Р Е Ш Е Н И Е
№ 260246, 15.10.2020г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд ,
шести граждански
състав
На седми
октомври две
хиляди и дванадесета година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Надежда Дзивкова
ЧЛЕНОВЕ:
Виделина Куршумова
Таня
Георгиева
секретар : Бояна
Дамбулева,
като разгледа
докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско
дело Nо 1053 по описа за 2020 година
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В.Д.И.
против Решение № 1246/13.04.2020г., пост. по гр.д.№ 11034/2019, ПРС , в частта,
в която е изменен размера на присъдената
по гр. д. № 4375/2014г., ПРС месечна издръжка, дължима от В.Д.И. на Д.В.И., чрез
неговата майка и законен представител А.И.П., като същата е увеличена от 85,00лв.
на 250,00лв месечно, считано от датата на подаване на исковата молба –
02.07.2019г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска; разрешено
е на детето Д.В.И. да пътува извън пределите на Република България с майка си А.И.П.,
до държави-членки на Европейския съюз и Република Турция за срок от пет години,
считано от влизане на решението в сила без да е необходимо за целта съгласие на
бащата В.Д.И. , като е постановено и ОД на МВР да издаде паспорт на детето.
Присъдени са и разноски.
Жалбоподателят В.Д.И. е останал недоволен от осъдителната част на решението
и от частта, в която е разрешено на детето да пътува с майка си без негово съгласие.
Счита, че решението в тази му част е постановено в нарушение на материалния закон,
при съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано. Поддържа настъпване
на ново обстоятелства – прекратяване на трудовия му договор и започване на нова
работа с възнаграждение от 152лв. месечно, раждане на второ дете. По отношение на
претенция за разрешаване на детето да пътува в чужбина поддържа, че по делото не
е изследван в достатъчна степен интересът на детето да пътува. Още повече с оглед
епидемичната обстановка в света евентуалното му пътуване би застрашило живота и
здравето му. Освен това липсата на ограничения за пребиваване остава открита възможността
детето да бъде отведено на място с размирици, на скорошни природни бедствия или
място, което не е препоръчително пътуването.
Освен това така се нарушавало правото му на лични контакти с детето. Моли съда да отмени решението в обжалваната му
част и постанови ново такова, с което определи издръжка до законния минимум от
152,50лв. и да отхвърли молбата за разрешаване на детето да пътува в чужбина за
период от пет години. И при условията на евентуалност да определи период, в който
да пребивава не по-дълъг от 7 дни, които да не съвпадат с времето за осъществяване
на лични контакти с детето. Претендира разноски.
Въззиваемата страна А.И.П., като майка и законен представител на детето Д.В.И.,
оспорва подадената въззивна жалба. Развива доводи за нарасналите нужди на детето
от издръжка, както и за възможностите на родителите да я заплащат. Развива съображения
и относно ползата за детето да пътува в чужбина, за да се развива като спортист,
да разширява своя кръгозор. Счита, че отказът на бащата да разреши пътуване на детето
е само за да накаже майката и не е продиктувано от интерес на детето. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, изхожда от легитимирано
лице – ответник, недоволен от обжалваното решение, откъм съдържание е редовна,
поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :
Обжалвано е първоинстанционно решение,
с което е изменен размерът на съдебно определена издръжка и е разрешено на непълнолетното дете да пътува
с майка си и до страните членки на ЕС и Република Турция за срок от 5 г., без
разрешението на бащата, като е постановено и издаване на международен паспорт
на детето. Предявените искове са с пр. осн. чл.127А, ал.2 и чл.150 от СК.
За да уважи предявените искове първоинстанционният
съд е приел, че за изминалия период от време са налице изменение в обстоятелствата,
при които е определен предходния размер на дължимата от бащата издръжка, като е
отчел нарасналите нужди на детето, предвид факта, че вече е ученик, както и предвид
извънкласните му занимания, като са съобразени възможностите на родителите да реализират
доходи от трудова дейност и имущество. По отношение на разрешението да пътува е
посочено че се изхода от интереса на детето, като е съобразил и правото да се
пътува свободно, да му се осигури възможност за почивка, включително и извън
пределите на Република България.
От фактическа страна по делото се установява от приложеното копие на
удостоверение за раждане, че детето Д., р. на ***г. има за свои родители А.П. и
В.И..
Видно от приложеното копие на Решение
№ 2604/23.06.2014, пост. по бр.д.№4375/2014, ПРС родителите са се споразумели бащата
да заплаща издръжка за малолетното си дете в размер на 85лв. месечно, считано от
19.03.2014г.
Пред настоящата инстанция е представено
удостоверение от класния ръководител на детето Д., от което се установява, че
същият е бил ученик в 1 клас в предходната учебна година, справял се е много
добре с учебния материал, а по време на дистанционното обучение е би подпомаган
от майка си и е участвал редовно в учебните занятия. Представено е и
удостоверение от СКБ „***“ в уверение на това, че посещава тренировки по бокс в
дните понеделник, сряда и петък от 17,30-18,30ч., за което заплаща 35лв.
месечна такса. Приложена е и служебна бележка от ПФК „***“ , от която е видно,
че детето Д.И. е състезател по *** в детско юношеската школа на клуба от 2019г.
Представени са и квитанции за заплатени такси за спортна лятна школа – на
стойност от по 340лв. месечно.
Събирани са гласни доказателства за нуждите
на детето, като по делото е разпитвана свидетелката В. У.-И., която твърди, че
познава майката и детето. Свидетелката твърди, че само майката се грижи за
отглеждането и възпитанието на детето, с помощта на своите родители.
Подготовката на първи клас й струвала много пари, а детето посещавало и спортни
школи – тренирало футбол, но обичало и да плува и да играе баскетбол. Започнало
да тренира и бокс. За всяка тренировка се заплаща, като месечната такса за
тренировките по футбол са 30лв. Твърди, че се организират детски лагер-школи ,
включително и в чужбина, но детето Д. не може да ги посещава, т.к. бащата не
дава съгласие за пътуване в чужбина. Освен това твърди, че майката също има
служебни командировки в чужбина , при които може да взима детето със себе си,
но пак поради отказа на бащата да даде разрешение, детето не може да пътува в
чужбина. По отношение на бащата
свидетелката твърди също да го познава, макар и да не контактува лично с него.
При посещенията си в гр. С. го е виждала да обслужва кафе-автомати в града – да
ги отваря и да прибира парите, да ги зарежда.
По делото е разпитвана и свидетелката
Д. Д., която е съжителка на бащата В. . Твърди, че детето с удоволствие ходи
при баща си. След отказа на бащата да разреши пътуване в чужбина, детето
по-рядко отивало при него.
За майката се установява от приложеното
удостоверение от НАП, че работи по трудов договор като реализира БТВ в размер
на около 500лв. ,няма регистрация като ЕТ и не е самоосигуряващо се лице. От
представената декларация се установява, че не притежава недвижимио имущество,
притежава МПС - Фиат.
Бащата В.И. съгласно справката от НАП
има регистрирано трудово правоотношение и доход в размер на МРЗ за страната. Не
се установява регистрация като ЕТ или като самоосигуряващо се лице. Пред
настоящата инстанция е представил доказателства за прекратяване на трудовия
договор и за сключване на нов договор за 2 часа при договорено възнаграждение
от 152лв.
Бащата е представил и удостоверение
за раждане, от което е видно, че е родител
на детето В., р. на ***г.
При
така установената фактическа обстановка се правят следните правни изводи :
Съгласно чл. 150 от СК при изменение на
обстоятелствата може да бъде променена и вече
определения размер на дължимата от родителя издръжка. Съгл. чл142 от СК издръжката
се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, като законодателят
е въвел минимален размер от не по-малко от ¼ от минималната работна заплата
за страната, а в чл.143 от СК въвежда общото правило, че родителите са длъжни съобразно своите възможности и материално състояние
да осигуряват условия на живот, необходими за развитието на детето, като задължението
за издръжка е абсолютно. Задължението за плащане на тази издръжка от родителите
на ненавършилите пълнолетие деца не може да отпадне поради това, че съставлява особено
затруднение за тях.
Следователно в настоящето производство следва да
се установят налице ли са изменения в обстоятелствата, при които е определен предходния
размер на издръжката, така също и фактите от значение за определяне на нейния размер
- нуждите на детето и възможностите на родителите
му да я предоставят.
По
отношение на детето Д. от приложените удостоверения се установява, че вече е ученик
/ в 1 клас през учебната 2019/20г./. Установява и че тренира активно , като за
тренировките се заплаща месечна такса – 30 и 35 лв. За футбол и бокс, като
родителите следва да осигуряват и необходимата екипировка. В този смисъл съдът
кредитира както показанията на свидетелката У. – И. , така и писмените
доказателства по делото, които са в унисон с гласните доказателства. При това
положение нуждите на детето Д. от средства за издръжка следва да бъдат
преценени над обичайните, като се изходи от необходимата сума за съществуване –
храна, облекло, обувки, така и от средства за обучение – помагала, пособия и
др. училищни нужди, но и от допълнителните средства, необходими за спорните му
занимания. Следва да се отчете и фактът, че детето живее с майка си в гр. С.,
но ежедневно пътува до гр. Пловдив, за да провежда съответните тренировки.
Досежно
материалното състояние на майката П. се установява от приложените удостоверения,
че получава брутно възнаграждение около 500лв.
месечно. Няма декларирани имоти. Няма и други задължения към низходящи.
Бащата В.И. реализира доходи от труд в
размер на минималната работна заплата, а след предявяване на иска за издръжка и
в размер на 160лв., за 2 часов трудов договор. Същият е станал родител и на още
едно дете, род. на ***г. От показанията на свид. У.-И. се установява, че бащата
обслужва технически и кафе-автомати в гр. С., при което дори и тези машини да
не са негова собственост , то несъмнено реализира доходи от тази си дейност. В
същото време, няма регистрирано трудово правоотношение с дружество, което да е собственик на
посочените машини. Това налага извода, че бащата реализира и доходи, извън
обявените в НАП.
Така с оглед на установеното съдът намира, че по
делото се доказват предпоставките за изменение
на определената издръжка на малолетното дете. От предходното изменение на дължимата
издръжка е изминал период от 6 години, през който обаче, детето е навлязло в училищна
възраст. С оглед новия етап от развитието му естествено са нараснали и нуждите му
от издръжка, свързани както с посещението на училище / пособия, помагала, джобни/,
така и с необходимостта от средства за съществуване – храна, облекло, обувки, за
културно и емоционално израстване. Установяват се и допълнителни нужди,
свързани със спорните му занимания, тренировки по футбол и бокс, които се
провеждат при това и в гр. Пловдив. Така определения размер на издръжката от 85лв.
месечно е крайно недостатъчен за задоволяване на конкретните нужди на детето. Още
повече, че този размер е далеч под нормативно установения минимум от ¼ от
минималната работна заплата за страната. В същото време се установява, че родителите
му са в състояние да му осигуряват по-висок размер на издръжка. Майката работи и
реализира доход, макар и малко над минималната работна заплата за страната. Бащата,
въпреки наличието на конкурентно задължение за издръжка на още едно дете, е в
трудоспособна възраст, няма данни за някакви заболявания, които го препятстват
да работи, а и се установява, че реално той реализира доходи , макар и без
официално регистриран трудов договор. При това положение съдът намира, че
бащата е в състояние да реализира доход около средния за страната.
При така установените нужди на детето
Д. от издръжка и възможности на родителите му, съдът намира че месечно са необходими
и възможни по 500лв. месечно, от които майката следва да поеме сумата от 150лв.,
като се отчете, че тя е родителят , който полага и непосредствените грижи по отглеждането
и възпитанието на детето, а бащата поеме разликата от 250лв.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният
иск за изменение на издръжката, дължима от бащата В.И. на малолетното дете Д.И.
е основателен и доказан и следва да бъде уважен в посочения размер.
Съгл. чл.127А, ал.2 от СК
при разногласие между родителите относно пътуването на децата им в чужбина,
споровете се разрешават от съда. Съгласно разясненията, дадени в ТР№
1/2016,ОСГК, ВКС разрешението, които дава съдът по реда на чл.127А от СК следва
да бъде за конкретно определен период и държава/и, чийто кръг е определяем.
Доколкото се касае за интерес на ненавършило пълнолетие лице и съдът служебно
следи за същия, следва да бъдат събрани доказателства, вкл. и служебно, относно
необходимостта от исканото пътуване. Необходимо е и да се отчетат взаимоотношенията
между детето и родителите, както и евентуалната възможност за влошаване на тези
отношения. Винаги следва да се съблюдава най-добрият интерес на детето. В
случаите на противопоставяне на родител на пътуване на дете в чужбина, следва
да се преценят действителните мотиви на този родител и да се обсъди дали това не произтича от
влошените отношения с другия родител. Може да се даде заместващо съгласие на родител
за пътуване на дете в чужбина за краткосрочно напускане и връщане в страната
без детето да променя местоживеенето си извън България, а може и пътуването да
е с цел промяна на местоживеенето на детето. Легално определение на понятието „най-добър
интерес на детето“ е даден в разпоредбата на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет., при което
следва да се преценяват обстоятелствата свързани с най-пълно удовлетворяване на
физическите, психическите и емоционалните потребности на детето, неговите желания
и чувства, като се съобрази възрастта, пола, миналото и други характеристики на
детето, както и възможностите на родителите да се грижат да него, а така и
последиците, които ще настъпят за детето при промяната на обстоятелствата
и опасността или вредата, която може да му бъде причинена при тази промяна. Преценката
за този „най-добър интерес на детето“ е винаги конкретна, за всяко конкретно дете,
поради което и решението което се взима следва да е съобразено с тази конкретна
преценка.
В настоящия случай се иска разрешение
за краткосрочно пътуване , а не за
промяна на местоживеенето. Искането за даване
на разрешение за пътуване в чужбина е мотивирано с желанието на майката
детето да пътува с нея по време на служебните й командировки, както и
възможност детето Д. да участва в международни лагери на спортните отбори, в
които тренира. С обжалваното решение съдът е дал заместващо съгласие за
пътуване в срок от 5 години, неограничено до страните от ЕС и Република Турция.
По делото от фактическа страна се доказва,
че детето Д. тренира футбол, както и че се провеждат лагер-школи в чужбина, а
той не може да участва в тях поради несъгласието на бащата. Доказва се и , че
майката пътува служебно за по 4 дни в близки държави, при което е възможно да
взима детето със себе си. Установява се и, че бащата не е дал съгласие детето
да пътува в чужбина.
При така описаното от фактическа
страна съдът прави следните изводи по повдигнатия правен спор: Предявеният иск
от ищцата е за разрешаване на детето Д. да пътува неограничено в рамките на ЕС
и Р Турция, като същият се мотивира с възможността на детето да пътува краткосрочно
и без да променя местоживеенето си. Събираните доказателства по делото обосновават извода, че детето има
необходимост да пътува както във връзка със спортните си изяви, така и за
почивки или екскурзии. Събрани са и достатъчно доказателства за това, че до
момента майката е била изключително отговорен и заинтересуван от развитието на
детето родител, при което не може да се внася съмнение в мотивите й да желае да
пътува с детето си извън пределите на Р България, а именно с цел екскурзия,
почивка или гостуване. Същата е трудово
ангажирана , като има безсрочен трудов договор с място на изпълнение на
трудовите задължения в Р България, което говори за трайна уседналост. Изложените
от бащата възражения за възможност детето да бъде отведено на място на размирици;
на което не са отстранени скорошни
природни бедствия или на място, където макар и временно , не е препоръчително
пътуване, са лишени от всякакви основания, т.к. не се установява майката да е
проявила неглижиране интересите на детето до този момент, а напротив – доказва
се, че тя се грижи изключително всеотдайно за отглеждането и възпитанието на
детето си. Посоченият от жалбоподателя факт, че в момента Европа и Р Турция се
намират в епидемична обстановка не може да служи като основание да не се разреши
пътуване на детето, т.к. от една страна и Р България есе намира в същата
обстановка и не е изолирана от световната пандемия, а от друга – при въведени
ограничения в пътуванията/напр. забрана
за организиране на детски лагери, на екскурзии, на пътувания до определени
държави/, те ще важат за всички граждани , включително и за детето Д..
Следващото оплакване, че не е конкретизиран период на пътуванията , също е
неоснователно, т.к. разрешението за пътуване не е необходимо да е за конкретен
повод, а е достатъчно да се ограничи периода, в който може да се осъществяват
пътуванията. Преобладаващо становище в съдебната практика е, че период от пет години е достатъчно обозрим, за да се
прецени интереса на детето и евентуалното поведение на родителя, с когото
детето ще напуска границата. Не може да се приеме и че подобно разрешение
нарушава правото на бащата на лични срещи с детето, т.к. за тях е без значение
факта дали детето е на почивка в България или извън нея, дали участва в
екскурзия или лагер в страната или извън нея. Тези дейности са естествени и
нормални за развитието на всяко дете и
то не следва да бъде ограничавано и лишавано от естествената си среда на
развитие. Правото на бащата на лични срещи с детето не следва да служи за
основание детето да се превърне в заложник на график, който го лишава от
преживявания със съученици и останали деца. Не следва да се приема, че то може
да участва само в мероприятия, които са извън датите, определени за лични
контакти с бащата, т.к. това нарушава правата и интересите на детето. В случая няма никакви данни за това, то да е
поставено в риск, напротив – оценен е най-добрият му интерес с оглед неговото
развитие и очертаване на мирогледа му.
Предвид изложеното съдът намира, че
искането за разрешаване на детето Д. да пътува неограничено в рамките на ЕС и Р
Турция е основателно и доказано и следва да бъде уважено са посочения период от
пет години. Следва да бъде дадено разрешение и за издаване на международен
паспорт на делото без съгласието на бащата.
Постановеното
решение от първоинстанционния съд е при същите правни изводи, поради което като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По разноските :
Въззиваемата страна има право на
присъждане на разноски, но по делото няма данни за извършени такива.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
1246/13.04.2020г., пост. по гр.д.№ 11034/2019, ПРС в обжалваната част.
В необжалваната част
решението е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл.280,
ал.3, т.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :