Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 636
гр. Пловдив, 26.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО, V състав в открито съдебно заседание от петнадесети юни
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
при участието на
секретаря Елена Димова, като разгледа докладваното от младши съдия Зорница
Тухчиева въззивно гражданско дело № 730
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е повторно, въззивно, по реда на чл. 293, ал.3 вр. чл. 294 вр. чл. 258-273 ГПК.
С Решение № 11 от 10.04.2020
г., постановено по гр. д. № 1950/ 2019
г. по описа на Върховен касационен съд, е
отменено изцяло въззивно Решение № 39/ 09.01.2019 г., постановено по в. гр.
д. № 2400/ 2018 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е обезсилено
Решение № 2978/ 26.07.2018г., постановено по гр. д. № 4110/ 2017 г. на Районен
съд – Пловдив, III – ти граждански състав, с което е отхвърлен предявеният
от С.Д.С., Т.Г.К., Д.Р.С., С.Р.Л., Х.А.Т.,
В.А.Т., И.Х.Л., П.А. Т., М.С.К., Х.С.Т., Е.Н.Д. и Г.Н.Т. срещу търговско дружество „Лайпциг - 91“ АД иск за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на основание
земеделска реституция и наследствено правоотношение, евентуално на основание
придобивна давност с владение от 1994 г. на следния недвижим имот: Нива, цялата
с площ 2.999 дка, ІV категория, местност „9-ти километър“, представляваща имот
№ 030005 по плана за земеразделяне на село **** при граници: имот № 030004 – нива на насл. на Н. А. Т., имот №
000230 – път I клас Държавна пътна мрежа, имот №
030006 – нива на Н. Т. Т., имот № 00427 – широколистна гора на кметство на село
****, от
който имот площ от 2 256 дка попада в имот на ответното дружество с
идентификатор № 38950.30.4 по КККР на село ****, така както е отразена на Скица
№ 5 на съдебно-техническата експертиза и делото е върнато на първата
инстанция с указания за уточняване на исковата молба от гл. т. на правната квалификация по чл. 54,
ал. 1 вр. ал. 2 и чл. 53а т. 1 ЗКИР.
С посоченото решение на
Върховен касационен съд, делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
въззивния съд за постановяване на съдебен акт по съществото на спора в рамките
на приетата от Върховния съд правна квалификация на иска, като такъв по чл. 53,
ал. 2 ЗКИР (стара редакция) респ. чл. 54, ал. 2 ЗКИР.
Указано е при новото разглеждане на делото, доколкото изводите на въззивната
инстанция съвпадат с тези на първата за липсата на защитимо материално право на
заявеното основание – реституция и наследяване, да се разгледа алтернативно
поддържаното от ищците основание за притежаване на правото на собственост – а
именно, че са собственици на имота на основание изтекла в тяхна полза
придобивна давност.
В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав,
всяка от страните поддържа, съответно въззивната жалба и писмения отговор. Представени
са писмени защити.
Настоящия въззивен състав, с
оглед дадените задължителни указания на Върховния касационен съд и въз основа
на събрания по делото доказателствен материал поотделно и в съвкупност и на
основание чл. 12 ГПК намира за установено следното:
От предявената по делото
искова молба се установява, че ищците сочат като придобивно основание за
правата си – наследство и реституция по реда на ЗСПЗЗ, като поддържат
алтернативно като придобивно основание давностно владение, считано от 1994
година (от момента на възстановяване на процесния имот с решение на ПК) – л.
191 от първоинстанционното дело.
Видно от представеното Удостоверение
за наследници (л. 8- 11 от първоинстанционното дело) ищците
са наследници на А. Н.Т., починал на 09.04.1968 г.
С Решение № А 08В/27.10.1994
г. на ПК Община „Марица“ (л. 194
– 196 от делото на РС) е възстановено правото на
собственост върху общо десет недвижими имота, сред които и процесния такъв – Нива с площ 2.999 дка, ІV категория, местност
„9-ти километър“, представляваща имот № 030005 по плана за земеразделяне на
село **** при граници: имот № 030004 –
изоставена нива на насл. на Н. А.Т., имот № 230 – път I клас Държавна пътна мрежа, имот № 030006 – Изоставена нива
на насл. на Н. Т. Т., имот № 427 – Широколистна гора на Кметство село ****.
Решението е постановено на
основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ, въз основа на влезлия в сила план за земеразделяне
в землището на село ****, като след преработката на плана за земеразделяне,
площ от 2256 кв. м. гореописания недвижим имот е била заснета като част от
терен – ПИ на дружество „Лайпциг 91“ АД с идентификатор № 38950.30.4 по КК и КП
на с. ****, целият с площ от 15,757 дка.
Както беше отбелязано, планът за земеразделяне на село
**** е претърпял неколкократна преработка в частта, съставляваща масив 30.
Видно от констативен протокол от 19.03.2004г. (л. 135- 136)
проектираните частни парцели в масив 30 (сред които и имот № 5) попадат върху територията на
съществуващия Туристически комплекс „****“. По отношение на четири от частните парцели,
сред които и имот № 5 е
констатирано, че същия е проектиран върху изградено канализационно съоръжение и
подземен водопровод.
С протокол от 23.03.2004 г. на Областна Дирекция
„Земеделие и гори“ - **** (л.137- 140 от
първоинстанционното дело) е
констатирано, че процесния имот № 5 с площ от 2,999 дка е възстановен по
преписка с вх. № 17438 на А. Н.Т. с решение № А 08В/27.10.1994 г. Комисията е приела, че са налице основанията на чл. 17, ал. 8 от
ЗСПЗЗ, като площта на преработката на масив 30 се равнява на 72,152 дка. Постановено е на туристическия комплекс да се
отдели имот с площ в границите на заснемането, като останалата част от
масива да се възстанови на собственици на имоти с № № 5,6,7,8 и 9, като им се въведе ограничение на ползване с код 98 „Да
се ползва съгласно Закона за горите и правилника за приложението му“. Решено
е за разликата от признатата и възстановена площ да бъдат обезщетени съгласно
чл. 10б от ЗСПЗЗ.
Така, последната Заповед за преработка на масив 30 е
Заповед № РД – 47 – 10 от 28.05.2004 г. на Заместник- министъра на земеделието
и горите (л. 22 от първоинстанционното дело), с която на основание
чл. 17, ал. 8 от ЗСПЗЗ е наредено да се преработи частично влязлата в
сила карта на възстановената собственост в землището на село **** с обща площ
от 72,152 дка. Посочената заповед е публикувана в неофициален раздел на ДВ,
брой 55 от 25.06.2004 г.
Видно от събраните по делото
писмени доказателства, жалбата на заинтересованите лица срещу заповедта от
28.05.2004 г. на Министъра на земеделието и горите за преработка на плана е
била оставена без разглеждане като просрочена (л.
152- 157 от първоинстанционното дело).
Съгласно регламента на чл. 34в от ЗСПЗЗ, в случаите по чл. 17, ал. 8 и по § 31, 32 и 34 от преходните и заключителните разпоредби на Закона
за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на
земеделските земи (обн., ДВ, бр. 98 от 1997 г.; изм., бр. 36 и 88 от 1998 г.) от момента на обнародването в
"Държавен вестник" на заповедта за преработка на плана по чл. 17, ал. 8 се смятат за обезсилени по право
всички издадени решения на общинската служба по земеделие и издадените въз
основа на тях констативни нотариални актове за засегнатите от преработката
имоти.
Според чл. 17 ал. 8 от ЗСПЗЗ,
засегнатите лица при отстраняване на явната фактическа грешка се обезщетяват по
реда на чл. 10б, ал. 1.
Видно от писмо изх. №
ПО-07-006/04.09.2017 г. наследниците на А. Н.Т. не са обезщетени по реда на
чл.10б ЗСПЗЗ за имота в масив 30 в землището на село ****, след последната
издадена и влязла в сила заповед на Министъра на земеделието и горите от
28.05.2004 г. за преработка, което обстоятелство обаче не променя факта на
издаване на заповедта, нито пък заличава нейните последици, в който смисъл са и
доводите на първостепенния съд.
Следователно на основание
посочената разпоредба на чл. 34в от ЗСПЗЗ, решението, на което ищците основават
правата си, следва да се смята обезсилено по право в частта отнасяща се до
спорната недвижима вещ, считано от 25.06.2004 г. – обнародване заповедта за
преработка на плана. Посоченото води до извод за липса на защитимо материално
право по силата на земеделска реституция и съответно до невъзможност искът да
бъде уважен на посоченото основание, в който смисъл са и указанията на
касационната инстанция.
В аспект на гореизложеното и с
оглед задължителните указания на Върховния касационен съд, следва да се
разгледа и алтернативно наведеното от ищците придобивно основание, а именно –
придобивна давност въз основа на давностно владение, продължило непрекъснато от
1994 година.
Придобивната давност е
оригинерен способ за придобиване на право на собственост и други вещни права
върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на
определен от закона период от време. Нормативната ѝ уредба е в разпоредбите
на чл.79-86 ЗС. Нормата на чл.79 ЗС регламентира фактическия
състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение,
включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и
владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС в хипотезата на чл. 79, ал.1 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание
в хипотезата на чл.79, ал.2 ЗС.
В настоящия случай ищците
твърдят осъществяване на фактическия състав на оригинерния придобивен способ по
отношение спорната част от имота с площ от 2, 256 дка. С постъпилото становище
по отговора на ответника (л. 191 от първоинстанционното
дело), ищците излагат твърдения, че от момента на възстановяването на имота с
решение на ПК от 1994 г., същите са упражнявали фактическа власт в качеството
им на реституирани собственици.
Съгласно разпоредбата на чл.68
ЗС владението
е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или
чрез другиго като своя. Както в правната теория, така и в съдебната практика се
приема, че като елемент от придобивната давност упражняваното владение трябва
да е спокойно (да не е установено с насилие), явно (фактическата власт е
упражнявана така, че всеки заинтересован е имал възможност да научи за това, не
е установено по скрит начин), постоянно (упражняването му няма случаен
характер, а е било израз на воля трайно да се държи вещта по начин, препятстващ
евентуалното владение на други лица), непрекъснато (не е било прекъсвано
изобщо, в частност - за период по-дълъг от шест месеца (чл.81 ЗС), като се съобразява
презумпцията на чл.83 ЗС) и несъмнено (няма съмнение, че ищците са държали вещта, както и че
са я държали за себе си).
От
показанията на свидетеля Р. У. се установява, че познава наследодателя на
ищците – А. Т. и знае, че същия е имал имот около три – четири декара.
Свидетелят посочва, че след демокрацията нивата не се ползвала от наследниците
на А. Т., имотът бил запустял имало тръни, изникнали треви. Имотът се намирал
на 100- 200 метра по – надолу от ресторантна на 9 - ти километър, намирал се извън оградата, която заграждала имота на ответното
дружество и нямало нищо заградено в имота.
От показанията на свидетеля на ответното дружество
- И. Г. В. се установява, че същият 20
години (от 1993 г.) бил **** на
хотел **** и на прилежащите към него *** – ти и **** – ти ****. Изяснява, че
целият имот се ползва от ответното дружество, като бил ограден, не е виждал
никой друг да го ползва. След помпената станция не е имало ограда, а на изток
от нея имало израстъци. От помпената станция до края на имота имало алеи и
лампи.
От цитираните показания, преценени поотделно и в
съвкупност с останалите събрани по делото писмени доказателства, не се
установява твърдяното от ищците явно, необезпокоявано и непрекъснато фактическо
господство върху спорната част от имота, предмет на установителния иск, в
посочения период от 1994 г. Следователно, правилно първоинстанционният съд е
приел, че ищците, чиято е била доказателствената тежест, не са установили при
условията на пълно и главно доказване, елементите от фактическия състав на
твърдяното от тях оригинерно придобивно основание.
Гореизложеното обуславя
извод за неоснователност на въззивната жалба, поради което атакуваният
първоинстанционен съдебен акт следва да бъде потвърден като правилно и
законосъобразно постановен.
С оглед изхода на делото жалбоподателите
следва да заплатят на въззиваемото дружество направените от него разноски пред
въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение. По отношение на същите
своевременно са представени Списък по чл. 80 ГПК, както и Договор за правна
помощ от 06.12.2018 г., видно от който претендираната сума в размер на 1560
лева с ДДС е изплатена изцяло и в брой към момента на подписването на договора.
Настоящият съдебен състав, след преценка на фактическата и правна сложност на
делото, а и с оглед извършените процесуални действия, намира за неоснователно
възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение,
поради което същото следва да бъде присъдено в пълния претендиран размер.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2978/
26.07.2018г., постановено по гр. д. № 4110/ 2017 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, III – ти граждански състав
ОСЪЖДА С.Д.С., ЕГН: **********, Т.Г.К., ЕГН: **********, Д.Р.С.,
ЕГН: **********, С.Р.Л., ЕГН: **********, Х.А.Т., ЕГН: **********, В.А.Т., ЕГН:
**********, И.Х.Л., ЕГН: **********, П.А.Т., ЕГН: **********, М.С.К., ЕГН: **********,
Х.С.Т., ЕГН: **********, Е.Н.Д., ЕГН: ********** и Г.Н.Т., ЕГН: ********** да заплатят на „Лайпциг–91” АД, ЕИК: **** общо сумата от 1560 лева - адвокатско възнаграждение за представителство
във въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на
предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 и ал. 2 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: