РЕШЕНИЕ
№ 4064
гр. Варна, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Н.а
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20233110108235 по описа за 2023 година
Делото е образувано е по искова молба от Д. А. Д. против „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД с искане да бъде признато за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответника сумите по изпълнителен
лист, издаден по ч.гр.д.№303/2014г. по описа на РС – гр.Варна следните
сумите по Изпълнителен лист от 14.01.2014г. по ч.гр.д. 303/2014г. по описа на
РС-Варна: 8 234,52лв., представляваща въз основа на извлечение от сметка
непогасена част от главница, дължима по Договор за потребителски кредит
№408-003 от 30.10.2007г., Анекс №1 от 22.06.2010г., Анекс №2 от
03.12.2010г. и Анекс №3 от 06.06.2011г., която е осъден да заплати солидарно
с ЕТ „Д.-M.-Р. М.“, поради настъпила пет годишна погасителна давност, на
основание чл.110 от ЗЗД. Излага, че въз основа на посочения изпълнителен
лист от 14.01.2014г. по ч.гр.д.№303/2014г. по описа на РС - Варна, въз основа
на молба вх.№360 от 07.02.2014г. от взискателя „Райфайзен банк (България)“
ЕАД е образувано изпълнително дело №20148070400020 по описа на ЧСИ Н.
Д., peг.№807, район на действие Окръжен съд-Варна. Сочи, че по
изпълнителното дело са извършвани следните изпълнителни действия по
отношения на ищеца: на 10.02.2014г. е изведена призовка за доброволно
изпълнение до Д. А. Д.. Въз основа на молба от 10.06.2014г., му е наложен
запор на трудово възнаграждение, връчено на работодателя на 20.06.2014г. На
30.07.2015г., взискателят по изпълнителното дело изпраща молба за
напомнително запорно съобщение. Считано от 20.10.2017г., като взискател по
изпълнителното дело, въз основа на извършена цесия, е конституирано
ответното дружество. С молбата за конституиране новият взискател не е
1
поискал изпълнителни действия. Твърди, че с факта на промяна на кредитора
по изпълнителното дело, не се прекъсва давността на вземането по
изпълнителния лист, доколкото с молбата не е поискано нарочно
изпълнително действие спрямо ищеца. На 04.09.2018г. е изпратена молба от
взискателя за извършване на действия спрямо длъжниците по ИД 20/2014г. по
описа на ЧСИ Н. Д., рег.№807. Изискано е обследване на банковите сметки на
Д. Д. и М. Д.. Навежда твърдения, че по изпълнителното дело няма данни за
наложени запори на банкови сметки на лицата, поради което искането за
извършени справки само по себе си не попада в категорията изпълнителни
действия, прекъсващи давността. Счита, че в периода от 10.02.2014г. до
05.09.2017г., не са предприемани изпълнителни действия, които да прекъснат
давностните срокове, поради което изпълнителното дело спрямо него се е
прекратило ех lege на 10.02.2016г., на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК с
настъпила т.нар. перемпция, преди съдебния изпълнител да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване на изпълнителното
производство. Счита, че ИД №20/2014г. по описа на ЧСИ Н. Д., рег.№807 е
прекратено на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК с настъпила т.нар. перемпция, след
приемането на TP №2/26.06.2015г., постановено по т.д.№2/2013г. на ОСГТК
на ВКС, поради което и установеното с новото TP тълкуване на правната
норма следва да бъде прилагано. Предвид обстоятелството, че според TP
№2/2015г., давността се прекъсва от всяко валидно предприето изпълнително
действие от взискателя, като при настъпила перемпция, от последното
валидно изпълнително действие текат срокове за погасителна давност по
чл.110 и по чл.111 ЗЗД, то счита, че от 26.06.2015г. е започнал да тече 5
годишния давностен срок на осн. чл.110 ЗЗД по отношение на вземането
спрямо Д.Д. по изпълнителен лист от 14.01.2014г. по ч.гр.д. №303/2014г. по
описа на РС-Варна, който е изтекъл на 26.06.2020г.
Моли, съда да постанови решение, с което да се приеме за установено,
че ищецът, не дължи на ответника, следните суми по изпълнителен лист,
издаден по ч.гр.д.№303/2014г. по описа на Районен съд – гр. Варна: 8
234,52лв., представляваща въз основа на извлечение от сметка непогасена
част от главница, дължима по Договор за потребителски кредит №408-003 от
30.10.2007г., Анекс №1 от 22.06.2010г., Анекс №2 от 03.12.2010г. и Анекс №3
от 06.06.2011г., която е осъден да заплати солидарно с ЕТ „Д.-M.-Р. М.“, ЕИК
*********, поради настъпила пет годишна погасителна давност, на основание
чл. 110 ЗЗД. Иска да му се присъдят сторените съдебноделоводни разноски.
Ответникът е подал отговор по реда на чл.131 от ГПК, предявения иск и
моли, съда да постанови решение, с което да го отхвърли, като неоснователен
и недоказан. Оспорва недължимостта на вземането към датата на подаване на
настоящия иск. Излага следната фактическа обстановка: срещу ищеца е
образувано заповедно производство по ч.гр.д.№303/2014г. на РС Варна,
приключило с издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист от дата
14.01.2014г., въз основа на които е образувано изп. дело №20/2014г. на ЧСИ
Н. Д.. С молбата за образуване са поискани изпълнителни действия спрямо
длъжниците по ИЛ, предприети от ЧСИ. Движението по изпълнителното дело
прекъсва погасителната давност с извършените или поискани конкретни
2
изпълнителни действия, която се твърди да е изтекла към датата на завеждане
на иска. Като за наличието на поискани изпълнителни действия, макар и при
настъпила перемпция, се съдържат данни и в самата искова молба - молба с
искане за принудителни действия от дата 10.06.2014г., запор на трудово
възнаграждение от 20.06.2014г., молба за напомнително запорно съобщение
от 30.07.2015г., молба за налагане на възбрана 07.08.2017г. и молба с искане
за принудителни действия от дата 04.09.2018г., спрямо солидарните
длъжници. Твърди, че съгласно ТР №3/2020г. ВКС, давност не е текла до
26.06.2015г., като дори да се приеме, че действията по принудително
събиране на вземането са предприети след настъпила перемпция по изп. дело,
с поисканите последващи принудителни действия, давността е била надлежно
прекъсната. Счита, че всички действия по принудително събиране на
вземането, дори и тези при настъпила перемпция следва да се разгледат с
трайната практика на ВКС и съдилищата в РБ, съгласно която всяка редовна
молба от взискателя прекъсва давността. Сочи, че същото ТР, съгласно което,
докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани
преди обявяването на ТР №2/26.06.2015г. по т.д. №2/2013г., ОСГТК, ВКС,
изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е
започнала да тече от 26.06.2015г., от когато е обявено за загубило сила ППВС
№3/1980г. Излага, че по делото са извършени действия след 26.06.2015г.,
посочени по-горе и описани в исковата молба, като с депозираните молби до
ЧСИ с поискан принудителен способ и давността е прекъсната. Дори да е
настъпила перемпция по изпълнително дело в даден момент или ЧСИ да е
извършил нарушения, за които носи дисциплинарна отговорност, то с
поисканите и извършени конкретни принудителни действия давността е
прекъсната, тъй като давностният срок се приема, че започва да тече от
26.06.2015г., в случай че не е налице по-късна дата. Съгласно чл.116, б."в"
ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително
изпълнение на вземането. Според задължителните разяснения по т.10 от ТР
№2/26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
разсрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични
суми от проданта или на плащания от трети задължения лица.
Моли да се постанови решение, с което да се отхвърли в цялост искът.
Съдът приема, че предявенят иск намира правното си основание в
чл.439 от ГПК.
Страните не спорят, че в полза на праводателя на ответника срещу
ищеца има издаден изпълнителен лист, като същият е представен по делото и
от него се установява, че настоящият ищец заедно с трети лице е осъден
солидарно да заплати на „Райфайзенбанк България“ ЕАД първоначалния
3
кредитор следните суми:
8 234.52лв., представляваща въз основа на извлечение от сметка
непогасена част от главница, дължима по силата на Договор за банков кредит
№408 – 003 от 30.10.2007г., Анекс №1 от 22.06.2010г., Анекс №2 от
03.12.2010г. и Анекс №3 от 06.06.2011г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 10.01.2014г. до окончателното й изплащане, сумата от
1 935.73лв., представляваща редовна лихва за периода от 05.05.2011г. до
09.01.2014г. вкл., сумата от 3 421.10лв., представляваща наказателна лихва за
периода от 05.12.2011г. до 09.01.2014г. вкл., както и сумата от 792.83лв.,
представляваща направени в производството съдебно-деловодни разноски.
По настоящото дело е приложено изп.д.№20148070400020 на ЧСИ Н.Д. №807
с район на действие ОС Варна от което се установява, че същото е образувано
по молба на „Райфайзенбанк България“ ЕАД за събиране по принудителен
път на посочениет в изп.лист суми.
По изпълнителното дело е приложен и оригинала на изпълнителния
лист от отбелязванията върху който се установява, че последното
изпълнително действие по делото е извършено на 14.03.2014г., последното
плащане по него е извършено на 14.03.2016г., като самото дело е прекратено
на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на 27.03.2019г. поради липса на поискани от
взискателя изпълнителни действия в продължение на повече от две години.
На л.151-152 от изп.д. се намират уведомление и молба съответно за
прехвърляне на вземането на настоящия ответник и за конституирането му
като взискател по изп.д., а на л.82 се намира разписка за връчено на
работодателя на ищеца запорно съобщение от 26.06.2014г.
Ответникът с молба от 28.03.2017г. е представил на ЧСИ по изп.д.
обратни разписки за връчени уведомления на солидарните длъжници, като на
тази отнасяща седо ищеца е отбелязано, че не е била доставена. По отношение
на Дим.Д. е извършена проверка за банкови сметки и сейфове чрез регистъра
на банковите сметки и сейфове на 20.09.2018г. останала без резултата л.206.
По въпроса - Прилага ли се нормата на чл.115, ал.1, б.„ж“ ЗЗД в
изпълнителния процес по изпълнителни дела за събиране на вземания,
образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение
№2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г., ОСГТК, ВКС е постановено тълкувателно
решение от 28.03.2023г. по т.д.№3/2020г., ОСГТК на ВКС, с което се приема,
че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г.
на ТР №2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г., ОСГТК, ВКС. За тях давността е
започнала да тече от 26.06.2015г., от когато е обявено за загубило сила ППВС
№3/1980г. Процесното изпълнително дело е образувано на 12.02.2014г., която
дата предхожда приемането на ТР №2/2015г., поради което давността би
започнала да тече от 26.06.2015г., а не от 14.03.2014г., както твърди ищеца.
Въпреки това, доколкото след датата на образуване на изп.д. е датат а на
връчване на запорното съобщение до работодателя от 26.06.2014г. до
26.06.2016г. не са извършвани други изпълнителни действия, то и
изпълнителното производство е прекратено на последната дата по право
4
спрямо длъжника Д. Д. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК поради
настъпилата перемпция. Съставът намира, че конституирането на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД като взискател не прекъсва давността, но дари и да се
приеме обратното, то това е действие станало след прекратяване на
изпълнителното дело, макар и такъв изричен акт на съдебния изпълнител да
липсва, молбата, е подадена по вече прекратено по право изпълнително
производство спрямо този длъжник. Настоящият състав споделя становището
в практиката, че каквото и да е основанието за прекратяване на
изпълнителното производство, всички предприети изпълнителни действия по
него се обезсилват по право и дори да е имало такива, и да са били от вида на
посочените в чл.116 б.”в” от ГПК, те не могат да доведат до прекъсване на
давността. От момента на прекратяването на изпълнителното производство
/14.03.2016г./ започва да тече новата пет годишна погасителна давност
/Решение №170 от 17.09.2018г. по гр.д.№2382/2017г., IVг.о. на ВКС/, която е
изтекла на 14.03.2021г. Няма данни за образуване на ново изпълнително дело
от страна на кредитора, както и извършване на изпълнителни действия по
него прекъсващи давността, поради което и следва да се приеме, че искът по
чл.439 ГПК е основателен и вземането е погасено по давност.
С оглед изхода на спора разноските следва да се възложат в тежест на
ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, като същият се осъди да заплати
на ищеца 2 330лв., но ответната страна е направила възражение за
прекомерност, което следва да бъде уважено предвид факта, че по делото не
са извършвани значителни процесуални действия и при това положение
сумаат което следва да се присъди е в размер на 1 453.45лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
предявения установителен иск, че ищецът Д. А. Д. ЕГН**********, с
постоянен адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД,
ЕИК131001375, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „Витоша“,
ж.к.„Малинова долина“, ул.„Рачо Петков-Казанджията“ №4-6 сумата от 8
234,52лв., дължима по извлечение от сметка непогасена част от главница,
дължима по Договор за потребителски кредит №408-003 от 30.10.2007г.,
Анекс №1 от 22.06.2010г., Анекс №2 от 03.12.2010г. и Анекс №3 от
06.06.2011г., която ищецът е осъден да заплати солидарно с трети лица по
заповедното гр.д.№303/2014г. на ВРС, на основание чл.124 от ГПК вр. чл.110
от ЗЗД.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК131001375, със седалище и
адрес на управление: гр.София, р-н „Витоша“, ж.к.„Малинова долина“, ул.
„Рачо Петков-Казанджията“ №4-6 да заплати на Д. А. Д. ЕГН**********, с
постоянен адрес: *** сумата от 1 453.45лв. сторени по делото разноски на
осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
5
уведомяването
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6