Р
Е Ш Е
Н И Е № 134
гр. П., 19.11.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПОПОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД в публично съдебно заседание на
двадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНЕЛА С.
при секретаря: Д.Б., като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 25 по описа за 2020г. на
ПпРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявените искове са с
правна квалификация - по чл.109 от ЗС
и по чл. 45 във вр.
чл. 50 от ЗЗД, във вр.
с чл.52 от ЗЗД.
Ищците- Й.И.Й. и Г.С.Й.,***,
действащи чрез мл.адв.Г.Д. от ТАК, твърдят в
исковата си молба, че собственици на първи жилищен етаж от двуетажна жилищна
сграда, ведно с една втора от таванските помещения, находящи
се в гр. П ***, построени върху място с площ 440 кв.м., съставляващо поземлен
имот с кад.№ 2016, за който е отредено УПИ XVI, в кв. 107 по плана
на гр. П.. На партерния етаж в жилищната сграда собственици били П.И.П. и С.И.П..
В резултат от
преустройство на партерния етаж, тоалетната на жилището на П.П. и Станка Петрова била
преместена на място отредено за килер към жилището на същия етаж. Направен бил
самостоятелен вход за тоалетна откъм стълбището на жилището. Отходната
канализационна тръба, отредена за обслужване на двата етажа на жилищната
сграда, била преместена от първоначалното и местоположение.
В резултат на това канализационната отходна тръба не преминавала
отвесно през партерния етаж, а преминавала
под ъгъл до достигане на новопостроената тоалетна, където се е намирал преди
това килерът. Също така била монтирана тръба за отдушник, която преминавала
през двата етажа на сградата, като за целта била пробита плочата между двата етажа. През август
2018г. била подадена жалба до кмета на община П. и след
извършена проверка бил издаден констативен протокол, в който били установени извършените преустройства, и били
издадени предписания за възстановяване на първоначалното състояние на сградата.
Твърди се, че като
следствие от извършените неправомерни действия
била
нарушена цялостта
на сградата, нарушени били
нормативни
изисквания.
Ищците считат, че в резултат от извършените промени им били създадени пречки за упражняване на правото им
собственост изразяващи се в: 1. появата на миризми от канализационната тръба,
от новопостроената тоалетна и от тръбата за отдушник; 2. неправомерно поставяне
на тръби, преминаващи през собственият им етаж в помещението за килер; 3.
появата на течове от мястото, където отдушникът преминава към покрива;
Извършените неправомерни
действия и създадените пречки за упражняване на правото на собственост били
причина за възникване в съзнанието на двамата ищци на постоянно безпокойство,
безсъние, тревоги и чувство за несигурност, изнервеност
и чувство за дискомфорт
Предвид изложеното ищците
молят съда да осъди ответниците да преустановят неправомерните действия, изразяващи се
в прокарване на вентилационно тръба през първия жилищен етаж и изграждане на
баня-тоалетна на мястото отредено за килер, и възстановят предишното състояние на сградата; да ги осъди да заплатят на
Г.С.Й. сумата 1
000лв.-представляваща неимуществени
вреди, изразяващи се постоянно
безпокойство, безсъние, тревоги и чувство за несигурност, изнервеност
и чувство за дискомфорт, породени от неправомерните
действия на ответниците, както и да ги осъди да заплатят на
Й.И.Й.
сумата 1 000лв.-представляваща неимуществени вреди, изразяващи се постоянно безпокойство, безсъние, тревоги и
чувство за несигурност, изнервеност и чувство за дискомфорт, породени от неправомерните действия на ответниците. Претендират и за направените разноски
по делото.
В първото по
делото съдебно заседание, производството е спряно на осн.
чл.229, ал.1, т.2 от ГПК, поради настъпила смърт на единия от ищците Й.И.Й.,***, поч.
на 09.05.2020г.
С определение
№430/30.07.2020г., съдът е възобновил производството по делото и е конституирал като ищци наследниците на Й.И.Й.-П.Й.А.
и Р.Й.И.,***
Преди с.з. П.Й.А.,
е депозирала уведомление, с което уведомява съда, че е получила съобщение за
възможността за конституиране като страна в процеса, запозната е с материалите
по делото и за насроченото съдебно заседание. Същата заявява, че желае делото да
бъде прекратено. Споделя желанието на баща си Й.И.Й., починал на 09.05.2020 г.,
делото да бъде прекратено, тъй като същото било инициирано еднолично от майка й
Г.С.Й., и било против желанието на баща й. Постъпила е и втора молба от ищцата П.С.Й.,
в която заявява, че желае делото да бъде прекратено и излага подробни доводи за
това.
Преди с.з. Р.Й.И.,
е депозирала уведомление, с което уведомява съда, че е получила съобщение за
възможността за конституиране като страна в процеса, запозната е с материалите
по делото и за насроченото съдебно заседание. Същата заявява, че желае делото
да бъде прекратено. Споделя желанието на баща си Й.И.Й., починал на 09.05.2020
г., делото да бъде прекратено, тъй като същото било инициирано еднолично от
майка й Г.С.Й., и било против желанието на баща й.
Във връзка с така
направените изявления, съдът с протоколно определение от 20.10.2020г., е
прекратил производството по гр.д. №25/2020г. по описа на ПпРС по отношение на конституираните
наследници на ищеца Й.И.Й.,***, поч. на 09.05.2020г.,
а именно П.Й.А.,*** и Р.Й.И. ***, предвид липсата на правен интерес да
продължат да участват в този процес.
В с.з. ищцата
Г.С.Й. *** лично и чрез пълномощник
– мл.адв.Г.Д. *** поддържа предявените
от нея искове изцяло.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК не
постъпи писмен отговор от ответниците П.И.П. и Д.П. ***, не представят доказателства, не правят доказателствени искания.
В първото по
делото съдебно заседание се явяват ответниците, но
поради настъпилата смърт, в хода на процеса на
единия от ищците Й.И.Й., производството по делото е спряно, на осн. чл.229, ал.1, т.2 от ГПК. В
След възобновяване на
производството, ответниците не се явяват, не
изразяват становище по молбата.
Съдът,
след съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
От
представения нотариален
акт за право на собственост върху недвижим имот № 50, том VIII, рег. № 7560,
дело №1450/2005г., и договор за разпределение и владение от 03.06.1968г. се установява, че Г.С.Й. и Й.И.Й. са
собственици на първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, ведно с една втора от
таванските помещения, находящи се в гр. П ***,
построени върху място с площ 440 кв.м., съставляващо поземлен имот с кад.№ 2016, за който е
отредено УПИ XVI, в кв. 107 по плана на гр. П..
От представеното копие на препис-извлечение от акт
за смърт, издаден въз основа на акт за смърт № 0143/09.05.2020 г. на
удостоверение за наследници на изх. № 20-1139/12.05.2020г., се установява, че Й.И.Й.,***
е починал на 09.05.2020г., като за свои наследници, освен ищцата Г.Й. е оставил
и две дъщери- П.Й.А. и Р.Й.И., производството по отношение на които бе
прекратено.
От представения нотариален акт за покупко
–продажба на недвижими имот № 3, том III, рег. № 1288, дело № 162 от
08.05.2018г., се установява, че П.И.П. е собственик на Самостоятелен обект в
сграда, с предназначение-жилище, апартамент, с идентификатор 57649.503.2190.1,
със застроена площ от 113,90 кв.м., на 1
ниво, който обект се намира в сграда №1, разположена в ПИ с
идентификатор 57649.503.2190, с
административен адрес на имота-гр.П ***, както и на Сграда с идентификатор
57649.503.2190.2, адрес- гр.П ***, разположена в ПИ с идентификатор 57649.503.2190, съ
застроена площ -39 кв.м., предназначение-друг вид за обитаване, а съгласно
нотариален акт от 1990г. първи етаж от двуетажна жилищна сграда в гр.П.,
ул.“Гагарин“ №42 и пристройка-лятна кухня и маза, построени върху дворно място
с отстъпено право на строеж от 432 кв.м., за което се отрежда парцел XVI-2016 от кв.107.
От представеното
удостоверение за наследници изх. №20-1718/10.07.2020 г., издадено от Община П.,
се установява, че П.И.П. е съпруг
на С.И.П., б.ж. на гр.П., поч. на 24.12.2018г., която след смъртта си освен съпруга
си е оставила за наследник и втория ответник по делото-Д.П.П..
По повод депозирана жалба
от Г.С.Й.,
през 2018г., Комисия, назначена от кмета на Община П. е извършила оглед на
жилищна сграда, разположена на ул.“Г ***, в гр.П. относно законност на
извършени преустройства в сградата. От приложения констативен протокол № 46/10.09.2018г.
се установява, че комисията е установила, че тоалетната на жилището на г-н и
г-жа П. е преместена на място отредено за килер към жилището на етаж №1.
Направен е самостоятелен вход за новообразуваната тоалетна откъм общото
стълбище с дървена врата. Монтирана е тръба за отдушник на тоалетната, която
преминава и през двата етажа. В протокола е отбелязано, че това преустройство е
извършено преди повече от 10 години, а г-н и г-жа П. са собственици от по-малко
от година. Посочено е още, че това преустройство противоречи на разпоредбите на
чл.98, ал.2 и ал.3, както и на разпоредбата на чл.110, ал.1 и ал.3 от Наредба
№7 от 22.12.2003г. Според комисията тези
преустройства не са търпими, тъй като противоречат на нормативната уредба и въз
основа на тези констатации е дадено предписание собствениците на етаж 1, на
ул.“Г ****, в гр.П.-П.И.П. и С.И.П. да възстановят
първоначалното състояние на санитарното
помещение-баня и тоалетна, да изградят
стена на мястото на вратата към сегашната тоалетна, да отворят входа за
ползване на килера откъм жилището си и премахнат вентилационната тръба,
преминаваща през втория етаж, като необходимите строителни работи за
възстановяване на първоначалното състояние на тоалетната и стената на стълбище
да бъдат извършени, за срок от 6 месеца, от получаване на протокола.
От страна на ищцата е
представено писмо с рег. индекс С-94-640-77г./12.09.2018г. на Община П., с
което й връчен констативния протокол.
Същото писмо е адресирано и до П.П., за който няма
данни получено ли е от него и кога.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Предявените обективно и субективно съединени искове
по чл.109 от ЗС, с който се иска от съда да се
осъди ответниците да
прекратят действията, с които увреждат имота на ищцата, изразяващи се в прокарване на вентилационно тръба
през първия жилищен етаж и изграждане на баня-тоалетна на мястото отредено за
килер, и възстановят предишното състояние на
сградата; както и
иск по чл. 45 вр. чл. 50 и чл.52
от ЗЗД – за заплащане на сумата 1000.00лв.- представляваща представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се постоянно безпокойство, безсъние, тревоги и
чувство за несигурност, изнервеност и чувство за дискомфорт, породени от неправомерните действия на ответниците,
са допустими, тъй като са предявени от лице, разполагащо с активна процесуална
легитимация, и с интерес от предявяването им.
Разгледани по същество,
съдът приема следното:
По иска с правно основание чл. 109 ЗС.
Съгласно чл. 109 от ЗС, собственикът може да иска
прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява
своето право.
Искът основан на чл. 109 от ЗС предпоставя
правна защита на собственост срещу всяко пряко и косвено неоснователно
въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на
собственост, като този иск може да се упражни срещу всяко лице, което проявява
неоснователните, ограничаващи правото на собственост въздействия и заедно с това
ищецът може да иска от ответника да възстанови положението отпреди
нарушението. Съобразно дадените
разяснения в т. 3 на ТР 4/06.11.2017г.
по т.д. 4/2015 ОСГК за уважаването на иска по чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да
докаже не само че е собственик на имота, и че върху този имот ответникът е
осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това
действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването
на собствения му имот по-големи от обикновените (чл.50 ЗС).
Безспорно ищцата е собственик на първи жилищен етаж, в сграда в гр.П., находяща
се на ул.“Г ***. Не се спори и за това,
че ответниците са собственици на партерен етаж в същата сграда, находящ се под
този на ищцата, т.е. страните по делото са съседи.
Няма спор и
за това, че в жилището на ответниците са извършени
преустройства, а именно
тоалетната им е преместена на място отредено за килер към жилището на етаж №1,
направен е самостоятелен вход за новообразуваната тоалетна откъм общото стълбище
с дървена врата. Освен това монтирана е тръба за отдушник на тоалетната, която
преминава и през двата етажа. Така
извършените преустройства не са търпими, тъй като противоречат на нормативната
уредба, и по конкретно на Наредба №7 от
22.12.2003г за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии
и устройствени зони. Горното се установява и от
представения по делото констативен протокол, който не е оборен от ответниците, нито пък са ангажирани доказателства за това
изпълнени ли са дадени от назначената от
кмета на Община П. предписания
При това положение, съдът счита, че е налице
неоснователно бездействие от страна на ответниците,
което пречи на ищцата да упражнява пълноценно правото си на собственост върху
имота. Това е така тъй като така
посочените по-горе преустройства препятства
упражняването на правото на собственост на ищцата върху собствения й
недвижим имот, а изграждането на
тоалетна на място отредено за
килер, на вентилационна тръба и направата на самостоятелен вход откъм общото
стълбище на сграда представлява неоснователно действие, което пречи на ищцата
да упражнява своето право, и смущава собствеността й. Ето защо искът
по чл.109 от ЗС се явява основателен и
като такъв следва да се уважи
като се осъдят ответниците да преустанови своите
неоснователни действия като за своя
сметка да
възстановят първоначалното състояние на
санитарното помещение-баня и тоалетна,
да изградят стена на мястото на вратата към сегашната тоалетна, да
отворят входа за ползване на килера откъм жилището си и премахнат
вентилационната тръба, преминаваща през втория етаж.
По иска за неимуществени вреди по чл. 45 във вр.
чл. 50 от ЗЗД, във вр.
с чл.52 от ЗЗД
Според чл. 45, ал.1 и ал.
2 от ЗЗД: „Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване
на противното”.
Отговорността при
непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД се поражда тогава, когато има увреждане,
което е в резултат на виновно и противоправно
действие или бездействие на едно или няколко лица, т.е. при установена причинна
връзка между виновното и противоправното поведение и
увреждането. Вината се предполага до доказване на противното и това доказване е
в тежест на ответника. Останалите елементи от фактическия състав се доказват
във всеки конкретен случай и доказването е в тежест на ищеца. Ищецът следва да
установи наличие на противоправно действие или
бездействие, както и че то е причинило вреда, да установи причинна връзка между
противоправното действие или бездействие на дееца и
вредоносния резултат. Причинната връзка не се предполага, тя трябва да бъде доказана. В този смисъл Решение №
243/10.06.2011г. по гр.д. № 1398/2010г. на ІІІг.о. на
ВКС.
В настоящия случай, съдът
приема, че по делото не са ангажирани
доказателства за причинени вреди на
ищцата, които е претърпяла от противоправното
поведение на ответниците, както и че те са вследствие
на това увреждане, т.е. че е налице причинно-следствена връзка, така както се
твърди в ИМ. Налице са само обяснения на самата ищца, които обаче сами по себе
си не могат за обосноват извод за основателност на тази претенция.
Ищцата претендира неимуществени вреди, изразяващи
се в постоянно безпокойство, безсъние,
тревоги и чувство за несигурност, изнервеност и
чувство за дискомфорт. Или се претендират вреди от
негативни изживявания. Тези вреди-негативни изживявания обаче, како всички
останали вреди подлежат на главно и пълно доказване, и не могат да бъдат презюмирани.
При липса на доказателства за неимуществени вреди от неправомерно поведение на ответниците, то искът на Г.Й. за репариране на същите се
явява недоказан, и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
По отношение на
разноските:
При
този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски имат ищците,
съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 350.00лв.
От друга страна, на основание чл.78, ал.3 ГПК ответниците също
имат право на разноски съразмерно с отхвърлената част от искове, но тъй като не
са представени доказателства за сторени такива, то такива не им се дължат от ищците.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК,
съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
П.И.П., ЕГН **********,*** И Д.П.П., ЕГН **********,***,
по предявеният от Г.С.Й., ЕГН **********,***, ИСК с правно основание по чл.
109 от ЗС, да преустанови противоправното
препятстване на Г.С.Й. да упражнява собственическите си права по отношение на първи жилищен етаж от двуетажна жилищна
сграда, ведно с една втора от таванските помещения, находящи
се в гр. П ***, построени върху място с площ 440 кв.м., съставляващо поземлен
имот с кад.№ 2016, за който е отредено УПИ XVI, в кв. 107 по плана
на гр. П. КАТО ВЪЗСТАНОВЯТ за своя сметка първоначалното състояние
на санитарното помещение-баня и
тоалетна, ДА ИЗГРАДЯТ стена на мястото на вратата към сегашната тоалетна, ДА ОТВОРЯТ входа за ползване на килера откъм
жилището си и ПРЕМАХНАТ вентилационната тръба, преминаваща през втория етаж.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.С.Й.,
ЕГН **********,***, против П.И.П.,
ЕГН **********,*** И Д.П.П., ЕГН **********,***,
иск по чл. 45 във вр. чл. 50 от ЗЗД, във вр.
с чл.52 от ЗЗД за присъждане на сумата
от 1000.00лв.( хиляда лева и 00ст.) представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се
постоянно безпокойство, безсъние, тревоги и чувство за несигурност, изнервеност и чувство за дискомфорт,
породени от неправомерните действия на ответниците.
ОСЪЖДА
П.И.П., ЕГН **********,*** И Д.П.П., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Г.С.Й., ЕГН **********,***, СУМАТА 350.00лв (
триста и петдесет лева и 00ст.) – за направени разноски по делото,
съобразно уважената част от исковете, на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване, в
двуседмичен срок, от връчването му на страните, пред Търговищки окръжен
съд.
СЪДИЯ: