Решение по дело №787/2019 на Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

 

№ 1629                                                

 гр. Пловдив,  24.07. 2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                                                                                        

          Административен съд - Пловдив, Първо отделение,І състав, в публично съдебно заседание на единадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА                                                                                            

 

при секретаря  К.Р., като разгледа докладваното от председателя адм. дело  № 787 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

         Производството е по чл.203 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.104 ал.1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.

 

Образувано е по искова молба на адв. К.,  като пълномощник на Й.А.А., ЕГН **********,***, срещу Българската агенция по безопасност на храните за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа, вследствие на прекратяване на служебното му правоотношение в размер на 2 320 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се развиват подробни доводи относно основателността на иска. Претендират се сторените по делото разноски.

Ответникът - Българска агенция по безопасност на храните /БАБХ/, чрез процесуалния си представител юриск. Б., оспорва исковата молба по размер.  Изразява становище, че на ищцата са изплатени две заплати. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

          Искът с правно основание чл.104 ал.1 от ЗДСл е за обезщетение от отменен незаконосъобразен административен акт - заповед за прекратяване на служебно правоотношение и като такъв, подлежи на разглеждане по реда на чл.203 и следв от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 204 ал. 1 от АПК, иск за обезщетение за вреди, настъпили в следствие на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. На основание чл.125 от ЗДСл имуществените спорове се предявяват в 3-годишен срок. В разглеждания случай, заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца е отменена с влязло в сила съдебно решение № 2082/27.11.2017 г. по административно дело № 1034/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив, потвърдено с Решение № 486/14.01.2019 г. по адм. д. № 1582/2018 г. по описа на ВАС, V О., както и искът е предявен в срока по чл.125 от ЗДСл, поради което същият е процесуално допустим.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Със Заповед № ОСОС-18 от 27.03.2017 г. на ИД на БАБХ, на основание чл.106 ал.1 т.2 от ЗДСл, чл.5 ал.1 т10 от Устройствения правилник на БАБХ във връзка с ПМС № 90 от 16 април 2015 г., обн. в ДВ, бр.29 от 21.04.2015 г. и утвърдено длъжностно разписание на Областна дирекция по безопасност на храните – Пловдив, считано от 30.03.2017 г. е прекратено служебното правоотношение с Й.А. на длъжност „инспектор“ в отдел „Контрол на храните“ при Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ - Пловдив. 

Заповедта, с която е прекратено служебното правоотношение на ищцата е била отменена с Решение № 486/14.01.2019 г. по адм. д. № 1582/2018 г. по описа на ВАС, V О.

По административната преписка са приложени още: - копие на служебна книжка (л.10) и оправомощителна Заповед № Р-11-686/04.04.2019 г. на изпълнителния директор на БАБХ (л.24).

В хода на съдебното производство са приобщени допълнително: - извадка от програмния продукт на ОБДХ – Пловдив за м. април и м. май 2017 г. (л.26-л.27); писмо изх. № 11-00-1102/26.06.2019 г. на ТД на НАП – Пловдив, ведно със справка от „Регистър на осигурените за регистрирани трудови договори“ (л.33 – л.34).

С молба вх. № 566921/22.03.2019 г. ицещът е направил уточнение, че претендира обезщетение за срок от четири месеца, а именно: - от 27.05.2019 г. до 27.09.2017 г.

При тези фактически данни, съдът формира следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.104 ал.1 от ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение.

По делото безспорно е установено, че прекратяването на служебното правоотношение на ищеца е признато за незаконно с влязъл в сила съдебен акт и исковата претенция е предявена срещу юридическото лице на органа, издало този акт - Българска агенция по безопасност на храните, която е ответник и е пасивно легитимирана да отговаря за вредите, причинени от незаконосъобразните актове на нейния изпълнителен директор, съгласно чл.205 от АПК във връзка с чл.104 ал.1 от ЗДСл.

Както се посочи по-горе в настоящото решение, при отмяна на незаконното уволнение държавният служител има право да бъде обезвъзмезден за претърпените от него имуществени вреди за времето, през което е останал без работа.

Ищецът сочи, че за период от 6 месеца след незаконосъобразното съкращаване, не е полагал труд по служебно, трудово или гражданско правоотношение. Това твърдение, от една страна, се потвърждава от представеното писмо изх. № № 11-00-1102/26.06.2019 г. на ТД на НАП – Пловдив, ведно със справка от „Регистър на осигурените за регистрирани трудови договори“, а, от друга страна, не се и оспорва от ответника.

Също така, не се спори между страните, че ищецът е получил от органа по назначението обезщетение в размер на две работни заплати на основание на чл.106 ал.2 от ЗДСл, като в уточняващата искова молба от 22.03.2019 г. е посочено, че от обезщетението за времето на оставане без работа, установен в чл.104 ал. 1 – за 6 месеца следва да се приспадне сумата на заплатеното от БАБХ обезщетение по чл.106 ал.2 от ЗДСл (между впрочем, и посочената в исковата молба сума в размер на 2 320.00 лв., отговаря точно на сумата за обезщетение за 4 месеца при месечно трудово възнаграждение в размер на 580.00 лв.)  За пълнота следва да се отбележи, че от анализа на чл.104 ал.1 ЗДСл и на чл.106 ал.2 ЗДСл е видно, че основанието за получаване на обезщетение и в двата случая е оставането без работа на служителя, като целта му е да замести липсващата заплата. Именно затова като предпоставка за възникване на правото е предвидено лицето да не получава възнаграждение по друго правоотношение или неговият размер да е по-нисък. Въпреки че срокът, през който се дължи обезщетение, е поставен в зависимост от законосъобразността на уволнението, обезщетението и в двата случая е сурогат на липсващото възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав приема, че основната заплата на служителя към момента на признаването на уволнението му за незаконно е в размер на 580.00 лв., поради което на ищеца се следва обезщетение по чл.104 ал 1 ЗДСл за 4 месеца, общо в размер на 2 320.00  лв.

Следва да се присъди и законна лихва върху сумата от 2 320.00 лв. за периода от датата на предявяване на иска (15.03.2019 г.) до окончателното й изплащане.

Предвид изложеното искът по чл.104 ал.1 от ЗДСл – за присъждане на 2 320.00 лв. обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за 4 месеца е основателен и доказан по размер и като такъв следва да се уважи изцяло, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.03.2019 г. до окончателното й изплащане.

При този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на жалбоподателя и същите се претендират в размер на 1 000.00  лв., съгласно договор за правна помощ от 23.01.2019 г. (л.4). От страна на ответника е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което настоящия съдебен състав, счита за основателно по следните причини:  

Видно от приложения на л.4 по делото договор за правна помощ платеното адвокатско възнаграждение е в размер на 1000.00 лева. Съгласно чл.8 ал.1 т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела при интерес от 1000 лв. до 5000 лв. минималното възнаграждение е в размер на 300 лв. плюс 7 % за горницата над 1000 лв. Това означава, че при цена на иска от 2 320.00 лв. минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 392.40 лв. По делото няма спор по фактите, не са налице каквито и да било усложнения от правна страна, няма разпитвани свидетели, ангажирани от страна на жалбоподателя или възлагани съдебни експертизи.

Водим от горното, Административен съд – Пловдив, I състав,

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСЪЖДА Българската агенция по безопасност на храните да заплати на Й.А.А., ЕГН **********,***, сумата от 2 320,00 /две хиляди и триста/лв., представляваща обезщетение по чл.104 ал.1 от ЗДСл, за срок от 4 месеца, през които същият е останал без работа, ведно със законната лихва от 15.03.2019 г. до окончателното изплащане на обезщетението. 

         ОСЪЖДА Българската агенция по безопасност на храните да заплати на Й.А.А., ЕГН **********,***, сумата от общо 392.40 /триста деветдесет и два лева и четиридесет ст./, представляваща направените по делото разноски.

         Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

 

СЪДИЯ: