Решение по дело №698/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството по делото е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на Д. Х. Л., с [ЕГН], с адрес: гр.Пазарджик, [улица]срещу Ревизионен акт (РА) №Р-16001323005560-091-001/01.04.2024г., издаден от Д. А. И. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и З. Г. Т. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение №214/20.05.2024г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (Д „ОДОП“), гр.Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП). В жалбата се твърди, че обжалваният ревизионен акт и решението, с което е потвърден, са незаконосъобразни. Твърди се, че са неверни отразените в ревизионния доклад обстоятелства, че жалбоподателката не е реализирала доходи от трудови правоотношения, от наем, от пенсия и упражняване на свободни професии. Неверни са и твърденията на ревизиращия екип, че е получила доходи с неустановен произход, които следва да се обложат.

Моли се да бъде отменен изцяло обжалваният ревизионен акт.

В съдебно заседание и в представени писмени бележки, пълномощникът на жалбоподателката поддържа жалбата и излага становище за незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт и претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноските по делото по приложен списък.

Ответникът - Директорът на Дирекция „ОДОП“, гр.Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание и в писмена защита, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена, като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт, съобразно разпоредбата на чл.160 от ДОПК, приема за установено следното:

Ревизионното производство е започнало със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-16001323005560-020-001/18.09.2023г., издадена на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК от Началник на сектор “Ревизии“ при ТД на НАП-Пловдив, упълномощен със Заповед №РД-09-1979/30.09.2021г., изменена със Заповед №РД-09-789/13.05.2022г. Предметът на ревизията обхваща следните видове задължения и периоди: Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2019г. и Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2021г. до 31.12.2022г. Определен е срок за приключване на ревизията до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Същата е връчена на 20.09.2023г., чрез електронно съобщение. Със Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) №Р-16001323005560-020-002/15.12.2023г., на основание чл.112 ал.2, т.1, чл.113 ал.3 и чл.114 ал.2 от ДОПК, е определен нов срок за завършване на ревизията - до 20.02.2024г.

За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад (РД) №Р-16001323005560-092-001/05.03.2024г., връчен на 11.03.2024г. по електронен път. Ревизираното лице Д. Х. Л. не е подала възражение срещу Ревизионния доклад на основание чл.117 ал.5 от ДОПК.

Констатациите в Ревизионния доклад са дали основание на ревизиращите да издадат процесния ревизионен акт. Ревизионен акт №Р-16001323005560-091-001/01.04.2024г. е издаден от Д. А. И. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и З. Г. Т. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, на основание чл.119 ал.2 от ДОПК. Връчен е електронно на 10.04.2024г.

В Ревизионния акт са посочени фактическите и правните основания за неговото издаване. Ревизиращият орган е извършил анализ на доказателствата, относими към данъчното облагане на жалбоподателката за процесните периоди, като е изложил подробно съображенията, мотивирали фактическите и правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл.120 ал.2 от ДОПК, ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт. Изложените в ревизионния доклад мотиви, предвид цитирания чл.120 ал.2 от ДОПК, представляват мотиви и на ревизионния акт. В ревизионния доклад са изложени подробни мотивите на ревизиращите органи, обосноваващи изводите им относно установените данъчни задължения на ревизираното лице за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за проверяваните периоди.

Предвид изложеното и съобразно разпоредбата на чл.160 ал.2 от ДОПК, съдът приема, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл.119 ал.2 от ДОПК, след надлежно възложена ревизия, съгласно чл.112 и чл.113 от ДОПК, в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите, посочени в чл.120 от ДОПК.

На 17.04.2024г., в предвидения в разпоредбата на чл.152 ал.1 от ДОПК срок, до Директора на Дирекция „ОДОП“, гр.Пловдив е подадена жалба, вх.№7184/17.04.2024г., с която Д. Х. Л. оспорва Ревизионен акт №Р-16001323005560-091-001/01.04.2024г., с който са й определени задължения за довнасяне в размер на 28916,38 лева - главници по ЗДДФЛ за 2017г., 2018г., 2019г., 2021г. и 2022г., както и дължимите към тях лихви.

С Решение №214/20.05.2024г. на Директора на Дирекция „ОДОП“, гр.Пловдив при ЦУ на НАП ревизионният акт е потвърден изцяло.

С обжалвания пред съда /потвърден от решаващия орган/ ревизионен акт по отношение на жалбоподателката Д. Х. Л. са установени допълнително задължения за Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 2017г.-2022г. в общ размер на 22 624,00 лева и дължими лихви в общ размер на 6 292,38 лева.

Въз основа на събраните доказателства, установените факти и обстоятелства са направени следните констатации от органите по приходите:

Жалбоподателката Д. Х. Л. не е регистрирана като едноличен търговец. Органите по приходите са установили, че за ревизираните данъчни периоди лицето е подало годишни данъчни декларации (ГДД) по чл.50 от ЗДДФЛ за 2017г., 2018г. и 2019г. В информационната система на НАП са установени данни за подадени ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за предходни периоди - от 2013г. до 2016г., включително. Лицето е декларирало през всички периоди доходи от трудови правоотношения, доходи от събиране и предаване на диворастящи гъби и от наеми. Д. Х. Л. е декларирала заедно със съпруга си Г. Л. налични парични средства в брой в размер на 250 000,00 лв. към 01.01.2017г., за които е представила доказателства от 2013г. за получени доходи от различни фирми. С цел установяване на наличните парични средства в брой на лицето към 01.01.2017г. и получените за периода на ревизията доходи на различни основания, били извършени насрещни проверки на дружествата, платци на доходи на Д. Х. Л. за периода от 2013г. до 2016г. След анализ на твърденията на Д. Х. Л. и на събраните при ревизията и при извършената проверка доказателства, органите по приходите са преценили, че никоя от проверяваните фирми не предоставя доказателства за извършени плащания на сумите, декларирани от лицето. При извършените насрещни проверки на дружествата, платци на доходи, органите са установили един и същ модел на поведение на всички дружества. Дружествата са регистрирани по ЗДДС по избор, независимо от облагаемия оборот, извършват една и съща дейност в последователни периоди и са дерегистрирани по инициатива на данъчен орган. След дерегистрация на една фирма, дейността се прехвърля на следваща. Същите лица се преназначават по трудов договор в следващото дружество. В голямата си част са едни и същи лицата, от които се изкупуват диворастящи гъби. Подават се декларации обр.6 за начислени осигурителни вноски и удържан ДДФЛ за изплатените възнаграждения по трудови договори, но декларираните задължения не се внасят, дори и минимална част от тях. Относно сумите, изплатени за изкупените диворастящи гъби, при извършените проверки е установено, че от фирмите-платци на доходи се подават Справки по чл.73 от ЗДДФЛ. но не и Декларации по чл.55 ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201 ал.1 от ЗКПО за дължими данъци. Само „Ц. 71“ ЕООД е подало Декларации по чл.55 ал.1 от ЗДДФЛ, но задълженията не са внесени. Според органа по приходите фактът, че никоя от проверяваните фирми не предоставила доказателства за извършени плащания на сумите, декларирани от лицето Д. Х. Л., предполагал извода, че суми не са изплащани, а само са декларирани с цел подадените данни да бъдат ползвани като доказателство, че дружествата-платци на доходи разполагат с кадрови потенциал за извършване на дейността си „Добиване на диворастящи гъби, билки и горски плодове".

При извършената проверка в Агенция по вписванията от органите по приходите не са установени доходи на ревизираното лице или нейния съпруг от продажба на недвижими имоти или движимо имущество. Установено е, че за периода от 05.05.2015г. до 27.09.2016г. Д. Х. Л. е извършила 7 броя сделки с недвижими имоти и всички в качеството си на купувач. През 2015г. Д. Л. е придобила лек автомобил марка и модел Тойота Ярис. Всички описани обстоятелства са довели до заключението, че на 01.01.2017 г. ревизираното лице Д. Л. и нейният съпруг няма как да притежават посочените от тях парични средства в брой в размер на 250 000.00 лв. Въз основа на установените факти и обстоятелства и направените изводи ревизиращият екип приел за налични парични средства в брой към 01.01.2017г. - 1 620,00 лв. (3-кратен размер на получаваната пенсия от лицето).

При направената съпоставка на получените доходи и средства от Д. Х. Л. с извършените от нея разходи е установено положително изменение на имущественото й състояние за 2017г. - 39 515,35 лв. и за 2018г. - 11 188.46 лв. Това изменение се формирало от извършени разходи по придобиване на недвижимо имущество за 2017г. и закупено превозно средство и недвижимо имущество през 2018г. При направената съпоставка в таблиците за всеки отчетен период били взети предвид разполагаемите средства и наличните парични средства в банковите сметки в началото на периода и в края му; постъпленията и разходите. При съпоставката били взети предвид всички приходи (в брой и по банкови сметки), както и всички разходи, в т.ч. платените в брой и по банков път.

Установено било, че през 2019г., 2021г. и 2022г. по банкови сметки на лицето са постъпили суми в общ размер за съответния период: 17 500.00 лв., 48 795,58 лв. и 109 265,50 лв. След направен анализ на събраните в хода на ревизията документи и получената информация, се установявало, че ревизираното лице е придобило доходи с неустановен произход, които не са декларирани и обложени.

Предвид това, органите по приходите приели наличието на предпоставките на чл.122 ал.1, т.2 от ДОПК - „данни за укрити доходи/приходи“, което водело до определяне на данъчните основи за ревизираните периоди по реда на чл.122 ал.2 от ДОПК, за което на лицето било връчено уведомление на основание чл.124 ал.1 от ДОПК. Органите по приходите определили основата за облагане с данък по ЗДДФЛ като взели предвид относимите към лицето обстоятелства по чл.122 ал.2 от ДОПК. Облагаемият доход по смисъла на ЗДДФЛ е определен като равен на положителното изменение на имущественото състояние на лицето за 2017г. в размер на 39 515,35 лв. и за 2018г. в размер на 11 188,46 лв., за 2019г., 2021г. и 2022г. - в размер на внесените по банковата сметка на лицето суми с неустановен приходоизточник, както следва: 17 500.00 лв., 48 795.58 лв. и 109 265.50 лв. Годишната данъчна основа е определена, като равна на така установения облагаем доход и върху нея е изчислен дължимият данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ и прилежащите лихви, предмет на обжалване.

За да потвърди ревизионния акт, Директорът на Дирекция „ОДОП“, гр.Пловдив при ЦУ на НАП е приел, че в случая въз основа на събраните доказателства в РД/РА е установена хипотеза по чл.122 ал.1, т.2 от ДОПК - данни за укрити приходи/доходи. Освен това за 2017г. и 2018г. е налице и хипотезата на чл.122 ал.1, т.7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Приел е, че жалбоподателката е извършвала разходи, без да доказва наличието на доказани средства за това, съответно през 2017г. в размер на 39 515,35 лв. и за 2018г. в размер на 11 188.46 лв., както и е безспорно, че по банковите й сметки са постъпили парични средства за 2019г., 2021г. и 2022г. с неустановен приходоизточник, както следва: 17 500,00 лв., 48 795,58 лв. и 109 265,50 лв. Директорът на Дирекция „ОДОП“, гр.Пловдив е приел, че при ревизията и с жалбата не са представени доказателства за реално получени и обложени доходи, които да покриват извършените разходи за 2017г. и 2018г., както и не са представени доказателства, че внесените в банковите й сметки суми са необлагаеми, поради което изводите в доклада, съответно и в акта за провеждане на ревизията по особения ред са обосновани. Приел е, че жалбоподателката не е провела пълно насрещно доказване на твърденията и доводите си, поради което констатациите в обжалвания ревизионен акт не са оборени и същите следва да бъдат потвърдени.

По настоящето дело е допусната съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение е прието като доказателство и което съдът цени като компетентно и обективно изготвено и неоспорено от страните. Вещото лице е изследвало получените от ревизираното лице доходи през проверяваните периоди от време, след което е направило съпоставка между доходите и разходите му, като е посочило документите, въз основа на които е сторено това, включително и допълнително представените й от жалбоподателката, които впоследствие са приети като доказателства по делото. Вещото лице е дало заключение, че за 2017г. и 2018г. не е установило превишение на разходите над приходите. За периода 2019г.-2022г. не е установен недостиг на парични средства. Обложени са следните парични средства: 2019г. – 17 500 лв. /като приходи с неустановен произход/, представляващи сума, внесена в брой на 04.01.2019г. в разплащателна сметка в Банка ДСК ЕАД; 2020г. – няма установени дължими допълнителни данъци; 2021г. – 48 795,58 лв., която сума представлява сбор от сумата 16 295,58 лв. и 32 500 лв., като 16295,58 лв. е сума, постъпила по банковата сметка на ревизираното лице в „Юробанк България“ АД от "ГРГ Експорт" на дата 15.01.2021г., с основание на превода „доплащане по трудово възнаграждение“. На същата дата по банкова сметка в „Юробанк България“ АД постъпила и сумата в размер на 32 500 лв. с наредител „ГРГ Експорт“ с основание „По договор от 15.11.2020г.; 2022г. - обложена е сумата в размер на 109 265,50 лв., представляваща сбор от следните суми, постъпили по банкова сметка в „Юробанк България“ АД от „Гурме фууд“ ЕООД с основание „цесия“ – 2 874,58 лв. на 12.01.2022г., 27 314 на 17.01.2022г., 24 201,90 лв. на 18.01.2022г. и 28 874,80 лв. на 18.01.2022г.

По искане на жалбоподателката, чрез пълномощника й, по делото са допуснати и събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетели, чиито показания, като непротиворечиви, допълващи се и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства, и необорени от ответната страна, съдът цени като доказателства по делото и които ще коментира в изложението си по-долу на съответно относимите места.

При така приетото от фактическа страна, съдът обуславя следните правни изводи:

Разпоредбата на чл.122 от ДОПК се намира в част, озаглавена „Ревизия при особени случаи”. При такава ревизия органите по приходите разполагат с правомощието да определят данъчната основа по собствена преценка и да приложат установения в съответния материален закон размер на данъка към нея. За да се приложи чл.122 от ДОПК при установяването на дължимия данък, следва да е налице особен случай, който да препятства извършването на ревизия по общия ред. Тези особени случаи са уредени изчерпателно в чл.122 от ДОПК и се установяват обективно от органа по приходите в условията на пълно доказване, за да премине ревизията по реда на чл.122 от ДОПК. С цел постигане на обективност и достоверност при определяне на задълженията и отговорностите на задължените лица, нормата на чл.122 от ДОПК регламентира: случаите на приложимост на извършване на ревизии при особени случаи, критериите, по които се извършва формирането на данъчната основа, процедурата по вменяване на задължението; възможността за налагане на обезпечителни мерки; правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса.

По силата на чл.122 ал.2 от ДОПК основата за облагане с данъци се определя след анализ на всяко от относимите към съответното лице обстоятелства, изброени в т.1-т.16 от същата алинея, като изискването на процесуалния закон е да бъдат взети предвид онези от тях, които биха дали възможност на ревизиращия орган да определи облагаемата основа по възможно най-достоверния начин. За постигане на горната цел, в задължение на органите по приходите е вменено да установят безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в производствата по този кодекс. Определянето на данъчната основа чрез съпоставката на разходите с доказаните приходи е особен процесуален начин, извън регламентираните такива в ЗДДФЛ, като законодателят е приел, че определянето на данъчната основа в тези случаи ще се извършва от органа по приходите. При този метод, основополагащо е разбирането за дохода като положително имуществено изменение, поради което се изследват, в изготвени таблици разполагаемите средства на лицето и наличните парични средства в банковите сметки в началото на периода и в края му, постъпленията и разходите, като проверката за имуществено съответствие или несъответствие се извършва, като сборът на разполагаемите средства в брой и по банкови сметки в началото на периода и постъпленията се намали с разходите и наличните парични средства в брой и банковите сметки в края на периода.

Нормата на чл.123 ал.1 от ДОПК въвежда законова презумпция, според която в случаите по чл.122 ал.1 от същия кодекс, при определяне на основата по реда на чл.122 ал.2 се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато: 1. стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него; 2. направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по §1, т.3, буква „а“ от допълнителните разпоредби явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства. Тълкуването на нормата налага извод, че в хипотезата на чл.123 ал.2 от ДОПК при наличие на явно и съществено превишение на направените разходи над декларираните получени средства, винаги е налице печалба или доход, който подлежи на облагане по реда на чл.122 от ДОПК. Под имуществено и финансово състояние следва да се има предвид придобитото от лицето имущество за ревизирания период - движимо, недвижимо и парични средства в наличност. Имуществото се остойностява по направените за неговото придобиване разходи, като това са действително направените разходи. Тази сума се съпоставя със сумата на получените приходи и доходи на ревизираното лице. По отношение облагането с данък върху дохода за физическите лица водещ е принципът на придобиването на дохода, на основание чл.11 ал.1 от ЗДДФЛ, ако не е предвидено друго в този закон, доходът се смята за придобит на датата на: 1. плащането - при плащане в брой; 2. заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека - при безналично плащане; 3. получаването на престацията - за непаричен доход.

В случая за издаването и впоследствие - при потвърждаването на оспорения ревизионен акт, органите по приходите са приели наличието на предпоставките на разпоредбата на чл.122 ал.1, т.2 от ДОПК (регламентираща ревизия при особени случаи), съгласно която органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал.2 основа, когато са налице данни за укрити приходи или доходи. За 2017г. и 2018г. - са приели наличие и на хипотезата на чл.122 ал.1, т.7 от ДОПК, според която органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал.2 основа, когато декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, настоящият съдебен състав намира горните изводи на органите по приходите за неправилни и незаконосъобразни, по следните съображения:

В случая неоснователно за 2017г. е обложена сумата от 39 515,35 лева, за която е прието, че представлява положително изменение на имущественото състояние, в резултат на което е начислен данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в размер 3 951 лева и лихви в размер на 2 503,49 лева. От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза е видно, че от изготвения от вещото лице паричен поток за 2017г. не се установява превишение на разходите над приходите. При това положение процесният ревизионен акт, в частта за обложените суми за 2017г., е незаконосъобразен.

Горното се отнася и за 2018г., за която неоснователно е обложена сумата от 11 188,46 лева, за която е прието, че представлява положително изменение на имущественото състояние, в резултат на което е начислен данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в размер на 1 118 лева и лихви в размер на 595,04 лева. От изготвения от вещото лице паричен поток за 2018г., в приетото и неоспорено заключение, е видно, че не се установява превишение на разходите над приходите. Следователно ревизионният акт, в частта за обложените суми за 2018г., е незаконосъобразен.

За 2019г. неоснователно е обложена сумата от 17 500 лева – като приходи с неустановен произход, представляващи сума, внесена в брой на 04.01.2019г. в разплащателната сметка на жалбоподателката в „Банка ДСК“ ЕАД. Пред органите на НАП е представен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №186 от 07.12.2018г., с който жалбоподателката Д. Х. Л. е закупила земеделски имоти в землището на с.Мало Конаре от продавача В. С. Б., с продажна цена от общо 17 500 лева. Според показанията на разпитания по делото свидетел И. П., сумата от 17 500 лева, внесена в брой по банковата сметка на жалбоподателката, е продажната цена именно за недвижимите имоти, предмет на този нотариален акт. Свидетелят установи, че в деня на сделката жалбоподателката е носела парите в брой, за да плати на продавача, но нотариусът заявил, че парите следва да се преведат по банков път, за да се спази законът. Преводът на сумата, представляваща продажната цена на закупените имоти, бил извършен със съдействието на свидетеля И. П., в началото на следващата година - 2019г., като той посочи и обстоятелствата, довели до забава на плащането. От представеното извлечение от „Банка ДСК“ е видно, че на 04.01.2019г. по банковата сметка на жалбоподателката Д. Х. Л. е постъпила сумата в размер на 17 500 лева. На същата дата - сумата от 17 500 лева е преведена по банков път на В. С. Б., с посочено основание "превод по нотариален акт за пок.-прод. на недв. имоти".

При тези данни незаконосъобразен е изводът в ревизионния акт, че сумата в размер на 17 500 лева е приход с неустановен произход.

Неоснователно за 2021г. е обложена сумата от 48 795,58 лева. От представените и приети по делото доказателства се установява, че това е сбор от сумата в размер на 16 295,58 лева, която е постъпила по банковата сметка на жалбоподателката в „Юробанк България“ АД от „ГРГ Експорт“ ЕООД на датата 15.01.2021г. с основание "доплащане по трудово възнаграждение", и сумата в размер на 32 500 лева, постъпила по банковата сметка на Д. Х. Л. в „Юробанк България“ АД с наредител „ГРГ Експорт“ ЕООД, с посочено основание "по договор от 15.11.2020г." От приетата по делото и неоспорена Справка на действащите трудови договори на жалбоподателката е видно, че тя е работила по трудов договор в „ГРГ Експорт“ ЕООД за времето от 01.06.2020г. до 31.01.2021г. с основна заплата 3 000 лева. Разпитаната по делото свидетелка Г. И. установи, че с Д. Л. са работили заедно в „ГРГ Експорт“ ЕООД, както и че управителят на дружеството редовно им плащал заплатите, а в края на годината им раздавал и премии. Свидетелката Г. И. заяви, че тя е съставила представената по делото /и предявена й в съдебно заседание/ Кантарна бележка от 15.11.2020г., в която е отразено, че Д. Л. е предала на „ГРГ Експорт“ ЕООД 361,1 кг. суха гъба манатарка с единична цена 90 лева. Пред органите по приходите е представен и Договор от 15.11.2020г., според който жалбоподателката е продала на „ГРГ Експорт“ ЕООД 361,1 кг. суха гъба манатарка по 90 лева/кг, или общо 32 500 лева.

С оглед горепосоченото съдът приема, че сумата в размер на 16 295,58 лева, постъпила по банковата сметка на жалбоподателката в „Юробанк България“ АД от „ГРГ Експорт“ ЕООД на датата 15.01.2021г. с основание "доплащане по трудово възнаграждение", не е сума с неустановен произход. Тази сума е заплатена на жалбоподателката от „ГРГ Експорт“ ЕООД по съществуващото помежду им трудово правооотношение.

Сумата в размер на 32 500 лева, постъпила по банковата сметка на жалбоподателката в „Юробанк България“ АД с наредител „ГРГ Експорт“ ЕООД с посочено основание "по договор от 15.11.2020г.“ е свързана и съответна на представените и приети по делото документи - Кантарна бележка №27/15.11.2020г., Договор от 15.11.2020г. и банково извлечение от „Пощенска банка“ за извършен банков превод на 15.01.2021г.

За 2022г. неоснователно е обложена сумата от 109 265,50 лева. От доказателствата по делото се установява, че същата представлява сбор от следните суми, постъпили по банковата сметка на жалбоподателката в „Юробанк България“ АД от "Гурме фууд" ЕООД с основание "цесия": 28 874,80 лева на 14.01.2022г.; 27 314 лева на 17.01.2022г.; 24 201,90 лева на 18.01.2022г. и 28 874,80 лева на 18.01.2022г. В случая от показанията на разпитаната свидетелка С. А. се установи, че е работила по трудов договор в "Аквабилд 67" ЕООД и че на 19.08.2021г. тя е съставила Кантарна бележка №38, в която е отразено, че Д. Л. е предала на "Аквабилд 67" ЕООД 320 кг. суха гъба манатарка на единична цена 100 лева. Освен това още пред органите на НАП са представени: Договор от 19.08.2021г., по силата на който Д. Л. продава на "Аквабилд 67" ЕООД суха гъба манатарка 320 кг. на обща стойност 32 000 лева; Договор за цесия от 12.01.2022г., съгласно който "Аквабилд 67" ЕООД прехвърля на Д. Л. вземането си от "Гурме фууд" ЕООД, представляващо продажната цена на Пресен бял трюфел на обща стойност 109 536 лева с ДДС, за сумата общо 41 000 лева; Уведомление изх. №3/12.01.2022г., с което кредиторът /цесионерът/ "Аквабилд 67" ЕООД е уведомил длъжника /цедента/ "Гурме фууд" ЕООД за извършената цесия; Протокол за прихващане от 12.01.2022г., съгласно който "Аквабилд 67" ЕООД и Д. Л. са прихванали взаимно дължими суми.

При тези данни се налага изводът, че незаконосъобразно органите на НАП са обложили сумата от 109 265,50 лева, постъпила по банковата сметка на жалбоподателката за 2022г., като такава с неустановен произход. Тази сума е в резултат от извършени стопански операции, документирани с посочените по-горе, приети и неоспорени, писмени доказателства.

Неоснователни са доводите на процесуалния представител на ответника, че представените от жалбоподателката допълнителни писмени доказателства са съставени за нуждите на съдебното обжалване с цел да обоснове защитната си теза. Тези писмени доказателства са приети по делото и съдът ги цени с оглед на останалата доказателствена съвкупност. Освен това ответната страна не ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си, че съставянето на тези документи е именно заради нуждите на настоящето производство, нито път ангажира други - опровергаващи ги доказателства.

Заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза е прието, като доказателство по делото. Същото не бе оспорено от представителя на ответника, присъствал в съдебното заседание при изслушването на вещото лице, което изрично уточни, че при изготвяне на заключението си е взело предвид и допълнително представените й от жалбоподателката писмени доказателства, приети в същото съдебно заседание. Освен това заключението на вещото лице е обосновано не само на тези допълнителни документи, но и на всички приложени такива към процесния ревизионен акт и ревизионен доклад и след съвкупен анализ на данните в тях. Изложеното прави възражението на процесуалния представител на ответника за некредитиране на заключението на вещото лице, като базирано на новосъставени писмени доказателства, несъстоятелно и неоснователно.

Неоснователни са и доводите на ответника за некредитиране на събраните по делото гласни доказателства, като дадени от лица, пряко заинтересовани от изхода на спора. Свидетелските показания, на които съдът се позова в мотивите си по-горе, са дадени от лица, за които не са налице обстоятелства, водещи до извод за наличие на заинтересованост от изхода на делото. Такива данни не са установени в хода на производството. Освен това твърденията на процесуалния представител на ответника са бланкетни, тъй като не се сочат конкретни обстоятелства за заинтересованост.

Доводите на ответника за недопустимост на свидетелските показания, съдът намира за неоснователни. Разпитаните по делото свидетели не установяват обстоятелства, попадащи под забраната на чл.164 ал.1, т.3 от ГПК, във връзка с посочените текстове от ДОПК. Показанията им не касаят установяване на договори на стойност по-голяма от 5000 лева. Показанията им са за други обстоятелства, различни от стойността на договорите, видно от посоченото по-горе.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че жалбата на Д. Х. Л., се явява основателна, поради което ревизионния акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

Предвид изхода на делото и с оглед своевременно заявеното от пълномощника на жалбоподателката искане за присъждане на разноските по приложен списък, ще следва да бъде осъдена НАП да заплати на Д. Х. Л. сумата от общо 2 550 лв., представляваща 50 лв. - държавна такса, 1000 лв. - възнаграждение за вещо лице и 1 500 лв. - адвокатско възнаграждение, което е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, проведените открити съдебни заседания и положения адвокатски труд за осъществената правна защита, поради което не следва да бъде намалявано по възражението на ответника за прекомерност.

По изложените съображения и на основание чл.160 ал.1 от ДОПК, Административен съд-Пазарджик, ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт (РА) №Р-16001323005560-091-001/01.04.2024г., издаден от Д. А. И. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и З. Г. Т. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение №214/20.05.2024г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (Д „ОДОП“), гр.Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП).

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на Д. Х. Л., с [ЕГН], с адрес: гр.Пазарджик, [улица]сумата от 2 550 лева - разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

На основание чл.138 ал.3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.