РЕШЕНИЕ
№ 382
гр. Перник, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Въззивно
гражданско дело № 20231700500459 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното :
С Решение № 82/09.05.2023 г., постановено по гр.д. № 1004/2022 г.
Радомирският районен съд е признал по иска, с правно основание чл.422 ГПК
за установено по отношение на Н. Н. Н., с ЕГН: **********, с адрес: ***, че
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б сума в размер на
1204,18 лева (хиляда двеста и четири лева и осемнадесет стотинки) - главница
за незаплатена топлинна енергия за периода от м. май 2018 г. до м. април
2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в ***, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 17.03.2022 г. до окончателното й изплащане, мораторна лихва за
забава в размер на 303,06 лева (триста и три лева и шест стотинки), начислена
за периода от 15.09.2019 г. до 08.03.2022 г., както и суми за извършена услуга
дялово разпределение в размер на 40,77 лева (четиридесет лева и седемдесет
и седем стотинки) - главница за периода от м. февруари 2019 г. до м. април
2020 г. и 09,56 лева (девет лева и петдесет и шест стотинки) - мораторна
1
лихва за периода от 31.03.2019 г. до 08.03.2022 г.
С Решението е отхвърлен иска за главница за разликата над сумата от
1204,18 лева (хиляда двеста и четири лева и осемнадесет стотинки) до пълния
предявен размер от 2611,24 лева (две хиляди шестстотин и единадесет лева и
двадесет и четири стотинки), както и за мораторна лихва за забава за
разликата над сумата от 303,06 лева (триста и три лева и шест стотинки) до
пълния предявен размер от 419,17 лева (четиристотин и деветнадесет лева и
седемнадесет стотинки), като неоснователен и недоказан.
Със същото решение, съдът се е произнесъл и по отношение на
дължимите се съдебни разноски.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна
жалба „Топлофикация – София“ ЕАД, с която изразява несъгласие с обжалва
първоинстанционното решение, в частта, с която се отхвърля иска за
главница за разликата между сумата от 1204.18 лв. до пълния размер от
2611.24 лв., както и за мораторна лихва за забава за разликата между сумата
от 303.06 лв. до пълния предявен размер от 419.17 лв. Намира решението в
обжалваните му части за необосновано, неправилно и постановено при
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че
от събраните по делото доказателства е установено, че дължимата и
незаплатена сума за доставена топлинна енергия възлиза на 2649.12 лева. В
продължение се сочи, че първостепенния съд е следвало да съобрази
решението си с относимите правни норми. С оглед на изложените
съображения се моли съда да постанови решение, с което въззивната жалба да
бъде уважена, като бъде отменено постановеното от районния съд решение в
атакуваните му части и бъде постановен нов акт, с който предявеният иск да
бъде уважен изцяло. Прави се искане за присъждане на сторените по делото
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. С въззивната жалба
не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна - Н. Н. Н. не е
депозирала отговор по въззивната жалба.
За да постанови решението си, Пернишкият районен съд е приел
следното:
Не се спори по делото, че ответникът е абонат на ищцовото
топлоснабдително дружество по отношение на негов собствен недвижим
имот. В настоящия казус спорно се явява не основанието, а размера на
2
предявения и частично уважен от районния съд иск в отхвърлителната му
част.
Първостепенният съд е приел, че по делото липсват доказателства,
установяващи броя на обитателите на топлоснабдения апартамент през
процесния период, поради което е счел, че в него не са живели други лица,
освен собственика – ответник. Това го е мотивирало да изчисли БГВ на база
един обитател, а не трима, както неправилно било сторено в процесния
случай. Ето защо е преизчислил задължението на ответника за БГВ на база
един обитател, като го е определил в размер на сумата от 702,08 лева,
вместо претендираните и служебно начислени 2106,25 лева, в каквато
насока е дал подробни разяснения вещото лице в последното по делото пред
районния съд открито съдебно заседание.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда
на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима –
подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по
същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че
обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от
Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в
предвидената от закона форма.
Съдът намира, че обжалваното решение се явява допустимо. Налице е
правен спор между процесуално правоспособни и дееспособни правни
субекти. Налице са положителните процесуални предпоставки за
упражняване правото на иск и не са налице отрицателните процесуални
предпоставки, водещи до неговото погасяване. Съдът се е произнесъл именно
по предявените главен, акцесорен и обратен иск. В заповедното производство
по ч. гр. дело № 6025/2020 г., по описа на Пернишкия районен съд, предмет на
същото са били исковите суми и за исковите периоди. Заповедта за
изпълнение е била връчена на длъжника редовно, като същият е възразил в
3
срок срещу нея, а ищцовото дружество в срок е подало исковата молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за
незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от
изложеното в жалбата.
С исковата молба, с правно основание чл.422 от ГПК е поискано от съда
да признае за установено, че ответникът Н. Н. Н. дължи на ищцовото
дружество сума в размер на 2611,24 лева - главница за ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за периода от м. май 2018 г. до м. април 2020 г.
за топлоснабден имот, находящ се в ***, ведно със законната лихва, считано
от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
17.03.2022 г. до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва за
забава в размер на 419,17 лева, начислена за периода от 15.09.2019 г. до
08.03.2022 г., както и суми за извършена услуга дялово разпределение в
размер на 40,77 лева - главница за периода от м. февруари 2019 г. до м. април
2020 г. и 9,56 лева - мораторна лихва за периода от 31.03.2019 г. до 08.03.2022
година.
От събраните по делото доказателства се установява, че в имота на
ответника се намират четири броя отоплителни тела, с монтирани на тях
индивидуални разпределители - топломери, като апартамента се снабдявал и с
битово гореща вода, за отчитането на която са монтирани два броя водомери.
Това е установено в заключението на извършената по делото съдебно-
техническа експертиза. От заключенията на ССчЕ се доказва, че за процесния
период в имота на ответника е налице реална консумация на топлинна
енергия на стойност 455,10 лева и на БГВ на стойност 47,00 лева, дължими от
ответника. Касателно начислената сума за БГВ за втория отчетен период, тъй
като не е бил осигурен достъп за извършване на отчет, същата е разпределена
по изчислителен път в проведена съгласно чл. 70, ал. 2, както и т. 6. 7 и т. 6. 5
от Приложение към чл. 6 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. процедура и
разпределена по норматив за трима ползватели, съгласно чл. 69, ал. 2 от
Наредба 16-334/06.04.2007 г. Безспорно в случая се установи, че за втория
отчетен период - от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., на ответника не е
начислявана сума за БГВ като реално потребена, а такава съгласно чл. 69, ал.
2 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г., като същите регламенти са били
приети и разписани в новата Наредба № Е-РД-04-1 ОТ 12 март 2020 г. ЗА
4
ТОПЛОСНАБДЯВАНЕТО (включваща периода 2019-2020 г., съгл.§ 3, но
само досежно изравнителните сметки) за топлоснабдяването, поради
неосигурен достъп за отчет. Съгласно чл.69, ал. 2, т. 2 от Наредбата, когато не
е осигурен достъп за отчитане на водомерите, изразходваното количество
гореща вода от отделните потребители се определя служебно, при норма за
разход на гореща вода 140 л потребление за едно денонощие на всеки
потребител.
В СТЕ е установено наличието на констативен протокол за неосигурен
достъп до процесния апартамент, подписан от представител на СЕС, което
налага извод за наличие на основание за начисляване на разход на гореща
вода по норматив - 140 л дневно. По силата на чл. 70, ал. 2 от наредбата
задължение на потребителя на топлинна енергия е да осигури достъп за отчет
на консумацията, като единствено по този начин - чрез отчет на уредите. Тъй
като ответникът не го е сторил, следва да му бъде начислена потребена вода
при норма за разход от 140 л. потребление за едно денонощие на всеки
потребител.
В случая обаче остава недоказано от ищеца – настоящ въззивник
обстоятелството досежно броя на обитателите на топлоснабдения апартамент
през процесния период, поради което съдът приема, че с оглед декларираните
и налични данни за принадлежността на правото на собственост върху
топлоснадбения процесен имот, не се установява други лица, освен
собственика–ответник да го е обитавал, поради което изчислението на БГВ
следва да бъде извършено на база един обитател, а не на трима, както
неправилно е приело топлоснабдителното дружество.
При това положение, задължението на ответника за БГВ възлиза на
сумата от 702,08 лева, вместо претендираните и служебно начислени 2106,25
лева.
Досежно издадените за имота изравнителни сметки, съобразени от СТЕ
и ССчЕ и поради липса на възражения от ответника в тази насока, съдът
счита, че разпределението е било извършено в съответствие с нормативната
уредба.
Предвид горното, съдът приема за установено, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сума за дялово разпределение в размер на 40,77 лева.
Ето защо правилно районният съд е приел, че случая ответникът следва
5
да заплати стойността на доставената и използвана ТЕ, като задължението не
е било изпълнено в 45-дневния срок, поради което същият е изпаднал в
забава, като за периода от 15.09.2019 г. до 08.03.2022 година дължимата лихва
възлиза на сумата от 303,06 лева, а тази, върху сумата за разпределение на
топлинна енергия от дружеството за топлинно счетоводство - 09,56 лева, за
периода от 31.03.2019 г. до 08.03.2022 година.
Правилно, на основание чл. 86 ЗЗД първоинстанционният съд е приел,
че ответникът дължи и законната лихва за забава върху главницата, считано
от подаване на заявлението пред съда за издаване на заповед за изпълнение,
до окончателното й плащане и е отхвърлил иска за главница за разликата
между сумата от 1204,18 лева (хиляда двеста и четири лева и осемнадесет
стотинки) до пълния предявен размер от 2611,24 лева (две хиляди шестстотин
и единадесет лева и двадесет и четири стотинки), както и за мораторна лихва
за забава за разликата между сумата от 303,06 лева (триста и три лева и шест
стотинки) до пълния предявен размер от 419,17 лева (четиристотин и
деветнадесет лева и седемнадесет стотинки), като неоснователен и недоказан.
Въз основа на гореизложеното, Пернишкият окръжен съд намира, че
въззивната жалба се явява изцяло неоснователна. Решението, чиито мотиви
изцяло се възприемат от въззивния съд по реда на чл. 272 от ГПК, следва да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Ответникът е сторил разноски пред Пернишкия окръжен съд в размер на
400,00 (четиристотин) лева - за адвокатско възнаграждение, която сума с
оглед изхода по делото, въззивният жалбоподател следва да бъде осъден да
му я заплати.
На основание чл. 280, ал.3, т.1, предл. 1-во от ГПК решението не
подлежи на касационно обжалване.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 82/09.05.2023 г., постановено по гр.д. №
1004/2022 г., по описа на Радомирският районен съд.
Осъжда „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на Н. Н. Н. сумата от
6
400,00 (четиристотин) лева, представляваща направените от него разноски
пред Пернишкия окръжен съд - за един адвокат.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на
страната на ищеца - „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7