№ 46350
гр. София, 06.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20251110124256 по описа за 2025 година
Производство е образувано с оглед дадените с Определение № ****** по
в.ч.гр.д. № ******* указания по повод съдържащите се в подадена от ищеца
********* частна жалба срещу Разпореждане ******** за незабавно изпълнение,
постановено по ч. гр.д. ********* и частна жалба срещу Определение № *******. по
ч. гр.д. *********, искания за прогласяване нищожността на договор за наем, сключен
между трети лица – *****.
Ищцата *********, ЕГН **********, с адрес ********, чрез ********, с ЛАН
*******, с адрес ********* е предявила обективно евентуално и пасивно субективно
съединени установителни искове, против *******, ЕГН **********, с адрес ********
и ********, ЕГН **********, с адрес *******, за прогласяване нищожността на
Договор за наем от 26.04.2023 г. с нот. заверка на подписите, удостоверени при
нотариус ********, с рег. № ***** и с район на действие ******, сключен между
********, в качеството му на наемодател и *******, в качеството на наемател, с
предмет предоставяне ползването на ½ от 1/11 ид.ч. от 5500/7000 кв.м. ид.ч. от нива
цялата с площ 7000 кв.м., имот пл. № *********, ПИ № *********, ведно с
изградената в мястото дървена двуетажна къща аплийски тип с площ 412 кв.м. срещу
месечна наемна цена в размер на 100 лв., поради привидност на договора
(симулация), евентуално поради невъзможен предмет, евентуално поради
накърняване на добрите нрави.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са постъпили отговори на исковата молба.
Следва да се допуснат представените с исковата молба писмени документи,
доколкото същите са относими към предмета на спора.
Ищцата е направила искане по чл. 176 ГПК за допускане на обяснения на
ответниците, което следва да се остави без уважение, доколкото формулираните
въпроси са неотносими към предмета на спора.
Искането на ищцата за задължаване на ответниците да представят сключения
между тях Договор за наем от 26.04.2023 г. с нот. заверка на подписите, удостоверени
при нотариус ********, с рег. № ***** и с район на действие ******, съдът намира за
основателно и следва да уважи.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и на основание чл. 140,
ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответниците в едноседмичен да
представят сключения между тях Договор за наем от 26.04.2023 г. с нот. заверка на
подписите, удостоверени при нотариус ********, с рег. № ***** и с район на действие
******.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответниците, че при непредставяне на документите, за
които са задължени, съдът може на основание чл. 161 ГПК с оглед обстоятелствата по
делото да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за
събиране на допуснати доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищцата по чл. 176
ГПК за допускане на обяснения на ответниците.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 15.12.2025 г. от 10,50 часа, за
когато да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищцата извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че с
ответника ******** са бивши съпрузи, между които бракът е прекратен с решение №
****, постановено по гр.д. № ******. по описа на ******, *******, с което решение е
одобрено и постигнато между тях споразумение по чл. 51 СК. Въпреки одобреното
споразумение, сочи, че ответникът ******** е завел дело срещу нея за заплащане на
обезщетение за лишаване от ползване, което било разгледано на три инстанции, но с
решение на ***, постановено по гр.д. ****, претенциите били отхвърлени. Сочи, че с
одобреното споразумение страните уредили всички лични и имуществени отношения
помежду си във връзка с прекратяването на брака, като заявили, че след одобрението
му от съда и допускането на развода няма да останат неуредени имуществени
отношения, като страните няма да имат и други претенции една към друга. Ищцата се
позовава на решението, постановено от *** по гр.д. ****, според мотивите на което, с
оглед одобреното от съда споразумение, земеделският имот е останал съсобствен
между страните при равни права, а ползването му е предоставено безвъзмездно на
*********, поради което и претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС е отхвърлена. Въпреки
посоченото, ********, сключил договор за наем със ******* на 26.04.2023 г. с нот.
заверка на подписите при нотариус ********, с рег. № *****. Ищцата счита, че
договорът за наем е сключен единствено с цел наемателят да се снабди със заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ищеца за предаване владението
върху имота. Оспорва договора за наем като нищожен поради накърняване на добрите
нрави и поради невъзможен предмет. Аргументира, че ответникът **** не притежава
право на ползване върху имота, респ. не може да го отдава под наем. При тези
твърдения моли съда да прогласи нищожността на Договора за наем. Претендира
разноски.
2
С уточняваща молба и в изпълнение указанията на съда, ищцата е посочила, че
страни по договора за наем са двамата ответници, както и че същият е с предмет
предоставяне ползването на ½ от 1/11 ид.ч. от 5500/7000 ид.ч. от нива цялата с площ
7000 кв.м., имот пл. № *********, ПИ № *********, ведно с изградената в мястото
дървена двуетажна къща аплийски тип с площ 412 кв.м. срещу месечна наемна цена в
размер на 100 лв. Ищцата отново излага, че има съдебно учредено в нейна полза право
безвъзмездно и безсрочно да ползва еднолично целия процесен имот. Така посоченото
ищцата счита, че изключва правото на ответника ******** да го отдава под наем без
нейно съгласие. Аргументира, че издадената заповед и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
****** по описа на ******, ******, не я ангажират по никакъв начин. Твърди, че
договорът за наем е симулативно сключен от двамата ответници в противоречие със
задължението им да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно
и съобразно добрите нрави. Счита, че докато брачното споразумение не бъде изменено
или отменено по съдебен ред, ответникът **** не може да отдава под наем каквато и
да е част от имота. Поради тази причина твърди, че договорът за наем е нищожен
поради невъзможен предмет.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника ********. Ответникът не оспорва, че между него и ответницата ******* е
сключен договор за наем. Не оспорва също, че процесният имот е придобит от него и
ищцата по време на брака им в режим на ****. Не оспорва също така, че бракът между
страните е прекратен, както и че е одобрено споразумение, според което процесният
имот е останал съсобствен между страните при равни квоти. Аргументира подробно,
че в качеството си на съсобственик, има право да отдава под наем собствената си част
от имота. Счита, че ищцата не е изложила конкретни твърдения, които да обуславят
нищожност на договора за наем поради накърняване на добрите нрави и поради
невъзможен предмет. Навежда твърдения в насока, че договорът за наем не страда от
пороци, както и че същият е сключен с оглед нормалното използване на имота и
извличане на доход от него. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от *******.
Ответницата също не оспорва, че между нея и другия ответник е сключен договор за
наем. Твърди, че поради неизпълнение на задължението на другия ответник да предаде
държането върху неговите ид.ч. от имота, се е снабдила със заповед за незабавно
изпълнение. Подробно аргументира, че процесният договор за наем не страда от
визираните от ищцата пороци, като в тази връзка сочи и че същата не е изложила
никакви конкретни твърдения. В допълнение сочи, че процесният договор, не
накърнява добрите нрави, т.к. в случая не била нарушена еквивалентността на
насрещните престации. Оспорва договорът да е нищожен поради невъзможен предмет,
като в тази връзка излага, че предметът на договора е бил реално съществуващ
недвижим имот, а освен това не била налице и правна невъзможност. Моли съда да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявени са обективно евентуално и пасивно субективно съединени
установителни искове, както следва: главен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5
ЗЗД, евентуален по чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, евентуален по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
С оглед изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът
обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че
3
ищцата и ответника **** са придобили ид.ч. от процесния имот в режим на **** по
време на брака им, който е прекратен с влязло в сила съдебно решение, постановено по
гр.д. № ******. по описа на ******, *******, с което решение съдът е одобрил и
постигнато между тях споразумение, съгласно което процесният имот остава
съсобствен между страните при равни квоти; че между ответниците е сключен
договор за наем със соченото от ищцата съдържание.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца, че следва да докаже по делото, че между ответниците е
сключен посочения в исковата молба Договор за наем с твърдяното съдържание, както
и обстоятелствата, които счита, че са породили нищожност на договора на твърдените
основания – привидност на договора (т.е. че страните по договора не са желали
правните последици от сделката); евентуално невъзможен предмет, евентуално
накърняване на добрите нрави.
УКАЗВА на ищеца, че НЕ СОЧИ доказателства, относими към доводите за
нищожност на договора на сочените основания.
УКАЗВА на ответниците, че в тяхна доказателствена тежест е да докажат
фактите, от които произтичат възраженията им, включително наличието на валидно
правоотношение, породено от договор за наем, което не страда от визираните пороци.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец
от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а
съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
4
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо
лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ПРЕПИС от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5