Решение по дело №457/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 487
Дата: 30 юли 2021 г.
Съдия: Светла Тодорова Станимирова
Дело: 20211001000457
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 12 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 487
гр. София , 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Людмила Цолова
Членове:Светла Станимирова

Женя Димитрова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело
№ 20211001000457 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ищеца в първата
инстанция „ГРИЙН ЕНЕРДЖИ БЪЛГАРИЯ“-ЕООД против решение
№260466 от 18.03.2021 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-3 състав,
постановено по Т.д.№ 243/2019 г., с което са отхвърлени предявените от
това дружество против „СОЛАР ЕНЕРДЖИ СЪПОРТ“-ООД главен иск по
чл.29, ал.1, предл.3 от ЗТРРЮЛНЦ за признаване за установено, че
обстоятелствата, вписани по партидата на ответника в ТР по заявление
А4 с № 20190116125014 са несъществуващи и евентуален иск по чл.29,
ал.1, предл.1 от ЗТРРЮЛНЦ за признаване за установено, че вписването на
длъжностното лице при АВп с №20190122163354 от 22.01.2019 г. по същото
заявление е нищожно.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението
поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбата е
подробно мотивирана. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо
него постанови друго, с което уважи главния, респ. евентуално заявения иск.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника в
първата инстанция „СОЛАР ЕНЕРДЖИ СЪПОРТ“-ЕООД, в който излага
подробни съображения за неоснователност на жалбата. Моли съда да
потвърди решението като законосъобразно и правилно.
Софийският Апелативен съд, като прецени събраните по делото
1
доказателства във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок от надлежна страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Според разпоредбата на чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, всяко лице, което има
правен интерес, както и прокурорът, може да предяви иск за установяване на
нищожност или недопустимост на вписването, както и на несъществуване на
вписаното обстоятелство. Искът с правно основание чл.29 ЗТРРЮЛНЦ е
предоставен на разположение на страната, която твърди порок на самото
вписване /като охранително производство/ или несъществуване на вписаното
обстоятелство. Целената правна последица е прилагането на чл.30 от ЗТР-
заличаване на вписаното обстоятелство. Искът по чл.29 ЗТР е установителен,
като защитата е насочена към незаконосъобразност, която засяга самото
регистърно производство.
Според задължителните разяснения, дадени в ТР № 1/6.12.2002г. на
ОСГК на ВКС, иска с правно основание чл.29 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ може да се
предяви пред съда както от съдружник, така и от всяко трето заинтересовано
лице. Правният интерес е абсолютна задължителна процесуална
предпоставка за правото на иск, за която съдът следи служебно. Такъв
винаги налице, когато вписаното обстоятелство засяга правната сфера на
третото лице. Този интерес е обусловен от установяване на целения с
предявения иск резултат, който при положително решение би рефлектирал
върху правната сфера на ищеца. Въпросът за наличие на интерес от
предявяването на иска е винаги конкретен и се извежда от твърденията в
исковата молба, като същият подлежи на установяване, поради което и съдът
има задължението да изследва и да установи наличието му, доколкото същият
е задължително условие за съществуването на правото на иск.
Съдът намира, че за ищеца съществува правен интерес да предяви
настоящия иск, както е констатирал и решаващият съд.
Ищецът „ГРИЙН ЕНЕРДЖИ БЪЛГАРИЯ“-ЕООД с исковата молба и
уточнителната такава /л.111/ е поискал при условията на чл.29,ал.1,предл.3 от
ЗТРРЮЛНЦ да бъде установено вписване на несъществуващо обстоятелство
в ТР с вписване №20190122163354 от 22.01.2019 година по заявление А-4 №
20190116125014, подадено във връзка с предходно заявление А-4
№20180808171531 от 08.08.2018г. по партидата на „СОЛАР ЕНЕРДЖИ
СЪПОРТ“-ЕООД в ТР при АВп, а именно: 1) промяна в размера на капитала и
на внесения капитал; 2) заличаване на едноличния собственик на капитала; 3)
вписване на нов съдружник и размера на дяловото участие на съдружниците; 4)
промяна на дружествения договор; 5) промяна на правната форма на
дружеството – от ЕООД в ООД, които промени са приети с решения на
едноличния собственик на капитала на „Солар Енерджи Съпорт”-ООД -
2
„Енергийни колектори“ ООД от 30.09.2016 година.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил иска приемайки, че към
заявлението е представено решението на едноличния собственик на капитала на
дружеството – „Енергийни колектори“-ООД , взето единодушно на проведено
общо събрание на съдружниците от 30.09.2016, като с решението /л.70/
едноличният собственик на капитала е формирал воля по всички заявени за
вписване въпроси - за приемане на нов съдружник и размера на дяловото
участие на съдружниците, увеличение на капитала и размера на дяловете,
промяна на правната форма на дружеството. Представен е и новият дружествен
договор.Била е представена и молбата на лицето, прието като съдружник в
дружеството. Приел е, че видно от справката в ТР, за периода от 22.07.2016 г.
до процесното вписване, извършено на 22.01.2019, „Енергийни колектори“-
ООД е едноличен собственик на капитала на ответното „СОЛАР ЕНЕРДЖИ
СЪПОРТ“-ЕООД.Съдът е приел, че заявените за вписване решения са валидно
взети от върховния орган на „Енергийни колектори“-ООД, а именно общото
събрание, отразени в представените пред АВп документи.Същите не са от
посочените в чл.75,ал.2 ТЗ, нито пък покриват хипотезите на нищожни
решения на върховния орган на дружеството, изброени в ТР №1/2002 г. на
ОСГК на ВКС.Не е установено и същите да са приети извън пределите на
определената от закона и учредителния акт компетентност на органа, който ги е
издал.Затова съдът е приел, че тези решения са валидно взети и не са
нищожни.Поради това е приел, че в ТР по партидата на дружеството не са
вписани несъществуващи обстоятелства, т.е. приел е главния иск за
неоснователен.
Евентуалния иск по чл.29,ал.1, предл.1 от ЗТРРЮЛНЦ за нищожност
на вписване с №20190122163354 от 22.01.2019г. също е отхвърлен като
неоснователен. Съдът е съобразил задължителните указания, дадени в ТР
№1/2002 г. на ОСГК на ВКС по отношение на нищожните вписвания и е приел,
че същото не е нищожно, тъй като вписаните обстоятелства са подлежащи на
вписване, нито пък е налице хипотезата на допускане на вписване със съдебно
решение, което не отговаря на изискванията за валидност.
С оглед събраните по делото писмени доказателства и служебна
справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на ответното дружество „СОЛАР
ЕНЕРДЖИ СЪПОРТ“-ЕООД се установява следното:
Със заявление №20180808171531 от 08.08.2018г. на „Солар Енерджи
Съпорт“-ЕООД е заявено пред АВп вписване на промени относно
собствеността и размера на капитала на дружеството, произтичащи от
решение от 30.09.2016 г. на едноличния собственик на капитала на
дружеството - „Енергийни колектори“-ООД за изменение на капитала и
приемане на нов съдружник в дружеството, както и приемане на нов
дружествен договор. Длъжностното лице е отказало да впише заявените
3
обстоятелства, който отказ е обжалван пред съда по реда на чл.25,ал.4 от
закона, като е образувано т.д.№1883/2018 г. на СГС. С решение №2028 от
11.10.2018 г. СГС е отменил отказа на длъжностното лице и е разпоредил да
се впишат заявените обстоятелства.
Решението на СГС е заявено по партидата на ответното
дружество по реда на чл.14 ЗТРРЮЛНЦ и е вписано на 12.10.2018г. с №
20181012165338. Един ден по-рано, с оглед висящността на регистърното
производство по посоченото заявление /съдебен контрол по чл.25 ЗТР/,
ищецът по настоящото дело „Грийн Енерджи България“-ЕООД с молба от
11.10.2018г. е поискал от СГС спиране на вписването на осн. чл.536 ГПК. С
определение от 11.10.2018г. по т.д.№ 2115/2018г., СГС е постановил спиране
и този съдебен акт е заявен и вписан по реда на чл.14 по партидата на
дружеството на 11.10.2018г.
При тази фактическа обстановка, решението на СГС по т.д. №
1883/2018г., съдържащо задължителни указания за вписване на заявените
обстоятелства, е вписано по партидата на дружеството при спряно регистърно
производство и от страна на ТР законосъобразно, не са предприети действия
по изпълнение на съдебното решение.
Наложената мярка по чл.536 ГПК е обжалвана и с Определение №
4018/27.12.2018г. САС е постановил отмяната й. Актът на САС е заявен и
вписан в ТР по реда на чл.14 като „акт за възобновяване на регистърното
производство“. От този момент нататък регистърното производство по
заявление А4 №20180808171531 от 08.08.2018 г. е възобновено и е следвало
ТР да изпълни задължителни указания за вписване, дадени с влязлото в сила
решение на СГС по т.д. №1883/2018г. Дадени са указания от АВп заявителят
да подаде ново заявление, което е изпълнено. Това е процесното заявление
А-4 вх. № 20190116125014 от 16.01.2019 г., по което е извършено оспореното
по настоящото дело вписване №20190122163354 от 22.01.2019 г., извършено
въз основа на решение на едноличния собственик на капитала на дружеството
от 30.09.2016 г./л.70/.
От събраните писмени доказателства се установява също така, че по
иск на „Грийн Енерджи България“-ЕООД срещу „Солар Енерджи Съпорт“-
ЕООД с правно основание чл.29, ал.1, предл.3 от ЗТР, е образувано т.д.
№6658 /2016 г. на СГС и е признато за установено, че са несъществуващи
следните вписани на 22.07.2016 г. обстоятелства по заявление А-4 от
18.07.2016 г. по партидата на „Солар Енерджи Съпорт“-ЕООД, а именно: 1/
заличаване на „Грийн Енерджи България“-ЕООД като съдружник поради
прекратяване на членственото му правоотношение; 2/ поемане на
освободените от напусналия съдружник 250 дяла от капитала на дружеството
от съдружника „Енергийни колектори“-ООД, за което на 30.06.2016 г. е взето
решение от Общото събрание на съдружниците на „Солар Енерджи Съпорт“-
ООД; 3/ приемане на нов учредителен акт на „Солар Енерджи Съпорт“-
4
ЕООД, приет с решение на Общото събрание на съдружниците на „Солар
Енерджи Съпорт“-ООД от 30.06.2016 г.
Към момента на подаване на настоящата исковата молба това решение
не е влязло в сила и е висящо пред САС, като е образувано в.т.д.№366/2019 г.,
15-ти състав. От деловодната програма на САС се установява, че с въззивно
решение от 17.07.2019 г. първоинстанционното решение е потвърдено.
Постъпила е обаче касационна жалба, която е в процес на администриране, т.е.
решението по т.д.№ 6658/2016 г. на СГС още не е влязло в законна сила.
Следва да се отбележи обаче, че предвид възприетото в ТР №1/2002
год., последицата от установяване на вписаното обстоятелство като
несъществуващо, е заличаване на вписаното обстоятелство, като
заличаването няма обратно действие. При това положение съдебното
решение от 25.09.2018 г. по т.д. № 6658/2016 година на СГС, дори и да влезе в
сила, няма правно действие по отношение материалните предпоставки за
уважаване на настоящите искове, тъй като заличаването на вписаното
обстоятелство /че ищецът не е съдружник в ответното дружество/ няма да
възпроизведе обратно действие, съответно ще е неотносимо към преценката
за това кои са били съдружниците в ответното дружество към датата на
вземане на решението – 30.09.2016 г. , въз основа на което е извършено
процесното вписване от 22.01.2019 г.
Тъй като вписването на това несъществуващо обстоятелство -
заличаване на „Грийн Енерджи България“-ЕООД като съдружник при
ответника е станало на 22.07.2016 г. по заявление А-4 от 18.07.2016 г.,
подадено от „Солар Енерджи Съпорт“-ЕООД, а решението по т.д.№ 6658/2016
г. на СГС не е влязло в сила, то от тази дата насетне и към момента на
вземане на решението на едноличния собственик на капитала на „Солар
Енерджи Съпорт“-ЕООД – 30.09.2016 г., дружеството е било ЕООД, т.е. към
този момент ищецът не е бил съдружник /бил е заличен/.
От извършената проверка на вписаните в ТР по партидата на
ответника обстоятелства се установява, че по процесното заявление, на
22.01.2019 година са вписани следните обстоятелства: промяна в правната
форма на дружеството – от ЕООД в ООД; заличаване на едноличния
собственик на капитала и вписване като съдружници в дружеството на
„Енергийни колектори“-ООД с размер на дяловото участие: 300 000 лв. и И.
Д. Д. с размер на дяловото участие 6 000 лв.; увеличение на капитала;
вписване на нов дружествен договор.
Установява се още от събраните писмени доказателства и справката в
ТР по партидата на ответника, че по заявлението А-4 вх. № 20190116125014 от
16.01.2019 г. , както и по предходното заявление А-4 с вх.№ 20180808171531 от
08.08.2018г./което е било спряно на осн.чл.536 ГПК/, са били представени
Протокол за взети решения на общо събрание и от законните представители на
5
едноличния собственик на капитала на „Солар Енерджи Съпорт“-ЕООД -
„Енергийни колектори“ ООД, двете от 30.09.2016 г. Видно от представените
документи с двете заявления, едноличният собственик на капитала е взел
решенията, вследствие на които е извършено вписването на
обстоятелствата, предмет на настоящия спор.
Преценката за съществуване на вписаните обстоятелства е относима
към момента на вписването, защото само тогава извършеното чрез
вписването удостоверяване на липсващите (невзети) решения би било
неистинско. Безспорно, към датата на подаване на заявлението от 08.08.2018
год., към което са приложени и Протокол от общото събрание на „Енергийни
колектори“-ООД и Решение на едноличния собственик на капитала на „Солар
Енерджи Съпорт“-ЕООД, и двете от 30.09.2016 г., същите са съществували
като документи със съдържанието, в което са представени. Документите не са
оспорени по реда на чл.193 ГПК /направените оспорвания не се поддържат,
предвид изричното изявление на процесуалния представител в о.с.з. от
08.03.2021 год. досежно тяхната автентичност/, поради което съдът приема,
че са съставени от посочените в тях лица и съответно доказват
обективираните в тях волеизявления.
Видно от приложените към заявление А-4 с №20180808171531 и
процесното с вх. №20190116125014 документи, решението на общото
събрание на съдружниците на „Енергийни колектори“-ООД от 30.09.2016 год.
е взето единодушно, в присъствието на всички съдружници. Съответно с
решение от 30.09.2016г. /л.70/ едноличният собственик на капитала на
„Солар Енерджи Съпорт“-ЕООД е формирал воля и за приемане на нов
съдружник, увеличение на капитала и размера на дяловете. Представен е и
новият дружествен договор.
Видно от вписаните в търговския регистър към същата дата
обстоятелства, именно „Енергийни колектори“-ООД е едноличен собственик
на капитала на ответника от 22.07.2016 година и до процесното вписване .
Със заявлението от 08.08.2018 г. е била представена и молбата на
новоприетия съдружник в дружеството И. Д., като по този начин е спазено
изискването на чл.122 ТЗ. Разпоредбата на чл.26,ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ
позволява при подаване на новото заявление заявителят да може да се ползва
от представени вече документи, приложени към заявлението, по което е
постановен отказ, като посочи номера на заявлението и вида на документите.
Както правилно е отбелязал и първоинстанционният съд, законът не
поставя допълнителни изисквания за валидността на взетите решения за
приемане на съдружник и увеличаване на капитала, като например изрично
писмено изявление на новия съдружник за поемане на дела от капитала или за
доказателства за това, че определената му паричната вноска е постъпила по
сметка на дружеството.
6
По делото не се установи нито една от изброените в ТР №1/2002 год.
хипотези на нищожно решение на ОС на юридическото лице, което да доведе
до основателност на предявения главен иск чл.29, ал.1, предл.3 ЗТРРЮЛНЦ.
Решенията от 30.09.2016 год. не са от посочените в чл.75, ал.2, вр. с ал.1 ТЗ,
т.е.да са взети в противоречие с влязло в сила решение на съда, което влече
нищожност. Както бе коментирано по-горе, същите са валидно /действително/
взети от общото събрание на „Енергийни колектори“-ООД, отразени в
представените пред Агенция по вписванията документи. Не се установява също
тези решения да са извън пределите на определената от закона и учредителния
акт компетентност на органа, който ги е приел.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя във връзка с
изискването на чл.137,ал.4 ГПК относно формата за удостоверяване на
взетите от общото събрание на ООД и изрично посочени в закона решения
/сред които и това за увеличаване на капитала и приемане на нови
съдружници/ - да е съставен протокол с нотариално удостоверяване на
подписите и съдържанието, извършени едновременно. Изменението на
чл.137, ал.4 ТЗ е в сила от 30.12.2016 год. Процесното решение на ОС е
предхождащо тази дата – от 30.09.2016 год., и документа, в който са
обективирани решенията, е представен по партидата на ответника преди нея
/още със заявление вх. № 20161003154935 от 03.10.2016 година/.
Неотносими към предмета на предявените искове /вкл. евентуалния
за нищожност на вписването/ са и твърденията в жалбата, че регистърното
производство е започнало по искане на нелегитимирано лице, тъй като това не
води нито до нищожност на вписването, нито пък се отнася към
съществуването или не на вписаните обстоятелства, както и възраженията за
това, че не са били представени всички изискуеми от закона документи.
Въз основа на разясненията, дадени с ТР №1/2002 г. на ОСГК на
ВКС, за да е основателен иска по чл.29, ал.1, предл.3 ТЗ за вписване на
несъществуващо обстоятелство, отразяването в ТР следва да е извършено въз
основа на липсващо (невзетото) решение на съответния орган на
дружеството, за което е допуснато вписване в търговския регистър, което
прави удостоверяването невярно, тъй като удостовереното обстоятелство
не е съществувало, и то към датата на регистърното решение. В настоящия
случай е установено по несъмнен начин, че вписаните обстоятелства са
съществували към датата на регистърното решение, тъй като е било
налице валидно волеизявление на едноличния собственик на капитала за
тяхното възникване.Поради това правилно главния иск е отхвърлен като
неоснователен.
Неоснователен е и евентуално предявения иск по чл.29,ал.1, предл.1
от ЗТРРЮЛНЦ за установяване нищожност на вписването.
Според задължителните указания на ВКС, дадени в ТР №1 от
7
06.12.2002 г., нищожно е вписването на неподлежащо на вписване
обстоятелство, както и допускане на вписване със съдебно решение,
което не отговаря на изискванията за валидност. Такива са случаите,
когато решението не е постановено от надлежен съдебен състав, или е
постановено извън пределите на правораздавателната власт на съда. Такива
обстоятелства по делото не се установиха. Заявените с процесното заявление
А-4 вх. №20190116125014 от 16.01.2019 г. обстоятелства - промяна в
правната форма на дружеството – от ЕООД в ООД; заличаване на
едноличния собственик на капитала и вписване като съдружници в
дружеството на „Енергийни колектори“-ООД с размер на дяловото участие:
300 000 лв. и И. Д. Д. с размер на дяловото участие 6 000 лв.; увеличение на
капитала; вписване на нов дружествен договор, несъмнено са обстоятелства,
подлежащи на вписване.
Поради това и евентуалният иск е неоснователен.
Като е стигнал до този извод, първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. Жалбата е
неоснователна и следва да се остави без уважение.

По разноските:
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.3 ГПК, на
въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени разноските за тази
инстанция съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.Претендират се
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 12 000 лева с ДДС.
Приложени са Фактура №3747 от 14.06.2021 г. и извлечение от сметката на
Адвокатско дружество „Г., Т. и Ко“, удостоверяващо заплащането на сумата
по тази фактура. Възражение за прекомерност от другата страна не е заявено
в откритото съдебно заседание. Поради това разноските следва да бъдат
присъдени в пълния им заявен размер.

Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260466 от 18.03.2021 г. на Софийски
градски съд, ТО, VI-3 състав, постановено по Т.д.№ 243/2019 г.

ОСЖДА „ГРИЙН ЕНЕРДЖИ БЪЛГАРИЯ”- ЕООД, ЕИК-
********* да заплати на основание чл.78,ал.3 ГПК на „СОЛАР ЕНЕРДЖИ
8
СЪПОРТ”- ООД, ЕИК-********* сумата 12 000 лева с ДДС разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9