№ 5016
гр. София, 20.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20231110132626 по описа за 2023 година
Ищецът ЗЕАД „Б..“ е предявил срещу ответника С.. осъдителен иск с
правно основание чл. 411 КЗ, вр.чл.49 и чл.45 ЗЗД за сумата от 235.45 лв.,
представляваща изплатеното по застраховка „Каско Стандарт“ обезщетение
за застрахователно събитие, настъпило на 08.01.2023 г. в гр. София, от
виновно противоправно поведение, изразяващо се в неподдържането и
неизправността на пътен участък, част от общинска пътна мрежа, ведно със
законната лихва върху претендираната сума от 13.06.2023 г. до пълното
изплащане на сумата. Претендира разноски, включително и адвокатско
възнаграждение.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане по застраховка „Каско Стандарт“ е настъпило
застрахователно събитие – застрахованото МПС с марка „Фолксваген“, с
регистрационен № ..., попада в необозначено и необезопасено препяствие на
пътното платно на територията на гр. София, при движение по ул. „Първа
българска армия“ с посока от надлез „Надежда“ към кв. „Орландовци“, в
причинна връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил.
Твърди, че щетите са на стойност 235.42 лв., като поддържа да е изплатил
застрахователно обезщетение в този размер. Твърди, че ответникът носи
гражданска отговорност за обезщетените вреди, тъй като има задължение да
1
поддържа общинската пътна мрежа.
Ответникът С.. в законоустановения едномесечен срок е подал отговор
на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер
като неоснователен и недоказан. Оспорва вида и размера на вредите, както и
причинната им връзка с твърдяното противоправно деяние. Претендира
разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. Моли да се
намали претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение до предвидения
минимум.
„Щ..“ ЕАД и СТ.. Сп. з о.о. – клн България КЧТ, в качеството им на
участници в Консорциум СТ.. СП ДЗЗД, конституирани в производството
като трето лице-помагач (ТЛП) на страната на ответника, не изразяват
становище по предявените искове.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
С определение от 07.11.2023 г., в което е обективиран изготвения по
делото писмен доклад съдът по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е приел за
безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че
за отстраняване на щети по МПС с марка „Фолксваген“, с регистрационен №
..., ищецът е заплатил сума в размер на 114.04 лв., както и че сумата от 121.38
лв. е приспадната от ищеца от дължимата от застрахованото лице
застрахователна премия.
Във връзка с инцидента водачът на увредения автомобил, е уведомил
писмено ищеца за настъпилото застрахователно събитие на 09.01.2023 г., по
повод на което е била образувана преписка по щета № 470422232301309,
което се установява от представеното по делото уведомление за настъпило
застрахователно събитие. Към преписката са приложени доклад по щета и
опис на претенцията, в които причинените на лек автомобил с марка
„Фолксваген“, с регистрационен № ... вреди са оценени на сумата от 235.42
лв.
Установява се от показанията на разпитания по делото свидетел И. И.
А., които показания съдът намира за последователни, непротиворечиви и
подкрепящи се от представените по делото писмени доказателства, да са
причинени вреди върху застрахования от ищеца автомобил, през месец
януари 2023 г., при движение в гр. София, кв. Орландовци, като
2
управляваният от свидетеля лек автомобил с марка „Фолксваген“, с
регистрационен № ..., преминал през шахта на пътното платно, на която
липсвали капаците. Свидетелства, че препятствието не било обозначено и не
могъл да спре, тъй като не успял да го забележи предварително. Сочи, че
въпреки многобройните подадени жалби и сигнали, четири месеца след
инцидента щахтата все още не била обезопасена.
Установява се от показанията на разпитания по делото свидетел П. П.
П., които показания съдът намира за последователни, непротиворечиви и
подкрепящи се от представените по делото писмени доказателства, да са
причинени вреди върху застрахования от ищеца автомобил, през месец
януари 2023 г., при движение в гр. София, кв. Орландовци, ул. «Първа
българска армия», в близост до бензиностанция «Лукойл». Свидетелства, че
като служител на отдел «Пътна полиция», СДВР е посетил мястото на ПТП-
то, като установил, че МПС било увредено при преминаване през шахта, на
която били надигнати решетките. Сочи, че подал информация на дежурната
часта, за да се уведоми С.., с оглед отстраняване на проблема и избягване на
бъдещи подобни инциденти.
От заключението на изслушаната и приета по делото САТЕ, неоспорена
от страните, което заключение съдът намира за компетентно и обективно
дадено се установява, че вредите по лек автомобил с марка „Фолксваген“, с
регистрационен № ... съответстват на механизма на ПТП, посочен в
съставения Протокол за ПТП и са в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП, както и че размерът на щетата, определена по средни
пазарни цени възлиза на сумата от 312.02 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Относно иска по чл. 411 КЗ
Съгласно чл. 411 от Кодекса за застраховането КЗ) с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото
лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по
чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни
3
действия, но не се отнася до правата по чл. 50 ЗЗД (в този смисъл раздел V от
ППВС № 7/4.10.1978 г.) Видно от законовата разпоредба предпоставките за
предвидената суброгация са: 1) да е бил сключен договор за имуществено
застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение.
В настоящия случай посочените предпоставки са налице, доколкото се
установи, че на 08.01.2023 г. по време на действието на сключения между
ищеца и застрахованото лице договор за застраховка „Каско” е настъпило
предвидено в него застрахователно събитие, в резултат на което на
застрахованото МПС са били нанесени вреди, а ищецът е изплатил
застрахователно обезщетение.
Според чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-
обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която
има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на
работата, а от тази на нейния изпълнител.
Ответникът не спори, че има задължение да поддържа пътя в безопасно
и годно за използване състояние с грижата на добър стопанин, установява се
събитието да е настъпило на територията на С..; доколкото собственикът-
ответник е юридическо лице, то винаги извършва правни и фактически
действия чрез други физически лица, поради това задължението следва да се
изпълнява чрез възлагане на други лица. По делото се твърди неизпълнение
на това задължение за поддържане в безопасно състояние на улиците, където
са настъпили процесните щети, като те са в причинна връзка с това
бездействие. С оглед доказателствената тежест в процеса ответникът не
доказа да е изпълнил задължението си за поддръжка на пътното платно,
където е настъпил инцидента. Без значение за отговорността на ответника е
дали изобщо не са предприемани действия за изпълнение на това негово
задължение или е налице бездействие от страна на лицата, на които
изпълнението му е възложено. Ответникът е длъжен като собственик и по
силата на чл.31 Закона за пътищата да поддържа пътната настилка в годно за
безопасното й ползването състояние и това му задължение не зависи от
обстоятелството дали е бил уведомен за състоянието на пътя по реда на
4
чл.165, ал.1, т.3 ЗДвП. Поради това отговорността на ответната страна следва
да бъде ангажирана.
Ето защо съдът намира, че ищецът има основание за суброгация в
правата по чл. 49 ЗЗД на застрахования при него собственик на увреденото
МПС срещу ответника.
Обхватът на суброгационното право зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на
застрахования, и от размера на обезщетението, което отговорното лице по чл.
49 ЗЗД дължи на застрахования. Съгласно кредитираното от съда заключение
на вещото лице действителният размер на причинените вреди по средни
пазарни цени е в размер на 312.02 лв., поради което искът следва да се уважи
за пълния предявен размер от 235.45 лв.
Като законна последица от това в полза на ищеца следва де се присъди
и законна лихва върху главницата от подаването на исковата молба –
13.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
Относно разноските по производството
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и сторените от него и своевременно поискани разноски по делото
в размер на сумата от 850.00 лв., представляващи сбора от заплатената
държавна такса, възнаграждение за вещо лице и свидетели, и заплатено
адвокатско възнаграждение.
Съдът счита, че направеното искане от процесуалния представител на
ответника на основание чл.78, ал.5 от ГПК за присъждане на по-нисък размер
на разноските в частта на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение е неоснователно, тъй като претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение е определено в съответствие с Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.., гр. София, ..., да заплати на ЗЕАД „Б..”, ЕИК .., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ..., на основание чл. 411 КЗ,
5
сумата от 235.45 лв., представляващо изплатено застрахователно
обезщетение по щета № 470422232301309, образувана при ищцовото
дружество, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
13.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА С.., гр. София, ..., да заплати на ЗЕАД „Б..”, ЕИК .., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 850.00 лв., представляваща разноски по делото пред СРС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Щ..“ ЕАД и СТ.. Сп. з
о.о. – клн България КЧТ, в качеството им на участници в Консорциум
СТ.. СП ДЗЗД, като трето лице-помагач на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6