Р Е Ш Е Н И Е
№ 2174 02.11.2018 г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
тридесет и първи октомври две
хиляди и осемнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена
Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 1841 по описа на БРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от „БАНКА ДСК“ ЕАД против Е.И.В. и Я.Д.В.
и е за установяване на дължимост разделно от ответниците на ищеца на суми,
оспорени по ч. гр. дело № ***/2018 г. по описа на БРС.
В
законоустановения срок по делото постъпва общ отговор на исковата молба от
двете ответници, с който те не оспорват, че са наследници на Д. И.В.. Не се
спори и, че приживе той е бил в договорни отношения по договор за кредит с
банката ищец. Набляга се, че те са искали да уредят доброволно отношенията си с
банката, но никой не им е предоставил информация каква сума дължат.
Преди
последното съдебно заседание ответниците депозират молба, с която заявяват, че
признават исковете, а банката – молба, с която моли съда да постанови решение
при признание на иска.
В съдебно
заседание процесуален представител на банката не се явява.
В съдебно
заседание ответниците не се явяват, нито техен процесуален представител.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На
19.04.2017 г. между банката и Д. И.В. е сключен договор за кредит за текущо
потребление, по силата на който на кредитополучателя е предоставена сумата от
6000 лева, като срокът на договора е 60 месеца.
На *** г. В.
умира, като оставя за свои наследници по закон Е.И.В. (съпруга) и Я.Д.В.
(дъщеря), ответници по настоящото дело. Двете жени са уведомени на 23.11.2017
г., че кредитът е обявен за предсрочно изискуем и изписват саморъчно на
уведомлението от банката, че приемат наследството на починалия.
Установява
се, че на 24.01.2018 г. банката подава заявление за издаване на заповед за изпълнение
срещу ответниците за следните суми: 5 669,49 лева, представляваща
главница, дължима по договор за кредит за текущо потребление, сключен на
19.04.2017 г. от наследодателя им Д. И.В.; 287,41 лева, представляваща
договорна (възнаградителна) лихва за периода от 07.09.2017 г. до 23.01.2018 г.;
55,57 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от
08.09.2017 г. до 23.01.2018 г.; 120 лева заемни такси; законната лихва върху
главницата от 24.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. По заявлението
е образувано ч.гр. дело № ***/2018 г. по описа на БРС. На 25.01.2018 г. по това
дело е издадена заповед за изпълнение № 366 срещу ответниците за претендираните
суми и разноски по делото, като всяка следва да заплати половината от сумите. Тъй
като те депозират възражение против заповедта, е образувано и настоящото
производство на 16.03.2018 г., което е с предмет 4 установителни иска
с правно основание чл. 422 от ГПК срещу всяка от
ответниците.
Изложената
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на приложеното
частно гражданско дело и признанието на исковете, направено от ответниците.
По правото:
Предвид
направеното признание на исковете по
отношение на права, които не противоречат на закона и добрите нрави, то следва
да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че дължат разделно
(всяка по една втора част) на банката следните суми: 5 669,49 лева,
представляваща главница, дължима по договор за кредит за текущо потребление,
сключен на 19.04.2017 г. от наследодателя им Д. И.В.; 287,41 лева,
представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 07.09.2017 г. до
23.01.2018 г.; 55,57 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за
периода от 08.09.2017 г. до 23.01.2018 г.; 120 лева заемни такси; законната
лихва върху главницата от 24.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Според чл. 78, ал. 2 ГПК ако ответникът с поведението си не е причинил
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. За
целта двете предпоставки трябва да са налице едновременно. В настоящия случай
ответниците не плащат задължението си преди подаване на заявлението по чл.410
от ГПК в съда, поради което кредиторът образува заповедно производство. Тъй
като длъжниците (ответници в настоящото производство) депозират възражение
против заповедта, причиняват предявяване на исковете, поради което извършеното
в хода на процеса признание няма да ги освободи от разноски.
Присъдените
със заповедта за изпълнение разноски за
заповедното производство не се включват в предмета на установителния иск по чл.
422 ГПК, а представляват законна последица от уважаването, респективно
отхвърлянето на иска, поради което съдът в исковото производство следва да
разпредели отговорността за разноските по
издаване на заповедта за изпълнение – в този смисъл т.12 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК. Разноските
в заповедното производство са в размер на 172,65 лева, заплатена държавна такса
от 122,65 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, което съдът
определя за справедливо на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
Ищцовото дружество претендира заплатената държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство. Според
чл.78, ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от
съда в рамките, предвидени в Наредба за заплащането на правната помощ (за
краткост Наредбата). Съдът
намира за справедлив негов размер от 100 лева на основание чл.25, ал.1 от
Наредбата, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност
(налице е признание на иска). В полза на дружеството следва да бъде присъдена и
сумата за държавна такса за исковото производство в размер на 404,13 лева.
Мотивиран
от горното и на основание чл.237, ал.1 от ГПК Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по
делото, че Е.И.В., ЕГН – **********, и
Я.Д.В., ЕГН – **********, дължат на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК – *********, разделно,
всяка по една втора част, следните суми: 5 669,49 лева (пет хиляди
шестстотин шестдесет и девет лева и четиридесет и девет стотинки),
представляваща главница, дължима по договор за кредит за текущо потребление,
сключен на 19.04.2017 г. от наследодателя им Д. И.В., починал на *** г.; 287,41 лева (двеста осемдесет и седем лева и
четиридесет и една стотинки), представляваща договорна (възнаградителна) лихва
за периода от 07.09.2017 г. до 23.01.2018 г.; 55,57 лева (петдесет и пет лева и
петдесет и седем стотинки), представляваща обезщетение за забавено плащане за
периода от 08.09.2017 г. до 23.01.2018 г.; 120 (сто и двадесет) лева заемни
такси; законната лихва върху главницата от 24.01.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.дело № ***/2018 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА Е.И.В.,
ЕГН – **********, и Я.Д.В., ЕГН – **********, да заплатят на „БАНКА ДСК“ ЕАД,
ЕИК – *********, разделно, всяка по една втора част, сумата от 172,65 лева (сто седемдесет
и два лева и шестдесет и пет стотинки), представляваща разноски в заповедното производство
по ч.гр.дело № ***/2018 г. по описа на БРС, и сумата от 504,13 лева (петстотин
и четири лева и тринадесет стотинки), представляваща разноски в настоящото
производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)
Вярно с оригинала!
ММ