на услугата, като в настоящия спор между страните не е имало
уговорка за по-дълъг срок, което сочи на
това, че ответникът е следвало да плати в 14 дневен срок от приемането на
фактурата.
От
приетата
ССчЕ се установи, че в счетоводството на „Гюнел“ ЕООД са осчетоводени и са
постъпили плащания на 14.12.2018г. – 1600,00 лева, след което плащате
дължимата лихва върху сумата от 5030,00 лева за периода от 15.06.2018г. до
13.12.2018г.(денят предхождащ частичното плащане от 1600 лева) е в размер на
236,55 лева. На 12.02.2019г. е извършено
частично погасяване на задължението в размер на 500,00 лева, след което плащане
дължимата лихва върху сумата от остатъка на задължението - 3530 лева за периода
от 14.12.2018г. до 11.02.2019г. (денят предхождащ частичното плащане от 500,00
лева) е в размер на 41,18 лева. На 17.10.2019г. ответникът е платил остатъка от
дължимата сума – 3030,00 лева, като дължимата лихва върху сумата от 3030,00
лева за периода от 12.02.2019 г. до 16.10.2019г. е в размер на 207,89 лева или общата дължимата
лихва от ответника, съобразно плащането на главницата е в размер на 526,07 лева
до който размер предявеният иск следва да бъде уважен, като се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер от 527,50 лв., или за размера от 1,43 лв.
По
отговорността за разноски:
В
съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014
г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство. Предвид изхода на спора – частична основателност на предявениа
иск, право на разноски има всяка от страните съразмерно с уважената, респ.
отхвърлената част. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски в производството по
ч. гр. дело № 1422/2019 г. по описа на КбРС, както и в исковото производство. В
исковото производство разноските на ищеца са 405 лева от които 25 лева държавна
такса, 180 лева –възнаграждение на вещо лице по допуснатата ССчЕ, и 200 лева
–възнаграждение на упълномощения адвокат. Съобразно уважената част от претенцията, ответникът следва да бъде осъден
за плати на ищеца сумата от 403,90лева разноски в исковото производство.
В заповедното
производство разноските на ищеца са в размер на 425 лева и съобразно уважената
част от исковата претенция ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца
разноски в заповедното производство в размер на 423,85 лева.
Ответникът е
направил разноски в размер на 150,00 лева – възнаграждение за ангажирания по
делото адвокат и съобразно отхвърлената част от иска следва да му бъдат
присъдени разноски в размер на 0,41 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на
ответника „Василико“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Карнобат, ул.“Алекси Нейчев“ № 20, ет.1 представлявано
от Т.Д.Т. че дължи на „Гюнел“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр.Свети Влас, представлявано от
Тензиле Исуф Коджаисуф, сумата от 526,07 лева, представляваща лихва за забава,
в размер на законната лихва по вземане по фактура № 96/01.06.2018г., като
ОТХВЪРЛЯ иска в ЧАСТТА над уважение до претендирания размер от 527,50 лева.
ОСЪЖДА „Василико“ ЕООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Карнобат, ул.“Алекси Нейчев“ № 20, ет.1
представлявано от Т.Д.Т. да заплати на „Гюнел“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр.Свети Влас, представлявано от Тензиле Исуф
Коджаисуф, сумата от 423,85 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА „Василико“
ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Карнобат, ул.“Алекси
Нейчев“ № 20, ет.1 представлявано от Т.Д.Т. да заплати на „Гюнел“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр.Свети Влас, представлявано от
Тензиле Исуф Коджаисуф сумата от 403,90 лева, представляваща съдебно-деловодни
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Гюнел“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.Свети Влас,
представлявано от Тензиле Исуф Коджаисуф да заплати на „Василико“ ЕООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Карнобат, ул.“Алекси Нейчев“ №
20, ет.1, представлявано от Т.Д.Т. сумата от 0,41 лева, представляваща разноски за ангажирания по
делото адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ
: